Решение по дело №262/2020 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 359
Дата: 23 юни 2020 г. (в сила от 15 юли 2020 г.)
Съдия: Димитър Борисов Бишуров
Дело: 20205220200262
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Пазарджик, 23.06.2020 год.

В   И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,  Наказателна колегия, ХІV състав,  в публично  заседание на 01.06.2020 година в състав:

                                                                      

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР  БИШУРОВ

 

 

при секретаря И. Ч., като разгледа докладваното от районен съдия  Бишуров АНД № 262/2020г. по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по  жалба на „Т.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.Пазарджик, ****, представлявано от управителя М.Т.М. против НП № 33-0000194 от 29.11.2019 год.  на  Началника на ОО „АА” - Пазарджик, с което на основание чл.104з ал.5, предл.2 от ЗАП и за нарушение на чл.9 ал.2, изр.1 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС за международен автомобилен превоз на пътници и товари е наложена имуществена санкция в размер на  1500 лв. /хиляда и петстотин/ лева.

В бланкетната жалба се навеждат доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска.

          В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не се явява  процесуален представител и не се изразява становище по съществото на спора.

          За ответникът по жалбата - АНО, редовно призован, не се явява процесуален представител.

          Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа страна следното:

Дружеството-жалбоподател е санкционирано след като на 11.11.2019г., на адреса по седалището му, била извършена комплексна проверка по фирмената документация на дружеството-превозвач. В хода на проверката се установило, че дружеството извършва обществен превоз на товари с лиценз на Европейската общност № 10171, валиден до 04.03.2028 година. Установено било също, че превозвачът бил допуснал извършването на  обществен международен превоз на товари с МПС марка  „ДАФ“, модел „ХФ 480“, с рег. № ***, без същото да е било включено в списък/регистър към лиценз № 10171, което било видно от CMR № 3921224 от 27.08.2019г. и CMRTTR4874 от 13.09.2019г.

Всичко това според проверяващите и АНО съставлявало нарушение на чл. 9 ал.2, изр.1 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС за международен автомобилен превоз на пътници и товари, която правна норма императивно предвижда, че: „Моторните превозни средства, с които превозвачът извършва дейността (на разположение на превозвача), се вписват в регистъра по чл. 6, ал. 1 от Закона за автомобилните превози“.

За  констатираното нарушение против дружеството бил съставен АУАН бл. № 269981 от 11.11.2019 год., който бил предявен и връчен на управителя на дружеството без възражения. Въз основа на този акт било издадено атакуваното НП, което било връчено лично на управителя на дружеството на 16.01.2020 година, а жалбата против него била подадена чрез АНО на 20.01.2020 година, т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе от събраните по делото писмени доказателства и показанията на актосъстъвителя – св.Г.Д.. Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, т.к. те са обективни и непротиворечиви, поради което не се налага техният подробен анализ.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че  жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, активнолегитимирано да инициира контрол за законосъобрзност на НП.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Според настоящия съдебен състав, в хода на административнонаказателното производство са допускнати съществени процесуални нарушения, което е достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление, без да е необходимо да се разглеждат въпросите по съществото на делото.

В акта и в наказателното постановление нарушението не е описано според императивните изисквания на чл. 42, т. 4 и на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, което е съществено процесуално нарушение. Както в акта за административното нарушение, така и в НП, изобщо не е посочено кога е било извършено нарушението, т.е. липсва дата на нарушението. В АУАН и НП е записано, че нарушението е било установено на 11.11.2019г. в хода на комплексната проверка, но това без съмнение не е датата на нарушението, а дата на установяването, която съвпада и с датата на съставянето на акта. Никъде обаче не е казано в прав текст кога е било извършено самото нарушение /дата, месец, година или пък поне период/. Записаното в НП, че извършването на нарушението било видно от CMR № 3921224 от 27.08.2019г. и CMR № TTR4874 от 13.09.2019г. отново не дава яснота относно датата, на която се твърди, че е било извършено нарушението. Известно е, че т. нар. CMR представлява международна товарителница за автомобилен превоз на товари. Цитираните в НП две такива са с различни дати, при което не само жалбоподателят, но и съдът са принудени да гадаят кога всъщност се твърди, че нарушението е било извършено, т.е дали на една от двете дати или и на двете, или пък в периода от първата до втората дата, а това е недопустимо и драстично засяга правото на защита на санкционираното лице. Освен, че не е посочена дата на нарушението, но не е посочено и мястото на неговото извършване, защото никъде не е казано от къде до къде е извършен превозът, което допълнително накърнява правото на защита и води до незаконосъобразност на НП.

Всичко това е достатъчно НП да се отмени, доколкото липсата на подробно и прецизно описание на нарушението драстично  накърнява  правото на защита, т.к. санкционирания субект не би могъл да се брани срещу съществени обективни елементи - факти на нарушението, каквито са датата и мястото на неговото извършване, като например оборва фактите на извършването на тази дата и място, гради алиби и т. н. Посочването на дата на нарушението има пряко отношение и към спазването на сроковете по чл.34 от ЗАНН, за което съдът е длъжен да следи и служебно, от каквото възможност в случая е лишен, поради непосочване на дата на извършване на вмененото административно нарушение.

Воден от гореизложеното Пазарджишкият районен съд в настоящия състав, на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,

 

                                                            Р Е Ш И :

 

  ОТМЕНЯ НП 33-0000194 от 29.11.2019 год.  на  Началника на ОО „АА” - Пазарджик, с което на  „Т.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.Пазарджик, ****, представлявано от управителя М.Т.М., на основание чл.104з ал.5, предл.2 от ЗАП и за нарушение на чл.9 ал.2, изр.1 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС за международен автомобилен превоз на пътници и товари е наложена имуществена санкция в размер на  1500 лв. /хиляда и петстотин/ лева.

 

   Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия административен съд.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: