Р Е Ш Е Н И Е
гр. Своге, 03.12.2021 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Свогенският районен
съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди двадесет и
първа година, в състав :
Председател
:
Румен Стойнов
при секретаря Мария Тодорова,
като разгледа докладваното от съдия Стойнов гражданско дело № 708/2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното :
Настоящото дело е
образувано по искова молба подадена от С.А.А. *** и Г.А.Д. ***, против Н.Н.К. ***.
Ищците твърдят, че са собственици на УПИ ХVII-260 от кв. 2 по ПУП на с. Владо Тричков, целият
с площ от 460 кв.м., заедно с построената в имота двуетажна вилна сграда, а
ответникът К. е собственик на съседния УПИ ХХVIII-260. С частичен дворищно-трасировъчен
карнет от 12.07.2018 г. е определена линия за ограда, като при контролното
заснемане е установено, че оградата между двата съседни имота не минава по
страничната регулационна линия, а навлиза в имота на ищците. По този начин
ответната страна владее около 35 кв.м. от УПИ ХVII-260, като точните очертания на въпросната част
са посочени на скицата на л. 13 от делото. С оглед на изложеното ищците искат от съда да приеме за установено спрямо
ответника, че С.А. и Г.Д. са
собственици на спорните 35 кв.м., като Н.К. бъде осъдена да им предаде владението. Претендират се и направените по
делото разноски.
От ответника е подаден писмен
отговор. В него се посочва, че К. също е възложила, на друг изпълнител, да
направи геодезическо заснемане. Действително е установено, че регулационната
линия между двата имота не съвпада с съществуващата на място ограда, но това
фактическо положение не отговаря по размери с твърденията на ищците в исковата
молба. От друга страна се посочва, че оградата съществува
повече от петдесет години, като местоположенето ѝ не е променяно, поради което е направено възражение, че правото на
собственост върху въпросните 35 кв.м. е придобито по давност – от К. и нейния
праводател за периода от 12.10.2006 г. до 21.11.2019 г. (датата на постъпване на исковата молба в съда). При заснемането поръчано от К. е констатирано, че
четири квадратни метра от нейния имот се намират зад оградата, в частта от
имота, която се владее от С.А. и Г.Д., като там е изградена и постройка (гараж). Предявен е насрещен
иск, с който се иска от съда да признае, че въпросните четири кв.м. са нейна
собственост, съответно да се осъдят ответниците по този иск да ѝ предадат владението, както и да разрушат намиращата се там постройка. В
писмен отговор последните оспорват фактическите твърдения направени в насрещната
искова молба. При условията на евентуалност, правят възражение, че са придобили
въпросните 4 кв.м. по давност, като владението е с начало през 1995 г.
По делото са събрани
писмени доказателства и е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза,
която съдът кредитира като обективна и компетентно изготвена.
Свогенският районен
съд, първи състав, като взе предвид становищата на страните и съобразявайки
доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното от фактическа страна :
От представените по
делото писмени доказателства безспорно се установява, че страните по делото са собственици
на два съседни имота. Заключението на вещото лице констатира, че е оградата
между двата имота не е изградена по регулационната линия, като същото се отнася
и за построения гараж. Оградата навлиза в УПИ ХVII-260 с 15 кв.м. по точки В, 7,5 10, 4, 9, В по
скиците на вещото лице, а гаражът с 6 кв.м. в УПИ ХХVIII-260 – по точки А, 2, В, Б, А.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното
:
При
действието на ЗТСУ /отм./ съществува забрана за придобиване на реална част от
дворищнорегулационен парцел по давност. С изменението на текста на чл. 59 ЗТСУ /отм./, ДВ, бр. 34/2000
г., е допусната възможност за придобиване по давност или чрез сделка на реално
определени части от поземлени имоти в населените места, но само ако отговарят
на изискванията за минимални размери на площ и лице, определени с правилника на
закона, или ако се присъединяват към съседен имот при условията на чл. 28, а оставащата част отговаря на изискванията за минимални размери за площ и
лице или също се присъединява към съседен имот. В същия смисъл са и
разпоредбите на чл. 200, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ. Приема се, че при действието на ЗУТ реална част от УПИ може да се придобие
по давност само ако отговаря на изискванията за минимални размери по чл. 19 / чл. 200, ал. 1 ЗУТ/, както и в случаите на чл. 200,
ал. 2 ЗУТ. Нито една от
посочените хипотези не е налице по настоящото дело, поради което няма как която
и да е от страните да придобие част от съседния урегулиран поземлен имот по
давност.
Основателността на
предявения иск по чл. 108 ЗС е обусловена от кумулативното наличие на три
предпоставки : ищецът да е собственик на
вещта, вещта да се владее или държи от ответника и осъществяваната от него
фактическа власт да е без правно основание. Доказателствената тежест е за ищеца
(ищците) за първите две предпоставки, а
наличието на права на ответника (ответниците) върху вещта се
доказват от тях, защото се предполага, че такива липсват. В тежест
на ответната страна е да възраженията си, които изключват правата на ищеца. По настоящото дело ищците доказаха, посредством документите за собственост
и съдебно техническата експертиза, че са собственици на 15 кв.м., които са
оградени от ответника. От друга страна Н.К. доказа по насрещния иск, че е собственик на 6
кв.м., върху които С.А. и Г.Д. са изградили гараж, който ползват.
При иск по чл. 109 от ЗС се
твърдят пречки за упражняване на правото на собственост, което не може да бъде
смущавано от неоснователно въздействие. Ако такова въздействие е налице, то
тогава искът ще е основателен. Неоснователно по смисъла на чл. 109 ЗС е всяко
действие, което пречи на собственика да упражнява правото си на собственост и
не се основава на законова разпоредба, ограничаваща това право. Безспорно
изграждането на гараж е действие, което пречи на собственика да ползва
пълноценно имота си, като в случая изцяло го лишава от тази възможност. По
изложените съображения всички предявени искове следва да се уважат.
По разноските :
От
пълномощниците на ищеца и на ответника са
направени възражения за
прекомерност на договореното от насрещната страна
адвокатско възнаграждение. Съдът счита същите за
неоснователни, тъй като по делото са разгледани три иска
по две искови молби, съответно са постъпили два писмени отговора. Договореното
възнаграждение на пълномощниците на страните е в размер на 600/700 лева, което
с оглед на гореизложеното съдът не приема за прекомерно, а за адекватно на
действителната правна и фактическа сложност на делото, както и на свършената от
адвокатите работа. Съдът счита, че направените разноски следва да се
присъдят изцяло. Съображенията са следните : В случая по насрещния иск не е направено
изменение (увеличение) на иска от 4 кв.м. на 6 кв.м., но това
не е необходимо, тъй като заключението на вещото лице индивидуализира и
конкретизира спорното право, като съдът не би могъл да присъди нещо различно,
от установеното от вещото лице. По същите съображения, независимо от липсата на
изричен отказ/оттегляне за горницата над 15 кв. до 35 кв.м., на ищците следва
да се присъдят направените разноски изцяло. Съдът служебно не може да извърши
компенсация, тъй като тя не настъпва по право, а трябва да бъде поискана.
Така мотивиран и на
основание чл. 12 и чл. 235 ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
Признава за установено по отношение на Н.Н.К.
***, ЕГН **********, че С.А.А. ***, ЕГН **********, и Г.А.Д. ***, ЕГН **********, са собственици на 15
кв.м., представляващи част от УПИ ХVII-260 от кв. 2 по ПУП от с. Владо Тричков, общ. Своге, като въпросната част е заключена
между точки „В”, „7”, „5”, „10”, „4”, „9”, „В” на
скиците на вещото лице инж. Л. М., приподписани от председателя на съдебния
състав на 03.12.2021 г. и представляващи неразделна част от настоящото решение, като осъжда Н.Н.К. да предаде на С.А.А. и Г.А.Д.
владението върху гореописаната част от недвижимия имот.
Признава за установено по отношение на С.А.А. ***, ЕГН **********, и Г.А.Д. ***, ЕГН **********, че Н.Н.К. ***, ЕГН **********, е собственик на 6 кв.м., представляващи част от УПИ
ХХVIII-260 от кв. 2 по ПУП от с.
Владо Тричков, общ. Своге, като
въпросната част е заключена между точки „А”, „2”, „В”, „Б”, „А” на скиците на вещото
лице инж. Л. М., приподписани от председателя на съдебния състав на 03.12.2021
г. и представляващи неразделна част от настоящото решение, като осъжда С.А.А.
и Г.А.Д. да предадат на Н.Н.К. владението върху гореописаната част от
недвижимия имот, както и да премахнат намиращия се там
гараж.
Осъжда Н.Н.К. ***, ЕГН **********, да заплати на С.А.А. ***, ЕГН **********, и на Г.А.Д. ***, ЕГН **********, направените по
делото разноски за държавни такси, за възнаграждения на вещо лице и на адвокат,
в общ размер на 820 лева.
Осъжда С.А.А. ***, ЕГН **********, и Г.А.Д. ***, ЕГН **********, да заплатят на Н.Н.К. ***, ЕГН **********, направените по
делото разноски за държавни такси, за възнаграждения на вещо лице и на адвокат,
в общ размер на 970 лева.
На
страните да бъде връчен незаверен препис от настоящото решение (чл. 7, ал. 2 ГПК), а на основание чл.
115 ЗС влязлото в законна сила решение подлежи на вписване.
Решението подлежи на
въззивно обжалвано пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен
съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :