М О Т И В И към Присъда № 144 от 17.06.2020 год. по НДОХ № 760 по описа за 2019 год. на Районен съд – гр.Видин
======================================================
Делото е образувано по обвинителен акт, внесен от видинската районна
прокуратура, срещу подсъдимия Р.А.Р. *** с ЕГН **********, с който е внесено в
съда обвинение за извършено от него престъпление по чл.129, ал.2 във вр.с ал.1 от НК и по чл.144, ал.3 във вр.с
ал.1 от НК.
Представителят на Районна прокуратура-Видин в съдебно заседание е поддържал
обвинението, така както е внесено в съда с обвинителния акт спрямо подсъдимия, моли
да бъде признат той за виновен и да му бъде наложено наказание. Счита, че
обвинението е доказано от обективна и субективна страна от събраните в производството
писмени и гласни доказателства.
Подсъдимият в производството не е дал обяснения, чрез своя процесуален
защитник не се потвърждават фактите по обвинителния акт относно неговото деяние,
отрича се авторството на престъпното деяния, като чрез своя защитник моли за
присъда, с която бъде признат за невинен и не му се налага наказание. Защитата
на Р. пледира, че обвинението не е доказано от обективна и субективна страна от
събраните доказателства, но се установява неговата невинност и следва да бъде
оправдан.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени всяко по отделно
и всички общо в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
Свидетелите М.Д. и Д. ***. Те са родители на свидетелката Г., която живее
на семейни начала с подсъдимия Р. ***. Тя отглежда и се грижи за осиновеното му
дете. В края на месец октомври през 2018г. при пореден конфликт в семейството
им, свид.Г. и подс.Р. се
разделили и свидетелката се върнала в дома на родителите си. Според обвинението
и показанията на свидетелите М.Д. и Д., на 22.11.2018г. около обяд свид.М.Д., свид.Д., свид.Г. и внучката им Н. се прибрали с автомобил в дома на
Димитрови. М.Д. спрял автомобила пред дома им, Д., Г. и детето Н. слезли от
автомобила. В това време към тях дошъл подсъдимият, отворил предната лява врата,
хванал М.Д. за дрехите, издърпал го навън, викайки:“Абе, що си дал жалби срещу
мен за да ми вземат дървата“. Твърди се, че след като го изкарал от автомобила,
Р. започнал да нанася удари с юмрук в областта на лицето на М.Д., след това го
съборил на земята до оградата и започнал да рита пострадалия с крак, нанасял му
удари с юмрук по тялото и главата. Сочи се, че Р. нанесъл множество ритници с
крак и удари с юмрук в главата и тялото на потърпевшия, като един от тях
попаднал в областта на пръстите на ръката на левия горен крайник на свидетеля,
който с ръце се опитвал да се предпази от ударите и ритниците на подсъдимия.
Поддържа се, че през това време Р. повтарял думите:“Тебе ще те убия, ще ви
избия всичките“. Заявява се, че В.Д. се опитала на помогне на съпруга си да се
изправи, но и тя била съборена от подсъдимия на земята, а също и че В.Г. се
развикала, избягала, скрила си и се обадила на тел.112, като в този момент
точно подс.Р. взел от земята камък и тогава ударил М.Д.
по главата в задната й част. Визира се още и че насъбралите се хора вече ги
разтървали, а Р. си тръгнал, но малко след това на мястото пристигнали
полицейски служители. Според защитата и показанията на свидетелите Г., М., Н., Л.,
Р. и П. това не е вярно, всъщност е точно обратно, истината е съвсем друга, а
именно, че на посочените място и време, всичко от обвинителната версия не се е
случило. Подсъдимия Р. не удрял с ръце и ритал с крака, по главата и тялото М.Д.,
и не го е събарял на земята, нито го е заплашвал него и близките му с
цитираните думи. Те двамата са били там, но само са се карали и викали. Свид.Л. твърди, че през цялото време е бил там, видял е и е
чул всичко, бил е на около двадесет метра. Възприел е, че двамата се карат, М.Д.
се спънал и паднал, но Р. не го е удрял, не му е казвал, че ще го убие.
Говорели са си един на друг грозни неща като “нещастник и боклук“. Л. през
цялото време е бил там. Свид.М. заявява, че Р. и М.Д.
са се карали, М. псувал подсъдимия, не са се били, подс.Р.
не се заканвал на М.Д. с убийство, че
последния сам паднал на земята защото имало кал, без да е удрян от подсъдимия. Свидетелката
е присъствала на цялата случка. Свид.П. сочи, че М.Д.
е обиждал и псувал подсъдимия, който е говорел със свид.Г.,
а М.Д. сам е паднал в калта, не са се били и Р. не се е заканвал на същия. Този
свидетел е бил там през цялото време. Свид.Н. твърди,
че на визираните дата и място подсъдимия и пострадалия са разговаряли, скарали
са се, викали са и са си разменяли обидни реплики, като не е имало закани, не
са се били и никой не е падал, като той не е бил през цялото време. Свид.Р. заявява, че на въпросното място и време М.Д. и Р.
са разговаряли, започнали са разправии, викали са, крещяли
се, обиждали са се. М.Д. е взел камък от улицата и е ударил Р. по лицето, а
последния е искал да го удари, но други присъствали са попречили. Попречили са
им да се сбият, потърпевшия не е падал на земята. Въпреки караницата не е имало
заплахи. Свидетелят Ив.Д. не е очевидец на случката, не е присъствал на
случилото се и не е възприел пряко случая.
Съдът възприема становището
на защитата на подсъдимия Р.. Тази версия, че той не е автор на твърдяното
престъпно деяние се кредитира от този съдебен състав на ВРС. Излаганата теза се
третира като основателна и обоснована. Такава версия не противоречи на
събраните по делото писмени и гласни доказателства и съответства на същите. Тя
намира основание в писмения и гласен доказателствен
материал, събран в процеса и по този начин остава убедителна и достоверна.
Твърдяното от защитата на Р. създава съмнения в обвинението, което напротив – не
се подкрепя именно от наличните доказателства. Изяснените обстоятелства не са в
такава логическа взаимовръзка, каквато би довела до извод, че това лице е
виновно. Показанията на свидетелите М., Н., Л., Р., П. и Д. изцяло не подкрепят обвинението.
Ето защо Съдът възприема оправдателната версия, предложена от защитника на подс.Р.. Относно заключението за причинената телесна
повреда не се доказва по категоричен и безспорен начин причинно-следствена
връзка между твърдяното деяние и съответния резултат. От една страна се
установява, че деянието не е извършено, а от друга самата експертиза не е
безусловна относно обстоятелството, че този резултат е причинен именно от
такова деяние. Такава телесна повреда може да бъде предизвикана по различен
начин, и различни време и място. Съдът дава вяра на свидетелите, които
подкрепят оправдателната версия. Те предлагат една обстановка, която коренно се
различава от предложената от двамата родители на съпругата на подсъдимия. Те
двамата не желаят тя да живее с него. Самата тя обаче заявява друго, че иска да
е с него, че заявеното от нея на досъдебното производство се дължи на
обстоятелството, че тогава е била под въздействието на родителите си. Тя е
категорична, че желае да бъде с Р.. Това което тя разказва на съдебното
производство кореспондира с обясненото от свидетелите, обосноваващи
оправдаването на подсъдимия.
Тази фактическа обстановка се доказва от гласните доказателства:
показанията на свидетелите М., Н., Л., Р., П. и Д., писмените доказателства:
медицинско свидетелство, съдебно-медицинска експертиза, свидетелство за
съдимост и карта за обвиняемо лице. Между всички тези доказателства относно
това, което съдът е приел за безспорно доказано и категорично установено няма
противоречия, те се допълват взаимно и кореспондират помежду си. Поради това
съдът ги възприема и кредитира.
От изложеното от фактическа страна съдът прави извода, че подсъдимият Р. не
е осъществил престъпния състав на деянието по чл.129, ал.2 във вр.с ал.1 от НК, нито от обективна, нито и от субективна
страна. От обективна страна той на 22.11.2018г. в гр.Видин, не е нанесъл удари
с крак и ръка в областта на левия горен крайник, главата и тялото на М.Г.Д. ***,
не го е повалил на земята, и нанесъл многократни удари с крак в областта на
тялото и главата, и не му е причинил умишлено средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на основната фаланга на третия пръст на лявата ръка,
довели до трайно затруднение движението на левия горен крайник. Респективно той
не е извършил това и от субективна страна. Предвид на гореизложеното подсъдимият следва да бъде
признат за невиновен в извършване на престъпление по чл.129, ал.2 във вр.с ал.1 от НК, както от обективна, така и от субективна
страна. Той следва да бъде оправдан в това, че на 22.11.2018г.
в гр.Видин на ул.“Стара планина“ в кв.“Нов път“ чрез нанасяне на удари с крак и
ръка, свида в юмрук, и попаднали в областта на левия
горен крайник, главата и тялото, поваляне на земята и последващо
нанасяне на многократни удари с крак, също в областта на тялото и главата,
умишлено причинил на М.Г.Д. *** средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на основната фаланга на третия пръст на лявата ръка, довели до трайно
затруднение в движението на левия горен крайник за срок по-голям от тридесет
дни.
От изложеното от фактическа страна съдът прави извода, че подсъдимият Р. не
е осъществил престъпния състав на деянието по чл.144, ал.3 във вр.с ал.1 от НК, нито от обективна, нито и от субективна
страна. От обективна страна той на 22.11.2018г. в гр.Видин, не се е заканил на М.Г.Д.
*** с престъпление против неговата личност, убийство, и против личността на
неговите ближни, съпругата му В.Д.Д. и дъщеря му В.М.Г.,
отправяйки репликата:“Ще те убия, ще ви избия всичките“ и съответно не е
възбуден основателен страх за осъществяване на това. Респективно той не е
извършил това и от субективна страна при форма на вина пряк умисъл. Предвид на гореизложеното
подсъдимият следва да бъде признат за невиновен в извършване на престъпление по
чл.144, ал.3 във вр.с ал.1 от НК, както от обективна,
така и от субективна страна. Той следва да бъде оправдан в това, че на 22.11.2018г. в гр.Видин на ул.“Стара планина“ в кв.“Нов път“ се е
заканил на М.Г.Д. *** с престъпление против неговата личност - убийство, и
против личността на неговите ближни - съпругата му В.Д.Д.
и дъщеря му В.М.Г., отправяйки следната репликата: “Ще те убия, ще ви избия
всичките“, и респективно не е възбуден основателен страх за това осъществяване.
Поради всичко това по-горе подсъдимият Р. следва да бъде оправдан по двете
обвинения и не следва да му бъдат възлагани разноските по делото.
Водим от горното съдът постанови
присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: