Р Е Ш Е Н И E
№ 15 08.02.2021 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд граждански състав
на двадесет
и първи януари две хиляди двадесет и първа година
публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Динкова
ЧЛЕНОВЕ:
секретар Станка
Чавдарова
прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Д.Динкова
т.дело номер
180 по описа за 2019 година.
Производството по настоящото дело е
образувано по повод исковата претенция на Н.С.С., ЕГН **********, чрез адв. Р.И.,
със съдебен адрес: гр. София, ул. „Тарас Шевченко“ № 20, ап.50, против „Индиго“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Казанлък, ул.
„Кирил и Методий“ № 12А, ет. 2, ап. 5, представлявано от Джон Пол О’Съливан, и
„Кристим пропъртис“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул.“Витоша“ 1А, ет.2, ап.225, представлявано от Джон Пол О’Съливан,
двамата ответници чрез адв. Н. Гарова, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Витоша“, № 1А, ет.2, офис 225Б, с
искане да бъде прогласена нищожността на договор за покупко-продажба на
недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 132, том I, peг. № 1487, дело №
118 от 2016г. на нотариус Николай Ников, с район на действие Бургаски районен
съд, вписан в регистъра на Нотариалната камара под № 246, поради липса на форма
предвид нищожността на нотариалното удостоверяване, евентуално поради липса
съгласие, евентуално поради противоречие с морала и добрите нрави, евентуално
поради противоречие със закона поради нарушаване на чл. 38 от ЗЗД и накрая, в
условията на евентуалност поради заобикаляне на закона.
Ищецът твърди, че е съдружник в
„Индиго“ ООД и притежава 10 дяла от капитала му на стойност 1 000 лв., а
останалите 40 дяла на стойност 4 000 лв. се притежават другия съдружник Джон
Пол О’Съливан. Последният е и едноличен собственик на капитала и управител на
„Кристим Пропъртис“ ЕООД, от което ищецът прави извод, че ответните дружества
са свързани лица.
От справка в Имотния регистър ищецът
установил, че на 31.03.2016 г. двамата ответници, представлявани от управителя
си Джон Пол О’Съливан сключили договор за покупко-продажба, обективиран в
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 132, том I, peг. № 1487,
дело № 118 от 2016г. на нотариус Николай Ников, с район на действие Бургаски
районен съд, вписан в регистъра на Нотариалната камара под № 246, за следния недвижим
имот, собственост на „Индиго“ ООД, а именно: поземлен имот с идентификатор
67800.53.34 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Созопол,
одобрени със Заповед РД-18-60/04.10.2007г. на Изпълнителен директор на АГКК,
последно изменение със Заповед КД-14-02-138/24.01.2011 г. на Началник на
СГКК-Бургас, с адрес на поземления имот: гр. Созопол, местност „Мапи“, с площ
от 3 327 кв.м., територия урбанизирана,
начин на трайно ползване; ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план:
010135, при съседи: 67800.53.161, 67800.53.35, 67800.53.165, 67800.53.155,
67800.54.145, 67800.53.41, 67800.53.33, 67800.53.32, който е идентичен с
описания в акта за собственост, а именно: поземлен имот с начин на трайно
ползване нива, площ от 3,360 дка, пета категория, находящ се в местността
„Мапи“, съставляваща имот с пл. номер 010135 по плана на землището на гр.
Созопол, ЕКАТТЕ 67800, при граници и съседи: имоти с планоснимачни номера:
№000187; 00010128; 10127; 010136; 010137, за цена от 70 000 лв.
Твърди се, че договорът е нищожен на
няколко основания. На първо място се сочи нарушаването на изискванията на чл.
582 от ГПК и чл. 584, т.3 от ГПК. Посочва се, че Д.П.О.е английски гражданин,
който не владее български език, a за преводач било назначено лице, което не е заклет
преводач, не е включено в списъка на съдебните преводачи и не отговаря на
изискванията на наредбата за съдебните преводачи, и е негова съпруга - М.С.О.,
в нарушение на забраната на чл. 584, т.3 от ГПК. Счита, че с това не са спазени
законовите изисквания относно валидността на нотариалното действие, а
нищожността на нотариалното удостоверяване влече нарушение на изискването за
форма и съгласие на процесната сделка.
Твърди се, че не е налице съгласие за
сключване на договора, тъй като Д.П.О.не владее български език и лицето,
назначено от нотариуса за преводач не е било в състояние да му преведе
съдържанието на нотариалния акт, поради което O’Съливан е подписал документа,
без да е наясно с неговото съдържание и това води до липса на съгласие.
Сочи се още, че договорът противоречи
на морала и добрите нрави, тъй като чрез сключената сделка, Д.П.О.целял да
увреди ищеца и „Индиго“ ООД, като прехвърлил имота от дружество, в което не е
единствен собственик, на дружество, в което притежава целия капитал. Твърди се
още, че продажната цена е много по-ниска от пазарната, не е платена и
разноските са възложени в тежест на продавача в разрез със закона и обичайната
практика. Счита, че нотариалният акт не доказва плащане на цената и го оспорва
в тази му част. Сочи още, че купувачът е дружество с капитал 50 лв., което не
осъществява дейност, а след процесната сделка в баланса му се появили
задължения в размер на 70 000 лв. към свързани лица, респективно същата
сума се явила в баланса на първия ответник като вземания към свързани лица. Заявява
се, че прехвърлянето на имота на символична цена , която дори не е заплатена, и
на свързано лице, са довели до резултат, който противоречи на закона и добрите
нрави. Целта на O’Съливан била в качеството си на управител да прехвърли имота
на дружество, което е негова еднолична собственост и по този начин да намали
активите на дружество, в което не
притежава 100% от капитала и да увреди, както дружеството, така и Н.С..
На следващо място се твърди нарушение
на разпоредбите на чл. 38 и чл. 40 от ЗЗД, тъй като двете дружества са
представлявани от едно и също лице - Д.П.О.и сделката е в ущърб на едното от
тях.
Излага съображения за заобикаляне на
закона, тъй като счита, че чрез сделката е постигнат противоправен резултат –
увреждане на едното дружество, за сметка на другото, в което управителят е и
едноличен собственик. Освен това с прехвърлянето на имота се целяло намаляване
активите на „Индиго“ ООД с оглед намеренията за изключване на съдружника-ищец и
изплащането на по-малък ликвидационен дял.
Претенциите се поддържат в съдебно
заседание, представят се доказателства.
Постъпил е отговор от ответниците, с който
претенциите се оспорват. Изразява се становище за неяснота на претенцията, като
ищецът е допуснал смесване на пет различни основания за недействителност, като
липсва фактическо основание на посочените хипотези. Счита, че разпоредбите на
чл. 582 и чл. 584, т.3 от ГПК не са нарушени, а последната касае
несъвместимостите на нотариуса, не и на преводача. При недобросъвестност на
преводача правото на иск принадлежи на лицето, чиято воля е нотариално
удостоверена, а не и на третите за сделката лица. Счита, че не е налице
хипотезата на договаряне сам със себе си, тъй като представителството на
страните е по закон, а не по пълномощие. По същата причина счита за неприложима
и хипотезата на чл. 40 от ЗЗД, тъй като се касае за действие по управление на
търговско дружество.
Оспорването се поддържа в съдебно
заседание, представят се доказателства.
Бургаският окръжен съд, с оглед
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От справка по партидата на „Индиго“ ООД
в ТРРЮЛНЦ се установява, че дружеството е пререгистрирано в ТР с вписване 20080818173916, а първоначалната му
регистрация е осъществена на 16.07.2004 год. по ф.д.№2087/2004 год. на БОС. От
момента на регистрирането му през 2004 год. съдружници в същото са Д.П.О.и
ищецът Н.С., а като управител е вписан Джон Пол O’Съливан. На 24.02.2011 год.
като управители са вписани и двамата съдружници, а от 08.02.2016 год. Н.С. е
заличен като управител и дружеството се представлява само от Джон Пол O’Съливан.
Дружеството-приобритател по атакуваната сделка е регистрирано на 23.04.2014
год. и едноличен собственик на неговия капитал и управител е Джон Пол O’Съливан.
От партидата на „Индиго“ ООД е видно,
че съдружниците са подавали множество заявления, с които са целели заличаване
на другия от тях като съдружник поради изключване. Постановени са откази за
вписване на промени или регистърните производства са спрени и изчакват
развитието на искове по чл.74 от ТЗ. От това следва единствено възможния извод
за крайно влошени отношения между съдружниците.
С отговора на исковата молба е
повдигнат въпроса за допустимостта на исковете, които според ответниците са
предявени при липса на интерес, доколкото ищецът не е страна по атакуваната
сделка, не черпи права от продажбеното правоотношение и не е носител на правото
на иск. В решение № 217 от 10.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 2296/2015 г., I т.
о., ТК, ВКС е приел, че предявеният от съдружник установителен иск, с който се
атакува действителността на сделка, извършена от дружеството, не би могъл да се
приеме за лишен от правен интерес само въз основа на факта, че съдружникът не
притежава самостоятелни права върху отчуждения имот, предмет на сделката.
Правният интерес се обосновава и преценява винаги конкретно с оглед твърденията
в процеса /в т. см. реш. № 62/12.07.2011 г. по търг. д. № 458/10 г. на ВКС,
първо т. о. ,реш. № 83/18.07.11 г. по т. д. № 747/10 г. на ВКС, първо т. о. и
др./. реш. № 133/22.11.11 г. по т. д. № 17/11 г. на ВКС, първо т. о. С решение № 133/22.11.11 г. по т. д. № 17/11 г. на ВКС,
първо т. о. се приема, че установителният иск трябва да съществува като правна
възможност за всеки, който има интерес от него, а такъв интерес имат не само
субектите на спорното правоотношение, а всички тези трети лица, чужди на
правоотношението, чиито права се засягат от съществуването или несъществуването
на спорното право. Една от особеностите на установителния иск се състои в това,
че с него се ползват и лица, които не са субекти на правоотношението, предмет
на иска, без да имат при това качеството на процесуални субституенти.
В случая ищецът е навел съображения за
опосредено рефлектиране на прехвърлянето на недвижимия имот, собственост на
дружеството, върху имуществените му права като съдружник, които са част от
неговите членствени права /на дял от печалбата или на ликвидационен дял при
евентуално прекратяване на дружеството/. Предвид възприетото разрешение в т.1
от Тълкувателно решение № 3 от 15.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 3/2013 г.,
ОСГТК, че решение на ОС на ООД по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ не е необходимо
условие за действителност на разпоредителна сделка с недвижим имот, собственост
на дружеството, или вещно право върху него, сключена от представляващия
дружеството орган, тези права не са защитими по реда на чл. 74 ТЗ. От друга
страна, в настоящия случай другият съдружник и управител притежава 4/5 от
дяловете в капитала, което на практика води до неприложимост и на разпоредбата
на чл. 145 от ТЗ за търсене на отговорност за действията на управителя, тъй
като същата е обусловена от решение на общото събрание на съдружниците по чл.
137, ал. 1, т.8 от ТЗ. Предвид горното и с оглед факта, че от управителя на двете ответни дружества вече
са предприети действия по изключване на ищеца като съдружник, което поставя на
дневен ред въпроса дали и в какъв размер би му се изплатила равностойността на
дружествения дял, правният интерес от
оспорване действителността на отчуждителната сделка, страна по която е
дружеството, и с която се намалява актива, следва да се счита обоснован.
Основанията за нищожност на атакувания
договор са предявени от ищеца при условията на евентуалност. Това означава, че
ищецът е подредил по важност пороците, от които счита, че е засегната сделката,
и съдът дължи произнасяне по реда на предявяването, като в случай, че намери
някои от тях за неоснователни, дължи произнасяне по следващите до изчерпването
им.
С нот.акт № 132, том I, peг. № 1487,
дело № 118 от 2016г. на нотариус Николай Ников, с район на действие Бургаски
районен съд, вписан в регистъра на Нотариалната камара под № 246, „Индиго“ ООД,
представлявано от управителя Джон Пол O’Съливан, е продало на „Кристим
пропъртис“ ЕООД, представлявано от същото лице, поземлен имот с идентификатор
67800.53.34 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Созопол, за
сумата от 70 000 лв. При изповядване на сделката нотариусът е назначил за
преводач Миглена Станиславова O’Съливан,
за която ищецът представи доказателства, че е съпруга на управителя на двете
дружества Джон Пол O’Съливан.
Нотариусът е задължен да назначи
преводач когато някое от участващите лица в сделката не знае български език и
езикът, с който си служи, е непознат на нотариуса – чл.582 от ГПК. Не могат да
бъдат преводачи лицата, посочени в чл.584 от ГПК, вкл.съпрузите на участниците
в сделката. В случая тази новела е нарушена, но нарушението ѝ не води до
нищожност на нотариалното удостоверяване. В нормата на чл.576 от ГПК изрично са
посочени нарушенията, които имат за последица нищожност на удостоверяването, и
несъвместимостта не е сред тях. Санкционните разпоредби не могат да бъдат
тълкувани разширително, ето защо само неназнавачането на преводач, когато е
било необходимо, е основание на нищожност, но не и назначаването на несъвместим
преводач. Освен това нотариалният акт за сделка се издава в охранително
производство и след като молбата на заинтересованите лица е уважена, те са
разбрали съдържанието на договора и са го сключили, само те биха могли да се
позоват на нарушението по чл.582 от ГПК, ако считат, че степента на владеене на
български език ги е възпрепятствала да осмислят съдържанието му, не и третите
лица.
От ищеца не са ангажирани доказателства
в подкрепа на твърдението му, че назначената за преводач не е била в състояние
да преведе съдържанието на нотариалния акт. Действително в акта няма
отбелязване, че М.О.е била вписана в списъка на преводачите, оторизирани от
МВнР, или пък притежава определени сертификати за степен на владеене на езика, които
например се изискват с Наредбата за съдебните преводачи, но от това не следва
автоматичния извод, че съдържанието на акта не е било преведено на управителя
на двете дружества и той не е формирал воля за продажбата на имота. Нотариусът
извършва предварителна проверка за качествата на преводача и този, който я
оспорва, трябва да докаже, че назначеният за преводач изобщо не е владеел езика
или го е владеел толкова лошо, че участникът в нотариалното производство не е
разбрал смисъла на действията или сделката, при едновременното условие, че и
нотариусът не е владеел езика и не е бил в състояние да преведе съдържанието на
договора. От изложеното до тук съдът намира, че допусната несъвмостимост при
назначаването на преводача не опорочава нотариалното удостоверяване до степен
на нищожност, нито е основание да се
приеме, че за сделката не е постигнато съгласие.
От съдебно-оценителската експретиза е
видно, че пазарната стойност на имота към датата на сделката е много по-висока
от тази по реализираната продажба. При
изготвяне на заключението вещото лице И. е взел предвид състоянието на имота
към 31.03.2016 год. и го е оценил по два метода в различно съотношение.
Ползвани са метода на пазарните аналози с тежест 80% и остатъчния метод, който
според заключението е подходящ за оценка на обекти на незавършеното
строителство и незастроени терени, с тежест 20%. Отчетено е, че се оценява
незастроен терен с голяма възможност за развитие, на около 100 м. от плажната
ивица с панорамна гледка към морето и граничещ с път, ето защо пазарната оценка
е определена към 31.03.2016 год. на 530 890 лв., или между 7-8 пъти
по-висока от продажната цена. Занижената цена, липсата на плащане, поемането на
нотариалните такси от продавача, прехвърлянето на имота от дружество, в което O’Съливан
е един от съдружниците, на друго дружество, капиталът на което принадлежи само
на O’Съливан, дават основание на ищеца
да твърди, че се е целяло неговото увреждане и сделката противоречи на морала и
добрите нрави.
Добрите нрави са морални норми, на
които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното
нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Добрите нрави не са
писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи
принципи или произтичат от тях. В обхвата на добрите нрави по см. на чл.26,
ал.1 ЗЗД попадат тези правила и норми на поведение, които бранят принципи,
права и ценности, общи за всички правни субекти, а зачитането им е в интерес на
обществените отношения като цяло, а не само на индивидуалния интерес на
страната. Едни от тези принципи са принципът на справедливостта, който в
гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки
признат от закона интерес (ТР№ 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г.,
ОСTK), принципът на добросъвестността и принципът за предотвратяване на
несправедливо облагодетелстване – така решение № 62/04.07.2018 год. по т.дело №
1490/2017 год. І т.о. ВКС. Съдебната практика последователно приема, че
драстичната нееквивалентност на престациите представлява нарушение на добрите
нрави и е порок, водещ до нищажност на сделката. С решение № 119 от 22.03.2011
г. на ВКС по гр. д. № 485/2011 г., I г. о., ГК, се приема, че противоречие с добрите нрави е
налице, когато сделката противоречи на общо установените нравствено етични
правила на морала. Съдебната практика приема, че значителната липса на
еквивалентност в насрещните престации при двустранните договори може да се
приеме за противоречие с добрите нрави, доколкото те са опредени като граница
на свободата на договаряне, предвидена в чл. 9 от ЗЗД. Свободата на
договарянето пък е рамкирана и от императивните разпоредби на закона. Така при
преценка действителността на двустранните възмездни договори относно това дали
са накърнени добрите нрави следва съдът да преценява действителната воля на
страните, защото нормата на чл. 20 от ЗЗД го задължава при тълкуване на
договорите да установява действителната обща вола на страните, формирана от
всичките им уговорки, да се отчита взаимната им връзка и целта на договора. Доколкото
възмездните сделки и в частност продажбата е казуална сделка, то следва да се
съобразява при преценката на действителността й целта, а тя най-често е
свързана с удовлетворяване на допустим от закона интерес за страните.
Преценката дали нееквивалентността е значителна следва да се извършва именно
при съобразяване на преследваната от страните цел, т. е. удовлетворяване на
значим допустим от закона интерес. В друго решение - № 24 от 9.02.2016 г. на
ВКС по гр. д. № 2419/2015 г., III г. о., ГК, се приема, че само наличието на
нееквивалентност на насрещните престации според представата на съда не е
достатъчно, за да се стигне до извода, че сделката е нищожна поради
противоречие с добрите нрави. Известна обективна нееквивалентност е допустима,
тъй като свободата на договаряне предполага преценката за равностойността на
престациите да се извършва от страните с оглед техния интерес.
В конкретния случай продажната цена на имота
съвпада с данъчната оценка, което само по себе си не е незаконосъобразно, тъй
като няма пречка договори да бъдат сключвани и на цена под данъчната оценка.
Продажната цена е около 7-8 пъти но-ниска от пазарната. От счетоводната експертиза
се установява, че продажната цена е изплатена ефективно от Д.П.О.на 30.03.2016
год. на „Индиго“ ООД и като основание за превода е посочено покупка на имот в
гр.Созопол. На 31.03.2016 год. е постъпила сумата от 70 000 лв. по
сметката на „Индиго“ ООД. Ищецът представя документи, от които се установява,
че на 31.03.2016 год. сумата от 70 000 лв. е наредена от сметката на
„Индиго“ ООД по сметка на Д.П.О.с
основание „възстановяване на средства“. От съда не се споделя възражението на
адв.Г., че без значение за настоящия спор е как е била изхарчена получената от
продажбата цена. След като цената е в пъти по-ниска от пазарната, необходимо е
да се изследва дали при уговарянето ѝ страните са съблюдавали защитим от
закона правен интерес, или напротив, действали са така, че са обслужвали само
индивидуален интерес, с което се накърняват принципите на справедливостта и
добросъвестността. Още в деня на постъпване на цената от продажбата, сумата от
70 000 лв. е възстановена по сметката на Джон Пол O’Съливан, което
противоречи на стопанската логика и изключва възможността продажбата да е
осъществена с цел набавяне на средства, необходими за дейността
дружеството-продавач. Това, че сумата от
70 000 лв. счетоводно участва като приход в крайния финансов резултат за
2016 год. е без значение, след като дружедството реално не се е възползвало от
получената цена и тя не е била вложена в стопанската му дейност или в друг имот.
Освен това следва да се посочи, че в
дружествания договор на „Индиго“ ООД се съдържат текстове, ограничаващи
действията на управителя, с които Д.П.О.не се е съобразил при сключване на
процесната сделка. Управителят няма право без решение на общото събрание, взето
с мнозинство повече от ½ от капитала, да заема длъжност в ръководни
органи на други дружества, които имат същия предмет на дейност (чл.28.1.3),
както и няма право без съгласието на общото събрание, взето с мнозинство
¾ от капитала, да сключва сделки и да поема задължения, превишаващи
петкратния размер на капитала. Разбира се неспазването на тези ограничения не
влияе на валидността на сделката, тъй като те са непротивопоставими на третите
лица (така мотивите на т.1 от ТР №3/15.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 3/2013 г.,
ОСГТК), но във вътрешните отношения между съдружниците и между управителя и
дружеството са важими и от тяхното нарушение може да бъде направен извод, че
при сключване на процесния договор управителят на „Индиго“ ООД е действал
недобросъвестно спрямо дружеството и спрямо другия съдружник – ищеца. От
справка по партидата на „Кристим пропъртис“ ЕООД е видно, че като предмет на
дейност са вписани сделки с недвижими имоти, предприемачество, строителство,
посредничество при покупко-продажба на движими и недвижими имоти и ограничени
вещни права върху тях, търговско представителство, превозни сделки в страната и
чужбина, търговско представителство и посредничество, складови сделки,
хотелиерство и ресторантьорство, импортно-експортни сделки, както и всички
други сделки и услуги незабранени от закона, от което следва, че това дружество,
също както и „Индиго“ ООД, е създадено с цел придобиване, застрояване и експлоатация
на недвижими имоти и в известен смисъл те имат конкурентна дейност. През 2014
год. О Съливан е регистрирал това дружество и е вписан като негов управител,
въпреки, че добросъвестността и задължението му да действа в интерес на „Индиго“
ООД не са допускали това. Също така, прехвърлянето на имота на по-ниска цена
без конкретна стопанска изгода и цел също не е било в интерес на „Индиго“ ООД,
още повече, че дружествения договор е изисквал предварително взето решение от
общото събрание с мнозинство. Така проследените факти дават на съда основание
да приеме, че управителят е действал недобросъвестно,
като прехвърлил имот от дружество, в което е съдружник и управител, на друго дружество
на което е едноличен собственик на капитала, при явна нееквивалентност на
престациите и без ясна икономическа цел, което представлява нарушение на морала
и добрите нрави и е основание за нищожност. На това основание сделката следва да се обяви
за нищожна, без да се изследват останалите основания, въведени при
евентуалност.
С оглед изхода на спора, в полза на
ищеца се следват разноски. Представен е списък за разноски от 5596,56 лв., от
които 4000 лв. за възнаграждение на адвокат по договор за правна помощ от
04.11.2019 год. Ответната страна е направила възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, което е основателно. В случая цената на иска се
определя от данъчната оценка и тя представлява материалния интерес, въз основа
на който се изчислява възнаграждението по Наредба №1/2004 год. на ВАС. При
интерес от 70 137,60 лв., минималния размер на възнаграждението възлиза на
2634,13 лв. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, ето защо
съдът следва да приложи редукция при основателно възражение за прекомерност.
При определяне на възнаграждението, освен минимума по наредбата, следва да се
съобрази процесуалното поведение на двамата ответници, станало причина за
провеждане на множество съдебни заседание и явяване на адв.И. за
представителство на ищеца, ето защо възнаграждението се намалява до 3000 лв. и
се присъждат разноски от общо 4 596,56 лв.
Мотивиран от така изложените
съображения, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен поради противоречието му с добрите нрави на
основание чл.26 ал.1 предл.трето от ЗЗД, по претенцията на Н.С.С., ЕГН **********,
против „Индиго“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Казанлък, ул. „Кирил и Методий“ № 12А, ет. 2, ап. 5, представлявано от Джон Пол
О’Съливан, и „Кристим пропъртис“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул.“Витоша“ 1А, ет.2, ап.225, представлявано от Джон
Пол О’Съливан договор за
покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нот.акт № 132, том I, peг. № 1487,
дело № 118 от 2016г. на нотариус Николай Ников, с район на действие Бургаски
районен съд, с който „Индиго“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Казанлък, ул. „Кирил и Методий“ № 12А, ет. 2, ап. 5,
представлявано от Джон Пол О’Съливан, продава на „Кристим пропъртис“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“Витоша“ 1А,
ет.2, ап.225, представлявано от Джон Пол О’Съливан, поземлен имот с
идентификатор 67800.53.34 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
град Созопол, одобрени със Заповед РД-18-60/04.10.2007г. на Изпълнителен
директор на АГКК, последно изменение със Заповед КД-14-02-138/24.01.2011 г. на
Началник на СГКК-Бургас, с адрес на поземления имот: гр. Созопол, местност
„Мапи“, с площ от 3 327 кв.м., територия
урбанизирана, начин на трайно ползване; ниско застрояване (до 10 м), номер по
предходен план: 010135, при съседи: 67800.53.161, 67800.53.35, 67800.53.165,
67800.53.155, 67800.54.145, 67800.53.41, 67800.53.33, 67800.53.32, на
цена от 70 000 лв.
ОСЪЖДА „Индиго“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Казанлък, ул. „Кирил и Методий“ № 12А, ет. 2, ап. 5,
представлявано от Джон Пол О’Съливан, и „Кристим пропъртис“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“Витоша“ 1А,
ет.2, ап.225, представлявано от Джон Пол О’Съливан да заплатят поравно на Н.С.С., ЕГН **********
разноски в първоинстанционното производство в размер на 4 596,56 (четири хиляди петстотин деветдесет и шест 0.56
лв.).
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Бургаски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: