Р Е Ш Е Н И Е
№ 246
19.07.2019 г. град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,
на осемнадесети юли две хиляди и деветнадесета година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Пламен Г.
Секретар: Михаела Стойчева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Пламен Г.
АНД № 633 по описа на Районен съд - Хасково за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от В.В.Ц. *** срещу Наказателно постановление № 16 – 1253 – 001347/20.10.2016 г. на Началник Сектор „ПП” към ОД на МВР - Хасково, с което на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането на жалбоподателя е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 400 лева, на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането. В жалбата се релевират оплаквания за нищожност, неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, което не било връчено по надлежния ред и поради това, не било влязло в сила. Твърди се от жалбоподателя, че при издаването му били допуснати съществени процесуални нарушения, така също и при съставяне на акта за установяване на административно нарушение от лица, неоторизирани по надлежни ред. Така също, отправят се и твърдения, че била изтекла погасителна давност, съгласно разпоредбите на НК и ТР № 1 от 27.02.2015 г. на ОСНК на ВКС и ОСС на ВАС. Отправя се искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление от съда.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща упълномощен по делото процесуален представител.
Административнонаказващият орган – Началникът на Сектор „ПП” към ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител, респ. не заявява становище по жалбата.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, като отбелязването в наказателното постановление за влизането му в сила по реда и на основание чл. 58, ал. 2 от ЗАНН е направено без да са изпълнени изискванията от фактическия състав на цитираната разпоредба. Видно от приложената Докладна записка, жалбоподателят е търсена на адрес: град ******************, който нито е била посочила в хода на административнонаказателното производство, нито е била регистрирана на него, видно от изисканата и представена пред съда Справка, рег. № 1343 от 08.07.2019 г., според която от 12.09.2015 г. В.В.Ц. е регистрирана по постоянен адрес ***. Този адрес именно тя е посочила и пред органите на Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Хасково, но липсва отбелязване въобще същият да е бил посещаван и да е била търсена на него. Жалбата е депозирана срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На 25.09.2016 г., Г.А.Г., към онзи момент на длъжност „мл. автоконтрольор“ в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково, заедно с колегата си – свид. П.Б.Б. били на работа и в около 14:20 часа възприели движението по бул. „*. *** управлявания от жалбоподателя лек автомобил марка „****“, модел „******“, с временни регистрационни табели с номера 921Н711 и го спрели за проверка. В хода на проверката, контролните органи установили, че превозното средство, към датата на извършването й, било собственост на юридическо лице – Автоборса „*******“, град Хасково и било управлявано от жалбоподателя В.В.Ц. ***. При извършената проверка било установено, след справка със служебен таблет № 260, че за автомобила липсвала сключена валидна полица за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за 2016 г., поради което контролните органи достигнали до извод за извършено нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ. Доколкото собственикът на автомобила не бил на място, срещу жалбоподателя, като водач на превозното средство бил съставен на същата дата – 25.09.2016 г., в негово присъствие, от Г.А.Г., Акт за установяване на административно нарушение, серия Г с бл. № 185370, който жалбоподателят подписала, а в съответната, предвидена за обяснения и/или възражения графа вписала, че ще представи полица за ГО в срок.
При издаване на наказателното постановление наказващият орган възприел фактите, изложени в обстоятелствената част на съставения АУАН и на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ, наложил процесната глоба в размер на 400 лева, след като приел, че лекият автомобил, като МПС, във връзка с чието притежаване и използване се изисква сключване на задължителна застраховка ГО, но няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, е бил управляван към момента на проверката от лице, което не е собственик.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по-горе, както и от показанията на разпитания в хода на делото свидетел. Съдът кредитира показанията на свидетеля П.Б.Б. относно обстоятелствата, свързани с начина на извършване на процесната проверка и за действията, предприети от него като контролни органи по установяване на описаното административно нарушение и тези, свързани със съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, като изложеното се отнася в пълна степен и за възприятията на тези свидетели за фактите, осъществени след съставяне на процесния акт за установяване на административно нарушение.
При така
установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 683,
ал. 3 от Кодекса за застраховането, в сила от 01.01.2016 г. лице, което не е
собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се наказва с глоба от
400 лв. Следователно деянието, за което е наложено на жалбоподателя
административно наказание е обявено от закона за наказуемо, съобразно
приложимия материален закон към твърдяната дата на извършването му.
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на санкционния акт на процесуално основание. При съставяне на процесния АУАН са спазени изискванията на чл. 40 от ЗАНН и на жалбоподателя е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения, от която се е възползвал. Съставеният акт за установяване на административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН досежно необходимите реквизити, като налице е описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението от гледна точка изискванията на фактическия състав на разпоредбата, под която е подведено деянието. Според съдържанието на разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ, съставомерното поведение, наказуемо по този текст се изразява не в друго, а в управление на МПС от лице, което не е собственик при осъществяване на допълнителната предпоставка, свързана с липсата на сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите във връзка с неговото притежаване и ползване. Или, в тази хипотеза изпълнителното деяние се изразява преди всичко и най – вече в управление на моторно превозно средство от лице, което не е собственик и при наличие на останалите предпоставки за наказуемост, като твърдения именно за този основен признак от състава на нарушение се съдържат в съставения АУАН. По този начин, правото на защита на привлеченото към административно наказателна отговорност лице е обезпечено, доколкото това лице е могло да узнае и да е наясно с всички с факти от състава на нарушение, което му се вменява в отговорност, а те в случая са пълно, ясно и конкретно описани. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган - лице, изпълняващо длъжността „Началник Сектор ПП“ при ОД на МВР – Хасково”, при спазване на установената форма, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН.
Във връзка с възражението на жалбоподателя за изтекла погасителна давност, следва да се отбележи следното:
Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя е започнато със съставяне на 25.09.2016 г. на Акт за установяване на административно нарушение № 185370 за извършено на същата дата нарушение по КЗ, както е посочено в него. Съгласно възприетото с Тълкувателно решение №112/16.12.1982 г. на ОСНК на ВС виждане, институтите за спиране и прекъсване на давността за наказателно преследване – чл.81 от НК се прилагат и за давността по чл.34 от ЗАНН в административнонаказателно преследване. В подкрепа на горното е и възприетото актуално виждане по въпроса в Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. по т. д. № 1/2014 г. на ВАС – ОСС на НК на ВКС и ОСС на II - ра колегия на ВАС, че разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс. Тълкувателният акт, съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, е задължителен за органите на съдебната власт. С този подход относно съдържанието на разпоредбата на чл.11 от ЗАНН се възприема тезата, че наред с другите въпроси, за обстоятелствата, изключващи отговорността се прилагат разпоредбите на Общата част на НК, доколкото в този закон не е предвидено друго. Следователно за процесното административно нарушение, давността следва да се съобразява с разпоредбите на чл. 80, ал.1, т.5 от НК, според която давностният срок е три години, с оглед вида на наказанието и съобразно редакцията относима към датата на деянието изм. ДВ бр. 26 от 06.04.2010 г. Следователно, абсолютният давностен срок за нарушението в случая е четири години и шест месеца, според редакцията на чл.80 и чл. 81 от НК, действащи към момента на извършване на деянието, с оглед последвалите изменения на горецитираните разпоредби от НК. Тоест, отнесен към датата на извършването на всяко от твърдяното нарушение – 25.09.2016 г. давностният срок ще може да се приеме, че е изтекъл на 25.09.2019 г., която дата не е настъпила при това преди влизане в сила на наказателното постановление, явяващ се релевантният за преценката момент, а абсолютният давностен срок ще изтече една година и шест месеца след тази дата. По тези съображения, съдът намира, че не са налице предпоставките на чл.80, ал.1, т. 5 от НК или на чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК за прекратяване на административнонаказателното производство, поради изтичане на предвидената в закона давност, респ. абсолютна давност, като възражението в тази насока е изцяло несъстоятелно.
От материалноправна страна, обстоятелствата, изложени в съставения акт за установяване на административно нарушение и в санкционния акт се потвърждават от анализа на приобщените по делото доказателства, що се касае до обективната страна на описаното нарушение. Същите са потвърдени по несъмнен начин и то в момент, непосредствено преди съставянето на акта за установяване на административно нарушение с извършване на съответна справка от актосъставителя с техническо средство и изпълнение на задължението си, лично да се убеди в наличието на деянието по чл. 638, ал. 3 КЗ с проверка в информационната система на Гаранционния фонд. Въпросът в случая обаче е не толкова в установеността на обективните признаци от състава на нарушение по чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането, а в това дали жалбоподателят е можел, като водач на моторно превозно средство, без да е собственик на същото, с обикновената грижа, която дължи преди да поеме управлението да формира знание, че поема управлението без наличие на валидна полица. Оттам дали е действала в хипотезата на грешка, респ. дали е била в състояние да формира умисъл, каквато е единствено възможната форма на вина за нарушението чл. 638, ал. 3 от КЗ, съобразно предложената правна квалификация. Отговорът на първия въпрос е отрицателен, а на втория - положителен, защото без да е необходимо да се предявяват допълнителни изисквания към водачите на моторни превозни средства преди да поемат тяхното управление да преценят не само дали е налице сключена застраховка ГО, но и валидността на полицата, за този факт законодателят е предвидил механизъм на установяване. Той е приложим и без необходимост от справка в Гаранционен фонд, която не всякога е възможна, ако потребителят не разполага с техническо средство и връзка. В случая не е налице нито грешка, нито такова незнание на факти от страна на жалбоподателя, които да изключат умисъла или отговорността му като водач на моторно превозно средство, обосновано и в съответствие с материалния закон ангажирана по чл. 638, ал. 3 от КЗ.
По изложените съображения, подадената жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея наказателно постановление - потвърдено, като обосновано, съответно правилно и законосъобразно. В рамките на осъществявания съдебен контрол не се установиха пропуски в дейността на наказващия орган по обосноваване на изводите му с наличните по делото доказателства. Включително и в аспекта на преценката по чл. 28 от ЗАНН, която е по същество и няма пречка да бъде направена от настоящия съдебен състав в рамките на произнасянето по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. В конкретната хипотеза обаче, не се установиха обстоятелства, които да изключват отговорността, включително и поради оценката на случая като маловажен.
На следващо място, след като се установи деяние и същевременно липса на обективни и и субективни фактори за изключване на отговорността на жалбоподателя, в процеса по определяне размера на наказанието АНО е наложил глоба съобразно предвидения в съответната наказваща разпоредба размер, като изводът му в тази насока също не следва да бъде ревизиран, доколкото е изцяло съответен на доказателствата по делото и материалния закон.
Мотивиран така, Хасковският районен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 16 – 1253 – 001347/20.10.2016 г. на Началник на Сектор „ПП” към ОД на МВР - Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М.С.