РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 579
гр.
Пловдив, 08.04.2022 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІІ състав, в открито
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
при секретаря
РОЗАЛИЯ ПЕТРОВА и участието
на прокурора ДИМИТЪР МОЛЕВ, като
разгледа докладваното от съдията МАРИАНА МИХАЙЛОВА касационно адм. дело № 2248
по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера
на производството, исковете и становищата на страните:
1. Производството по делото
е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража /ЗИНЗС/.
2. Образувано е по искова
молба, предявена от В.И.И., ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес ***
/за адв.В.С./, чрез адв.В.С., срещу Главна дирекция “Изпълнение на
наказанията”. Ищецът иска ответника да бъде осъден да му заплати на обезщетение
в размер на общо 50 000 лв., за претърпени от него неимуществени вреди,
изразяващи се в обида, огорчение, чувство на малоценност и принуда да търпи и
върши неща противни на волята му в резултат на
поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода, по периоди, уточнени в допълнителна молба от 27.08.2021г., както
следва:
-за престоя му в
Затвора-Пловдив за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. – обезщетение в
размер на 10 000 лева;
-за престоя му в
Затвора-Пловдив за периода от 02.08.2018 г. до 16.08.2021г. – в размер на 30 000
лева;
-за пребиваването
му в Следствения арест в град Пловдив за периода 02.01.2018 г. до 02.08.2018 г.
– обезщетение в размер на 10 000 лева.
Първоначално, така посоченият общ
размер на иска от 50 00 лева се претендира ведно със законовата лихва, считано
от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
В допълнителната молба от 27.08.2021г.,
за всеки от уточнените периоди, размерът на обезщетение се претендира ведно със
законната лихва, считано от 01.01.2017г. до окончателното изплащане на сумата.
Видно от първоначалната искова молба и
доклада по делото, неоспорен от ищеца, претендираната законовата лихва ще
следва да се присъди, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба е посочено, че
неимуществените вреди се изразяват в:
2.1. липса на достатъчно жилищна площ
(пренаселеност на килиите – „падат се под 3 кв. м. нетна площ на човек“) за
всички искови периоди; няма постоянно течаща топла и студена вода; в килиите има
гризачи и насекоми; не му е давана работа, въпреки че е подавал
молби.
Ищецът твърди, че
с горното са нарушени правата му по чл. 3 от Европейската конвенция за защита
на правата на човека (ЕКЗПЧ) и чл. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража (ЗИНЗС).
Претендират се
направените по делото разноски в размер на 10 лева за внесена ДТ.
3.Ответникът - Главна
дирекция “Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител,
оспорва предявените искови претенции по основание и размер.
4. Представителят на
Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за основателност на предявения
иск, счита, че размерът му е завишен, поради което следва да бъде намален.
ІІ. За фактите:
5. По делото, е са
постъпили справки СА-1475/25.10.2021 и СА-1404/12.10.2021г. от Арест-Пловдив.
Посочено е, че В.И.И. е пребивавал на територията на Арест-Пловдив в периода от
01.10.2018г. до 04.02.2019г. За посочения период ищецът е бил настанен в
открития през месец юни 2009г. нов Арест-Пловдив, находящ се на територията на
Затвора-Пловдив, който отговаря на изискванията за минимум 4 кв.м. жилищна площ
на задържано лице. През исковия период И. е бил настанен в килия №208 на ет.2,
с квадратура 14.74 кв.м. заедно с още две задържани лица. Във всяка килия има
обособен санитарен възел с размери 125/112 см. и мивка с постоянно течаща
студена вода, а топлата вода се подава всеки ден сутрин и вечер, съобразно
обема на бойлерите, които са по един за двата етажа на Арест-Пловдив.
Извеждането до банята става по утвърден график, най-малко два пъти седмично.
Коридорите и всички общи помещения се почистват и дезинфекцират ежедневно. Чистотата
в арестните помещения се поддържа от задържаните в тях лица. В сградата е
изградена система за диференцирано дневно и нощно осветление. На всички
задържани под стража ежедневно се осигурява време за престой на открито
съгласно ЗИНЗС. Достъпа на дневна светлина е осигурен чрез отваряем прозорец с
размери 150/150 см., който има отваряемо крило за по-добър приток на свеж въздух.
Арест-Пловдив е оборудван с водни климатични конвектори, свързани към водогреен
газов котел, който се ползва за отопление на ареста през зимния сезон и
охлаждане през летния. По сключен договор, в Арест-Пловдив по график, както и
при допълнителна нужда се изпълняват обработки за дезинфекция, дезинсекция и
дератизация, за което по делото са приложени съответните протоколи.
6.По делото е
представено становище от ИСДВР (Вл. И.)*** (лист 55-56), според което в затвора
а и в системата на ГДИН единствения меродавен документ, от който може да се
направи справка за броя на л.св. по спални помещения е „Сведение за
разпределение и движение на л.св.“, което по утвърдената „Номенклатура на
делата със срокове за съхраняване на ГДИН и териториалните й поделения“ се
съхранява за срок от три години.
От постъпилите по
делото докладни и становища /л.53-61/ се установява, че В.И.И. през исковия
период е търпял наказание лишаване от свобода в Затвора-Пловдив.
Отразено е, че
наличната информация за настаняването на л.св. В.И. е както следва:
- на 19.06.2017г.
ищецът е постъпил в Затвора-Пловдив в приемно отделение ОП-2; квадратура без санитарен
възел 26,28 кв.м.; квадратура на санитарен възел 2,70 кв.м.; брой прозорци в
спалното помещение – 2, с размери на прозорците 0,44х1,18 и 0,98х1,18; размери
на прозорците в санитарния възел 0,35х1,18;
- от 01.01.2018г.
до 29.01.2018г. е настанен в трета група, в спално помещение № 27; квадратура
без санитарен възел 39,02 кв.м.; квадратура на санитарен възел 4,36 кв.м.; брой
прозорци в спалното помещение – 2, с размери на прозорците 1,20х1,20 и 1,20х1,20;
размери на прозорците в санитарния възел 1,20х1,20; капацитет за настаняване
при 4 кв.м. - 9 лица;
- от 30.01.2018г.
до 22.04.2018г. е настанен в трета група, в спално помещение № 26; квадратура
без санитарен възел 27,80 кв.м.; квадратура на санитарен възел 3,76 кв.м.; брой
прозорци в спалното помещение – 2, с размери на прозорците 1,11х1,00 и
0,92х1,17; размери на прозорците в санитарния възел 0,50х0,50; капацитет за
настаняване при 4 кв.м. - 6 лица;
На 23.04.2018г. В.И.
*** по изтърпяване.
- от 08.02.2019г.
до 20.09.2019г. е настанен в спално помещение № 57; квадратура без санитарен
възел 27,11 кв.м.; квадратура на санитарен възел 2,53 кв.м.; брой прозорци в
спалното помещение – 2, с размери на прозорците 0,97х1,17 и 0,45х1,17; размери
на прозорците в санитарния възел 0,35х1,17; капацитет за
настаняване при 4 кв.м. - 6 лица;
- от 20.09.2019г.
до 19.12.2019г. е настанен в трета група, в спално помещение № 26; квадратура
без санитарен възел 27,80 кв.м.; квадратура на санитарен възел 3,76 кв.м.; брой
прозорци в спалното помещение – 2, с размери на прозорците 1,11х1,00 и 0,92х1,17;
размери на прозорците в санитарния възел 0,50х0,50; капацитет за настаняване при 4 кв.м. - 6 лица;
- от 20.12.2019г.
до 11.05.2020г. е настанен в трета група, в спално помещение № 27; квадратура
без санитарен възел 39,02 кв.м.; квадратура на санитарен възел 4,36 кв.м.; брой
прозорци в спалното помещение – 2, с размери на прозорците 1,20х1,20 и 1,20х1,20;
размери на прозорците в санитарния възел 1,20х1,20; капацитет за настаняване при 4 кв.м. - 9 лица;
- от 12.05.2020г.
до 09.07.2020г. е настанен на пост №2, в спално помещение № 71; квадратура без
санитарен възел 25,98 кв.м.; квадратура на санитарен възел 4,51 кв.м.; брой
прозорци в спалното помещение – 2, с размери на прозорците 0,60х1,17 и 0,94х1,17;
размери на прозорците в санитарния възел 0,15х1,17; капацитет за настаняване
при 4 кв.м. - 6 лица;
- от 10.07.2020г.
до 11.09.2020г. е настанен на пост №2, в спално помещение № 82; квадратура без
санитарен възел 56,09 кв.м.; квадратура на санитарен възел 2,71 кв.м.; брой
прозорци в спалното помещение – 2, с размери на прозорците 0,65х1,15 и
1,20х1,20; размери на прозорците в санитарния възел 1,40х1,17; капацитет за
настаняване при 4 кв.м. - 14 лица;
На 11.09.2020г. В.И.
*** по изтърпяване.
- от 23.03.2021г. до 21.05.2021г. е настанен в спално помещение № 54;
квадратура без санитарен възел 25,52 кв.м.; квадратура на санитарен възел 2,42
кв.м.; брой прозорци в спалното помещение – 2, с размери на прозорците
0,47х1,15 и 0,95х1,17; размери на прозорците в санитарния възел 0,32х1,15;
капацитет за настаняване при 4 кв.м. - 6 лица;
- от 22.05.2021г.
до 18.06.2021г. е настанен в спално помещение № 57; квадратура без санитарен
възел 27,11 кв.м.; квадратура на санитарен възел 2,53 кв.м.; брой прозорци в
спалното помещение – 2, с размери на прозорците 0,97х1,17 и 0,45х1,17; размери
на прозорците в санитарния възел 0,35х1,17.
7. По делото е приложена
справка (л.49-50) от Величка Танкинова –
мл.експерт в Затвора – Пловдив, в която е посочено, че във всяка стая в затвора
гр.Пловдив има достъп до денонощно течаща вода, а случаи в които няма такъв е
единствено при отстраняване на ВиК повреди. Посочено е още, че времето за
достъп до топла вода е посочено в утвърден от Началника на затвора гр.Пловдив,
график за разпределение на времето на л.св. При постъпване в Затвора-Пловдив на
лишените от свобода се осигурява спално бельо и завивки, при желание от страна
на лишените от свобода домакинът им
осигурява допълнително колкото са необходими. Лишените от свобода имат право да
ползват и лично спално бельо. Изпирането на личното и постелъчно бельо, и
ползването на пералня е по усмотрение на лишения от свобода. При изхабяване на бельото, по преценка на лиш.св., същият има право бельото
му да бъде заменено, като подаде нарочна молба до началник на Затвора-Пловдив.
За поддържане на
хигиената в затворническата баня е разкрит работен обект, на който е назначен
лишен от свобода. При извършени проверки е установено, че хигиената в банята е
задоволителна, предвид спецификата на обекта.
8. Според приложено по
делото (л.51-52) становище от техник строителство и архитектура в затвора
гр.Пловдив, в периода от 01.01.2017г. до 31.08.2021г. в затвора Пловдив не са
правени основни ремонти на всички килии на лишените от свобода, но се извършва
своевременна смяна на течащи кранчета, отстраняват се течове, сменят се
осветителни тела, и счупени прозорци се подменят своевременно. Няма течове и
мухъл. Изложено е, че през 2017г. е извършено боядисване на общите помещения на
лишените от свобода, дограмата е подменена с нова ПВЦ, поставен е гранитогрес в
общите умивални, а на пети пост е извършено боядисване на килиите на лишените
от свобода. Посочено е, че със собствени сили /лишените от свобода назначени като
строители по щата на домакините/ и строителни материали, предоставени по
централно сключени договори от ГДИН се извършват ремонти и базата се поддържа в
сравнително добро състояние, имайки предвид старата материална база. Според
становището, банята е обща, пода е с мозайка, а стените са с фаянсови плочи,
като всеки ден по график има баня за лишените от свобода. Осигурена е топла
вода от котел, който работи на въглища и е на територията на затвора (закупен
през януари 2017г.), а въглищата се осигуряват редовно от централна доставка от
ГДИН.
9. В становище към рег.№ 7985/16.09.2021г.
/л.53-55/ от Затвора-Пловдив се посочва, че на всички лишени от свобода е
осигурен достъп до течаща топла вода съгласно графика за разпределение на
времето на лишените от свобода от съответната група, а като работещ на ищеца е
осигуряван достъп до банята ежедневно. Във всеки санитарен възел има достъп до
течаща студена вода. Отоплението се осъществява чрез централно-локално парно.
Проветряването на стаята се осъществява посредством прозорците в помещението и
по желание на лишените от свобода. Хигиената в спалните помещения се осъществява
от настанените в него лишени от свобода.
10. Съгласно приложени по
делото договори за дезинсекция и дератизация /л.76-91/ със специализирана фирма
в периода на престой на ищеца се извършвала редовна дезинсекция и дератизация
на различните помещения на затвора по график, включително и спалните такива,
съставляваща химична обработка на помещенията против мишки, хлебарки и др., за
което са приложени договори и множество протоколи за изпълнени обработки /л.17-32
и л.62-65/.
11.Съгласно становище към рег.№
7985/16.09.2021г. /л.53-55/ и №7358/13.09.2021г. В.И. не е назначаван на работа,
тъй като имал претенции какво да работи. За работа в обособено производство,
където е било възможно да бъде назначен на работа, И. не е подавал молби.
12. По делото чрез
видеконферентна връзка е разпитан като свидетел А.Г.К., който заявява, че познава ищеца от затвора Пловдив от 2013г.
Работили заедно в обособено производство. В килия №12 са заедно от близо 5-6
месеца., общо 9 души. Не знае каква е квадратурата на килията. Топла вода няма
в килията, а понякога и студена вода, защото няма налягане. Тоалетната е вътре
в килията. Има хлебарки, дървеници, плъхове. Виждал е да пръскат, но тогава излизат повече, не знае с какво
пръскат. Знае, че В.И. в момента пише молби за работа, но не работи в момента. Работел
е само когато се запознали. В килията има прозорци, които се отварят.
ІІІ. За правото:
13.Ищецът претендира
обезщетение за понесени неимуществени вреди в общ размер на 50 000 лв. по
периоди, уточнени в допълнителна молба от 27.08.2021г., както следва:
-за престоя му в
Затвора-Пловдив за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. – обезщетение в
размер на 10 000 лева;
-за престоя му в
Затвора-Пловдив за периода от 02.08.2018 г. до 16.08.2021г. – в размер на 30
000 лева;
-за пребиваването
му в Следствения арест в град Пловдив за периода 02.01.2018 г. до 02.08.2018 г.
– обезщетение в размер на 10 000 лева.
С оглед
представените от ответника доказателства съдът констатира, че ищецът е
пребивавал в Арест-Пловдив от 01.10.2018г. до 04.02.2019г. /справка л.67/,
поради което исковата претенция по отношение Арест-Пловдив, която е за период
от 02.01.2018г. до 02.08.2018г. следва да бъде отхвърлена, доколкото не се установява
в така посочения период лицето да е било на територията на Арест-Пловдив.
Същото се отнася
и по отношение периодите от 01.01.2017г. до 18.06.2017г., от 02.08.2018г. до
04.02.2019г. и от 12.09.2020г. до 16.03.2021г., доколкото от приетите по делото
становище, докладни и справка относно правното положение на л.св. В.И. се
установява, че в така посочените периоди лицето не е било на територията на
Затвор-Пловдив.
В тази връзка и
съдът ще се произнесе конкретно по същество
по основателността на оплакванията на ищеца, наведени в исковата му
молба единствено по отношение на периодите на престоя на ищеца в Затвора
Пловдив от 19.06.2017г. до 31.12.2017г.,
от 05.02.2019г. до 11.09.2020г. и от 17.03.2021г. до 16.08.2021г. за
Затвора-Пловдив, като ще обсъди конкретно всяко от оплакванията на ищеца,
формулирани в исковата молба и с оглед установеното по отношение наличието или
липсата на всяко от тях, ще осъществи и преценката си за кумулативното
въздействие върху ищеца на условията, в които се е изтърпявало задържането под
стража, съответно наказанието лишаване от свобода, като вземе предвид и
продължителността на престоя му в място за лишаване от свобода, както и други
обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора, което пък е
предвидено в чл.284, ал.2 от ЗИНЗС.
14. На първо място следва
да бъде съобразено, че разпоредбата на чл.284 ал.1 ЗИНЗС предвижда, че
държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под
стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на
нарушения на чл.3 ЗИНЗС. Така, съгласно чл.285 ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл.284
ал.1 се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния
кодекс, а съгласно чл.205 АПК, искът за обезщетение се предявява срещу
юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт,
действие или бездействие са причинени вредите.
Ответникът в
настоящото производство - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със
седалище гр.София, съгласно чл.12 ал.2 ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на
правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на
местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от структурата, на
което са областните служби „Изпълнение на наказанията“ съгласно чл.12 ал.1 и 3 ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или
бездействия на администрацията на затворите и областните служби „Изпълнение на
наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря
юридическото лице. При това положение, Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ за процесния период има както процесуална, така и материалноправна
легитимация да отговаря по предявения иск.
15. На следващо място е
необходимо да се отбележи, че установените в Част Седма от ЗИНЗС правила, не
въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата претенция за
обезщетение, действията или бездействията на администрацията да бъдат отменени
като противоправни с административен или съдебен акт.
За да бъде приета
основателност на иска за вреди с правно основание чл.284 ал.1 ЗИНЗС, следва
кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на
специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3
от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната
сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на
въведената с разпоредбата на чл.284 ал.5 ЗИНЗС оборима презумпция. Или иначе
казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение /чл.3 ал.1/, както и
при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства,
които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност
или малоценност /чл.3 ал.2/.
Ефектът от
неизпълнението на задълженията от страна на затворническата администрация
спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимуществени вреди, следва да се отчита
в съвкупност от преживяното, независимо, че за всяко от бездействията е налице
различна законова регламентация. Според Европейския съд по правата на човека
/решение от 10.02.2012г. по делото на Ш. срещу България/, разделянето на исковата
претенция като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за лишаване от
свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на възможния му ефект
върху благосъстоянието на ищеца, води до намаляване релевантността на всеки
елемент при разглеждане на общите условия на задържане и по този начин
представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца,
както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по правата на човека,
лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от оплакванията не е
само по себе си достатъчно сериозно, за да изисква обезщетение, дори в
случаите, когато би могло да се счете, че общото въздействие върху конкретния
затворник, ако е било преценено в контекста на съдебната практика във връзка с
Конвенцията, достига прага по чл.3 от Конвенцията. Такова разрешение на въпроса
дава и разпоредбата на чл.284 ал.2 ЗИНЗС, според която в случаите по чл.3 ал.2
от с.з. съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на
условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които
имат значение за правилното решаване на спора.
16. Съгласно чл.3 ал.1 ЗИНЗС /в редакцията ДВ, бр.25 от 2009г., в сила от 1.06.2009г./ осъдените не
могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение. В
ал.2 на същата разпоредба е указано, че за изтезания, жестоко или нечовешко
отношение се смятат: 1./всяко умишлено действие или бездействие, което
причинява силна физическа болка или страдание, освен регламентираните в този
закон случаи на употреба на сила, помощни средства или оръжие; 2./умишлено
поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се
в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможности за човешко общуване и други виновно извършени действия или
бездействия, които могат да причинят увреждане на здравето; 3./унизително
отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения, принуждава го да
върши или да приеме действия против волята си, поражда чувство на страх,
незащитеност или малоценност. Като съгласно ал.3, за изтезания, жестоко или
нечовешко отношение се смятат действията или бездействията по ал.2, извършени
от длъжностно лице или от всяко друго лице, подбудено или подпомогнато от
длъжностно лице чрез явно или мълчаливо съгласие.
Съгласно чл.3
ал.1 ЗИНЗС /в редакцията ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от 7.02.2017г./ осъдените
и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. В ал.2 от същата разпоредба е указано, че
за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
17. Разпоредбите на чл.3 и
чл.43 ал.2, ал.4 и ал.5 /предишна ал.4/ от ЗИНЗС са законови гаранции за
съществуването на нормална битова среда в местата за лишаване от свобода. Тези
разпоредби са действали през процесния период, което е основание за преценка
във всеки конкретен случай при предявен иск за обезщетение на това основание
доколко тази законова гаранция е реализирана в конкретната битова среда на
конкретното място, където ищецът изтърпява наказание „лишаване от свобода“.
Все в тази насока
следва да се посочи, че според чл.43 ал.2 ЗИНЗС, всяко място за лишаване от
свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за
осъществяване на поправително въздействие, а арестите – за поддържане на
физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на
задържаните лица.
В чл.43 ал.4 ЗИНЗС /в сила от 07.02.2017г./ е установено изискването минималната жилищна
площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв.
м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна
площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно като се
измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и
колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява
възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за
задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени
помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.
Според чл.43 ал.5 ЗИНЗС /предишна ал.4 – ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от 7.02.2017г./, количеството
дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване,
достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на
спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в
чл.20 ал.3 ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява
постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит
тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се
осъществява в спалните помещения.
18. Относима към спора е и
материалноправната разпоредба на чл.3 от Европейската конвенция за защита
правата на човека и основните свободи, която е ратифицирана от България през
1992г. и съгласно чл.5 ал.4 от Конституцията на Република България е част от
вътрешното право на страната и има предимство пред тези норми на вътрешното
законодателство, които и противоречат. Според посочената разпоредба от
Конвенцията, никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или
унизително отнасяне или наказание.
Според Минималните
стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от Първия конгрес на
Организацията на обединените нации по предотвратяване на престъпленията и
третиране на престъпниците, проведена в Женева в 1955г. и утвърдени от
Икономическия и социален съвет с резолюции 663 C (XXIV) от 31.07.1957г. и 2076
(LXII) от 13.05.1977г., които нямат задължителна сила, но спазването им е
критерий за зачитане на човешките права и свободи и демократичния характер на
държавите: “10. Всички помещения, от които се ползват лица, лишени от свобода,
и особено помещенията, в които те спят, трябва да отговарят на всички санитарни
изисквания, като следва да се обръща дължимото внимание на климатичните
условия, особено на кубатурата на тези помещения, на тяхната минимална площ,
осветление, отопление и проветряване. 11. Във всички помещения, в които живеят
и работят лица, лишени от свобода: а) прозорците трябва да имат достатъчни
размери, за да могат тези лица да четат и работят на дневна светлина, като
прозорците трябва да са така конструирани, че да осигуряват приток на пресен
въздух, независимо от наличието или липсата на вентилационна уредба; б)
изкуственото осветление трябва да е достатъчно, за да могат лицата, лишени от
свобода, да четат или работят без опасност за тяхното зрение. 12. Санитарните
възли трябва да са достатъчни, за да може всяко лице, лишено от свобода, да
удовлетворява своите естествени потребности тогава, когато изпитва нужда, и в
условията на чистота и пристойност. 13. Къпалните помещения и броят на душовете
трябва да са достатъчни за това всяко лице, лишено от свобода, да може и да е
задължено да се къпе или да взема душ при подходяща за съответния климат
температура и толкова често, колкото това се изисква от общата хигиена, като се
отчитат сезонът и географският район, тоест във всеки случай поне един път
седмично в районите с умерен климат.“.
По казуси като
процесния е налице и съдебна практика на българските съдилища/решение №10166 от
11.07.2012г. на ВАС по адм.д. №15508/2011г., решение №6667 от 15.05.2013г. на
ВАС по адм.д. №13664/2012г., решение №104 от 20.02.2009г. на ВКС по гр.д.
№5895/2007г., решение №538 от 22.10. 2009г. на ВКС по гр.д. № 1648/2008г.,
решение №15 от 29.01.2009г. на ВКС по гр.д. №4427/2007г./, в която се приема,
че липсата на достатъчно жилищна площ, постоянен достъп до санитарен възел,
достатъчен приток на слънчева светлина и възможност за проветряване в местата
за лишаване от свобода, е отклонение от подходящата жизнена среда за осъденото
лице, независимо, че към релевантните периоди не са действали нормите от ЗИНЗС,
регламентиращи минималната разполагаема жилищна площ на лишените от свобода и
други критерии, на които следва да отговарят условията в местата за лишаване от
свобода.
При разрешаване
на настоящия правен спор следва да се има предвид и съдържанието на множество
решения на Съда по правата на човека по дела, заведени пред този съд от
български граждани срещу България, в които се е твърдяло нарушение на чл.3 от
Конвенцията, произтичащо от битовите условия в местата за лишаване от свобода
/решение от 10.06.2006г. по делото Й. срещу България,, решение от 27 януари
2015г. по шест съединени дела Н. и други срещу България/.
19.По отношение оплакването
относно пренаселеността на местата, в които е бил настаняван, претенцията на И.
е отчасти доказана.
19.1. По делото, от страна на
ответника, чиято е доказателствената тежест да установи конкретните условия за
изтърпява не наказание лишаване от свобода на ищеца, и тя му е била надлежно
указана, не са представени конкретни доказателства за част от периода по
настаняване на ищеца, а именно времето от 05.02.2019г.
до 07.02.2019г. и от 17.03.2021 до 22.03.2021, като не са посочени данни за
помещенията, в които е бил настанен и за
броя настанени лица в тях.
С оглед горното, са
налице условията на чл.284, ал.3 от ЗИНЗС за приемане за доказан твърденият
факт на пренаселеност на помещенията за изтърпява не наказание лишаване от
свобода на ищеца за тези периоди. Съдът намира за доказано твърдението на ищеца
за пренаселеност в спалните помещения, в които е бил настанен в посочените
по-горе периоди, в подкрепа на което са и показанията на разпитания свидетел.
19.2. Оплакването относно
пренаселеността на местата, в които е бил настаняван, претенцията на И. е основателна и по
отношение на престоя му в Затвора Пловдив, за периодите от 19.06.2017г. до
31.12.20217г.от 23.03.2021г. до 26.03.2021г., 30.03.2021г. до 10.05.2021г., от
15.05.2021г. до 21.05.2021г., от 18.06.2021г. до 23.06.2021г. и от 09.07.2021г.
до 05.08.2021г. За посочените периоди, ищецът е пребивавал в помещения, в
които жизненото му пространство не е отговаряло на предвидените стандарти,
възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер
на 4 кв.м.,
В останалите
периоди от 01.01.2017г. до 18.06.2017г., от 02.01.2018г. до 01.08.2018 г., от
02.08.2018г. до 04.02.2019г., от 08.02.2019г. до 16.03.2019г., от 12.09.2020г.
до 16.03.2021г., от 27.03.2021г. до 29.03.2021г., от 11.05.2021г. до
14.05.2021г., от 22.05.2021г. до 17.06.2021г., от 24.06.2021г. до 08.07.2021г.
и от 06.08.2021г. до 16.08.2021г. в Затвора-Пловдив, ищецът е пребивавал в
помещения, в които жизненото му пространство изцяло е отговаряло на
предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на
човека, които са в размер на 4 кв.м.
20. Съдът не приема
оплакванията на ищеца в частта относно липсата на постоянен достъп до течаща
вода в Арест-Пловдив и Затвора-Пловдив, доколкото от приложените по делото
справка от Арест-Пловдив и становища от Затвора-Пловдив, във всяка килия в
ареста и във всяко спално помещение, в което е бил настанен ищецът в Затвора в
Пловдив е имало постоянно течаща студена вода. По отношение на топлата вода по
делото се установи, че времето за достъп до такава е посочено в утвърден от
началника на Затвора гр.Пловдив график, за разпределение на времето на лишените
от свобода, а в ареста Пловдив топла се подава всеки ден сутрин и вечер в
рамките на обема на бойлерите, по един за двата етажа на ареста. Съдът не
кредитира показанията на свидетеля К. в частта относно временната липса на
водата, поради ниско налягане. Нещо повече, според приетата по делата
справка от мл.експерт в Затвора –
Пловдив във всяка стая в затвора гр.Пловдив има достъп до денонощно течаща
вода, а случаи в които няма такъв е единствено при отстраняване на ВиК повреди.
Житейски обосновано е, че при ВиК повреда не само лишените от свобода нямат
вода, но и всеки гражданин около ВиК повредата, а понякога и цели населени
места нямат вода, което пък означава, че липсата на вода при ВиК повреда не
поставя лишените от свобода, в частност ищецът в по-неблагоприятно положение от
всеки друг гражданин. Поради всичко изложено оплакванията на ищецът относно
липсата на топла и студена вода са неоснователни и недоказани.
21. Съдът счита за
неоснователни и твърденията на ищеца, че не му е предоставяна работа. Видно от
приложените по делото доказателства, В.И. не е назначаван на работа, тъй като е
имал претенции каква да работи. За работа в обособено производство, където е
било възможно да бъде назначен на работа И. не е подавал молби.
22. Неоснователни са и
оплакванията за наличие на дървеници и хлебарки през разглеждания тук исков
период. Това е така, защото от страна на ответника са изложени твърдения за
извършени ДДД обработки, като за това са представени доказателства, че такива
дейности са били договорени, съответно изпълнени. В подкрепа на изложеното са и
показанията на свидетеля К..
23. Горното, води до
извода, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с
разпоредбата на чл.3 ЕКЗПЧОС само по отношение на конкретно установените факти
по делото, които водят до извода, че битовите условия създават предпоставки за
увреждане на психическото здраве на лишените от свобода, създават предпоставка
за уронване на човешкото им достойнство. Тези неблагоприятни условия, освен
пряко водещи до унизително и недостойно отношение към лишените от свобода,
водят и до извода за заплаха за здравето им поради липса на осъществени
елементарни стандарти за живот.
В случая
безспорно се установява, че е налице незаконосъобразно фактическо бездействие
от ответника, защото негови длъжностни лица, на които е възложено да
осъществяват ръководство и контрол върху дейността по изтърпяване на наложено с
присъда наказание, не са изпълнили задълженията си да осигурят на ищеца в
посочения период такива условия на живот, съобразени с уважение към човешкото
му достойнство, а именно – минимална жилищна площ от 4 кв.м. в спалните
помещения, в които е бил настанен, необходима за спокойното му биологично
съществуване, които да не създават предпоставки за увреждане на физическото и
психическото му здраве и за нарушаване на забраната, установена в чл.3 ЕКПЧ.
Недостатъчното жизнено пространство поради пренаселеността в спалните помещения,
в което е бил настанен ищецът са предизвикали такова ниво на страдание за В.И.,
което надвишава това, присъщо на лишаването от свобода. Според практиката на
ЕСПЧ, начинът на изтърпяване на наказанието не трябва да излага лишения от
свобода на отчаяние или изпитание, които надхвърлят по интензивност неизбежното
ниво на страдание при престой в затвора.
При това
положение, правилото на чл.284 ал.5, във връзка с ал.1 ЗИНЗС налага да се
приеме, че И. е претърпял посочените по-горе неимуществени вреди, изразяващи се
в описаните в исковата молба негативни психически състояния. Така, съгласно
чл.52 ЗЗД, обезщетението за неимуществените вреди се присъжда от съда по
справедливост, като неговият размер зависи от степента и характера на вредите и
от продължителността на периода, през който са били претърпени.
С оглед характера
на деянието, естеството и степента на претърпените вредни последици от ищеца и
периода, през който е търпял неприемливите условия при изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора-Пловдив, според настоящия състав,
обезщетението, което е най-справедливо в този случай да се присъди, е в размер
на 4 032 /четири хиляди и тридесет и два/ лева при съобразяване на съдебната
практика по идентични дела. Според този съд, именно посоченият размер най-точно
и съответно ще овъзмезди претърпените психически увреждания от ищеца и този
размер именно съответства на конкретната преценка, направена от състава на база
установените по делото факти и съобразно обществения критерий за справедливост.
В останалата част
за разликата над 4 032 лева до пълния предявен размер от 50 000 лева, в
резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието „Лишаване от свобода“ в Арест гр.Пловдив и в Затвор-Пловдив, искът
следва да бъде отхвърлен.
IV. За разноските.
24. С оглед изхода от
спора, ответникът следва бъде осъден да заплати на ищеца сторените в процеса
разноски, съгласно разпоредбата на чл.286 ал.3 ЗИНЗС, съгласно която, когато
искът се уважи изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати
разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна
такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един
адвокат, когато е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.
Констатира се, че
разноските, направени от ищеца са в размер на 10 лева за заплатената държавна
такса.
От страна на ответника
разноски не се претендират, поради което съдът не дължи произнасяне в тази
част.
Така мотивиран,
Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХІІ състав,
Р Е Ш И
ОСЪЖДА Главна Дирекция
“Изпълнение на наказанията” - София, ул. ”Н. Столетов” № 21, да заплати на В.И.И.,
ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес ***/за адв.В.С./, обезщетение в
размер на 4 032 лв. за периодите от
05.02.2019г. до 07.02.2019г. и от 17.03.2021 до 22.03.2021г., както и за
периодите от 19.06.2017г. до 31.12.20217г.от 23.03.2021г. до 26.03.2021г.,
30.03.2021г. до 10.05.2021г., от 15.05.2021г. до 21.05.2021г., от 18.06.2021г.
до 23.06.2021г. и от 09.07.2021г. до 05.08.2021г., включително, в резултат
от нарушение по чл.3 от ЗИНЗС, изразило се в липса на достатъчно жилищна площ в
условията на Затвора-Пловдив, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 27.08.2021г. /датата на предявяване на иска/ до окончателното
изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част
за периодите от 01.01.2017г. до 18.06.2017г., от 02.01.2018г. до 01.08.2018 г.,
от 02.08.2018г. до 04.02.2019г., от 08.02.2019г. до 16.03.2019г., от 12.09.2020г.
до 16.03.2021г., от 27.03.2021г. до 29.03.2021г., от 11.05.2021г. до 14.05.2021г.,
от 22.05.2021г. до 17.06.2021г., от 24.06.2021г. до 08.07.2021г. и от 06.08.2021г.
до 16.08.2021г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Главна Дирекция
“Изпълнение на наказанията” - София, ул. ”Н. Столетов” № 21, да заплати на В.И.И.,
ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес *** /за адв.В.С./, сумата от
10,00 лв., представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на касационно оспорване по реда на глава дванадесета от
АПК в 14 – дневен срок от съобщението пред тричленен състав на Пловдивски административен
съд съгласно чл. 285, ал. 1, пр. 2 ЗИНЗС.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: