Р Е Ш
Е Н И Е
гр.
Плевен,17.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският
районен съд, ХІ граждански състав, в публичното заседание на десети февруари
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА
при секретаря ПЕТЯ И. като разгледа докладваното
от съдията ШИРКОВА гр. д. № 7481 по описа за
2019 година, и
на основание данните по делото
и закона, за да се произнесе,
взе предвид следното
Иск с правно
основание чл.439 ГПК
Подадена е искова молба от Е.Л.И. с ЕГН ********** *** против „Ч.Е.Б.“ АД *** ***.
Ищцата твърди, че по ч.гр.дело № 4271/2011 по описа на РС ***била издадена
заповед за изпълнение срещу нея за сумата от 293 лева главница по договор за
предоставяне на ел.енергия за ползвана но незаплатена такава през периода
12.04.2011 до 12.10.2011г., за сумата от 11,39 лева за лихва върху сумата за
периода 12.04.2011г. – 12.09.2011г. и разноски по делото. Твърди, че на
23.09.2013г. въз основа на заповедта било издадено решение по гр.дело №7941 и
изпълнителен лист по делото, с който на 17.01.2014г. било образувано изп.дело 51/2014г.
по описа на ЧСИ ***. Твърди, че последното изпълнително действие по делото бил
наложен на 10.02.2014г. запор върху трудовото възнаграждение на ищцата Е.И..
Въз основа на изложеното, ищцата твърди, че в продължение на повече от пет
години – от 10.02.2014г. до 30.10.2019г. не са предприемани изпълнителни
действия и делото е премирано. Твърди, че новата
погасителна давност за вземанията, предмет на изпълнителното дело започва да
тече от датата на последното валидно изпълнително действие. В заключение ищцата
моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че не дължи
на ответното дружество посочените суми в размер на 293 лева главница, 11,39
лева лихва, 103 лева разноски и 275 лева съдебно-деловодни разноски.
В едномесечния срок ответникът оспорва
претенциите на ищцата. Твърди, че вземането не е погасено по давност, тъй като
по делото са извършвани действия, с които е прекъсвана давността.
В съдебно
заседание страните не се явяват и не се представляват.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на
страните, намира за установено следното:
Безспорно
по делото е, че с издадена по ч. гр. дело № 6007/2011г. по описа на ***съд Заповед
№ 4271/04.10.2011г. за изпълнение на парично задължение е било разпоредено ищцата Е.Л.И. да заплати на кредитора «Ч.Е.Б. АД ***, сумата
от 293,00 лева главница, 11,39 лева лихва за забава
за периода 12.04.2011г. – 12.09.2011г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 03.10.2011г.
до изплащане на вземането, както и разноски в размер на 103 лева. Установява
се, че е издаден и изпълнителен
по гр.дело №7941/2011г. По описа на
РС Плевен, с който ищцата Е.Л.И. е осъдена да
заплати на «Ч.Е.Б. АД разноски по делото в размер на 275 лева.
Безспорно
по делото е и се установява от приложените в копие писмени доказателства, че
въз основа двата изпълнителни листа, по молба на «Ч.Е.Б. АД ***, било
образувано изп. дело № 20148150400051/2014г. по описа
на частен съдебен изпълнител *** с район на действие ***и рег.№815.
Установява
се от представеното изпълнително производство, че на 30.01.2014г. съдия
изпълнителя изпратил покана за доброволно изпълнение до длъжника (получена на 07.02.2014г.),
а на 05.02.2014г. и запорно
съобщение до работодателя, като по делото не са представени доказателства длъжникът
да е подал възражение за недължимост на сумата. Установява
се, че на 11.02.2019г. работодателят на ищцата БТК ЕАД е уведомил ЧСИ ***, че
върху трудовото възнаграждение на Е.Л.И. има наложени запори по изпълнителни
дела, поради което наложеният запор по настоящето изпълнително дело не може да
бъде наложен.
Установява
се, от представеното писмо на лист 96 от делото, че на 05.02.2019г. е изпратено
писмо до Началника на сектор ПП КОТ при ОД на МВР Плевен, с което е уведомен,
че върху лек автомобил ***с ДКН ***, собственост на Е.Л.И. е наложен запор по
изпълнително дело №20148150400051. Установява се, че на 25.03.2014г. ОД на МВР ***уведомила
ЧСИ, че процесният лек автомобил не е собственост на Е.Л..
Установява
се от приложеното изпълнително дело, че на 27.11.2019г. производството по изп.дело 201481550400051 на ЧСИ *** е спряно, а взискателят е уведомен.
Установява
се, че с постановление от 17.12.2019г., изпълнителното производство е
прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК, тъй като в продължение на две
години взискателят Ч.Е.Б. АД не е поискал
извършването на изпълнителни действия, а последното такова било извършено през
2014г. За прекратяването на производството, взискателят
е уведомен с писмо от 17.12.2019г.
При така изложените
безспорни факти се налагат следните правни изводи:
Претенцията
на ищцата намира своето правно основание в разпоредбата на чл.439 от ГПК. Касае
се за отрицателен установителен иск, предпоставка за
допустимостта на който е наличието на факти, настъпили след приключването на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. В конкретния случай ищцата се позовава на изтекла погасителна
давност по отношение на процесното вземане, който
факт е настъпил след издаването на изпълнителен лист по ч. гр. дело № 6007/2011г.
и гр.дело №7941/2011г. по описа на ***съд. В представения писмен отговор,
ответникът е оспорил иска, което прави предявеният иск допустим, а по същество
и основателен. На първо място в тази връзка следва да се отбележи
обстоятелството, че процесното вземане произтича от
облигационни отношения между страните по повод продажбата на електрическа
енергия, регулирани от Общи условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „Ч.Е.Б.“ АД и Общи условия на договорите за използване на
електроразпределителните мрежи на „***“ АД.
По силата
на този договор за ответника е възникнало задължение да предостави на ищцата
електроенергия, а за ищцата съответно да заплати предоставената и използвана от
ищцата електроенергия. С изтичане на съответния срок на периодите са издадени
съответните фактури, а за потребителя е възникнало задължение за заплащането
им. В тежест на ищеца е да докаже твърденията си, че по отношение на вземането
е изтекла петгодишна давност.
От
приложеното изпълнително дело №20148150400052 на ЧСИ *** е видно, че последното
изпълнително действие по делото срещу ищцата е било налагането на запор върху
трудовото възнаграждение на 10.02.2014г.
и налагането на запор върху МПС ***с ДКН ***.
След тази
дата, не са извършвани никакви други действия от съдебния изпълнител до 17.12.2019г.,
когато изпълнителното производство е прекратено.
В т.10 от ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС
се приема, че когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното
производство се прекратява на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК. Това
прекратяване настъпва по силата на закона и няма значение дали съдебният
изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение. Този
акт има само декларативен, а не конститутивен ефект.
Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата
давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно
изпълнително действие. Т.е. в случая на 10.02.2016г. изпълнителното
производство е прекратено по силата на закона. След тази дата не са извършвани
изпълнителни действия, но и да бяха извършвани, то същите се обезсилват по
право. Петгодишната давност, в която взискателят е
могъл да си претендира вземането с нови принудителни действия на съдебния
изпълнител или с образуване на ново изпълнително производство, е изтекла на 10.02.2019г.
След като
се установи, че последното валидно изпълнително действие е било налагането на
запор върху трудовото възнаграждение на ищеца на 10.02.2014г., то следва
правния извод, че по силата на закона изпълнителното производство е прекратено
на 10.02.2016г., а вземането е погасено по давност на 10.02.2019г. В
продължение на пет години ответникът взискател не е
предприел никакви действия по движението на изпълнителния процес. Самото изпълнително производство е прекратено
поради перемпция на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК
и дори да бяха извършени други изпълнителни действия по него, то биха се
считали обезсилени по право и не произвеждат процесуални и материални последици
относно погасителната давност в отношенията между взискателя
и длъжника. В този смисъл е постановена т. 10 от Тълкувателно решение №
2/26.06.2015г. по Тълк. дело № 2/2013г., ОСГТК. В
хипотезата на прекратяване поради перемпция не може
да се говори за валидни изпълнителни действия и погасителната давност не може
да се счита прекъсвана на основание чл.116 б.„в“ от ЗЗД.
При така
изложеното, съдът счита, че предявеният иск е основателен и следва да бъде
уважен. С оглед изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца и направените по делото разноски в размер на 462 лева, от които 360 лева за
адвокатско възнаграждение, 40 лева за държавна такса за образуване на ч.гр.дело
7312/2019г., 50 лева държавна такса за образуване на настоящето производство,
12 лева за изготвяне на копие на изп.дело.
По
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника „Ч.Е.Б.“ АД *** ***, че Е.Л.И. с ЕГН ********** *** не му дължи сумата от 682,39 лева, от която 293 лева, представляващи главница по договор за
предоставяне на ел.енергия за периода 12.04.2011г- - 12.10.2011г. ведно със
законната лихва върху главницата считано от 03.10.2011г., 11,39 лева мораторна лихва за периода 12.04.2011г. – 12.09.2011г.,
103,00 лева разноски за държавна такса, 275 лева съдебно деловодни разноски по
гр.дело № 7941/2011г. по описа на РС Плевен, които суми са отразени в
изпълнителен лист по ч. гр. дело № 6007/2011г. по описа на ***съд и по гр.дело
7941/2011г. и са предмет на изпълнение по изп. дело № ***. по описа на частен съдебен изпълнител *** с район на
действие Плевенския окръжен съд.
ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.“ АД *** *** ДА ЗАПЛАТИ на Е.Л.И.
с ЕГН ********** *** направените деловодни разноски размер на 462 лева.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ***в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: