Р Е Ш Е Н И Е
№ ,гр.Пазарджик, 01.07.2010 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на първи
юни през две хиляди и десета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА
при секретаря М.К.,
като разгледа докладваното от
съдията ВЪЛЧЕВА гр. дело №4261 по описа на съда за 2009 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.45 от ЗЗД – за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
В обстоятелствената част на
исковата молба, подадена от Л.К.
***, с ЕГН **********, чрез адвокат К.Х. ***,
офис 13 против С.Н.З., с ЕГН **********,***, живущ ***, ищцата твърди, че на
22.07.2008 г. С.Н.З., с когото живеели на съпружески начала и с когото били разделени по това време, й
се обадил по телефона да се видят. След което тя ходила два пъти до автосервиз „Мърфи ойл” ЕООД на ……, където З. работел, като
автомонтьор. Първият път не успяли да
осъществят среща. Когато
отишла втория път с таксито до автосервиза около
20.30 ч., С. бил видимо пиян и не пожелал
да тръгнат веднага. Като
влезнали в сервиза, С. започнал да я псува на майка и да я обижда. По това
време имала проблеми с едно от двете й деца и нямала
намерение да се карат. Незаслужено и неочаквано й хванал ръката, извил я и я бутнал, после я
задърпал за косата
и започнал да я
заплашва. Спомня си, че се обърнала с лице към С. и тогава той й нанесъл силен удар в лицето в
областта на ченето. От силата на удара, се строполила на
земята. Потърсила лекарска помощ в СПО при МБАЛ ”П.”АД. На следващия ден била откарана по спешност в Клиниката по лицево-челюстна
хирургия при УМБАЛ ”Свети Георги”ЕАД- гр.П. Там била оперирана, като й били извършени наместване и
фиксация на костните фрагменти на долната челюст по метода на В.. След
инцидента е сигнализирано в РУ на МВР-Пазарджик, като С.Н.З. е
открит към 00:30 часа на 23.07.2008 г. Твърди също, че от назначената по делото съдебно-медицинска експертиза
се установило, че вследствие на нанесения й удар й е била причинена средна телесна повреда по смисъла на чл.129
от НК, изразяваща се в: счупване на долната
челюст в дясната й половина, което довело до нарушаване на дъвченето и говоренето й за дълго време. В резултат на описаното,
деянията, осъществени от С.З., се намират в пряка причинна връзка с постигнатия
вредоносен резултат
- нанесената й повреда, като е осъществен състава на престъпление по
чл.129 от НК. С.Н.З. бил признат за виновен за извършване на посоченото
престъпление със споразумение по НОХД №2063/2008
г. по описа на П. районен съд и влязло в законна сила на 26.09.2008 г.
В резултат на деянията на С.Н.З., й било причинено зло и
нещастие, което не
очаквала от него, предвид обстоятелството, че живеели на
съпружески начала в апартамента на баща й, а
именно нанесените и посочени по-горе телесни увреждания. Същите оказали огромно психическо въздействие, неимоверни болки и
страдания. Страховото въздействие от
случилото се не е и не може да отшуми бързо. След травмата -
физическа и психическа дълго време не можела да
дъвча и говори нормално, пиела и се хранела само
с тръбичка. Изчезнала психическата й мотивация за общуване. Психическото и физическото лечение, за което са
необходими време и средства, всичко
това ощетило децата й. Посоченият негативизъм, неимоверните болки и страдания,
всичко това представлявало неимуществени вреди,
които с оглед принципите на справедливостта на закона по смисъла на чл.52 от ЗЗД оценява в размер на 10 000 лв., ведно
със законната лихва от датата на събитието - 22.07.2008
г. до окончателното й изплащане. С оглед
на гореизложеното и обстоятелството, че са налице всички предпоставки за
ангажиране на отговорността по чл.45 от ЗЗД, а именно: налице е увреждане,
което е причинено виновно, налице е противоправно поведение, което е в причинна
връзка с вредоносния резултат.
Моли съда
да постанови решение, с което да осъди ответника С. Н.З. да й
заплати обезщетение за неимуществени вреди от нанесената й средна телесна повреда в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на събитието - 22.07.2008 г. Представя писмени доказателства и прави доказателствени искания.
В срока по чл.131 от ГПК, по
делото не е постъпил писмен отговор по така подадената искова молба от
ответника. Не е взето становище по основателността на иска и не са ангажирани
доказателства.
Така предявеният иск се поддържа изцяло в проведеното
по делото съдебно заседание от ищцата лично и от пълномощника й – адвокат К.Х. ***.
Молят съда да уважи исковата претенция изцяло в претендирания с исковата молба
размер. Подробни съображения по съществото на правния спор излагат в
представените и приети по делото писмени бележки. Представят списък на
разноските по чл.80 от ГПК.
Ответникът, редовно призован, не се явява в проведеното
по делото съдебно заседание и не изпраща свои представител.
Съдът, след като се запозна с твърденията, изложени в
исковата молба на ищцата, като обсъди и анализира събраните по делото писмени и
гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено
следното:
От
събраните по делото писмени доказателства, безспорно се установява, че със
Споразумение от 02.10.2008 год., постановено по НОХД №2063/2008 год. по описа
на П. районен съд, ответникът С.Н.З. се е признал за виновен в това, че на 22.07.2008 г., в ……………,
автосервиз-хале, е причинил на Л.К. *** средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на долната челюст в дясната й половина, което е довело до затрудняване
на дъвченето и говоренето за период повече от 30 дни, поради което и на
основание чл.129 ал.1 от НК, във връзка с чл.129 ал.2 от НК, във връзка с чл.55
ал.1, т.2, б.”Б” от НК, във връзка с чл.42 А ал.2, т.1 и т.2 от НК му е
определено наказание пробация при следните пробационни мерки: задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца и задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от шест месеца. Така постигнатото
споразумение е било одобрено от съда с протоколно определение от същата дата,
като непротиворечащо на закона и морала и като окончателно и необжалваемо е
влязло в законна сила на същата дата – 02.10.2008 год.
От
приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-медицинската
експертиза безспорно се установява, че при инцидента на 22.07.2008 год., ищцата
е получила следните травматични увреждания: счупване на долната челюст в
дясната й част и травматичен оток в същата област. Пострадалата е потърсила
лекарска помощ в СПО при МБАЛ ”П.”АД на същата дата. На следващия ден е била
откарана по спешност в Клиниката по лицево-челюстна хирургия при УМБАЛ „Свети
Георги” ЕАД-гр.П. Там тя е била оперирана, като й е извършено наместване и
фиксация на костните фрагменти на долната челюст по метода на В. Според вещото
лице травматичните увреждания са причинени по механизма на действието на твърд
тъп предмет чрез удар с или върху такъв и добре отговарят да са получени по
време и начин, съобщен в кориците на досъдебното производство, а именно при
удар с юмрук в областта на лицето.
Счупването на долната челюст в дясната й половина е причинило на
пострадалата К. – счупване на челюст, което е довело до нарушаване на дъвченето
и говоренето, по смисъла на чл.129 от НК, за около 45 дни от датата на
травмата. Останалите наранявания са й причинили болка и страдание по смисъла на
чл.130 ал.2 от НК за около 3-7 дни от датата на травмата. Перспективите за
здравословното състояние на ищцата Л.К. са благоприятни, поради факта, че този
вид травматично увреждане на долната челюст /единично счупване в дясната част
на долната челюст/ протича благоприятно и при отсъствие на усложнения в ранния
оздравителен период, за каквито не се намират доказателства в кориците по
делото, възстановяването е пълноценно и без усложнения. По време на травмата,
медицинските интервенции и оздравителния интервал, ищцата К. е търпяла болки и
страдания, като в началото на възстановителния период, те са били по-силни, а
впоследствие те са намалявали /появата на съединително тъканен калус – мазол на
счупените фрагменти/ до пълното им преустановяване.
От
показанията на разпитаната по делото свидетелка Людмила К. – майка на ищцата се
установява, че след направената й операция в болницата в гр.П., дъщеря й е
останала в болничното заведение в продължение на една седмица. След като я
изписали се прибрала в къщи, но устата й била наложена с шина. Не можела да си
отвори устата. Като говорела не й се разбирало. Не можела и да се храни
нормално, като свидетелката лично я хранела със сламка. Давала й кисело мляко и
сокове. Това продължило повече от един месец. Гледката била изключително нелицеприятна
и дори страшна. Децата на ищцата - двете й дъщери, съответно на 12 години и 9
години започвали да плачат само като гледали майка си. Ищцата също плачела,
както от това, че разстройва децата си, така и от силната болка. Тормозела се
психически, като гледала как реагират дъщерите й. По време на оздравителния
процес, ищцата си стояла в къщи и не излизала навън. Приятелите й идвали да я
видят у дома.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск с правно
основание чл.45 от ЗЗД е процесуално допустим, като по съществото си е
основателен, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Предявеният
иск е с правно основание чл.45 от ЗЗД – за обезщетяване на неимуществени вреди,
причинени от ответника на ищцата с извършеното от него престъпление по чл.129
ал.1 от НК, във връзка с чл.129 ал.2 от НК, за което е налице
влязло в законна сила на 02.10.2008 год. споразумение, одобрено от съда, имащо
характер на присъда. Затова ответникът, като виновен за престъплението, е
легитимиран процесуално да отговаря по този иск. В този смисъл, искът е
допустим и предявен срещу надлежен ответник.
Ищцата доказа и своята активна процесуална легитимация,
като ангажира доказателства за това, че е пострадала от извършеното от
ответника престъпно деяние – причинено й е телесно увреждане.
За да е осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане е
необходимо да са налице кумулативно следните елементи: противоправно деяние
/действие или бездействие/, вреда, причинна връзка между тях и вина. В
конкретния случай, безспорно се установи по делото, че посочените елементи на състава
на непозволеното увреждане са налице. Установи се по несъмнен и категоричен начин, с влязлото в
сила споразумение /имащо характер на присъда/ по НОХД №2063/2008 год. по описа на П. районен съд, което по смисъла на разпоредбата на чл.300 от ГПК е задължително за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В
настоящето производство безспорно се доказа, че е
налице пряка причинна връзка между деянието на ответника и причинения вредоносен резултат, а
именно телесното увреждане на ищцата.
Причинените
неимуществени вреди са в пряка причинна връзка с виновното противоправно
поведение на ответника, изразяващо се в нанесения удар на ищцата и счупването
на долната й челюст.
Безспорно е, че в
резултат на травматичното увреждане –
счупване на долната челюст в дясната й част и травматичен оток в същата област,
ищцата
е изпитвала силни болки и страдания. Доказа се по делото, че
след травмата, ищцата е претърпяла хирургична интервенция и й е била поставена
шина, като устата й е била притворена дълго време. За период около месец и
половина след травмата, ищцата не е можела да
дъвче и говори
нормално, пиела е и се е хранела само със сламка. Не е имала и желание
да излиза навън и да общува с хората, а и с оглед телесното увреждане не е имала
и възможност за това. Тормозела се е от вида си и от реакциите на децата си и
честия им плач. Терзаела се е от това, че травмата й е била причинена от мъжа, с
когото години наред преди това е живяла на съпружески начала. Не е могла да
ходи на работа и е изгубила финансови средства от това, с което безспорно е
ощетила децата си.
Описаните
болки
и страдания са в пряка причинна връзка с виновното противоправно
поведение на ответника, изразяващо се в извършеното от него
престъпление. Самото противоправно деяние е установено с влязлата в сила присъда /споразумение/
по
горепосоченото наказателно дело, а в настоящото производство се доказа
причинната връзка между него и негативните емоции, претърпени от ищцата вследствие на телесното
увреждане.
Ищцата е претърпяла описаните в
исковата молба вреди, които са резултат и се намират в пряка и непосредствена
причинна връзка с виновното противоправно поведение на ответника.
Те
съставляват неимуществени вреди, претърпени от ищцата в резултат от деянието на
ответника, извършено на 22.07.2008 год. и подлежат на репариране от негова
страна.
Неимуществените
вреди не са поправени до настоящия момент, тъй като такива данни няма по НОХД №2063/2008
год. по описа на Районен съд-гр.Пазарджик, по което граждански иск от ищцата не
е бил предявен /ищцата всъщност не е имала и такава възможност, тъй като делото
е внесено в съда за разглеждане, като споразумение на основание чл.381 ал.1 от НПК/, нито са събрани в настоящото производство.
Що се касае до размера на
обезщетението за неимуществените вреди, то съдът намира, с оглед на събраните
по делото доказателства, че претенцията на ищцата е частично доказана. С оглед
принципа на справедливост и на основание чл.52 от ЗЗД, съдът намира, че исковата
претенция на ищцата за обезщетение следва да се уважи до размера от 6000 лева.
Над този размер и до претендирания с исковата молба размер от 10000 лева, искът,
ще следва да се отхвърли, като неоснователен.
Основателна е претенцията за
присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането
– 22.07.2008 год. до окончателното изплащане на сумата.
С оглед изхода на делото, ответникът следва да заплати на
ищцата сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на
уважения иск в размер на 300 лева.
В
тежест на ответника ще следва да се възложи заплащането в полза на Пазарджишкия районен
съд на държавната такса върху уважения иск в размер на 240 лева, както и
разноските за вещо лице в размер на 100 лева.
По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА С.Н.З., с ЕГН **********,***, живущ *** да
заплати на Л.К. ***, с ЕГН **********, с пълномощник адвокат К.Х. ***, офис …. на основание чл.45 от ЗЗД сумата от 6000 лева, представляваща обезщетение за причинените й
неимуществени вреди в резултат на извършено от него престъпление по чл.129 ал.1
от НК, във връзка с чл.129 ал.2 от НК на датата 22.07.2008 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 22.07.2008 год. до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска над посочения
по-горе размер от 6000 лева до претендирания с исковата молба размер от 10 000
лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА С.Н.З., с ЕГН **********,***, живущ *** да
заплати на Л.К. ***, с ЕГН **********, с пълномощник адвокат К.Х. ***, офис 13 сторени
по делото разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважения иск, в
размер на 300 лева.
ОСЪЖДА С.Н.З., с ЕГН **********,***, живущ *** да заплати в полза на П.
районен съд държавна такса върху уважения иск в размер на 240 лева, както и
разноските за вещо лице в размер на 100 лева.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред П. Окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: