Р Е Ш Е Н И Е № 260426
гр. Пловдив, 18.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, III граждански състав, в публично
заседание на четиринадесети август две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при
секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 488 по описа за 2020 г. на
Районен съд Пловдив, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правна квалификация чл. 232, ал.2 ЗЗД и чл.82 ЗЗД от Р.Х.Г.
против С.С.Н., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 6300 лв.,
представляваща дължима наемна цена съгласно сключен между страните договор за
наем от дата 22.11.2015 г. за ½ идеална част от недвижим имот –
апартамент № *****, находящ се в гр. *****, с площ от 65 кв.м., състоящ се от:
стая, хол, кухня, баня-клозет, за периода от месец януари 2017 г. до месец
декември 2019 г., вкл., както и сумата от 272 лв., представляваща размера на
претърпените от ищцата вреди поради неизпълнение на договора за наем, включваща
сумата от 200 лв. – за адвокатско възнаграждение за изготвяне на нотариална
покана съгласно договор за правна помощ № *****/ 2019 г. и сумата от 72 лв. –
нотариална такса за връчване на нотариална покана съгласно фактура № *****/
13.11.2019 г.
В исковата молба се
твърди, че страните са съсобственици на следния недвижим имот: апартамент № *****,
находящ се в гр. *****, с площ от 65 кв.м., състоящ се от: стая, хол, кухня,
баня-клозет, който е придобит от тях в режим на СИО по силата на договор от
1999 г. Ищцата посочва, че поради прекратяване на брака с решение на съда,
влязло в сила на 07.12.2015 г. процесният апартамент е останал съсобствен между
тях, при равни квоти – по ½ идеална част за всяка страна. Твърди, че с
ответника сключили устен договор за наем на дата 22.11.2015 г., по силата на
който ответната страна ще ползва целия имот, като ще заплаща наем на ищцата за
притежаваната от нея ½ идеална част в размер на 175 лв., считано от
месец януари 2016 г. По време на постигане на уговорката присъствал ***** на
страните, а срещата била в ресторант „****“ в гр. Пловдив, кв. „Кичук Париж“. Посочва,
че от сключване на договора до подаване на исковата молба ответникът ползвал
целия имот, но не заплащал уговорената наемна цена. Поради неизпълнение на
договорните задължение на наемателя, ищцата била принудена да стори
допълнителни разноски, като му изпратила нотариална покана, за което заплатила
сумата от общо 272 лв., от която 200 лв. за адвокатско възнаграждение и 72 лв.
за връчването на нотариалната покана. Предвид изложените фактически твърдения
предявява настоящите искове, с които претендира от ответника заплащане на
наемната цена за притежаваната от нея ½ идеална част от имота за периода
от месец януари 2017 г. до месец декември 2019 г., вкл., в размер на 6300 лв.,
както и сторените разходи в общ размер от 272 лв. Моли за уважаване на
предявените искове и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът С.С.Н. е депозирал
писмен отговор със становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва
изложените от ищцата фактически твърдения, като изтъква, че процесното жилище
било семейното такова на страните, което ищцата напуснала самоволно, а
ответникът и *****им С. останали да живеят там след развода. Твърди, че
страните не са сключвали устен договор за наем на процесната ½ идеална
част. Сочи, че *****им С. ползвал спалнята и общите помещения в жилището, а той
обитавал преходния хол. Посочва, че никога не е отказвал на ищцата да ползва
жилището съобразно дела й от съсобствеността, нито пък е ограничавал достъпа й
до него. Ищцата била със задоволителни жилищни нужди и с нейно съгласие, вместо
нея, жилището било ползвано от **** им С.. Твърди, че не е получавал нотариална
покана. Намира платеното адвокатско възнаграждение за изготвяне на нотариалната
покана, както и таксата за връчването й, за прекомерни. Моли за отхвърляне на
предявените искове и за присъждане на сторените разноски.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с осъдителен иск с правна квалификация
чл.232, ал.2 ЗЗД, с който ищцата претендира заплащане на наемна цена съгласно
сключен между страните устен договор от дата 22.11.2015 г. За основателността
на така заявената искова претенция, следва да се проявили в обективната
действителност следните материалноправни предпоставки (юридически факти), а
именно: да е налице валидно облигационно правоотношение между страните по
спора, произтичащо от договор за наем от дата 22.11.2015 г. с твърдяното от ищцата
съдържание на правата и задълженията на всяка от страните; ищцата, в качеството
им на наемодател да е изправна страна по договора, т.е. имотът да е предаден на
ответника и са е осигурено ползването от последния.
За доказване на твърденията си за
наличие на сключен между страните устен договор за наем, ищцата ангажира гласни
доказателствени средства. От показанията на свидетеля С. С. Н., *** на двете
страни по спора, се установява, че е присъствал на срещата на ******преди
бракоразводното дело на дата 22.11.2015 г. Изяснява, че ищцата и ответникът не постигнали съгласие относно
заплащането на наемна цена от ответника за ползване на съсобственото между
страните жилище, като баща му отказал да заплаща наем. От така събраните
доказателства, съдът прави извода, че между страните по спора не е сключен
договор за наем от процесната дата, доколкото не е постигнато съгласие досежно
съществените уговорки – заплащане на цената и предмет на договора. Затова
предявеният иск за заплащане на наемна цена за периода от месец януари 2017 г.
до месец декември 2019 г. се явява неоснователен и следва да се отхвърли. Искът
по чл.82 ЗЗД също е неоснователен, доколкото обезщетение за вреди от
неизпълнение на договорно задължение би могло да се претендира само при наличие
на сключен между страните договор, какъвто не е налице.
Следва да се допълни за пълнота, че присъждането
на процесната сума на друго основание, различно от наведеното от ищеца, би
довело до недопустимост на съдебния акт. В доклада на съда, който не се оспори
от страните, с оглед наведените от ищеца твърдения съдът е квалифицирал
предявения иск под нормата на чл.232, ал.2 ЗЗД, доколкото се излагат ясни и
безпротиворечиви твърдения за наличение на сключен договор за наем между
страните. Обвързан от диспозитивното начало в гражданския процес, съдът е
разгледал именно иск, основан на договор за наем, който обаче остана недоказан
от ищцата.
По отношение на разноските:
При
този изход на спора, съдът намира, че право на разноски на основание чл.78,
ал.3 ГПК има ответникът за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800
лв. съгласно договор за правна защита и съдействие – л.26 от делото.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р.Х.Г., ЕГН: **********, адрес: *** против С.С.Н., ЕГН: **********,
адрес: *** обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна
квалификация чл. 232, ал.2 ЗЗД и чл.82 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 6300 лв., представляваща дължима наемна
цена съгласно сключен между страните договор за наем от дата 22.11.2015 г. за
½ идеална част от недвижим имот – апартамент № *****, находящ се в гр. *****,
с площ от 65 кв.м., състоящ се от: стая, хол, кухня, баня-клозет, за периода от
месец януари 2017 г. до месец декември 2019 г., вкл., както и сумата от 272 лв., представляваща размера на
претърпените от ищцата вреди поради неизпълнение на договора за наем, включваща
сумата от 200 лв. – за адвокатско възнаграждение за изготвяне на нотариална
покана съгласно договор за правна помощ № *****/ 2019 г. и сумата от 72 лв. –
нотариална такса за връчване на нотариална покана съгласно фактура № *****/
13.11.2019 г.
ОСЪЖДА Р.Х.Г., ЕГН: ********** на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на С.С.Н.,
ЕГН: ********** сумата от 800 лв.
(осемстотин лева) – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано от страните в
двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./В.К.
Вярно с оригинала.
К.К.