РЕШЕНИЕ
№ 2385
гр. Варна, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря Стоянка М. Георгиева
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20253110104838 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 12 и сл. ЗЗДН.
Образувано е по молба с вх. ******2025 г., уточнена с молба от
28.04.2025 г., подадена от И. Д. Д., действащ лично и в качеството му на баща
и законен представител на децата Л. И. Д. и К. И. Д., с искане за налагане на
мерки за защита от домашно насилие срещу Г. А. Б., както следва: да се
задължи ответницата да се въздържа от извършване на домашно насилие по
отношение на молителя и децата; да й се забрани да ги приближава на
разстояние по-малко от 200 м., техния дом, училище, детска градина,
работното място на молителя и други места за социални и лични контакти; да
се забрани на ответницата всякакъв вид комуникация с молителя,
включително по телефон, SMS, електронна поща, социални мрежи и др.
В молбата за налагане на мерки за защита и уточняващата молба към нея
молителят излага, че с ответницата са родители на двете им малолетни деца –
Л. и К.. Поддържа, че на него са предоставени родителските права по
отношение на децата по силата на съдебно решение от 17.10.2024 г. по дело №
****/2024г. по описа на РС – Л.Г. Твърди, че ответницата системно упражнява
тежък психически тормоз върху него, изнудва го за пари, за да не го закача за
децата, включително заплахи за убийство и отвличане на децата, звънейки от
непознати номера от Б, Г, Р, На 11.04.2025 г., около 10:30 часа, чрез
социалната мрежа TikTok, устно му отправила директна заплаха: ******.
Заплахата била произнесена на английски език – езика, на който ответницата
комуникира с него и децата. Думите били чути и от по-голямата от двете му
дъщери, както и от брат му – Е. Д.. Твърди, че вследствие на заплахата както
той, така и детето много се уплашили. Поддържа, че това е поредната заплаха
1
от страна на ответницата за последните 6-7 месеца. По изложените
съображения моли спрямо нея да бъдат наложени поисканите мерки за
защита.
В проведеното по делото открито съдебно заседание молителят се явява
лично и с адв. В. И., който поддържа молбата и моли същата да бъде уважена.
Ответницата се представлява от процесуалния й представител – адв. А.
А., който поддържа становище за неоснователност на подадената молба за
защита и моли същата да бъде отхвърлена.
Контролиращата страна ДСП – гр. В. в нарочна молба по хода на делото
излага, че отдел „Закрила на детето“ гр. В. познава случая по постъпили
сигнали от майката, касаещи децата и отглеждането им. Констатирано е, че
взаимоотношенията на родителите са обтегнати, без диалог и комуникация.
От. м. януари 2025 г. са правени няколко срещи с бащата и децата. Не са
установени рискови обстоятелства при обгрижването им. По данни на бащата,
по време на телефонните разговори, г-жа Б. е отправила заплахи към него, че
след като излезе настоящият й приятел от затвора, тя ще дойде в Б. и ако е
необходимо, ще упражни физическо насилие, но ще вземе децата. Запознати
са с предмета на настоящото производство, както и с доказателствената част
по него. Считат, че интересите на децата съвпадат с уважаване на молбата, ако
се установи по безспорен начин, че майката е извършила актове на домашно
насилие и те са станали достояние на децата.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Подадената молба за налагане на мерки за защита изхожда от и срещу
легитимирано лице по смисъла на 3, т. 2 и 4 и чл. 8, т. 1 и 2 ЗЗДН. Искането
надлежно ангажира компетентността на сезирания съд съобразно
разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗЗДН и удовлетворява изисквания за редовност и
срочност по смисъла на чл. 9 и чл. 10, ал. 1 от същия закон. Представена е и
декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
Между страните не е спорно, че същите са съжителствали на семейни
начала, както и че са родители на децата Л. И. Д. и К. И. Д., родени съответно
на ********** г. и ********** г., видно и от представените удостоверения за
раждането им.
Не е спорно, а и самият молител посочва, че по подадена от него искова
молба е образувано гр. д. № *****2025 г. по описа на ВРС, 31 състав, относно
упражняването на родителски права по отношение на двете момичета, с
искане за признаване и изпълнение на немското решение относно
родителските права – решение от 17.10.2024 г. на Районен съд Л.Г. с което
правото на определяне на местожителството на общите на страните малолетни
деца е прехвърлено на ищеца – И. Д. Д..
Представена е и подадената от молителя жалба от 02.05.2025 г. до
Окръжна прокуратура – Варна и ОД на МВР – Варна относно системния
тормоз, заплахи за убийство, заплахи за отвличане на децата, от страна на Г. А.
Б.. В жалбата се посочва, че ответницата системно го заплашва и изнудва за
пари, включително и на 30.04.2025 г. чрез приложението WhatsApp.
В производството са ангажирани гласни доказателствени средства
посредством показанията на разпитания по делото свидетел Е. Д. Д., брат на
молителя, които съдът цени при условията на чл. 172, ал. 1 ГПК.
2
Същият посочва, че в началото, през първите 5-6 години от съвместното
им съжителство отношенията между молителя и ответницата били много
добри. Скоро след раждането на по-малката им дъщеря Г. поискала да са
прибере в Р.. След 2-3 месеца установили, че тя има връзка с друг мъж. През
м. април – м. май 2024 г. заедно с брат си отишли да видят децата в Р., като те
били оставени от майката на напълно непознати хора. В последната година –
година и половина отношенията между партньорите се обтегнали. Г.
заплашила молителя, че ще се разправя физически с него, като това станало на
13.11.2024 г. – рождения ден на малката К.. На 11.04.2025 г. по ТикТок, на
английски език – езика, на който разговарят с ответницата, го заплашила, че
ако не й даде приблизително 100000 евро, ще има проблеми. Заплашила го със
смърт, с побой и т. н. Смята, че злобата от нейна страна към брат му е
огромна. Заплахи е имало не само към И., но и към него самия и към неговата
майка. Заплахите са със смърт, побоища. Също брата на Г., който е в Ш. в
затвора, се е обаждал на няколко пъти и е отправял послания от същия тип –
саморазправия. Знае, че сегашният й приятел също е криминално проявен,
поради което действително молителят се чувства застрашен, травмиран, от
отправените му заплахи. Последните са по телефона, в социалните мрежи.
Знае, че Г. и семейството й са подавали сигнали, че брат му не се грижи добре
за децата, че са гладни, дрипави. Според свидетеля, за случая на 11.04 децата
не са възприели заплахите, доколкото К. е прекалено малка, за да разбере за
какво става въпрос, тя е на една година в момента. Не вярва и по-голямото
дете Л. да е възприело нещо, защото не обърнала никакво внимание, когато
брат му разговарял с майката по телефона. Тя играела с играчките си в стаята.
Конкретно заплахите били към брат му.
При съвкупния анализ на ангажираните по делото писмени и гласни
доказателствени средства, включително и декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН
/годно доказателство по смисъла на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН/, съдът приема, че
ответницата е осъществила акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН
по отношение на молителя И. Д. Д., а именно психическо такова, изразяващо
се в отправени заплахи за предстоящо лошо събитие – ******. Конкретните
заплахи на датата 11.04.2025 г. са възприети лично и непосредствено от
свидетеля Д., който дори посочва, че същите не са отправени за първи път
спрямо неговия брат.
По изложените съображения съдът приема, че е налице фактическият
състав, необходим за получаване на защита срещу домашно насилие по
отношение на молителя. Съдът, като съобрази фактическите отношения
между страните и поведението на ответницата, приема, че същата следва да
бъде задължена да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
молителя. Налагането на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН /която следва да се
прилага без ограничение във времето/ съдът приема, че е абсолютно
необходима в настоящия случай. Същата ще способства за преосмисляне от
страна на ответницата на собственото й поведение към бившия й партньор и
баща на нейните деца, съответно за промяна в отношението й към него и
преустановяване на агресията спрямо молителя.
При извършената от съда на основание чл. 15, ал. 4 ЗЗДН оценка на
риска по методиката, определена в правилника за прилагане на закона
/Приложение № 5 към чл. 74/, се констатира, че е налице повишен риск от
извършване на последващо насилие от страна на ответницата спрямо
молителя.
3
Като взе предвид упражненото домашно насилие спрямо молителя И. Д.
Д., съдът намира за подходяща и поисканата мярка да се забрани на
ответницата да го приближава на разстояние по-малко от 100 метра, домът, в
който живее, местоработата му, както и и местата му за социален контакт и
отдих. Същата следва да бъде за срок от 6 месеца. Този срок по ЗЗДН е
оправдан, предвид фактическите отношения между страните, които към
настоящия момент са разделени, както и с оглед отправените заплахи за
живота и здравето на молителя /като има данни, че такива са отправени и към
членовете на неговото семейство – към брат му, към майка му/, съответно
обоснования страх и притеснение, което изпитва същия от реалното
изпълнение на тези заплахи.
Основателно съдът намира и искането за прилагане на мярката по чл. 5,
ал. 1, т. 4 ЗЗДН, а именно да се забрани на ответницата да осъществява
контакт с молителя под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез
електронна или обикновена поща и факс, и чрез всякакви други средства и
системи за комуникация. Срокът на тази мярка също следва да е 6 месеца,
отчитайки обстоятелството, че на конкретната дата 11.04.2025 г. ответницата е
отправила заплахи за живота и здравето на бившия си партньор именно по
приложението ТикТок. Съгласно показанията на свидетеля Д., заплахите от
нейна страна към брат му са единствено по телефона, в социалните мрежи.
На основание чл. 5, ал. 3 ЗЗДН съдът приема, че в случая следва да бъде
приложената и мярката по чл. 5, ал. 1, т. 5 ЗЗДН, а именно – временно
определяне местоживеенето на децата при пострадалия родител – в случая
бащата, като с оглед фактическите отношения между страните мярката също
следва да е за срок от 6 месеца.
На основание чл. 5, ал. 2 ЗЗДН срокът на мерките следва да са с начална
дата – 26.06.2025 г. – датата на постановяване на съдебното решение.
Съдът обаче приема за неоснователно искането мерки за защита по реда
на ЗЗДН да бъдат приложени и спрямо децата Л. и К.. На първо място, няма
твърдения да е осъществен какъвто и да е акт на домашно насилие от страна
на майката към децата. Действително, разпоредбата на чл. 2, ал. 2 ЗЗДН
предвижда, че за психическо насилие върху дете се смята и всяко домашно
насилие, извършено в негово присъствие. Настоящият случай обаче се
отличава с това, че отправените заплахи към молителя от страна на бившата
му партньорка по никакъв начин не са възприети като такива от страна на
децата, съответно не са ги разстроили или притеснили по какъвто и да е начин.
В този смисъл именно са и показанията на свидетеля Е. Д. Д.. Предвид
ниската им възраст, дори да се приеме, че децата са били в стаята, в която
майката и бащата са разговаряли, то същите не са възприели разговора като
реална заплаха за себе си или за родителя – в случая бащата. Свидетеля Д., на
въпроси на съда, посочи, че Л. не е обърнала никакво внимание, тъй като е
била заета в играта си, а пък К. е прекалено малка, за да разбере за какво става
въпрос. Тоест, категорично не се установяват твърденията на молителя, че
детето Л. се е изплашило от отправената към него заплаха. По отношение на
детето К. пък изобщо липсват такива твърдения. Ето защо и само на това
основание молбата за защита в тази й част следва да бъде оставена без
уважение.
Следва да се посочи, че не следва да бъде допускано използването на
ЗЗДН за цели, които не са му присъщи, още по-малко за неправомерно
ограничаване на контактите между майка и дъщеря тогава, когато липсват
4
каквито и да е основания за това /има данни, че отношенията между
родителите са конфликтни, в това число, че са подавани и редица жалби пред
компетентните органи, в това число и ДСП – Варна, от ответницата спрямо
молителя във връзка с отглеждането на децата/. Опасенията, че ответницата
може да отвлече децата, тъй като Б. е приета в Шенген, са нормални такива за
всеки един родител, който е във влошени отношения с бившия си партньор, но
не оправдават намесата на съда в правната сфера на ответницата, предвид
липсата на осъществен акт на насилие спрямо децата.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН ответницата
следва да бъде осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ВРС държавна такса за воденето на делото в размер на 25 лв.,
дължима на основание чл. 16 от Тарифа за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК.
С оглед крайния резултат по делото съдът намира, че разноски в
производството не следва да се присъждат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА Г. А. Б., родена на ********** г., гражданка на
Република Р., ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие
спрямо И. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: ******, на основание чл. 5, ал. 1, т.
1 ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА на Г. А. Б., родена на ********** г., гражданка на
Република Р., ДА ПРИБЛИЖАВА молителя И. Д. Д., ЕГН **********, на
разстояние по-малко от 100 метра, дома, в който същият живее, находящ се в
******, местоработата му, както и местата за социални контакти и отдих на
молителя, за срок от 6 месеца, считано от датата на постановяване на
съдебното решение – 26.06.2025 г., на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 вр. ал. 2
ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА на Г. А. Б., родена на ********** г., гражданка на
Република Р., ДА ОСЪЩЕСТВЯВА контакт с молителя И. Д. Д., ЕГН
**********, с адрес: ******, под каквато и да е форма, включително по
телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, и чрез всякакви други
средства и системи за комуникация, за срок от 6 месеца, считано от датата на
постановяване на съдебното решение – 26.06.2025 г., на основание чл. 5, ал. 1,
т. 4 вр. ал. 2 ЗЗДН.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на децата Л. И. Д., ЕГН **********, и
К. И. Д., ЕГН **********, при пострадалия родител – бащата И. Д. Д., ЕГН
**********, за срок от 6 месеца, считано от датата на постановяване на
решението – 26.06.2025 г., на основание чл. 5, ал. 1, т. 5 вр. ал. 2 ЗЗДН.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за защита в частта й относно
искането за прилагане на мерки за защита по реда на ЗЗДН по отношение на
ответницата Г. А. Б. спрямо децата Л. И. Д. и К. И. Д..
ОСЪЖДА Г. А. Б., родена на ********** г., гражданка на Република Р.,
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски
районен съд, сумата 25 лв. /двадесет и пет лева/, представляваща дължимата
5
държавна такса за водене на делото, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита срещу Г. А. Б., родена на
********** г., гражданка на Република Р., за наложените мерки за защита по
отношение на И. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: ******.
Препис от заповедта да се изпрати на съответното РУП – Варна,
съгласно чл. 16, ал. 3 ЗЗДН.
В заповедта следва да бъде вписано предупреждение за последиците от
неизпълнението на същата по чл. 21, ал. 4 ЗЗДН.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в 7-
дневен срок от постановяването му – 26.06.2025 г., на основание чл. 17, ал. 1
ЗЗДН.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6