Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр.София, 30.08.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на тридесет и първи май
две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: П. ТЕОДОСИЕВ
при секретаря Галина
Стоянова, разгледа търговско дело № 6848 по описа за 2016г. и взе предвид
следното:
Производството е по предявен от „У.Б.“ АД иск
за признаване за установено по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК, че „Е.С.“ ЕООД дължи
сумата 200 000 евро – част от главница по договор за банков инвестиционен
кредит №129/15.07.2004г., за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №75592/2015г. на СРС, 88 с-в.
Ответникът „Е.С.“ ЕООД оспорва иска с
възражение за изтекла погасителн.давност.
„А.з.с.на в.“ ЕАД, конституирана като трето
лице помагач на страната на ищеца, дава становище, че искът е основателен.
Процесният договор за банков инвестиционен
кредит №129/15.07.2004г. е приет като писмено доказателство по делото и
установява възникнали облигационни правоотношения, по силата на които ищецът е
предоставил кредит на „Н.“ ООД в размер на 2 500 000 евро срещу
задължение на дружеството за връщане на главницата и плащане на договорни лихви
в сроковете и размерите, посочени в договора.
Договорът е сключен и подписан и от името на
ответника „Е.С.“ ЕООД и две физически лица като солидарни длъжници на
кредитополучателя „Н.“ ООД, като съдържанието на целия договор предпоставя
единствен и безусловен извод, че задълженията на солидарните длъжници са поети
в качеството им на поръчители на задълженията на кредитополучателя, макар и
думата „поръчител“ да не е употребена никъде в текста на договора.
Изводът следва при тълкуването на клаузите на
договора по правилата на чл. 20 ЗЗД и най-вече от обстоятелството, че договорът
предвижда предоставяне на кредит именно и само в полза на кредитополучателя „Н.“
ООД, а задълженията на солидарните длъжници са регламентирани именно като
обезпечение на изпълнението на задълженията на кредитополучателя към банката за
връщане на получените суми (самият чл. 5 от договора, в чиито разпоредби са
предвидени задълженията на солидарните длъжници, е титулован
„обезпечение“).
Солидарна отговорност по чл. 121 и сл. ЗЗД
може да възникне на различни основания, в това число и съгласно чл. 141, ал. 1 ЗЗД и с договор за поръчителство, като дори основанието за солидарна
отговорност да не е посочено в договора, то следва от съдържанието на регламентираните
в договора права и задължения на страните по него, а в случаи като процесния,
при които е уговорена солидарна отговорност за връщане на получен заем, но
съобразно съгласието на страните заемът се предоставя от кредитора само на един
от длъжниците, останалите имат качеството на поръчители по смисъла на чл. 138 -
148 ЗЗД и отговорността им за изпълнение на задълженията за връщане на заема се
урежда от правилата на цитираните разпоредби (изрично в този смисъл
разрешението, дадено по реда на чл. 290 ГПК с решение №213 от 06.01.2017г. по
гр.д. №5864/2015г. на ВКС, ІV г.о.).
С представените като писмени доказателства по
делото осем анекса към процесния договор за банков кредит, сключени в периода
31.03.2005г. – 13.12.2006г., се променят падежите на задълженията на
кредитополучателя „Н.“ ООД и други клаузи по кредита, но съдържанието на
цитираните анекси не съдържа клаузи, които да преуреждат
задълженията на солидарните длъжници и основанието за възникването им съгласно
съдържанието на самия договор за кредит.
Новиране на основанието на
задълженията на солидарните длъжници (сред които и ответникът) не произтича и
от приетото като писмено доказателство по делото допълнително споразумение от
21.03.2008г., чието съдържание се изчерпва до признаване от кредитополучателя и
солидарните длъжници на размера на задълженията по договора за кредит към
датата на сключване на споразумението и определяне на нов падеж на задълженията
за плащането им – а именно датата 01.02.2011г.
Доказателства, но и твърдения за определяне
на последващ падеж на задълженията по процесния
договор за кредит след сключване на цитираното споразумение, не са ангажирани в
производството по делото, а тъй като по съображенията по-горе отговорността на
ответника „Е.С.“ ЕООД по договора произтича от качеството му на поръчител за
изпълнение на задълженията на кредитополучателя „Н.“ ООД, тази отговорност
съгласно чл. 147, ал. 1 ЗЗД се погасява с изтичане на шестмесечен срок от
падежа на задължението на главния длъжник – в процесния случай на 01.08.2011г.
Срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД е преклузивен, не подлежи на спиране и прекъсване, а за
изтичането му съдът следи служебно и независимо дали е заявено възражение от
страната (изрично в този смисъл цитираното решение №213 от 06.01.2017г. по
гр.д. №5864/2015г. на ВКС, ІV г.о.).
Заявлението на ищеца за издаване на заповед
за изпълнение, въз основа на което е образувано производството по ч.гр.д.
№75592/2015г. на СРС, 88 с-в, в което е издадена процесната
заповед по чл. 417 ГПК, е подадено на 11.02.2016г., тоест след преклузивния
срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, който по съображенията по-горе е изтекъл спрямо
ответника „Е.С.“ ЕООД на 01.08.2011г.
В цитираното решение №213 от 06.01.2017г. по
гр.д. №5864/2015г. на ВКС, ІV г.о. са изложени съображения, че посоченото
обстоятелство предпоставя недопустимост на издадената заповед за изпълнение
срещу ответника и оттам недопустимост на образуваното исково производство по
чл. 415, ал. 1 ГПК, но в тази част мотивите на решението не са част от отговора
на допуснатия правен въпрос по чл. 290 ГПК, а освен това в съдебната практика
на касационната инстанция, постановена по реда на чл. 290 ГПК, е застъпено и
обратното становище – а именно установяването в хода на исковото производство,
че срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД по отношение на ответника е изтекъл,
предпоставя отхвърляне на предявения срещу него иск по реда на чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК (виж например решение №81 от
08.07.2014г. по т.д. №1705/2013г. на І т.о.).
Настоящият съдебен състав споделя второто
становище, тъй като независимо, че срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД е преклузивен, установяването на предпоставките за
приложението му включва и съобразяване на обстоятелства, които променят
началната дата на срока (включително такива, предвидени с изричната разпоредба
на чл. 147, ал. 2 ЗЗД), но възражения и доказателства относно обстоятелства от
посочения вид поначало не могат да бъдат ангажирани в заповедното, а едва в
исковото производството, освен това разрешението, дадено с т. 4б от
тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. по тълк.д.
№4/2013г. на ВКС, ОСГТК, касае именно правомощията на заповедния съд при
съобразяване на доказателствата, представени към заявлението за издаване на
заповед по чл. 417 ГПК, но надлежното упражняване на тези правомощия не е
предвидено от правилата на глава 37 ГПК като условие за допустимост на издадена
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, обратно – според правилата на
процесуалния закон дори разпореждането за незабавно изпълнение на заповедта да
бъде отменено в производство по чл. 419 ГПК, отмяната на разпореждането за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК не заличава последиците на самата заповед,
респективно няма отношение към допустимостта на иск, предявен по реда на чл.
415, ал. 1 ГПК за установяване на дължимостта на
вземането, за което е издадена заповедта.
По изложените съображения предявеният
установителен иск подлежи на отхвърляне без да е необходимо да се обсъждат
възраженията и представените доказателства от страните относно изтичането,
спирането и прекъсването на давността по отношение на процесното
вземане, като с оглед изхода на делото и съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на
ищеца е да възстанови разноските, които ответникът е направил за защита срещу
предявения иск.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „У.Б.“
АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, пл. ******* иск за признаване
за установено по реда на
чл. 415, ал. 1 ГПК, че „Е.С.“ ЕООД с ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление *** *******дължи сумата 200 000,00 евро
– част от главница по договор
за банков инвестиционен кредит
№129/15.07.2004г., за която
е издадена заповед за изпълнение по
чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №75592/2015г. на СРС, 88
с-в.
ОСЪЖДА „У.Б.“ АД с ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление ***, пл. ******* да
заплати на „Е.С.“ ЕООД с ЕИК *******, със седалище и адрес н. управление ***
*******на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 14 540,00 лева – разноски за съдебното
производство.
Решението
е постановено при участието н.„А.з.с.на в.“ ЕАД с ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление ***, офис-сграда *******, офис 4 като трето лице помагач на
страната на „У.Б.“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***,
пл. *******.
Решението
може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
СЪДИЯ: