Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Росица Динкова | |
Производство по реда на чл.274 и сл. от ГПК: Делото е образувано по частната жалба на С. Р. Т. от с.О. М.,Й. Р. И. от гр.С., ул.”Ч. В.”, №53, В.”Б”, А.2,П. Р. Л. от гр.С.,ул.”3. С. П.”,№3,М. И. Л. от с.А., обл.В.Т. и Т. И. Т. от с.А., обл.В.Т., против Определение №/23.12.2009 г. на С. районен съд, постановено по гр.д.№637 по описа на съда за 2009 г.,с което производството по делото е прекратено като недопустимо. Жалбоподателите излагат съображения за незаконосъобразност на постановеното определение.Считат,че то противоречи на определението на съда от 21.10.2009 г., с което исковата молба е приета за редовна, а искът- за допустим.Считат за неправилна приетата от съда правна квалификация на фактическите твърдения в исковата молба.Твърдят,че искът е с правно основание чл.108 от ЗС, а не чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ.Считат,че съдът е нарушил диспозитивното начало-чл.6, ал.2 от ГПК като сам е определил спорния предмет на делото и правната квалификация.Считат за необосновано съображението в мотивите на съда за недопустимост на иска поради пропускане на срока за заявяване на имота за възстановяване по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ.Твърдят,че решението на ПК, макар и влязло в сила и представляващо стабилен административен акт, не е задължително за съда и той следва да се произнесе по неговата валидност и законосъобразност.Искат отмяна на обжалваното определение и продължавÓне на съдопроизводствените действия. В законоустановения и указан от съда срок ответниците по жалбата не са подали писмен отговор. Съдът, като взе предвид доводите в жалбата и доказателствата по делото,намира за установено следното: Жалбата е подадена в срок, от легитимирани лица и касае обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Съдът, постановил обжалваното определение, е квалифицирал правилно и в съответствие със задълженията си ,предвидени в закона, фактическите твърдения, изложени в исковата молба- арг. от чл.146,ал.1, т.2 от ГПК.Приел е ,че се касае до спор за материално право по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, тъй като касае правото на собственост на наследодателката на ищците към един минал момент, а именно-обобществяването на имота чрез включването му в ТКЗС.Не съставлява съществено процесуално нарушение приемането на иска за допустим с предходно на обжаланото разпореждане.Съдът е длъжен да следи за допустимостта по всяко време на делото. Този иск по своя характер е установителен и като положителна процесуална предпоставка за предявяването му следва да бъде доказан правният интерес.Съдът е приел ,че такъв правен интерес липсва. От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява,че ищците са наследници на И.М. П., както и че общите наследодатели на страните –ищци и ответници-са Л. П. Л. и П. И. Л..Установено е също,че ищецът П. Р. Л. със заявление с В.№ ..1/11.11.91 г. е заявил за възстановяване земеделски земи, представляващи наследство от Л. и П. Л. и в отговор на това ПК гр.С. с Протоколно решение № .../12.14.92 г. по чл.18ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ е признала и определила за възстановяване правото на собственост на наследниците на Л. П. Л. и П. И. Л. върху земеделски земи с план за земеразделяне в землището на с.К., общо 35,800 дка, в т.ч. Нива от 15,601 дка,трета категория в местността „Т.ч.”, имот №174003 по плана за земеразделяне, в който са включени процесните 2,800 дка, претендирани от ищците с исковата молба.Процесният имот е заявен от П. Р. Л. със заявлението му за възстановяване на земите, останали в наследство от Л. и П. Л. и е възстановен именно като такъв. Той не е заявяван отделно и самостоятелно като наследство на ищците останало от починалата им наследодателка И.М. П..С Решение № .. от 07.09.1994 г. О.С.З.Г. гр.С. е възстановила на наследниците на Л. и П. Л. правото на собственост общо върху 35,827 дка,между които и нива от 15,601 дка в местността „Т. ч.” в землището на с.К..Това решение не е обжалвано и е влязло в сила. По отношение на процесните 2,800 липсва заявяване от страна ищците като самостоятелни техни права извън наследството на Л. и П. Л., следователно лисва висящо административно производство, както и правна възможност да бъде образувано такова, поради изтеклия срок за исковете по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ /ДВ бр.13/09.02.2007 г./.Съгласно ТР №1/1997 г. на ОСГК, оспорването на собственост върху земеделска земя по съдебен ред е обусловено от правен интерес.Такъв е налице при висящо административно производство по чл.14, ал.1-3 от ЗСПЗЗ, или възможност то да бъде образувано, както и при окончателно решение на общинската поземлена комисия за възстановяване собствеността върху земеделските земи в реални граници, или за обезщетяване на собствениците съгласно чл.10б от ЗСПЗЗ.Когато производството е приключило с окончателен отказ за възстановяване ,или то не може да започне поради изтичане на сроковете по чл.11 от ЗСПЗЗ, предявяването на иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е процесуално недопустимо.В случая не са заявени самостоятелни права върху процесните 2,800 дка от наследниците на И.М. П. .Срокът за това е изтекъл и липсва както висящо производство, така и възможност такова да бъде образувано,поради което искът по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ се явява процесуално недопустим.Правният интерес се обуславя от възможността при успешно доказване и уважаване на иска, ищецът на когото е отказано възстановяването да иска изменение на решението относно лицата, в чиято полза е възстановена собствеността, на основание чл.14, ал.7а от ЗСПЗЗ.В случая не е пречка за предявяването на иска влязлото в сила решение на ПК, а липсата на самостоятелно заявяване на права върху процесния имот от страна на ищците.По тези съображения, настоящата инстанция счита обжалваното о´ределение за правилно и законосъобразно,поради което: О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА Определение № .../23.12.2009 г. на С. районен съд, постановено по гр.д.№637 по описа на съда за 2009 г. Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ : |