РЕШЕНИЕ
№ /
2020г.
Гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският окръжен съд, Гражданско отделение, ІІІ с-в, в
открито заседание на втори юни през две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЮЛИЯ
БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ : ТАТЯНА
МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
При
секретаря Доника Х., като разгледа докладваното от съдия Бажлекова в.гр.д.№
351/20г. на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М.Т.Г., Р.В.П., Т.В.Х., Т.В.Х. и К.Р.В.,
чрез адв. Д.Е., срещу решение № 358/25.11.2019 г., постановено по гр. д. №
876/2018 г. по описа на РС Провадия, с което всеки един от въззивниците е
осъден да заплати на основание чл.72, ал.1 ЗС на ЕТ“Ведилия- Д.Х.“ сумата от по
21 650лв., представляваща припадащата се съобразно наследствените дялове
на всеки от ответниците части от сумата от 86 600лв., с която се е
увеличила стойността на имот, съставляващ УПИ III -624, 623, в кв.33 по плана
на гр.Провадия, ул.“Дунав“ №72а, в следствие на построена сграда в периода
1995г. – 1996г.- магазин 1 в партерен етаж на предвидената за изграждане ЖСК
„Елва“, ведно със законната лихва върху сумите от датата н подаване на исковата
молба- 17.07.2018г. до окончателното им изплащане, както и 5194лв. Съдебни
разноски; 176,58лв. разноски по молбата за обезпечение на бъдещи искове и
16,02лв. разноски за вписване на възбрана.
Жалбоподателите излагат доводи и съображения за недопустимост на
решението поради нарушение на процесуалните правила за родова подсъдност на
делото на районен съд и отсъствие на пасивна материална легитимация на
ответниците по предявените искове. В условие на евентуалнст решението се
обжалва като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Считат, че не следва
да отговарят за заплащането на извършените в имота подобрения, тъй като не са
наследили права и задължения, които наследодателите им не са притежавал, към
деня на откриване на наследството. Твърдят, че по делото не е установено
извършване на подобрения, какви са те и от кого са извършени и за чия сметка
към датата на смъртта на наследодателите. Оспорват като неправилни и
необосновани изводите на съда за доказаност на предявените искове. Считат, че
същите са в резултата на неизяснена фактическа обстановка и неправилна преценка
на представените по делото доказателства. Наведени са и доводи за неправилно
приложение на института на погасителната давност. По изложените в жалбата
съображения моли обжалваното решение да се обезсили като недопустимо,
евентуално да се отмени като незаконосъобразно и неправилно и предявените
искове да се отхвърлят като неоснователни.
Претендира се присъждане на
разноски.
В
срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата, с който
оспорва изложените в нея доводи и съображения като неоснователни. Счита, че
решението като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.Претендира
присъждане на разноски.
Съдът като
съобрази твърденията на страните, както и представените по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна :
Предявените
от ищцата срещу ответниците искове са за заплащане от всеки от тях на сумата от
по 21650лв., представляващи припадащата се съобразно наследствените им дялове
части от сумата от 86 600лв., с която се е увеличила стойността на имот,
представляващ УПИ III -624, 623, в кв.33 по плана на гр.Провадия, ул.“Дунав“ №72а, в следствие на построен от ищеца въз основа
на издадено разрешение за строеж №53/15.09.1994г. през периода 1995-1996г.
магазин в партерния етаж на предвидена за изграждане ЖСК Елва, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното им изплащане. Наведените твърдения в исковата молба по фактите,
от които се извлича основанието на предявените претенции са, че с влязло в сила
решение, постановено на 29.03.2018г., постановено по в.гр.д. № 2669/2017г. по
описа на ВОС е потвърдено решение № 320/28.12.2015г., постановено по гр.д. №
1015/2013г. по описа на ПРС, в частта, с която е прието за установено по
отношение на Г.М.М., П.И.М. и Д.И.Ц., че ЕТ“Ведилия – Д.Х.“ не притежава
прехвърленото на 15.12.1995г. с НА № 73/1995г. от „Интертайм-Хектор-Инженеринг“
ООД право на строеж в дворно място, находящо се в гр.Провадия, ул.“Дунав“ №27а,
а именно : право на строеж на магазин №1 със застроена площ от 95,87 кв.м. и
прилежащите 19,81 кв.м. от общите части на сградата, състоящ се от две
търговски помещения, склад и офис, поради погасяването му в следствие
неупражняване в петгодишен срок. Съдебното решение поражда правен интерес за
ищеца да предяви искове срещу всеки от ответниците за заплащане на увеличената
стойност на имота, определена към датата на постановяване на решението, в
следствие на цялостно изграждане и оборудване на магазин в имота, по одобрен
архитектурен проект. Ищецът твърди, че е придобил правото на строеж на правно
основание, годно да го направи собственик на изградения обект, поради което е
бил добросъвестен владелец и в това си качество с намерение и съзнание, че ще
придобие собствеността върху обекта, които изгражда е завършил строителството
на магазина в средата на 1996г. За процесния имот е бил налице одобрен
архитектурен проект и издадено разрешение за строеж №53/15.09.1994г. Издаден е
и протокол за определяне на строителна линия и ниво за изграждане на ЖСК „Елва“
върху 200,10 кв.м., въз основа на които е започнато строителство на сградата.
Изградени били сутерен, партерен и първи етаж, без изградена покривна
конструкция. От 1997г. са завършени и функционирали три магазина на партерен
етаж, като били изпълнени подови и стенни покрития, монтирана е дограма, ел. и
ВиК инсталации. Ответниците са наследници на лицата, които са били
собствениците на имота към момента на изграждането на магазина. Като са продали
подобрения имот на 23.08.2013г. на трети лица, ответниците са се обогатили със
стойността на извършеното от ищеца подобрение, калкулирано в получената от тях
продажна цена. Твърди, че извършените в имота подобрения са увеличили
стойността му, поради което ищцата претендира ответниците да заплатят
стойността на подобренията
Ответниците
чрез процесуалния си представител оспорват като недопустими и неоснователни
предявените искове, като твърдят, че не са пасивно легитимирани да отговарят по
тях, тъй като не са се обогатили от извършените подобрения Оспорват и
качеството на ищеца на добросъвестен владелец. Оспорват твърденията в исковата
молба, че в имота са извършени подобрения. Навеждат възражение за погасяване на
претенциите по давност.
Не се спори
между страните, а и от представения по делото НА №73/1995г. обективиращ договор
за покупко-продажба на идеални части от право на строеж, се установява, че ищецът
е закупил от „Интертайм-Хектор –инжинеринг“ ООД право на строеж върху магазин
№1 със застроена площ от 95,87 кв.м. и прилежащите 19,81 кв.м. от общите части
на сградата, в дворно място, в гр.Провадия, ул.“Дунав“ №27а, цялото с площ от
700 кв.м.
С влязло в
сила решение, постановено на 28.12.2015г. по гр.д. № 1015/2013г. на РС Провадия
е отречено по отношение на Г.М.М., П.И.М. и Д.И.Ц. съществуването на правото на
строеж на ЕТ“Ведилия-Д.Х.“, прехвърлено от „Интертайм-Хектор-Инжинеринг“ООД,
поради погасяване, в следствие неупражняването му в 5-годишен срок, на
основание чл.124, ал.1 ГПК, вр.чл.67 ЗС.
Видно от
представения НА №190/1974г., правото на собственост върху имот, находящ се в
гр.Провадия, ул.Дунав №27а, представляващ дворно място с площ от 305 кв.м.,
пл.503, в кв.73, заедно с построените в него двуетажна къща, навес и гараж е
придобито от Р.В.Г., по време на брака му с Р.П. Г..
С НА №
159/13.05.1983г., обективиращ договор за продажба на недвижим имот срещу
издръжка и гледане, Р.В.Г. е прехвърлил собствеността върху ½ ид. част
от имота на В.Р.Г..
Съгласно
представената по делото заповед №380/15.06.1988г. на Председателя на ИК на ОбНС-Провадия,
процесния имот е отчужден в полза на държавата за реализиране на предвидено по
ЗРП мероприятие – ЖСК. С решение на кмета на община Провадия от 26.03.1992г.
отчуждаването е отменено, поради това, че до 1992г. не се извършват строителни
дейности и не е изпълнено мероприятието, за което е отчужден имота.
С НА №
80/1994г. Р.В.Г., Р.П. Г. и В.Р.Г. учредяват в полза на „Инконтинентал
Варна“ООД право на строеж върху парцел с пл.№ 624, кв.33/ идентичен с парцел
II, пл.0 503, в кв.73/ по плана на гр.Провадия за изграждане на триетажна
жилищна сграда с мансарден етаж, с десет жилищни помещения и два магазина с
прилежащи складови помещения, съгласно утвърден архитектурен проект, от която
след завършване да прехвърли на учредителите като обезщетение за отстъпеното
право на строеж, правото на собственост върху два тристайни апартамента,
находящи се на втори жилищен етаж.
Представени
са: Разрешение за строеж № 53/15.09.1994г., издадено на „Инконтинентал“ООД; протокол
№ 42/15.09.1994г. за определяне на строителна линия и ниво на строежа на
сградата.
Видно от
представения договор от 18.11.1994г. за включване в ново строителство,
продавача „Инконтинентал“ООД се е задължил да построи и предаде на купувача
ЕФ“Ведилия“ магазин №1,състоящ се от търговска зала със застроена площ от 53,6
кв.м. на партерен етаж в жилищна сграда, предвидена за изграждане в дворно
място, с площ от 305 кв.м., парцел 624, в кв.33 по плана на гр.Провадия за
сумата от 482 400лв. и сервизен възел със застроена площ от 41,4 кв.м. за
сумата от 372 600лв. С договора страните са уговорили начина и сроковете
за плащане.
Представени
са фактури, от които се установява изпълнение на задълженията на купувача по
договора за заплащане на посочената в договора цена.
С НА №
37/1995г., обективиращ договор за покупко-продажба на право на строеж от
01.12.1995г. „Инконтинентал-Варна“ООД продава на
„Интертайм-Хектор-Инженеринг“ООД право на строеж върху 212 кв.м. от дворно
място, находящо се в гр.Провадия, ул.“Дунав“№27а, цялото с площ от 305 кв.м.,
съставляващо парцел № 624 в кв.33 и се задължава да построят при условията на
групов строеж, сключен със собствениците на имота, триетажна жилищна сграда с
мансарден четвърти етаж и магазинни и складови помещения по одобрен
архитектурен проект.
С договор
за покупко-продажба на идеални части от право на строеж, обективиран в НА
№73/15.12.1995г. „Интертайм-Хектор-Инжинеринг“ООД продава на ЕФ“Ведилия“
идеална част от учреденото в негова полза право на строеж върху 212 кв.м. от
дворно място, находящо се в гр.Провадия, ул.“Дунав“№27а, а именно :магазин №1
със застроена площ от 95,87 кв.м. и прилежащите 19,81 кв.м. ид. части от общите
части на сградата, състоящ се от две търговски помещения, склад и офис за
сумата от 10 180лв.
По делото е
представено разрешение за ползване №173/28.12.1995г. за магазин №1, находящ се
на партерен етаж на ЖСК“Елва“, строяща се в парцел №624 в кв.33, гр.Провадия,
със собственик ЕФ“Ведилия“, съгласно НА № 73/1995г. В разрешението е посочено,
че на собственика се разрешава да довърши магазина, включително с външна
мазилка, ел. и ВиК инсталации и да го ползват до окончателното завършване и
приемане на обекта –ЖСК“Елва“.
От
представените писма и уведомления се установява, че Кмета на община Провадия е
дал съгласие за приемане и въвеждане в експлоатация на три магазина, намиращи
се на партерния етаж на ЖСК“Елва“.
Видно от
удостоверение №0439, издадено от кмета на Община Провадия на 02.09.2005г. е
регистриран обект:магазин за електроуреди и промишлени стоки, с адрес
гр.Провадия, ул.“Дунав“027а, фирма ЕТ“Ведилия-Д.Х.“.
Съгласно
решение от 14.08.2002г., постановено по ф.д. № 1836/2002г. по описа на ВОС
ЕТ“Ведилия-Д. Х.“ е правоприемник на ЕФ“Ведилия-Х.Д.Х.“.
С влязло в
сила на 08.03.2001г. решение, постановено по гр.д. № 18/2000г. е развален
договора за учредяване на право на строеж върху недвижим имот, сключен между Р.Г.,
Р. Г. и В.г. и от друга страна „Инконтинентал варна“ООД, обективиран в НА №
80/1994г.
Видно от
представените по делото удостоверения за наследници Р.В.Г. е починал на
01.04.2006г., като е оставил за свои наследници В.Р.Г. и К.Р. Г.- синове. В.Р.Г.
е починал на 13.10.2008г., като е оставил за свои наследници: М.Т.Г./съпруга/, Р.В.П.
и Т.В.Г./дъщери/.
С договор
за покупко-продажба от 23.08.2013г., обективиран в НА № 139/2013г. М.Т.Г., Р.В.П.,
Т.В.Г. и К.Р.В. продават на Г.М.М., П.И.М. и Д.И.Ц. 305 кв.м. ид.ч. от дворно място
с площ от 700 кв.м., съставляващо УПИ III-624, 623, в кв.33 по плана на
гр.Провадия, ул.“Дунав“ №27а
Пред ПРС е
прието заключение на СТЕ, съгласно което
магазин №1 е разположен на партерен етаж на ЖСК“Елва“, чието
строителство е започнало по одобрени проекти и разрешение за строеж от
15.09.1994г. Разрешението е в съответствие
с предвижданията на плана; магазина е неразделна част от ЖСК“Елва“, като на
място е изпълнена носещата конструкция на сградата; по отношение на магазина не
е изпълнен част от зид, който не е носещ и по този начин магазина е обединен в
една обща зала. Липсата на този зид не влияе на конструкцията на сградата.
Стойността на сградата без стойността на магазина е 69 200лв., а със
стойността на магазина – 155 800лв. Вещото лице е посочило, че
увеличението на стойността на имота в следствие изграждането на магазина е в
размер на 86 600лв. Стойността на разходите за изграждане и довършване на
магазина е 1 447 000лв..
От показанията на свид.Янко
Бонев Янков, Васил Ников Ников и Кирил Маринов Маринов се установява, че
инвеститори за обект ЖСК „Елва“ са били последователно две фирми, които са
изградили конструкцията на сградата и носещите стени. Магазините в партерния
етаж били довършени от собственицити им. Процесния магазин бил придобит от
ЕТ“Ведилия“ през 1995- 1996г., като собственика на фирмата самостоятелно го
достроил и завършил. Закупувал материали и наел работници за изграждане на
странични стени, вътрешна мазилка, замазка на пода, плочи, мозайка, ВиК
инсталация, ел.инсталация, боядисване, изграждане на стъпала, дограма. Магазина
бил завършен в края на 1995г. и започнал да функционира като обект за търговия
през 1996г.
Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни
изводи на съда :
Варненския
окръжен съд извършвайки проверка по реда на чл.269 ГПК, намира обжалваното
решение за валидно и допустимо. Оплакването за недопустимост на решението
поради нарушаване правилата на родовата подсъдност са неоснователни. Родовата
подсъдност по настоящото дело се определя от цената на иска, която при искове
за прарични вземания, съгласно чл.69, ал.1, т.1 ГПК е търсената сума. С исковата молба са
предявени при условията на обективно и субективно съединяване искове за парични
вземания, всяко от които е на стойност по-малко от 25 000лв. срещу всеки
един от ответниците, поради което и съгласно правилата на чл.103 и чл.104 ГПК
исковете са подсъдни на районен съд.
За да
възникне правото на обезщетение на извършени подобрения в чужд имот по чл.71,
ал.1 ЗС е необходимо в обективната действителност да са възникнали следните
предпоставки:1/извършване на подобрения в чужд имот, които са увеличили
неговата стойност,2/ качеството на добросъвестен владелец към момента на
извършване на подобренията, респ. ако владелецът не е добросъвестен,
собственикът на имота да е знаел за извършените подобрения и да не се е противопоставял
на тяхното осъществяване. Съгласно разпоредбата на чл.72 ЗС правото да получи
обезщетение за извършените подобрения в чужд имот в размер на сумата, с която
се е увеличила стойността на вещта вследствие на тези подобрения, разполага
само добросъвестния владелец.
В
разпоредбата на чл.70 ЗС изрично е посочено, че добросъвестен е само този
владелец, който е владее вещта на правно основание, годно да го направи
собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или, че
предписаната от закона форма е била опорочена. Следователно, за да е
добросъвестен един владелец, следва да е налице фактически господство върху
определена вещ, владението да е придобита на правно основание, годно да направи
владелеца собственик и фактическата власт да се упражнява с намерение за своене
и владелецът да не е знаел, че неговият „праводател“ не е бил носител на
вещната право.
Съгласно
разпоредбата на чл.72 от ЗС добросъвестният владелец може да иска за
подобренията, които е направил сумата, с
която се е увеличила стойността на вещта в следствие на тези подобрения към
деня на постановяване на съдебното решение. В случая ищецът твърди, че има
качеството на добросъвестен владелец на основание реализиране на валидно
придобито право на строеж за индивидуален обект в сграда. Настоящият състав на съда намира, че от
представените по делото доказателства се установява, че ищецът през 1995г. е
придобил въз основа на валидно правно основание - договор за покупко-продажба,
право на строеж на магазин №1, находящ се в партерен етаж на ЖСК „Елва“.
Реализирането на правото на строеж е годно да го направи собственик на
посочения обект в предвидената за изграждане в имота сграда. Финансирал е
изграждането на магазина, като е считал, че ще придобие правото на собственост
след изграждането му. След завършване на обекта го е въвел в експлоатация,
оборудвал го е и от 1996г. е осъществявал търговска дейност в обекта, поради
което същият се ползва от правата на добросъвестен владелец по чл.72 ЗС. Съобразно фактическите обстоятелства по
делото, следва да се приеме, че изграждането на процесния магазин и
довършителните строителни работи за него са извършени в кроя на 1995г. и през
1996г. Постановено с решение от 29.03.2018г. по в.гр.д.№ 266/2017г. погасяване
на правото на строеж за цялата сграда в имота не се дължи на виновно
бездействие от страна на ищеца и не засяга правата му на подобрител. В
качеството си на частен правоприемник – приобретател на право на строеж за
отделен обект ищецът се ползва с правата по чл.72, ал.1 ЗС. Съдебната практика
безпротиворечиво приема, че учреденото суперфициарно право, което предполага
право на собственост върху изграденото, дава права по чл.72 ЗС на носителя му, като
ако по време на извършване на подобренията подобрителят не е знаел за
предстоящо унищожаване, разваляне или отменяне на придобивното основание, нито
е бил виновен за това, то той следва да бъде обезщетен като добросъвестен
владелец. В случая е безспорно
установено, че изграденото, увеличава стойността на имота и представлява
подобрение. От събраните по делото гласни доказателства и от заключенията на
проведените СТЕ се установява, че в имота са налични претендираните от ищеца
подобрения – изграден магазин. Построяването на магазина е извършено от
ЕФ“Ведилия-Х.Д.Х.“/праводател на ищеца/, чрез възлагане на строителството и
финансирането му. Фактическото строителство е извършено от подизпълнител на
суперфициаря „Инконтинентал Варна“ООД и „правоприемника му
„Интертайм-Хектор-Инженеринг“ООД, въз основа на разрешение за строеж и
строителна линия, чрез заплатени от ищеца финансови средства. Довършителните работи – мазилки шпакловки,
замазки, подови настилки, стенни облицовки, ел. и ВиК инсталации, дограми са
били извършени лично от Х.Д.Х., чрез закупуване на материали и наемане на
работница. Изграждането на магазина и довършителните работи, според гласните доказателства и оценката на вещото
лице е извършено от ищеца, по времето, когато той е упражнявал суперфициарните
си права и преди погасяването по давност на правото на строеж, поради което
ответниците, които са получили собствеността върху тях, като собственици на
земята, към момента на реализиране на подобренията следва да понесат
отговорността за тях, тъй като с подобрението се е увеличила стойността на
имота им. Ирелевантно в случая е обстоятелството, че ответниците са се
разпоредили с правото на собственост върху имота, тъй като задълженията за
заплащане на подобренията са облигационни и не следва имота при прехвърлянето
му на последващи собственици.
Отговорността
на всеки един от ответниците за заплащане на подобренията се определя от
квотите им в съсобствеността на имота – по ¼ ид.ч. за всеки един от
ответниците.
Настоящият
състав на съда намира за неоснователни възраженията на ответниците за изтекла
погасителна давност относно предявените претенции за заплащане на подобренията,
предвид следното: Правото да се търси заплащане на увеличената стойност на
имота в резултат на подобрение се погасява с общата петгодишна давност.
Вземането за подобрение в чужд имот става изискуемо от момента на прекъсване на
владението и превръщането му в държане със съгласието на собственика или
най-късно от деня, в който владението бъде смутено от собственика. В настоящия
случай, доколкото ищецът не е участвал в производството по гр.д. №18/2000г.,
решението постановено по това дело, с
което е развален договора за учредяване на право на строеж, обективиран
в НА №80/94г. със страни Р.Г., В.г. и К. Г. и от друга „Инконтинентал Варна“ООД
е без значение относно определяне на началния момент на погасителната давност
за предявените от него претенциите по чл.72 ЗС. Ищецът е изградил магазина и е
установил владение върху него въз основа на придобитото право на строеж, по
силата на самостоятелна сделка, обективирана в НА № 73/95г., поради което и не
може да се приеме, че предявеният иск срещу друг правен субект, с предмет
различна правна сделка е смутило осъществяваното от него владение върху
посочения обект. От представените по делото доказателства безспорно се
установява, че владението на ищеца е смутено с предявяването от Георги Митаков,
Петя Митакова и Диян Цветков срещу ЕТ“Ведилия-Д.Х.“ на иск по чл.124 ГПК, на
02.12.2013г., относно отричане притежаването на прехвърленото на 15.12.1995г.
от „Интертайм-Хектор-Инженеринг“ООД право на строеж върху процесния магазин.
Следва да се приеме, че най-рано от този момент е смутено владението на ищеца и
от тогава започва да тече погасителния давностен срок за предявяване на
претенцията. Искът в настоящото производство е предявен на 17.07.2018г., т.е.
преди изтичане на петгодишния давностен срок.
Съдът
намира за неотносими към предмета на делото, наведените с въззивната жалба
твърдения и възражения относно съществуващи в имота преди започването на
строителството на сградата и магазина постройки. Спор относно тези
обстоятелства не е повдиган от страните в предвидените преклузивни срокове,
поради което и същите не следва да бъдат разглеждани в настоящото въззивно
производство.
Въз основа
на изложеното съдът намира, че исковете, предявени от ЕТ“Ведилия- Д.Х.“ са
основателни и следва да се уважат.
Поради
съвпадане на изводите на първоинстанционния и въззивния съд следва атакуваното
решение като правилно да бъде потвърдено.
Предвид изхода от спора, направеното искане за присъждане на разноски по
делото на възиваемата странаите е основателно и следва де бъде уважено до
размера на сумата от 1800лв. Възивниците следва да бъдат осъдени да й заплатят
посочената сума на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Предвид
горното, съдът
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 358/25.11.2019г. по гр.д.№ 876/2018г. По описа на
РС-Провадия.
ОСЪЖДА М.Т.Г., ЕГН **********, Р.В.П., ЕГН **********, Т.В.Г., ЕГН **********и
К.Р.В., ЕГН ********** да заплатят на ЕТ „Ведилия – Д.Х.”, с ЕИК *********, със
седалище гр. Провадия, област Варна ул. „Любен Каравелов”, № 5 сумата от 1800 лв., представляваща разноски по делото, на основание чл.78,от ГПК
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на Република България,
в едномесечен срок от съобщаването му на страните по реда и условията на чл.280 ГПК
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.