Решение по дело №20/2024 на Административен съд - Кюстендил

М. Г. П., [ЕГН] от [населено място] баня, [улица]оспорва ЗНПАМ №23-VІ-50-0131/10.12.2023г. на началник Първо РУ – СДВР - София, с която му е наложена ПАМ „забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина“ за срок от една година. Развиват се съображения за незаконосъобразност с оглед неправилно приложение на процесуалния и материалния закон, необоснованост и несправедливост. Претендират се разноски.

Ответникът в писмени бележки, депозирани чрез процесуалния представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на заплатеното от оспорващата страна адвокатско възнаграждение.

Кюстендилският административен съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

До издаването на оспорената заповед се е стигнало след като на М. Г. П. е съставен АУАН №VІ-50/10.12.2023г. за това, че на същата дата, около 17.40ч. в [населено място], преди провеждането на футболна срещу между отборите на ЦСКА – София и ФК Лудогорец на стадион „Българска армия“ с адрес [населено място], [улица], с начален час 17.45ч., на КПП №2, изградено пред сектор „Г“, в лицето е открита маска. Прието е, че лицето е осъществило противообществена проява /дребно хулиганство/ по см. на чл.21, т.7 от ЗООРПСМ, което не съставлява престъпление по НК. Издадено е и НП №VІ-50/10.12.2023г.

При хипотезата на чл.30, ал.1, т.1 от ЗООРПСМ, при описание на горепосочената фактическа обстановка и на основание чл.41, т.1 във вр.с чл.21, т.8 от ЗООРПСМ административният орган е издал и оспорената ЗНПАМ №23-VІ-50-0131/10.12.2023г., с която на М. Г. П. е наложил ПАМ „забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина“ за срок от една година.

Събрани са гласни доказателства. От разпита на св.Г.Т. се установява, че същия в качеството му на служител на ІV РУ при СДВР, при осъществяване на пропусквателния режим на стадиона на 10.12.2023г. е открил у жалбоподателя процесната маска. Тя не е била на главата му, а в джоб на дреха. Маската е била такава за лице, изрязана в областта на очите. Лицето доброволно е предало маската.

С оглед така установената фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима, като подадена срещу акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, в срок, от процесуално легитимен субект и пред компетентен да я разгледа съд.

След служебна проверка законосъобразността на оспорения административен акт на основанията по чл.146 от АПК и оплакванията в жалбата, както и по реда на чл.168 от АПК, съдът намира същия за незаконосъобразен, по следните съображения:

Оспорената ЗНПАМ №23-VІ-50-0131/10.12.2023г. на началник Първо РУ – СДВР - София представлява индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган с оглед разпоредбата на чл.42 от ЗООРПСМ, в предписаната от закона писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила.

Същата съдържа изложение на фактически констатации, които в описателната част са отнесени към нормата на чл.21, т.7 от ЗООРПСМ - носенето на маска за напълно прикриване на лицето или на части от него, което затруднява разпознаването, а в диспозитива на заповедта към чл.21, т.8 от закона - отправянето на ругатни, други неприлични изрази, жестове и поведение, които са особено вулгарни, както и изрази и скандирания, насаждащи омраза на расова, етническа или религиозна основа. Изложеното налага извода за съда, че е налице неправилно квалифициране на противообществената проява /сместване на две хипотези на спортно хулиганство/, което се преценява в случая за съществено нарушение на материалния закон. В описателната част административният орган твърди, че в санкционирания субект е открита маска за лице, а същевременно отнася като правна квалификация това поведение със забраната да се отправят ругатни, други неприлични изрази, жестове и поведение, които са особено вулгарни, както и изрази и скандирания, насаждащи омраза на расова, етническа или религиозна основа. Предявеното обвинение се явява неясно, което пък възпрепятства упражняване на правото на защита от нарушителя в пълен обем. Нарушението е съществено и обуславя незаконосъобразността на заповедта.

След анализ на събрания по делото доказателствен материал съдът счита, че твърдяното спортно хулиганство не е и доказано. Съгласно чл.21, т.7 от ЗООРПСМ противообществена проява /спортно хулиганство/ е проява, която не съставлява престъпление по смисъла на НК и е извършена в спортния обект или в спортната зона преди, по време или непосредствено след спортното мероприятие, както и на отиване или на връщане от спортния обект във връзка със спортното мероприятие, изразяваща се в носенето на маска за напълно прикриване на лицето или на части от него, което затруднява разпознаването. Н. първо място даденото описание на проявата в ЗНПАМ е за открита маска у лицето. Същата не е индивидуализирана, за да се извърши преценка попада ли сред визираните в чл.21, т.7 от закона, а именно дали прикрива лицето на субекта напълно или частично, до степен да се затруднява разпознаването му. Отделно от това чрез събраните гласни доказателства, преценени в съвкупност с писмените такива /докладна записка, протокол за писмено показание на свидетел, сведение/ се установи, че у жалбоподателя, в джоб на дреха, се е намирала маска, изрязана в областта на очите. Т.е. така установените факти във връзка с маската, открита в М. П. не могат да бъдат отнесени безпротиворечиво към забраната по чл.21, т.7 от ЗООРПСМ, доколкото маската не е била поставена на лицето на оспорващия и не е ясно същата прикривала ли е лицето му напълно или частично и затруднявала ли е разпознаването му. Липсата на доказаност на съществени елементи от обективна страна на противообществената проява води до недоказаност на самата проява. И в този аспект заповедта е незаконосъобразна. Административният акт ще бъде отменен, поради наличие на отменителното основание по чл.146, т.4 от АПК.

С оглед изхода от правния спор съдът присъжда разноски в полза на жалбоподателя, на основание чл.143, ал.1 от АПК, в размер на 510 лв. – 10 лв. държавна такса и 500 лв. адвокатско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ ЗНПАМ №23-VІ-50-0131/10.12.2023г. на началник Първо РУ – СДВР - София, с която на Мартин Георгиев Паланков, [ЕГН] от [населено място] баня, [улица] наложена ПАМ „забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина“ за срок от една година.

ОСЪЖДА СДВР с адрес [населено място], [улица]да заплати на Мартин Георгиев Паланков, [ЕГН] от [населено място] баня, [улица]съдебни разноски в размер на 510 лв. /петстотин и десет/.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14 дневен срок от връчването му на страните.