Р Е Ш
Е Н И Е
№ ……/………,
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски районен съд, наказателна
колегия, VІ състав, в публично заседание на двадесет
и шести октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА
МЕТОДИЕВА
при секретаря Красимира
Манасиева, като разгледа
докладваното от съдията НДАХ № 2470 по
описа за 2020год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание
чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „К.Ф.“ ЕООД ЕИК ********* подадена
чрез управителя Златина Чавдарова И., против НП № 03-010893/27.03.2019год. на директора на Дирекция
" Инспекция по труда" гр.Варна, с което на
въззивното дружество е наложено адм. наказание
имуществена санкция в размер на 200лв. на основание чл.415в, ал.1 от КТ за
нарушаване разпоредбата на чл.11, ал.5 вр. чл. 14,
ал.2 от Наредба РД 07-2 за условията и реда за провеждането на периодично
обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд.
В
жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно, неправилно и
необосновано, издадено е при допуснати съществени нарушения на процес. правила
и в нарушение на материалния закон (оспорва извършването на нарушението
алтернативно сочи че нарушението било маловажно) и моли НП да бъде отменено.
В
съдебно заседание, за въззивното дружество, редовно призовано, представител не
се явява.
Процес.
представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по същество
моли НП да бъде потвърдено като изразява становище, че нарушение е безспорно и
категорично доказано. Отправя и искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Варненска
районна прокуратура, редовно призована за датата на съдебното заседание не
изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
След преценка
на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На
08.03.2019год. св. М. – главен инспектор в Дирекция „ИТ“ Варна, съвестно със
своя колежка Десислава Драгнева извършила в студио за цветя „Каса Флора“,
находящо се в гр.Варна, ул. „Драгоман“ № 44 и стопанисвано от въззивното
дружество. В хода на проверката от представените книги за инструктаж било
установено, че на едно от лицата работещи за въззивното дружество – Ели Наскова
Георгиева – продавач консултант не било документирано провеждането на
периодичен инструктаж по безопасност и здраве след изтичането на едногодишния
срок от провеждането на инструктаж по безопасност и здраве на работното място.
На
20.03.2019год. св. М. съставила срещу въззивното дружество като работодател
АУАН бл.№ 03-010893 в който посочила, че същото е нарушило разпоредбата на чл.
11, ал.5 вр. чл. 14, ал.2 от Наредба РД 07-2 за условията и реда
за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и
служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд.
Актът бил надлежно предявен и връчен на представляващата
въззивното дружество която го подписала.
В срока по чл. 44 от ЗАНН писмени възражения срещу акта не
били подадени.
На 27.03.2019год., въз основа на акта, било издадено и атакуваното наказателно постановление, в
което АНО приел изцяло фактическите констатации отразени в акта, приел че
въззивното дружество е нарушило разпоредбите на чл. чл.11, ал.5 вр. чл. 14, ал.2 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждането
на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата
за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и на основание чл.415в, ал.1 от КТ му наложил адм. наказание имуществена санкция в размер на 200лв.
приемайки, че нарушението е маловажно.
Като
свидетел в хода на съдебното следствие е разпитана актосъставителката М.М., която в показанията си пред съда възпроизвежда
възприятията си от извършената проверка и констатациите от същата с нужната
конкретика.
Като
писмени доказателства към АНП са приложени протокол за извършена проверка №
ПР1907566/20.03.2019год., призовка по чл. 45 от АПК, препис от книга за
инструктаж, идентификационна карта, Трудов договор №4/19.06.2017год. и
допълнително споразумение към него, както и Заповед № 0280/03.08.2010год. на ИД
на ИА „ГИТ“.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в
хода на съдебното следствие доказателства, както писмени, така и гласни, които
се кредитират от съда изцяло и преценени поотделно и в своята съвкупност не
водят на различни правни изводи.
От
правна страна.
Жалбата
е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване с оглед липсата на каквито
и да било доказателства установяващи факта на връчване на НП на наказаното
лице, поради което същата е допустима и е приета от съда за разглеждане.
Разгледана по същество жалбата се явява основателна по следните съображения:
При проверка на приложените към преписката АУАН и НП съдът
констатира, че както АУАН, така и НП са издадени от компетентните длъжностни
лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени
в нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Безспорно фактическата обстановка е в акта
и НП е твърде лаконична, но същата съдържа факти, които в достатъчна степен
описват нарушението вменено на въззивника от обективна страна, а именно че на
21.06.2018год. въззивното дружество като работодател не било документирало
провеждането на периодичен инструктаж на лицето Ели Наскова Георгиева ЕГН ***
на длъжност продавач консултант в „К.Ф.“ ЕООД. Допуснати съществени нарушения
на процес. правила в хода на адм. наказателното
производство съдът не констатира и в тази връзка не споделя наведеното в
жалбата бланкетно възражение в тази насока.
След преценка на събраните по делото доказателства обаче
съдът счете че НП е издадено в нарушение на материалния закон по следните
съображения:
По делото няма спор, че въззивното дружество има качеството
на работодател по отношение на лицето Ели Наскова Георгиева. В горната насока
са както показанията на св. М.м. така и приложените
към преписката ТД № 4/19.06.2017год. и допълнително споразумение към него
подписано на 02.01.2018год.
От друга страна от представеното в хода на съдебното
следствие копие от инструктажна книга се установява, че инструктаж на Георгиева
е бил проведен на 20.06.2017год. като към 08.03.2019год. (датата) на проверката
други отбелязвания в инструктажната книга досежно това лице липсват. С други
думи липсва отбелязване за проведен периодичен инструктаж в срока по чл. 14,
ал.2 от Наредбата.
Според настоящия съд обаче в случая неправилно контролния
орган е определил субекта на адм. нарушение по
следните съображения:
Съгласно чл.
11, ал. 1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009
г. работодателят осигурява
провеждането на инструктажи по безопасност и здраве при работа, а според
ал. 2 на същата правна норма
инструктажите по чл. 10, ал. 3 се
провеждат от длъжностни лица с подходящо образование по ред и при
условия, определени от работодателя. На свой
ред нормата на чл. 14, ал.4 от наредбата сочи, че периодичният инструктаж се
провежда от прекия ръководител на дейността или друго лице, определено със
заповед на работодателя, като тематиката се определя в зависимост от характера
на работата, условията на труд и резултатите от оценката на риска.
От анализа на цитираните
разпоредби се установява, че задължението на работодателя е да осигури провеждането на инструктаж чрез
определянето на длъжностно лице, което да извършва
и документира инструктажа. Тоест документирането на проведения инструктаж
е вменено в задължение не на работодателя,
а на съответното длъжностно лице, което го е извършило. В
горната насока е и константната практика на АС
Варна – Решение по КНАД № 3652/2015год.; решение по КНАХД № 951/2016год.,
Решение по КНАХД № 2189/2016год.; решение по КНАХД № 2540/2016год.; Решение по
КНАХД № 284/2017год., Решение по КНАХД № 3134/2016год., Решение по КНАХД №
2971/2018год., Решение по КНАХД №800/2019год.; Решение по КНАХД № 2216/2019;
Решение по КНАХД №82/2019год. Решение по КНАХД № 3394/2018год., Решение по
КНАХД № 81/2020 ; Решение по КНАХД №167/2020 ; Решение по КНАХД №3335/2019;
Решение по КНАХД №3408/2019 и др.
Въззивното дружество като
работодател би могло да носи отговорност по наредбата в случай че изобщо не е определило лице да
провежда инструктажа (нарушение на чл.11, ал.1) или ако допусне до работа лице,
което не е инструктирано (нарушение на чл.3 от Наредбата).
На следващо място според
настоящия съд недокументирането на проведен инструктаж, за каквото деяние е
ангажирана отговорността на въззивника, не представлява нарушение по смисъла на
чл.6 от ЗАНН защото за това деяние санкция не е предвидена. В тази връзка
следва да се отбележи, че приложената от АНО санкционна норма на чл. 415в, ал.1
от КТ сама по себе си не представлява състав на адм.
нарушение. Тя съдържа в себе си само санкция за маловажно нарушение, и
може да намери приложение само във връзка с друга норма представляваща състав
на нарушение. В случая, с оглед посочения като нарушен нормативен акт – Наредба
№ РД 07-2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж
на работниците и служителите по правилата за осигуряване на ЗБУТ и факти
описани в НП те биха могли да се обсъждат като относими към хипотезата на чл. 413,
ал.2 от КТ. Последната обаче изисква
деецът да не е изпълнил задълженията си по осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, а с провеждането на инструктажа, макар и
недокументиран, това задължение е изпълнено - работникът е бил запознат с
всички особености и опасности във връзка с работата, която изпълнява. Както бе
посочено по-горе в мотивите нарушение ще има ако инструктаж не е бил проведен.
В случая обаче такова обвинение не е повдигнато и не за това е наказан
въззивника. Следва да бъде отбелязано и това, че задължението за документиране
възниква само в случай, че инструктаж е бил проведен, а такива доказателства
(за проведен периодичен инструктаж на конкретния работник) не са ангажирани от
страна на въззиваемата страна върху която и лежи тежестта на доказване в адм.наказателното производство.
С оглед всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното
НП е издадено в нарушение на закона. Същото страда от пороци, които го правят
процес. недопустимо и като такова следва да бъде отменено.
С оглед крайния изход на делото – НП подлежи на отмяна като
издадено в нарушение на материалния закон, то искането на процес. представител
на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява
неоснователно.
Водим от горното Варненският
районен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление
№ 03-010893 от 27.03.2019 год. на директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна, с което на „К.Ф.“ ЕООД ЕИК *********, на
основание чл.415в, ал.1 от КТ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 200лв. за нарушаване нормите на чл. чл.11, ал.5 вр. чл. 14, ал.2
от Наредба № РД-07-2 за
условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд.
Решението подлежи на обжалване
с касационна жалба пред Варненски административен съд в
14-дневен срок от получаване на съобщенията
от страните, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: