Решение по дело №144/2024 на Окръжен съд - Ямбол

Номер на акта: 67
Дата: 3 юни 2024 г. (в сила от 3 юни 2024 г.)
Съдия: Петранка Стоянова Жекова
Дело: 20242300600144
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 25 април 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 67
гр. Ямбол, 03.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Пепа Ил. Чиликова
Членове:Петранка Ст. Жекова

Гергана Ж. Кондова
при участието на секретаря Иванка П. Златева
в присъствието на прокурора Е. Зл. Г.
като разгледа докладваното от Петранка Ст. Жекова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20242300600144 по описа за 2024 година
Въззивното производство е образувано по протест на РП-Ямбол и
жалба на подсъдимата Е. И. П., депозирана чрез защитника й адв.С. М.,
против присъда № *****г., постановена по нохд № *****г. по описа на РС-
Ямбол.
С процесната присъда подсъдимият С. М. Г. е признат за невиновен в
това на **** г., около 10:00 часа в с. ****, общ. Тунджа, обл. Ямбол, без
надлежно разрешително, съгласно Закон за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите /ЗКНВПД/ действайки в съучастие като
съизвършител със Е. И. П. от гр. Ямбол, да е държал в дом, намиращ се на ул.
„****“ №3 високорискови наркотични вещества: коноп /марихуана/ с нето
тегло 0,931 гр., със концентрация на активния наркотично действащ
компонент - тетрахидроканабинол 18%, на стойност 5,58 лева; коноп
/марихуана/ с нето тегло 0,556 гр., със концентрация на активния наркотично
действащ компонент тетрахидроканабинол 1%, на стойност 3,33 лева; коноп
/марихуана/ с нето тегло 676,64 гр., със концентрация на активния наркотично
действащ компонент- тетрахидроканабинол 1%, на стойност 4059,84 лева,
или всички наркотични вещества с общо нето тегло 678,127 гр., на обща
1
стойност 4068,75 лева, поради което и на основание чл.304 от НПК е
оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.354а, ал.3, т.1,
вр. чл.20, ал.2 от НК.
Подсъдимата Е. И. П. е призната за виновна в това, че на **** г.,
около 10:00 часа в с. ****, общ. Тунджа, обл. Ямбол, без надлежно
разрешително, съгласно Закон за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите /ЗКНВПД/ действайки в съучастие като съизвършител със С. М.
Г. от с. ****, обл. Ямбол, е държала в дом, намиращ се на ул. **** 3
високорискови наркотични вещества: коноп /марихуана/ с нето тегло 0,931
гр., със концентрация на активния наркотично действащ компонент -
тетрахидроканабинол 18%, на стойност 5,58 лева; коноп /марихуана/ с нето
тегло 0,556 гр., със концентрация на активния наркотично действащ
компонент - тетрахидроканабинол 1%, на стойност 3,33 лева; коноп
/марихуана/ с нето тегло 676,64 гр., със концентрация на активния наркотично
действащ компонент - тетрахидроканабинол 1%, на стойност 4 059,84 лева,
или всички наркотични вещества с общо нето тегло 678,127 гр., на обща
стойност 4 068,75 лева - престъпление по чл.354а, ал.3, т.1, вр. чл.20, ал.2 от
НК, поради което и на основание чл. 55, ал.1, т.1 от НК са й наложени
наказания 6 месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 1 000 лв.
На основание чл.66, ал.1 от НК наказанието лишаване от свобода е
отложено за изтърпяване за изпитателен срок от 3 години, считано от датата
на влизане на присъдата в сила
На основание чл.354а, ал.6 от НК е отнет в полза на държавата
предмета на престъплението - наркотични вещества с общо нето тегло
предадени на ЦМУ с приемо-предавателен протокол № 90 520 от 01.02.2023
г.
Подсъдимата Е. И. П. е осъдена да заплати направените по делото
разноски в размер на 206.51 лв., в приход на републиканския бюджет по
сметката на ОДМВР – Ямбол и 711.76 лв. в приход на бюджета на съдебната
власт по сметката на ЯРС.
РП-Ямбол протестира присъдата в оправдателните й части, като се
сочи, че същата е неправилна. Иска се въззивната инстанция да отмени
присъдата в посочените части и да постанови нова, с който да признае подс.Г.
за виновен в извършване на инкриминираното му престъпление и да му
наложи наказание 1 година лишаване от свобода, с приложение на чл.66, ал.1
от Нк и глоба в размер на 2000лева. Иска се и подс.П. да бъде призната в
2
извършване на престъплението по чл.354а, ал.3, т.1 от НК в съучастие с
подс.Г. и да се увеличи размера на наложените й наказания лишаване от
свобода и глоба. Депозирано е допълнение към въззивния протест в който са
обосновани доводите за неправилност на първоинстанционната присъда.
Твърди се, че районният съд не е обсъдил всички събрани доказателства и не
е направил подробен анализ на същите. Доказаността на авторството на
инкриминираното престъпление по отношение на подс.Г. се обосновава с
обстоятелството, че същия живее в къщата в която са открити наркотичните
вещества и факта, че единствено той и приятелката му подс.П. обитават тази
къща следва извод, че същия е съизвършител в инкриминираното
престъпление. В тази насока се иска да се кредитират показанията на
полицейските служители Р.К., Х. Г. и С.Г. пред които подсъдимият казал, че
процесните наркотични вещества са на неговата приятелка, което доказва , че
същия е знаел че в дома му има наркотични вещества и съответно той ги
държи. В подкрепа на това твърдение се сочи, че „правилата на здравата
житейска логика“ сочат, че подс.Г. няма как да не е знаел, че в неговата къща
се държат наркотични вещества, след като те са установени от служителите
на полицията на открити места.
В жалбата на подс.П. се навеждат бланкетни доводи за
несъставомерност на инкриминираното престъпление, тъй като от предмета
на престъплението единствено обект №1 е със съдържание на
тетрахидроканабинол 18 %, а останалото количество канабис е със
съдържание на активно вещество 1% , което го прави негодно за употреба. На
това основание се иска подсъдимата да бъде частично оправдана, като се
преквалифицира инкриминираното престъпление по чл.345а, ал.5 НК и се
приложи разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК. Алтернативно се иска да се
приложи разпоредбата на чл.55, ал.3 от НК като не й се налага наказание
глоба, како и да се намали размера на нак8азанието лишаване от свобода на 3
месеца.
Участващият по делото прокурор от ОП-Ямбол не поддържа въззивният
протест, а по отношение на въззивната жалба се сочи, че същата е
неоснователна. Излагат се подробни съображения, че обжалваната присъда е
правилна, обоснована и законосъобразна и като такава следва да бъде
потвърдена.
Въззивницата- подсъдима Е. П. участва в съдебно заседание лично и със
защитника си адв.М., чрез който поддържа жалбата по изложените в нея
съображения. Твърдението за негодност на част от предмета на
3
престъплението се мотивира с ниското съдържание на активно действащия
компонент тетрахидроканабинол, което налага да се изпушат от 3 до 10
цигари за да се постигне търсения ефект, а подсъдимата е изпушвала само по
една цигара. Тава според защитника на подсъдимата е основание да се
приеме, че държаната от подсъдимата марихуана- обект 2 и 3 не е опасна за
здравето и е основание да се приложи разпоредбата на чл.93, т.9 от НК.
Поддържа се искането за преквалифициране на деянието по чл.354а, ал.5 от
НК и за прилагане на чл.78а, ал.1 от НК.
Въззиваемият- подсъдим участва в съдебно заседание лично и със
защитника си адв.А., чрез която оспорва протеста, като се излагат подробни
съображения за неговата неоснователност. На това основание се иска
въззивният съд да потвърди протестираната присъда, като правилна,
законосъобразна и обоснована.
ОС- Ямбол в настоящия въззивен състав след като обсъди доводите във
въззивните протест и жалба, пледоариите на прокурора и защитниците на
подсъдимите и съгласно правомощията си по чл.313 и чл.314 от НПК,
извърши цялостна служебна проверка на обжалваната присъда приема
следното:
Въззивните протест и жалба са процесуално допустими, тъй като са
подадени в срока по чл.319 ал.1 от НПК и от страни имащи право и интерес.
Разгледани по същество същите са неоснователни по следните съображения:
Въззивният съд, действайки също като инстанция по фактите,
съобразявайки оплакванията за неправилност и необоснованост на присъдата
и за несправедливост на наложените наказания и изпълнявайки задължението
си за цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт, извърши
собствена преценка на доказателствената съвкупност и въз основа на нея
изгради изложената по-долу фактическа обстановка по спора, която съвпада с
възприетата от първата инстанция. Анализирайки задълбочено и всеобхватно
всички доказателствени източници, настоящата инстанция направи следните
фактически констатации:
Подсъдимите С. Г. и Е. П. живеят съвместно в дома на Г. находящ се в
с.****, обл.Ямбол, ул.“****“ №3.
На ****г.в РУ „Тунджа“- Ямбол се получил сигнал, че подсъдимия Г.
държи в дома си наркотични вещества. За целта около 10часа служителите на
районното полицейско управление Р.К., Х. Х.в, С.Ш. и Г. Г., както и С.Г. и П.
Г.- служители на РУ-Ямбол отишли до дома на подсъдимия на посочения
4
адрес. Било извършено претърсване и изземване в условията на неотложност
за което е съставен протокол и изготвен фотоалбум. На основание чл.161, ал.2
от НПК това процесуално- следствено действие е одобрено от съда. При
претърсването в една от стаите на втория етаж на къщата на рафт на секция е
открита пластмасова кутийка, в която е са открити плодни връхчета, които
след извършване на полеви тест реагират на канабис /обект №1/. На
външната страна на перваз на прозорец е открита кутийка с надпис „****“, в
която е открита суха листна маса, също реагираща на канабис при тестване
/обект №2/. На бетонна площадка, на под покривна конструкция е открит
полиетиленов плик, в който е открита завита със пстречфолио суха
растителна маса във вид на плодни връхчета, също реагираща на канабис /
обект №3/. Посочената листна маса е иззета с протокол за претърсване и
изземване от ****г. подписан от подс.Г., който саморъчно е написал, че
сухата листна маса не е негова собственост и че е оставена на съхранение от
негов познат.
От изготвената по делото химическа експертиза е установено следното:
Видно от заключението на изготвената по делото физикохимическа
експертиза е видно, че представената за изследване растителна маса, както
следва:
Обект №1 представлява коноп /марихуана/ с активен наркотично
действащ компонент тетрахидроканабинол 18%, с нетно тегло 0,931гр.;
Обект №2 представлява коноп /марихуана/ с активен наркотично
действащ компонент тетрахидроканабинол 1%, с нетно тегло 0,556гр. И
Обект №3 представлява коноп /марихуана/ с активен наркотично
действащ компонент тетрахидроканабинол 1%, с нетно тегло 676,64гр.
Общото нетно тегло на наркотичното вещество е общо нето тегло
678,127 гр., на обща стойност 4 068,75 лева, видно от протокола за оценка
изготвен на основание Постановление на Министерски съвет №23 от
2901.1998г.
Канабисът /марихуана/ има наркотично действие, няма легална
употреба, пазар и производство и е поставена под вътрешен и международен
контрол /забрана/ по Списък II на Конвенцията на ООН за упойващите
/наркотични/ вещества, ратифицирана от Р.България, като Закон за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите. Съгласно последния,
марихуаната е включена в списък I към чл.З ал.2, т.1 - „Растения и вещества с
висока степен на риск за общественото здраве поради вредният ефект от
5
злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина".
По искане на защитниците на подсъдимите в хода на съдебното
следствие е назначена и изготвена фармакологична експертиза от
заключението на която е видно, че съдържанието на тетрахидроканабинол в
обект 2 и 3 е в съС.ие на предизвика ефекта , който цели употребата на
наркотичното вещество марихуана.
Подсъдимата П. не е осъждана, а подс.Г. е реабилитиран, р поради
което също се счита за неосъждан.
Горната фактическа обстановка е приета и от районния съд, като същата
се основава изцяло на събраните писмени и гласни доказателства, които са
анализирани правилно и обективно, поради което доводите в протеста в тази
насока са неоснователни. Показанията на служителите на полицията св.Р.К.,
св.С.Ш., св.Х. Х.в, св.Г. Г., св.Г. Господинов и св.П. Г. правилно са
кредитирани в частта им относно извършеното преръсване и изземване и
обстоятелството, че в дома на подс.Г. са открити наркотични вещества, което
е доказано и с изготвения по делото протокол за претърсване и изземване.
Законосъобразно районният съд не е кредитирал техните показания, в частта
им в която пресъздават информация получена от подсъдимия Г.. В НПК няма
забрана служителите на полицията извършили първоначалната проверка да
бъдат свидетели по делото, но само досежно фактите и обстоятелствата,
които са възприели лично. В случая показанията на свидетелите са
опосредствени и съгласно трайната практика на ВКС съдът не следва да
обосновава осъдителна присъда на този вид косвени доказателства. В тази
насока искането във въззивния протест за кредитиране показанията на
свидетелите в частта им, в която преразказват споделеното им от подсъдимия
Г. не следва да бъде уважавано.
Обясненията на подсъдимите са кредитирани изцяло от районния съд,
тъй като същите кореспондират с останалите събрани доказателства.
Подсъдимата П. сочи, че намерените в дома на подс.Г. наркотични вещества
са нейни и че последния не е знаел за тях, което е кредитирано от първата
инстанция и поради липса на доказателства оборващи това нейно твърдение е
прието за вярно. Доводите във въззивния протест, че след като двамата
подсъдими живеят съвместно то всеки един от тях следва да знае какво държи
и притежава другия не само не е логично както твърди прокурора, но и
житейски абсурдно. Не би могло да се очаква, а и да се приеме за правилно,
че когато двама души живеят задно то те взаимно трябва да се следят и да
6
проверяват личните вещи на другия.
По отношение вида и количеството на наркотичното вещество правилно
и обосновано е кредитирано заключението на химическата експертиза и
показанията на вещото лице Лумбова.
Приложените по делото писмени доказателства са изготвени съгласно
правилата на НПК, кореспондират със събраните гласни доказателства,
поради което правилно са кредитирани.
Споделят се изводите за доказаност по безспорен и несъмнен начин
авторството на деянието извършено от подсъдимата П., което не се оспорва
във въззивната й жалба, поради което е ненужно да се преповтарят изводите
на първоинстанционния съд.
Не се споделят доводите на защитника на подсъдимата, че обект №2 и
3 не представляват високорискови наркотични вещества, пораки факта, че
активно действащия наркотичен компонент тетрахидроканабинол е 1%, тъй
като същото не намира опора нито в Закон за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите, нито в Наредбата за класифициране на растенията
и веществата като наркотични. В наредбата канабисът /марихуана/ е включен
в списък 1, към чл.З ал.2, т.1 - „Растения и вещества с висока степен на риск
за общественото здраве поради вредният ефект от злоупотреба с тях,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина" без
значение на процентното съдържание на тетрахидроканабинола в него. По
отношение твърдението за това колко цигари с марихуана трябва да изпуши
подсъдимата за да постигне наркотичния ефект от тях е без значение за
съставомерността на престъплението.
На това основание въззивният съд напълно споделя и направените от
районния съд правни изводи, че подсъдимата П. с деянието си е осъществила
както от обективна така и от субективна страна състава на престъпление по
чл.354а, ал.3, т.1 от НК, тъй като е безспорно установено, че на
инкриминираната дата и място е държала без надлежно разрешение
високорискови наркотични вещества- с общо нетно тегло 3,678, 127грама с
концентрация на активния наркотично действащ компонент
тетрахидроканабинол 18% и 1% на обща стойност 4 068,75лева.
Районният съд правилно е приел за безспорно доказано авторството на
деянието, тъй като е установено по несъмнен начин, че откритите и иззети от
дома на подс.Г. наркотични вещества са собственост на подс.П..
Налице е извършено съставомерно деяние по посочения текст от
7
обективна страна. Предмет на престъплението е канабис /марихуана/ с
активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол. Същото няма
легална употреба, пазар и производство и е поставено под контрол /забрана/
съгласно списък ІІ на Конвенцията на ООН за психотропните вещества от
1971г.и Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.
Съгласно посочения закон въпросното наркотично вещество е включено в
списък I, към чл.З ал.2, т.1 - „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве поради вредният ефект от злоупотреба с тях, забранени
за приложение в хуманната и ветеринарната медицина".
Подсъдимата П. е осъществила изпълнителното деяние на
горепосоченото престъпление в една форма- държане, тъй като към момента
на извършване на претърсването наркотични вещества са били открити в
дома в който живее съвместно с подс.Г.. Налице е довършено престъпно
деяние, тъй като е установила своя фактическа и юридическа власт върху
горепосочените наркотични вещества, без да има надлежно разрешително по
горепосочения закон.
Деянието е осъществено с пряк умисъл, тъй като подсъдимата П. е
съзнавала, че въпросните вещества, представляват високорисково наркотично
вещество, че ги държи в жилището, което обитава без надлежно
разрешително и установява своя юридическа и фактическа власт върху
наркотичното вещество и иска настъпването на тези общественоопасни
последици.
Напълно се споделят изводите на районния съд, че инриминираното
деяние не следва да се квалифицира по чл.354а, ал.5 НК, като маловажен
случай, тъй като конкретното деяние не разкрива по- ниска степен на
обществена опасност в сравнение на обикновените случаи на престъплението
от този вид.
Относно вида и размера на наложените наказания:
За инкриминираното деяние законодателя е предвидил налагане на две
кумулативни наказания лишаване от свобода от една до шест години и глоба
от две хиляди лева до десет хиляди лева. Правилно съдът е приел, че на
подсъдимата следва да бъде определено наказание за това престъпление при
условията на чл.55 НК, при наличие на многобройни смегчаващи вината
обстоятелства и преценката, че налагането на дори най- леките предвидени в
закона наказания биха се оказали несъразмерно тежки. Въззивният съд
споделя приетите от първата инстанция смегчаващи вината обстоятелства, а
именно чистото съдебно минало на подсъдимата, добрите й характеристични
8
данни, пълните й самопризнания и искрено изразеното от нея съжаление и
критично отношение към извършеното. На това основание наложените й
наказания 6 месеца лишаване от свобода, с отлагане изтърпяването на
основание чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 години и глоба в размер на 1000лв.
са справедливи и съответни на степента на обществената опасност на
деянието и на личността на подсъдимата. С наказания в този размер биха се
постигнали напълно целите на наказателната репресия визирани в чл.36 НК.
Въззивната жалба на подс.П. в която се прави искане за намаляване
размера на наказанията е неоснователна, тъй като извършеното от
подсъдимата деяние е с висока степен на обществена опасност и налагането й
на някакво символично наказание не би й оказало нето превъзпитателно нито
възпиращо въздействие.
Неоснователен е и протеста с искане за увеличаване размера на
наказанията на подс.П., като аргумент за справедливостта и
законосъобразността на размера на наложените й наказания съдът изложи по-
горе.

С оглед приетата фактическа обстановка правилно, законосъобразно и
обосновано районният съд е приел, че липсват доказателства, че подс.Г. е
държал в дома си в съучастие с подс.П. процесните наркотични вещества,
поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по предявеното му
обвинение по чл.354а, ал.3, т.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, като е признат за
невиновен в това на **** г., около 10:00 часа в с. ****, общ. Тунджа, обл.
Ямбол, без надлежно разрешително, съгласно Закон за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВПД/ действайки в съучастие
като съизвършител със Е. И. П. от гр. Ямбол, да е държал в дом, намиращ се
на ул. „****“ №3 високорискови наркотични вещества: коноп /марихуана/ с
нето тегло 0,931 гр., със концентрация на активния наркотично действащ
компонент - тетрахидроканабинол 18%, на стойност 5,58 лева; коноп
/марихуана/ с нето тегло 0,556 гр., със концентрация на активния наркотично
действащ компонент тетрахидроканабинол 1%, на стойност 3,33 лева; коноп
/марихуана/ с нето тегло 676,64 гр., със концентрация на активния наркотично
действащ компонент- тетрахидроканабинол 1%, на стойност 4059,84 лева,
или всички наркотични вещества с общо нето тегло 678,127 гр., на обща
стойност 4068,75 лева.
По отношение авторството на инкриминираното деяние за подс.Г. е
налице единствено доказателство, че в дома му при претърсването са открити
9
процесните наркотични вещества, но освен това са събрани и доказателства,
че същия живее съвместно с подс.П., която прави самопризнания, че
наркотичните вещества са нейни, както и че приятеля й подс.Г. не е знаел за
тях. Сочените във въззивния протест „правила на здрава житейска логика“
освен, че са неправилни и не биха могли да бъдат доказателство за авторство
на престъпление. В тази насока въззивната инстанция напълно споделя
аргументите на районния съд и е ненужно да ги преповтаря.
При този изход на делото правилно подс.П. е призната за невиновна в
извършване на престъплението в съучастие с подс.Г. и на основание чл.304 от
НПК е оправдана по предявеното й обвинение по чл.20, ал.2 от НК.
По изложените съображения проверяващия съд, счита въззивните
протест и жалба за неоснователни, поради което присъдата следва да бъде
потвърдена като правилна, обоснована и законосъобразна.
Водим от горното и на основание чл.338 от НПК, Окръжен съд- Ямбол ,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № *****г., постановена по нохд №
*****г. по описа на РС- Ямбол.
Решението не подлежи на касационно обжалване и протестиране.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10