Мотиви по НОХД 252/2017 г.
Срещу подсъдимия Т.Т.Г. е повдигнато и предявено
обвинение за това, че на 19.04.2017 г., около 00.45 часа в с.П., област П., по ул.***** в посока
центъра на селото, управлявал МПС – лек автомобил ***** с рег. № *****, без
съответно свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок от наказването
му по административен ред с НП № ***** на началник РУМВР гр.С. при ОД на МВР
гр.В.Т., влязло в законна сила на 18.10.2016 г. за същото деяние – престъпление
по чл.343в, ал.2 от НК.
В съдебно
заседание представителят на РП Левски поддържа повдигнатото срещу подсъдимия
обвинение. Моли съда да го признае за виновен по обвинението и да му наложи съответно
наказание.
Подсъдимият
не се признава за виновен. Моли съда да го оправдае.
Защитникът на подсъдимия изразява
становище, че подсъдимият не е знаел за наказването му по административен ред и
се иска да бъде оправдан.
Съдът,
като прецени представените по делото доказателства, приема за установено
следното:
Т.Т.Г. е роден на *** ***, с
адрес за призоваване: *****, и постоянен адрес:***, с българско гражданство, с
основно образование, неженен, работи в *****, неосъждан, ЕГН **********.
Видно от представения по
досъдебното производство /л.19/ АУАН е, че със същия е установено, че Т.Т.Г. на
19.04.2017 г. около 00,45 часа в с.П. ул.***** посока центъра, управлява лек
автомобил ***** с рег. № ****, след употреба на алкохол и като неправоспособен.
От показанията на разпитаните по
делото свидетели – Д.Б. и К.А. *** се установява, че действително на посочената
в акта дата Т.Г. – като водач на автомобил е спрян за проверка, при която
проверка е установено, че Т.Г. не притежава свидетелство за управление, както и
че същият е управлявал автомобила след употреба на алкохол, като стойността на
техническото средство е над 0,5 на хиляда. За установеното при проверката А. е
съставил акт на Т.Г., а Д.Б. е бил свидетел на акта.
Посочените обстоятелства –
относно проверката и констатациите от същата не се оспорват от подсъдимия и
неговия защитник.
Спорен е въпроса, дали
управлението на автомобила е осъществено в едногодишния срок от лишаването на Г.
да управлява МПС с посоченото НП.
Г. твърди, че наказателното
постановление, което го пише в обвинителния акт му е връчено „преди една седмица” – т.е. към момента на
извършване на проверката – 19.04.2017 г. не е знаел за него, поради което пък
неговия защитник твърди, че не е налице субективния елемент от състава на
престъплението.
Видно от приложеното към
досъдебното производство НП № **** на началник РУМВР гр.С. при ОД на МВР гр.В.Т. –
приложено на л. 27 от досъдебното производство е, че със същото на Т.Т.Г. е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. на основание чл.
177 ал.1 т.2 пр.1 от ЗДвП, затова, че на 07.08.2016 г. около 00,50 часа в с. Б.
управлява лек автомобил без да притежава свидетелство за управление на МПС. В
НП е отразено, че водача управлява ППС без да е правоспособен водач, с което е
нарушил чл. 150 от ЗДвП. Отразено е също така, че НП влиза в законна сила на
18.10.2016 г. и същото е връчено по реда на чл. 58 ал. 2 от ЗАНН на 10.10.2016
г. Предвид законовата фикция на чл. 58 ал.2 от ЗАНН, съдът приема, че НП № ***** на началник
РУМВР гр.С. при ОД на МВР гр.В.Т. е влязло в законна сила на 18.10.2016 г. и в
резултат е налице елемента от
обективната страна на престъплението по чл. 343в ал.2 от ЗАНН – „наказан по
административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство на
управление”.
За установяване субективната
страна на състава на престъплението съдът следва да прецени дали Г. към момента
на деянието, за което му е повдигнато обвинение знае: че е наказан по
административен ред за това нарушение, че
въпреки това управлява МПС отново без съответно свидетелство за управление, че
това се случва в едногодишен срок от предходното наказване, че този срок е
обусловен от датата, отбелязана от административно наказващия орган по ред на
чл. 58 ал.2 от ЗАНН.
Видно от приложеното към досъдебното
производство копие от прокурорска
преписка № 73/2017 г. на РП Л. /л. 34- 90/ е че същата се е водила срещу Т.Т.Г.
за престъпление по чл. 343в ал.2 от НК за това, че на 19.01.2017 г. в с. П. като
неправоспособен водач в едногодишен срок от наказването му по административен
ред управлявал МПС. На л.88-90 от досъдебното производство е приложено
постановлението на районния прокурор за прекратяване на наказателното
производство по тази преписка и от изложеното в същото се установява, че на
07.03.2017 г. Т.Т.Г. в разпита му като свидетел е потвърдил фактическата
обстановка и при предявяване на НП № ***** на Началник РУП към ОД МВР В.Т., РУ – С., Г. е
заявил, че до този момент не му е връчвано такова НП, не го е виждал и не знае
за него. В резултат на това заявление на Г., районният прокурор е приел, че към 19.01.2017 г. у Г.
не е бил налице умисъл за извършване на престъпление по чл. 343в ал.2 от НК и е
прекратил наказателното производство с постановление от 27.03.2017 г.
Както, обаче бе посочено по-горе
видно от това постановление на районния прокурор е че НП № ***** на Началник РУП към ОД МВР В.Т., РУ – С. е
било предявено на Г. и той по време на разпита му на 07.03.2017 г. е заявил, че
до този момент не е знаел за него. От тук може да се направи извода, че дори и
преди 07.03.2017 г. Г. да не е знаел за наказването му по административен ред
за управление на МПС без свидетелство за управление, то на 07.03.2017 г. същият
се е запознал с него, преценил е, че не му е известно и е заявил това
обстоятелство. В резултат на изложеното, съдът приема, че към 07.03.2017 г.
запознавайки се с предявеното му НП и заявявайки становището си по него, Г. е
узнал, че е наказан по административен ред за управление на МПС без
свидетелство за управление, което знание няма как да не съществува у Г. и месец
и няколко дни по-късно. Предвид изложеното, съдът приема, че към 19.04.2017 г. Г.
е знаел, че е наказан по административен ред за такова нарушение /управление на
МПС без свидетелство за управление/, че въпреки това управлява МПС отново без
съответно свидетелство за управление, знаел е че това се случва в едногодишен
срок от предходното наказание, както и че този срок е обусловен от датата,
отбелязана от административно наказващия орган по реда на чл. 58 ал.2 от ЗАНН.
По делото е направено възражение
от защитника на подсъдимия, че към момента на деянието НП не е било влязло в
сила и че същото в последствие е обжалвано пред РС С., като този съд е приел,
че жалбата е допустима и НП е влязло в сила едва на 10.11.2017 г. Съдът
съобразявайки тълкувателно решение № 1/7.06.2016 г. на ВКС по тълкувателно дело
№ 1/2016 г. е приел за установено, че НП - като връчено по реда на чл. 58 ал.2
от ЗАНН е влязло в сила на 18.10.2016 г., а относно наличието на субективната
страна на престъплението, съдът изложи подробни съображения по-горе. С
цитираното тълкувателно решение ВКС приема, че в наказателното производство е
недопустимо разширяване на компетентността на наказателния съд за осъществяване
на инцидентен контрол върху влезли в сила наказателни постановления и щом
юридическият факт – „неприсъственото” му връчване – е закрепен в правна норма
/разпоредбата на чл. 58 ал.2 от ЗАНН/, съществуваща в правната система на РБ,
то той не подлежи на доказване в рамките на наказателното производство.
Предвид изложеното, съдът приема
от фактическа страна, че подсъдимият Т.Т.Г. не притежава свидетелство за
управление на МПС, че около 00,45 часа на 19.04.2017 г. в с. П. управлявал МПС
лек автомобил ***** с рег. № *****, когато бил спрян от служители на РУ на МВР
Б. – свидетелите Д.Б. и К.А. и при извършена проверка от същите било
установено, че Г. е неправоспособен водач. За констатираните обстоятелства на Г.
бил съставен акт за установяване на административно нарушение, а след извършена
проверка в информационния масив на МВР било установено, че същия е наказан по
административен ред с НП № ***** на
Началник РУП към ОД МВР В.Т., РУ – С., като е влязло в сила на 18.10.2016 г. и от която дата до момента на установяване на
новото нарушение – 19.04.2017 г. не е изтекла една година.
Тази фактическа обстановка се
установява както бе посочено по-горе от показанията на свидетелите Б. и А.,
както и от приложените към досъдебното производство писмени доказателства –
АУАН от 19.04.2017 г., НП № ***** на Началник РУП към ОД МВР В.Т., РУ – С., постановление
на районен прокурор при РП Левски по пр.пр. 73/2017 г., справка за нарушител –
водач /л. 66-67/.
Както бе посочено и по-горе от
обективна страна е установено, че подсъдимият на 19.04.2017 г. около 00.45 часа
в с.П. по ул.**** посока центъра на селото, управлявал МПС – лек автомобил ****
с рег. № *****. Подсъдимият не е правоспособен водач на МПС, тъй като същият не
притежава свидетелство за управление на МПС. С НП № ***** на Началник РУП към ОД МВР Велико Търново, РУ
– Свищов, влязло в законна сила на 18.10.2016 г. /връчено по реда на чл. 58
ал.2 от ЗАНН/ Г. е наказан по административен ред за управление на МПС без
свидетелство за управление. От датата на влизане в сила на НП, с което Г. е
наказан по административен ред /18.10.2016 г./ до датата на извършване на
настоящото деяние – 19.04.2017 г. не е изминала една година.
От субективна страна деянието е
осъществено при форма на вината пряк умисъл. Както бе посочено по-горе Г. към
момента на извършване на деянието ясно е съзнавал обстоятелството, че е
неправоспособен и няма право да управлява МПС, знаел е, че е наказан по
административен ред за такова нарушение, съзнавал е, че въпреки това управлява
МПС отново без съответно свидетелство за управление и това се случва преди
изтичането на една година от предходното наказване.
При това положение, съдът приема,
че подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл.343в,
ал.2 от НК, за което следва да носи наказателна отговорност.
Видно от
приложената по делото справка за съдимост е, че на Г. е било наложено
административно наказание „глоба в размер на 500 лв” на основание чл. 78а от НК
по нохд 634/2010 г. на РС Г.О., като присъдата е влязла в законна сила на 04.12.2010
г. По делото е приложена справка от НАП
ТД В.Т., офис П., от която е видно, че в ТД на НАП В.Т. има образувано изпълнително дело срещу Г.
въз основа на издаден изпълнителен лист по нохд № 325/2010 г. за събиране на
наложената от съда глоба, както и че по
изпълнителното дело са извършени следните изпълнителни действия – образуване на
изпълнителното дело и изпращане на съобщение за доброволно изпълнение на 25.03.2011
г. – т.е. от 2011 г.
до настоящия момент – в продължение на почти 7 години няма предприети каквито и
да било действия по събиране на глобата. При това положение, предвид и
установената практика на ВКС /като съдът се позовава на решение № 61 от
31.05.2016 г. на ВКС по н.д. № 150/2016 г., ІІ н.о., НК/, съдът приема, че
държавата е загубила правото си да изпълни наложеното наказание, а процедурата
по изпълнението му е станала недопустима. Неизпълнението на наложеното
наказание следствие изтеклата давност се обуславя от продължително бездействие
на компетентните държавни органи да упражнят правото си да изпълнят наложеното
наказание, което не може да препятства реабилитацията на осъдения, а видно от
изложеното по-горе е, че в настоящия случай държавата е бездействала повече от 6
години, изминали от последното конкретно действие, прекъсващо изпълнителската
давност. Предвид изложеното, съдът приема, че по отношение на Г. наложеното
административно наказание следва да се счита за заличено.
При това
положение, след като подсъдимия е неосъждан и за престъплението за което му е
повдигнато обвинение се предвижда наказание от една до три години лишаване от
свобода и глоба, и от престъплението няма причинени имуществени вреди, съдът е освободил
подсъдимия от наказателна отговорност и на основание чл. 78а от НК му е наложил
административно наказание глоба в размер на 1000 лв. При определяне размера на
глобата съдът е съобразил всички смекчаващи и отегчаващи отговорността и вината
обстоятелства. Съобразил е доброто процесуално поведение на подсъдимия, липсата
на отегчаващи отговорността и вината обстоятелства, обстоятелството, че
обществената опасност на деянието и дееца са обичайните за този вид
престъпления и е определил наказание в минималния предвиден в разпоредбата на
чл. 78а от НК размер.
По делото не
са направени деловодни разноски и такива не са присъждани.
Воден от
горното, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: