Р Е Ш Е Н И Е
Номер 2005
Година
30.12.2015 Град
Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - БУРГАС, Х състав, на първи декември две хиляди и петнадесета година, в
публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
Секретаря Й.Б.
Прокурор
Като
разгледа докладваното от съдия Драгнева
административно дело номер 1519 по
описа за 2015 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на А.В.П. гражданин
на Руска Федерация с ЛНЧ **********, с адрес *** против отказ за влизане в
страната рег.№0079415000476/01.08.2015г. издаден от командир на отделение при
ГКПП „Аерогара“ Бургас. С жалбата се прави искане да се отмени отказа, като
незаконосъобразен и постановен в нарушение на материалния закон. С писмено
становище поддържа жалбата на сочените в нея основания и прави допълнително
искане на основание чл.13, §3 от Регламент №562/2006г. на ЕО да бъде
постановено заличаване в паспорта на зачеркнатия печат за влизане, както и
други зачерквания или добавяния направени от ГКПП „Аерогара“ Бургас.
Ответникът Младши експерт, командир на отделение при
ГКПП „Аерогара“ Бургас – С.Д. Л.,
редовно уведомен, се явява лично и оспорва жалбата като неоснователна.
Административен съд Бургас, намира, че жалбата е
процесуално допустима като подадена от надлежна страна, имаща право и интерес
от обжалването, в предвидения от законодателя срок. Разгледана по същество жалбата
е неоснователна.
На 01.08.2015г. при влизане в страната на А.П. е извършена
гранична проверка, при която той е представил руски паспорт № *********,
издаден на 24.04.2014г. и валиден до 24.04.2024г. и разрешение за пребиваване в
Република България № BG700477140 издадено
на 28.09.2009г. и валидно до 02.09.2014г.
С отказ за
влизане в страната рег.№0079415000476/01.08.2015г. издаден от командира на
отделение при ГКПП „Аерогара“ Бургас, на основание чл.8, ал.1 от Закона за
чужденците в Република България (ЗЧРБ), на жалбоподателя е отказано влизане в
страната, поради изтекло разрешение за пребиваване. Отказът е връчен на
01.08.2015г. и П. е върнат обратно с полет за Санкт Петербург – Русия.
С жалба вх.№ 7352/06.08.2015г. е обжалван отказа пред
Административен съд Бургас.
При така изложените фактически данни, които се
подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до
следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът
преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК.
Обжалваният отказ е издаден от
компетентен орган – младши експерт, командир на отделение при ГКПП „Аерогара“
Бургас.
Съгласно чл.3, ал.1 от
ППЗЧРБ, чужденец, който не отговаря
на изискванията за влизане в Република България, не се допуска в страната от
органите за граничен контрол. За отказа се попълва единен стандартен формуляр
за отказ за влизане на границата съгласно част „Б“ от Приложение V от Регламент (ЕО) №
562/2006 на Европейския парламент и
на Съвета от 15 март 2006г. за създаване на Кодекс на Общността за режима на
движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници (ОВ, L 105 от
13.4.2006 г., стр. 1). Тази норма определя като компетентни да издават откази
за допускане в страната, органите за граничен контрол, чийто вид и правомощия
са определени с разпоредбите на чл.102 от ЗМВР и чл.45 от Правилника за устройството и дейността на
МВР. Аналогична е и разпоредбата на чл.31, ал.1 от Инструкция №8121з-813 от
09.07.2015г. за реда и организацията за осъществяване на граничните
контролно-пропускателни пунктове, съгласно която в случаите, когато при
гранична проверка се установи неизпълнение на някое от условията за влизане или
наличието на забрана за влизане на чужденец в Република България, граничният
полицай съставя „Единен стандартен формуляр за отказ за
влизане в страната“ по образец, копие от който се съхранява на ГКПП и
обработва документите на чужденеца в съответствие с взетото решение за отказ за влизане.
В случая отказът за влизане е издаден
от компетентен орган - младши експерт, командир на отделение при ГКПП
„Аерогара“ Бургас – С. Л., който към този момент е осъществявал граничната
проверка на лицата от полет 5N9241 от Санкт
Петербург – Русия.
Отказът е обективиран в писмена форма,
в утвърдения единен стандартен формуляр – част „Б“, от Приложение V от Регламент (ЕО) №562/2006 на Европейския парламент и съдържа всички необходими
реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Той е мотивиран, като са изложени фактическите и правни основания за
издаването му, а именно липсата на
предпоставки по чл.8, ал.1 от ЗЧРБ – наличие на валидна виза или валидно
разрешение за пребиваване в Република България.
Отказът за влизане в страната е
издаден и в съответствие с материалноправните
изисквания на закона.
Безспорно е, че жалбоподателят П. е чужденец по смисъла на чл.2, ал.1 ЗЧРБ, тъй като не е български гражданин. Същевременно е гражданин на
трета страна според чл.3, т.1 от Директива 2008/115 - няма гражданство на ЕС по чл.20, ал.1
от Договора за ЕС и не се ползва от Общностното право на движение по чл. 2, т.5
от Кодекса на шенгенските граници по Регламент (ЕО) № 562/2006 на Европейския парламент и Съвета от 15
март 2006г.
Съгласно чл.7, §1 и §3 от
Регламент (ЕО) №562/2006 при преминаване на външни граници на гражданите на
трети страни се извършва цялостна проверка. Съгласно буква а) на чл.7, §3, обстойната проверка при влизане включва проверка на
условията за влизане, постановени в член 5, параграф 1 и при необходимост на
документите, които удостоверяват пребиваване и преследване на професионална
дейност, а съгласно подбуква i) това включва проверка дали гражданинът на трета
страна притежава документ, който е валиден за преминаване на границата и който
не е с изтекъл срок на валидност, и дали документът е придружен, където е
необходимо, от съответната виза или разрешение за пребиваване.
Съгласно член 5, §1, буква б) от
Регламент (ЕО) № 562/2006г., едно от условията за влизане на граждани на трети страни е да притежават
валидна виза, ако такава се изисква съгласно Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета от 15 март 2001 г. за определяне на третите
страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните
граници на държавите-членки, както и тези, чиито граждани са освободени от това
изискване, с изключение на случаите, когато те притежават валидно разрешение за
пребиваване или валидна виза за дългосрочно пребиваване.
Аналогични са и и
разпоредбите на ЗЧРБ, като съгласно чл.8, ал.1, чужденец може да влезе в Република България, ако притежава редовен
документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза,
когато такава се изисква. Според ал.2 от същата норма не се изисква виза,
когато това е предвидено в Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета, в други актове на ЕС с обвързващо
действие, в международен договор, по който Република България е страна, или в
акт на Министерския съвет, както и съгласно ал.3 когато чужденецът притежава
валидно разрешение за продължително, дългосрочно или поС.но
пребиваване в Република България.
Съгласно разпоредбата на
чл.57, ал.1 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД), чужденците, на които е разрешено пребиваване в Република
България при условията и по реда на Закона за чужденците в Република България, се легитимират с национален документ за задгранично
пътуване и удостоверяват правото си на пребиваване с разрешение за пребиваване
съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002.. За целите на Регламент (ЕО) № 1030/2002 „разрешение за пребиваване“ означава
всяко разрешение, което е издадено от органите на държава – членка и позволява
на гражданин на трета страна да пребивава на нейната територия, като съобразно
т.4.2 от приложението към Регламента, в разрешението за пребиваване следва да е
отразена неговата „Валидност“, като се посочва датата до която е валиден
документът, или се изписва, че е безсрочен
В случая, при извършване на граничната проверка на
ГКПП „Аерогара“ – гр.Бургас на 01.08.2015г. жалбоподателят П. е представил
руски паспорт №*********, издаден на 24.04.2014г. и валиден до 24.04.2024г.,
както и разрешение за пребиваване в Република България № BG700477140, тип разрешение: постоянно пребиваване издадено на
28.09.2009г. и валидно до 02.09.2014г., тоест така представеното разрешение за
постоянно пребиваване на жалбоподателя е изтекло към момента на влизането му в страната
и осъществяването на граничния контрол. След
като към този момент представеното от жалбоподателя разрешение за пребиваване е
с изтекъл срок на валидност, правилно е прието от административния орган,
че той не притежава валидно разрешение за постоянно пребиваване и хипотезата на
чл.8, ал.3 от ЗЧРБ е неприложима. Действително от жалбоподателят в хода на
съдебното производство е представено копие от издаденото му разрешение за
пребиваване, тип – поС.но с № ********* от 15.08.2014г., валидно до
24.04.2024г., но доколкото не е налице спор, че това разрешение не е било
получено и той не е разполагал с него към момента на влизането си в страната,
то не следва да се приеме, че са били налице основанията за приложение на чл.8,
ал.3 от ЗЧРБ.
За влизането, пребиваването или преминаването транзит
през територията на Република България на гражданите на Русия е необходима виза,
съгласно чл.4, ал.1 от
Наредбата за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим,
като граждани на държава, посочена в
приложение 1 на Регламент 539/2001 на Съвета от 15 март 2001г. и регламентите за неговото
изменение.
Съгласно чл.19, ал.1, т.1 от ЗЧРБ, чужденец, който влиза в Република България или преминава
транзитно през нейната територия, в зависимост от целта на пътуването, трябва
да притежава редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го
документ, както и виза, когато такава е необходима, какъвто е процесния
случай. Съгласно разпоредбата на чл.16, ал.2 от ЗЧРБ, органите за
граничен контрол могат да не допуснат влизането в Република България на
чужденец, притежаващ виза, в случаите по чл.10, ал.1 или при неизпълнение на
изискванията на чл.19. Ето
защо, след като при извършения граничен контрол жалбоподателят не е представил
валидно разрешение за пребиваване в Република България или виза, то правилно не
е бил допуснат да влезе в страната и в съответствие с материалноправните
изисквания на закона е издаден процесния отказ.
В допълнение на изложеното следва да се има предвид
нормата на чл.30, ал.5 от Наредбата
за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим. В нея е предвидена
хипотеза даваща възможност на лицата, получили статут на поС.но или дългосрочно
пребиваващ в страната чужденец, намиращи се извън територията на Република
България и чийто документ за пребиваване, издаден от Република България е с изтекла валидност, да се издаде виза за
краткосрочно пребиваване, ако основанията за разрешения статут не са отпаднали,
от която възможност жалбоподателят не се е възползвал.
С оглед на изложеното жалбата на А.П. е неоснователна и на основание чл.172, ал.2 от АПК,
следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, десети
състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.В.П. с ЕНЧ ********** с адрес *** против отказ за
влизане в страната рег.№0079415000476/01.08.2015г. издаден от командир на
отделение при ГКПП „Аерогара“ Бургас.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на страните
пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: