РЕШЕНИЕ
№ 30
гр. Пловдив , 10.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Елена Й. Захова
Членове:Весела Ив. Евстатиева
Даниела Д. Събчева
в присъствието на прокурора Албена Янкова Георгиева (ОП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Даниела Д. Събчева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20215300600908 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК .
Образувано е по протест на РП-Пловдив срещу присъда № 15 от 11.03.2021г по
НОХД №8097/2020г на Районен съд – Пловдив. С присъдата първоинстанционният съд
е признал подсъдимите АТ. П. К. и М. Н. П. за виновни в извършване на престъпление
по чл.129, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, поради което на
основание чл.58а, ал.1, вр. чл78а, ал.6 от НК ги освободил от наказателна отговорност
и наложил на всеки от тях административно наказание „Обществено порицание“, което
да се изпълни чрез прочитане на присъдата от директора на *. Разноските по делото са
присъдени в тежест на подсъдимите разделно.
В протеста се твърди, че първоинстанционната присъда е неправилна. Възразява
се срещу приложението на чл.78а НК спрямо подсъдимите, като се твърди, че същото
се съобразява със санкцията в правната норма преди редукцията й по чл.63 от НК.
Иска се присъдата да бъде изменена като се отмени наложеното административно
наказание и подсъдимите бъдат осъдени.
Срещу протеста е постъпило възражение от страна на защитника на подс.А.К. с
твърдение за наличие на предпоставките за приложение на чл.78а НК и
1
неоснователност на депозирания протест.
В съдебно заседание прокурорът поддържа подадения протест, като се иска
присъдата да бъде изменена и спрямо всеки от подсъдимите да бъде наложено
наказание лишаване от свобода в размер на 6 месеца, изпълнението на което да бъде
отложено с изпитателен срок от три години. Защитата твърди, че разпоредбата на
чл.78а, от НК е била правилно приложена и моли присъдата да бъде потвърдена.
В последната си дума подсъдимите също молят присъдата да бъде потвърдена.
Пловдивският окръжен съд след като обсъди доказателствата по делото,
становищата на страните и след като провери изцяло правилността на присъдата,
съгласно чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
Протестът е ДОПУСТИМ, подаден от правоимащо лице в законоустановения
срок. По същество протестът е ОСНОВАТЕЛЕН.
Първостепенният съд приел следната фактическа обстановка:
Подсъдимите А.К. и М.П. били * и през учебната 2019г-2020г били в * клас. Към
24.01.2020г те били непълнолетни и вменяеми. На същата дата около 10.50ч
подсъдимите били на училище и се намирали в класна стая №*. Там те гледали на
мобилен телефон видеоклипове в приложението „Тик Ток“, в които младежи скачали
във въздуха, а други ги ритали в краката, след което първите падали на земята.
Въпреки предупреждението в клипа, че това е опасно, както и въпреки очевидната
болка, която падналите лица изпитвали, идеята им се сторила забавна и те решили да
погодят подобен номер на свой съученик. Подсъдимите първо потърсили *, с когото П.
обикновено се подигравал, но той не бил в стаята. Тогава подсъдимите П. и К.
попитали другите присъстващи по това време там момчета дали искат да се наскачат за
да видят кой ще скочи най-високо. Никой не се съгласил, освен постр.*, който проявил
интерес, тъй като бил убеден, че ще надскочи двамата подсъдими. Постр.* обаче не
бил запознат с плана на подсъдимите да го изритат в краката в момент, в който той е
във въздуха. От своя страна подсъдимите П. и К. съзнавали опасността на замисленото,
тъй като при голяма част от клиповете след падането лицата оставали на земята и
видимо страдали. Това обаче не ги възпряло да изпълнят намисленото и в изпълнение
на същото заедно с постр.* отишли в края на класната стая където било по- широко.
Там подс.К. и подс.П. застанали от двата края на постр.* и скочили във въздуха за да
му покажат какво да прави. След като пострадалият на свой ред скочил високо,
подсъдимите му направили подсечка, като подс.К. го изритал с голяма сила в левия
крак, а подс.П. по същия начин в десния крак. В резултат на това постр.* не успял да
се приземи на крака, а паднал на лявата си страна, като усетил силна болка по лицето,
в опашната кост и в лявата си ръка, която се намирала под тялото му. Тъй като постр.*
2
не могъл да стане от пода на помощ му се притекли свид.* и други присъстващи в
стаята ученици. Междувременно свид.* и свид.* били заснели клип на случващото се с
мобилните си телефони. Пострадалият бил съпроводен до кабинета на училищният
лекар. От там той се обадил на майка си свид.*, която веднага пристигнала в
училището и го отвела за преглед в спешен кабинет на УМБАЛ Св.Георги гр.Пловдив.
Там било установено счупване на лявата ръка на пострадалия в областта на китката.
Пострадалият бил опериран за наместване на счупването и ръката му била
имобилизирана по съответна процедура. В резултат на деянието на пострадалия било
причинено вътреставно счупване на лъчева кост в долната част и счупване на
шиловидния израстък на лява лакътна кост, които поотделно и в съвкупност довели до
трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник.
Първоинстанционното съдебно производство протекло с провеждане на
съкратено съдебно следствие по реда на чл.371, т.2 от НПК, тъй като подсъдимите
признали изцяло описаната фактическа обстановка, възпроизведена в депозираният
обвинителен акт. Самопризнанията на подсъдимите се подкрепят в пълнота от
събраните на досъдебното производство доказателства, които са непротиворечиви.
Действията на подсъдимите са били възприети от множество лица, очевидци на
деянието. Това са свидетелите ***, чийто показания са източник на преки, първични
доказателства. Действията на подсъдимите и тези на пострадалия са били и заснети от
поставени в учебната стая видеокамери. Съдържанието на видеозаписа било възприето
от учителя свид.*. С протокол за доброволно предаване директора на училището- свид.
* е предала компакт диск съдържащ въпросния видеозапис. Същият е бил предмет на
назначена в досъдебното производство техническа експертиза, при която са
експортирани на хартиен носител множество кадри, въз основа на които хронологията
на действията на подсъдимите и пострадалия е ясно проследима. Кадрите от
видеозаписа напълно съвпадат с казаното от свидетелите очевидци. В синхрон с тези
доказателствени източници са и показанията на пострадалия *. Видът на причинената
на пострадалия * телесна повреда се установява от изготвената по делото съдебно-
медицинска експертиза.
От изложеното е видно, че не съществува неяснота по въпросите за авторството
и вината на подсъдимите. От изготвените по делото комплексни съдебно
психиатрични и психологични експертизи се установява, че подсъдимите са годни
наказателно правни субекти по смисъла на чл.31, ал.2 от НК. Няма причина, поради
която заключенията на тези експертизи да не бъдат кредитирани от съда. Те сочат, че
действията на подсъдимите през инкриминираният период са били планирани,
целенасочени, подредени, осмислени и много добре контролирани, поради което не
може да се приеме те да са действали поради лекомислие и при увлечение. Установява
се по безспорен начин, че с действията си подсъдимите са довели до падането на
3
пострадалия на земята като тези действия са резултат на общият им умисъл за
съучастие. Те са имали ясни представи за свойството и значението на постъпките си,
тъй като са наблюдавали преди това клипове с предупреждение за опасността,
изобразяващи последиците от подобни действия. Подсъдимите са съзнавали, че в
резултат пострадалият ще падне на земята, удряйки се и това ще му причини телесна
повреда. Те са допускали настъпването на причиненото телесно увреждане, поради
естеството на осъществените от тях действията, но въпреки това са се отнесли с
безразличие към този възможен резултат.
По тези съображения настоящият съдебен състав намира проверявания съдебен
акт за правилен и законосъобразен по въпроса за фактическата и правна страна на
деянието. Не така стои обаче въпросът по отношение на наложеното на подсъдимите
наказание. Правилно първостепенният съд е редуцирал предвиденото в правната норма
наказание, съобразно разпоредбата на чл.63, ал.1, т.3 от НК, тъй като към
инкриминираната дата подсъдимите не са имали навършени 16г. Неправилно
първостепенният съд след редукцията на наказанието е намерил основания за
приложението на чл.78а от НК. За да се приложи разпоредбата на чл.78а от НК следва
предпоставките на този текст от закона да са налични съобразно размера на
наказанието предвидено в състава на престъплението от особената част на НК преди
същото да бъде редуцирано на основание чл.63 от НК. В тази връзка са Решение №
391 от 11.11.2015 г. на ВКС по н. д. № 1281/2015 г., II н. о., Решение № 225 от
15.06.2015 г. на ВКС по н. д. № 622/2015 г., I н. о. Съобразно чл.78а, ал.1, б.“а“ от НК
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание е
възможно при едновременно наличие на определени условия, едно от които е за
съответното престъпление законът да предвижда наказание лишаване от свобода до
три години. За престъпление по чл.129, ал.1 от НК законът предвижда до шест години
лишаване от свобода, поради което няма основания за приложение на чл.78а НК. В
тази връзка няма как да бъдат приети за основателни възраженията на защитата срещу
депозираният протест, тъй като не се констатират императивните условия на закона,
позволяващи приложението на института за освобождаване от наказателна отговорност
с налагане на административно наказание.
Освобождаването на подсъдимите от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание „Обществено порицание“ се явява незаконосъобразно,
поради което в тази част присъдата следва да бъде изменена, като бъде отменено
приложението на чл.78а от НК и подсъдимите бъдат осъдени да изтърпят наказание,
предвидено за това престъпление при съответната му редукция и след
индивидуализация. Това въззивният съд може да стори на основание чл.337, ал.2, т.1 от
НПК, след като е налице и съответен протест на прокурора съдържащ изрично искане
подсъдимите да бъдат осъдени.
4
Съдът счита, че съобразно санкционната част на разпоредбата на чл.129, ал.1
НК, след редукцията на чл.63, ал.1, т.3 от НК и най-лекото възможно наказание от три
месеца лишаване от свобода се явява несъразмерно тежко за стореното от подсъдимите
/Решение №95 от 03.08.2020г на ВКС по н.д. №203/2020г, I н.о./. Това е така най- вече
поради младата им възраст и предвид подбудите, с които те са действали.
Действително за подс.К. са налице отегчаващи отговорността му обстоятелства, тъй
като той се води на отчет в ДПС на * РУ на МВР Пловдив и е била регистрирана
негова противообществена проява в МКБППМН- район *. Отегчаващи отговорността
обстоятелства по отношение на подс.М.П. не се констатират. Следва да се отчетат
конкретните особености на случая, в които се проектира личността на всеки от
подсъдимите. Видно е, че подсъдимите са действали, водени от желанието си за
забавление, на което са отдали съществен приоритет. Тази тяхна нагласа всъщност е
резултат на младата им възраст, при която личностните задръжки са все още
неустойчиви поради незавършилия процес на формиране на личността им.
Подсъдимите са лица с ниска степен на обществена опасност, неосъждани, учащи. Те
изразяват съжаление за стореното и се разкайват за постъпката си, осъзнавайки ясно
укоримостта на стореното от тях. По тези съображения съдът счита, че следва
наказанието спрямо подсъдимите да се определи при условията на чл. 55, ал.1, т.2 б.
“б“ от НК.
Съобразно характеристиките на личността на подсъдимите и най-вече предвид
възрастта им /както към момента на извършване на престъплението, така и
понастоящем/, въззивният съдебен състав счита, че потенциал да изпълни целите на
наказанието по чл.60 от НК има наказанието „Обществено порицание“. Чрез това
наказание ще се разгласи негативната оценка за стореното от подсъдимите и ще се
ангажира общественото внимание спрямо неприемливото им и укоримо поведение.
Именно ефектът на това наказание би указал въздействие спрямо подсъдимите в
насока на тяхното превъзпитание, което е и основната цел на наказанията налагани по
отношение на непълнолетни. След като това наказание може да постигне целите по
чл.60 от НК, то същото се явява справедливо и достатъчно. Поради това съдът не
намира за основателно искането на прокурора спрямо подсъдимите да бъде наложено
наказание лишаване от свобода в размер на 6 месеца, изпълнението на което да бъде
отложено с изпитателен срок от три години.
С оглед изложеното, въззивният съдът намира, че депозираният протест е
основателен, поради което същият следва да бъде уважен и на основание чл.334, т.3 вр.
чл.337, ал.2, т.1 от НПК първоинстанционният съдебен акт, следва да бъде изменен в
5
частта, в която е приложен чл.78а от НК, като приложението му бъде отменено и
подсъдимите бъдат осъдени да изтърпят наказание. В останалата част присъдата следва
да бъде потвърдена на основание чл.338 от НПК.
По тези съображения Пловдивски окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 15 от 11.03.2021г по НОХД №8097/2020г на Районен съд
– Пловдив, относно приложението на чл. 78а НК, като ОТМЕНЯ приложението на
разпоредбата на чл. 78а от НК и постановеното освобождаване на подсъдимите АТ. П.
К. и М. Н. П. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
"Обществено порицание" и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАЛАГА на подсъдимите АТ. П. К. и М. Н. П. наказание "Обществено
порицание", на основание чл. 129, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 НК
вр. чл. 55, ал.1, т.2 б.“б“ от НК, което да се изпълни чрез прочитане на присъдата от
директора на учебното заведение за всеки от тях.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6