№ 1246
гр. Варна, 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 5 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Георги Митев
при участието на секретаря Калина Ив. Караджова
като разгледа докладваното от Георги Митев Административно наказателно
дело № 20243110203197 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и е образувано по жалба УРИ
819000-43921/08.08.2024 г. от В. С. Р. ЕГН ********** чрез процесуалния му
представител адвокат А. Р. от Адвокатска колегия Варна против наказателно
постановление № 23-0819-002280/22.06.2023 г., издадено от С.М.С. – началник група в
Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна, с което за нарушение на чл.20 ал.2 от
Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ на основание чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП на Р. е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева.
С жалбата се счита наказателното постановление за неправилно,
незаконосъобразно и издадено при съществени нарушения на процесуалните правила,
като се излагат доводи за това и се моли съда за неговата отмяна и присъждане на
направените съдебно-деловодни разноски съобразно представения договор за правна
помощ и консултантско съдействие.
Въззивникът, редовно призован, в съдебно заседание не се явява лично,
представлява се от адвокат А. Р., редовно упълномощен. По същество адв.Р. поддържа
изцяло депозираната от него жалба срещу атакуваното наказателно постановление.
Сочи, че причината за настъпването на този пътен инцидент е препятствие-шахта на
пътното платно. Счита, че вмененото нарушение е посочено бланкетно имайки
1
предвид хипотезите, които гласи съответната разпоредба от Закона за движение по
пътищата. Не било посочено какъв е бил характера и интензивността на движението.
Дори наличието на несъобразена скорост това не води автоматично до приложението
на чл.179 ал.1 от Закона за движение по пътищата и счита, че това са процесуални
нарушения от категорията на абсолютните и водят до отмяна на така издаденото
наказателно постановление, с оглед на ограниченото право на защита, доколкото
санкционираното лице не може да организира своята защита срещу какво и за какви
факти конкретно да се защитава. Моли съда да отмени наказателното постановление
като неправилно и незаконосъобразно, издадено при наличието на съществени
процесуални нарушения и да им бъдат присъдени направените разноски в
производството за платено адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се явява и не
се представлява от процесуален представител. Преди съдебното заседание са
постъпили писмени бележки от началника на група в Сектор Пътна полиция при ОД
на МВР чрез старши юрисконсулт Катя Лукова-А.ова, с които се моли съда да разгледа
делото и да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно
и да им бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Съдът, като анализира поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка
представените по делото доказателства и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намери за установено от фактическа страна
следното:
На 06.06.2023 г. около 16 часа жалбоподателят В. С. Р. управлявал собствения
си мотоциклет Сузуки ЖСХ Р 600 с рег.№ В 4709 В. Той се движел по ул.Христо
Смирненски, като при приближаване на кръстовището с бул. Сливница гумата на
мотоциклета му попаднала в шахта на дъждовната канализация на пътното платно,
капака на която бил под нивото на асфалта на пътното платно, Р. загубил контрол
върху управлението на мотоциклета и паднал на пътното платно.
Свидетелката Д. Г. Д. се движела пеша по тротоара на ул.Христо Смирненски,
видяла произшествието, отишла на мястото и подала сигнал на тел.112. Пристигнал
екип на спешна медицинска помощ, който откарал Р. в болница. Д. изчакала
пристигането на полиция.
На мястото бил изпратен дежурен екип от Пътна полиция при ОД на МВР
Варна – Л. М. М. и св. Е. Ж. Г..
Снето е сведение от Д. Г. Д./приложен оригинал към АНП/, според което тя се
движела по другото платно, задната гума на мотоциклета се поднесла, моториста
загубил управление и се блъснал в мантинелата, изхвръкнал от мотора и се ударил в
2
бордюра. Тя се обадила на тел.112, не е изпадал в безсъзнание, имал множество
контузии по лицето, гърдите и краката, изчакала пристигането на линейка.
Младши автоконтрольор Л. М. М. съставил на В. С. Р. акт за установяване на
административно нарушение серия GA № 964428/06.06.2023 г./приложен оригинал към
АНП/ за това, че на 06.06.2023 г. в 16:00 часа в гр.Варна по ул.Христо Смирненски в
посока Затвора на около 30 метра преди кръстовището с бул. Сливница управлява
мотоциклет Сузуки ЖСХ Р 600 с рег.№ В 4709 В, собственост на Х.Ж.А., като поради
движение с несъобразена скорост със състоянието на пътя и МПС, характера и
интензивността на движение, се блъска в бордюр на средната разделителна ивица от
пътното платно от ляво по посока на движението му. ПТП с материални щети по МПС
и контузия на ляво коляно, глава, гръден кош и лице на водача Р.. Според
актосъставителя Р. виновно е нарушил чл.20 ал.2 от ЗДвП. АУАН бил предоставен на Р.
на същата дата, който се запознал със съдържанието му, заявил, че няма възражения,
подписал го и получил копие от него.
От младши автоконтрольор Л. М. М. бил съставен констативен протокол за
ПТП с пострадали лица УРИ 819р-16842/06.06.2023 г./приложено заверено копие към
АНП/. Като свидетел е записана Д. Г. Д.. В протокола като обстоятелства и причини за
ПТП е отразено, че мотоциклет Сузуки ЖСХ Р 600 с рег.№ В 4709 В, управляван от В.
С. Р., поради движение с несъобразена скорост губи контрол и се блъска
вляво/бордюра и пада на платното за движение.
По делото е представено наказателно постановление № 23-0819-
002280/22.06.2023 г., издадено от С.М.С. – началник група в Сектор Пътна полиция
при ОД на МВР Варна/приложен оригинал към АНП/. Административно-наказващият
орган е възприел изцяло констатациите от АУАН, квалифицирал е нарушението по
чл.20 ал.2 от ЗДвП и е наложил на Р. административно наказание имуществена
санкция глоба в размер на 200 лева на основание чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП.
От приложената справка за нарушител/водач е видно, че В. С. Р. притежава
свидетелство за управление на МПС от 2016 г. до случая няма наказателни
постановления, има издадени 8 броя фишове за извършени нарушения на ЗДвП.
С писмо рег.№ 819000-47254/02.09.2024 г. по искане на съда са изпратени от
началника на Сектор Пътна полиция в ОД на МВР Варна 6 броя фотоснимки от ПТП и
уточнение, че не е снето сведение от водача на мотоциклета.
С писмо рег.№ 105820-618/28.08.2024 г. на началника на Районен център 112-
Варна при Дирекция Национална система 112-МВР е изпратена на съда справка, че на
06.06.2024 г. в 16:02 часа е прието обаждане от телефонен номер 0898 505 810/ползван
от св. Д. Г. Д./ и компакт-диск съд записите по сигнала.
В съдебно заседание бе разпитан в качеството на свидетел свидетеля по акта Е.
Ж. Г., колега на актосъставителя на АУАН Л. М. М.. От неговите показания е видно, че
3
с колегата си са посетили пътно-транспортно произшествие на ул. Христо
Смирненски, това е преди кръстовището с бул. Сливница, но няма спомен за
подробности по произшествието с оглед изминалия голям период от време.
Констатирали са произшествието изцяло въз основа на свидетелски показания – на
свидетел-очевидец и на самия пострадал-водач на моторното превозно средство. Няма
спомен за атмосферните условия, състоянието на пътя, интензивността на движението.
В съдебно заседание бе разпитана в качеството на свидетел и Д. Г. Д. –
пешеходка, очевидец на инцидента. Според нейните показания тя се движела пеша по
тротоара от страна на затвора надолу по бул. Христо Смирненски, а водачът на
мотоциклета бил на другото платно в посока затвора. Там имало лек завой с една
вдлъбната шахта. Видяла само как задната гума на мотора на момчето подскочила и в
същия момент хвръкнал и мотора, и човека. Според св. Д. водачът на мотоциклета не е
карал с висока скорост, защото ако карал с много висока скорост щял да излети на 10-
15 метра, а той паднал на 2-3 метра. Обадила се на тел.112 и изчакала пристигането на
спешна помощ и полицията. Според нея причината за това произшествие е в шахтата,
която наполовина била вдлъбната под асфалта, от другата страна е изравнена с
асфалта, колите или го избягвали това място с маневра или подскачали, ако минат през
шахтата. Съдът кредитира изцяло показанията на св. Д., тъй като тя няма интерес от
изхода на делото и нейните показания се подкрепят от останалите доказателства.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена чрез показанията
на свидетелите Е. Ж. Г. и Д. Г. Д., както и от писмените доказателства, подробно
изброени по-горе и приобщени на основание чл.283 от НПК.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Съдът не кредитира показанията на св. Г. в частта им относно обстоятелството,
че са отразили механизма и причините за възникването на пътно-транспортното
произшествие въз основа на показанията на свидетел-очевидец и на водача, тъй като
показанията му в тази му част не отговарят на останалите доказателства по делото.
Съдът кредитира свидетелските показания на Д. Г. Д. като обективни и
подкрепящи се от писмените доказателствени средства.
Съдът кредитира изцяло и приобщените писмени доказателствени средства
като обективни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и представящи в
хронологичен ред събитията.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът, като взе предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
4
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
По допустимостта на въззивната жалба:
Наказателното постановление е връчено лично на Р. на 01.08.2024 г., видно от
разписката към него, жалбата срещу него е изпратена по пощата на 07.08.2024 г.,
видно от печата върху приложения пощенски плик и е входирана на 08.08.2024 г.
Жалбата е подадена чрез адвокат А. Р. от Адвокатска колегия Варна. От
Регистър на българската адвокатура е видно, че А. Р. Р. е практикуващ адвокат,
регистриран в Адвокатска колегия Варна с личен номер **********.
Спазен е четиринадесетдневния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, жалбата е
подадена в срока на обжалване от процесуално легитимно лице, срещу
административен акт, подлежащ на обжалване, пред компетентния районен съд по
местоизвършване на деянието, поради което същата е процесуално допустима.
По компетентността на актосъставителя и административно-наказващия орган:
АУАН серия GA № 964428/06.06.2023 г. е съставен от компетентен орган -
младши автоконтрольор Л. М. М.. Съгласно изискванията на чл.189 ал.1 от ЗДвП
актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от
длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон. В Заповед №
8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи/приложено заверено
копие към АНП/ в т.1.3.1. от заповедта са определени секторите Пътна полиция при
ОД на МВР като служби за контрол за спазването на правилата за движение от
участниците в движението за дейностите по чл.165 от ЗДвП. В т.2.1. от заповедта са
определени да съставят актове за установяване на административни нарушения по
ЗДвП полицейските органи от секторите Пътна полиция в ОД на МВР. От служебно
изисканото и приложено удостоверение рег.№ 365000-62818/16.09.2024 г. от началника
на Сектор Човешки ресурси в ОД на МВР Варна е видно, че Л. М. М. към дата
06.06.2023 г. е заемала длъжността младши автоконтрольор първа степен в Група
Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност в Сектор Пътна
полиция на ОД на МВР Варна.
Наказателно постановление № 23-0819-002280/22.06.2023 г. е издадено от
компетентен орган - С.М.С. – началник група в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР
Варна. Съгласно нормата на чл.189 ал.12 от ЗДвП наказателните постановления се
издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра
на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на
общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната
компетентност. Със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи/приложено заверено копие към АНП/ в т.3.11. са определени да издават
наказателни постановления по ЗДвП началниците на групи в секторите Пътна полиция
5
при ОД на МВР. От служебно изисканото и приложено удостоверение рег.№ 365000-
62817/16.09.2024 г. от началника на Сектор Човешки ресурси в ОД на МВР Варна е
видно, че С.М.С. към дата 22.06.2023 г. е заемала длъжността началник на група
„Административнонаказателна дейност, отчет на пътно-транспортните произшествия
и водачи на пътни превозни средства в Сектор Пътна полиция на ОД на МВР Варна.
По вида и размера на санкцията:
Административно-наказващият орган е квалифицирал нарушението по чл.20
ал.2 от ЗДвП. Размерът на наложеното на основание чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП
административно наказание глоба в размер на 200 лева е фиксиран и не следва да се
обсъжда. Правилно е определена наказващата норма с оглед повдигнатото обвинение.
По процесуалния закон:
Съдът счита, че в хода на административно-наказателното производство по
издаване на обжалваното наказателно постановление са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване на правото на защита на
привлеченото към административно-наказателна отговорност лице, неправилно е
приложен материалния закон, което води до незаконосъобразност на наказателното
постановление и съответно до неговата отмяна.
В настоящото административно-наказателно производство е допуснато
съществено процесуално нарушение при издаването на наказателното постановление.
Това произтича от обстоятелството, че актът за нарушение има функция да повдигне
обвинение и да очертае от обективна и субективна страна предметът на доказване. В
тази връзка от съществено значение с оглед реализиране правото на защита на
жалбоподателя е яснота и точно описание на нарушението и съответстваща пълна
правна квалификация. При нарушение на чл.57 т.5 от ЗАНН е налице липса на
описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при
които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават, за което е
ангажирана административно-наказателната отговорност на водача. В оспорвания акт
се сочи, че на 06.06.2023 г. в 16:00 часа в гр.Варна по ул.Христо Смирненски в Р.
управлява мотоциклет Сузуки ЖСХ Р 600 с рег.№ В 4709 В и поради движение с
несъобразена скорост със състоянието на пътя и МПС, характера и интензивността на
движение, се блъска в бордюр на средната разделителна ивица от пътното платно от
ляво по посока на движението му, причинява ПТП с материални щети по МПС и
контузия на водача Р.. Не се сочи обаче каква е скоростта на движение на водача, като в
настоящото производство не се установи от страна на административно- наказващия
орган каква е, а свидетеля по акта посочи, че не са установили скоростта на
мотоциклета. В същото време от свидетелските показания на свидетелката Д.,
приобщени в хода на проведеното съдебно следствие, се установи, че скоростта на
6
управлявания от водача Р. мотоциклет не е била висока. От друга страна така
изложената обстоятелствена част не се базира на някакви фактически данни, а
единствено преповтаря част от описанието на нормата на чл.20 ал.2 от ЗДвП,
преписана е правната норма, без да е приведена към хипотезите на тази правна норма,
установени при конкретния случай. Правната норма поначало посочва общо
признаците на състава на административно нарушение, а чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от
ЗАНН изискват да се посочат конкретните факти и обстоятелства, които, като се
подведат под съответната правна норма, осъществяват предвидения в нея състав на
административно нарушение. Предвид така изложените съображения настоящият
съдебен състав намира, че наказателното постановление е издадено при непълно
установена фактическа обстановка, която освен това не съответства на събраните по
делото доказателства.
В този смисъл нормата на чл. 57 от ЗАНН е императивна, тъй като осигурява
правото на защита на привлеченото към административно – наказателна отговорност
лице, в чието съдържание се включва правото му да разбере конкретното нарушение,
което се твърди, че е извършено и адекватно да организира защитата си. Така
допуснатото административно нарушение не би могло да бъде коригирано, тъй като не
е от категорията на тези, които могат да бъдат преодолени по реда на чл.53 ал.2 от
ЗАНН именно поради обстоятелството, че е довело до ограничаване правото на защита
на жалбоподателя в административно-наказателното производство.
Тежестта на доказване в административно-наказателното производство лежи
върху наказващия орган. Безспорно е, че в преценката си дали да издаде наказателно
постановление последният се основава на констатациите в АУАН и последните в
рамките на производството по налагане на административни наказания приема за
верни до доказване на противното. Това не е така обаче в съдебното производство, тук
те нямат обвързваща доказателствена сила. В него съдът е длъжен да изясни
фактическата обстановка чрез допустимите доказателствени средства и да прецени
има ли извършено нарушение. Наказателното постановление и АУАН не са
доказателствени средства и поради това не се приемат по реда на чл.283 от НПК, а и
съгласно чл.14 ал.2 от НПК не могат да имат предварително определена сила.
Съдът не може да приеме, че е доказано деянието, за което е ангажирана
отговорността на въззивника.
Съдът счита, че причината за възникването на ПТП е наличието на пътното
платно на капак на шахта от канализационната система, който се е намирал на по-
ниско ниво от асфалтовата настилка, през който е преминал мотоциклета и в резултат
на което Р. е загубил контрол върху управлението. Скоростта на движение на
мотоциклета на въззивника няма връзка с настъпилото ПТП.
По приложението на материалния административен закон:
7
Съгласно разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП, водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие.
След анализ на доказателствата по делото съдът приема за безспорно
установено, че на посоченото в АУАН и наказателното постановление време и място
жалбоподателят Р. е управлявал мотоциклет Сузуки ЖСХ Р 600 с рег.№ В 4709 В, като
счита, че възникналото ПТП не е поради движение на Р. с несъобразена скорост.
За да е осъществено посоченото нарушение, е необходимо скоростта да не е
съобразена с някои от факторите, посочени в разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП, но
кумулативно се изисква в резултат на това да е налице невъзможност на водача да спре
пред предвидимо препятствие.
Видно е, че полицейски служители са приели, че скоростта на движение на
жалбоподателя Р. не е била съобразена със състоянието на пътя и МПС, характера и
интензивността на движение. Пътят в този участък е след извършен основен ремонт с
полагане на нова асфалтова настилка, няма данни за неизправности по управлявания
мотоциклет. Интензивността на движението се определя от броя на преминаващите
ППС през определен пътен участък в определен интервал от време. В случая няма
данни на 06.06.2023 г. в 16:00 часа в гр.Варна по ул.Христо Смирненски да е било
интензивно движението.
Не се доказа по делото жалбоподателят Р. да е управлявал мотоциклета със
скорост, несъобразена с факторите, изчерпателно посочени в чл.20 ал.2 от ЗДвП.
Предвид липса на отразяване на спирачни следи, респективно тяхната дължина и
други обстоятелства в изготвените от актосъставителя документи, съдът не може да
назначи авто-техническа експертиза със задача да се установи каква е била
действителната скорост на движение на управлявания мотоциклет преди ПТП и имал
ли е жалбоподателят възможност при движение с по-ниска скорост да избегне
произшествието.
Данните по делото сочат, че произшествието е настъпило поради поява на
непредвидимо препятствие - шахта, разположена на пътното платно на по-ниско ниво
от асфалтовото покритие.
Такива и доказателства за извършено нарушение от страна на въззивника,
свързано със скоростта на движение по делото, не бяха представени от въззиваемата
страна с оглед тежестта на доказване. В контекста на гореизложеното, съдът не счита,
че следва да коментира въпроса от субективна страна.
По възражения на въззивника :
8
Съдът приема възражението на въззивника, посочено във въззивната жалба, че
не са установени конкретните условия на движение/наличие на дъжд, сняг, заледяване
на пътното платно, ремонт, релеф/.
Съдът приема възражението на въззивника, посочено във въззивната жалба,
че в обстоятелствената част на наказателното постановление няма данни
какво е било поведение на Р. на пътя и поради това не може да се приеме,
че скоростта му е била несъобразена с условията на пътя и че тя е
причината за настъпването на инцидента.
Съдът приема възражението на въззивника, посочено във въззивната жалба,
че не е конкретизирано точно кое от предложенията на чл.20 ал.2 от ЗДвП е
осъществено, което води до невъзможност санкционираното лице да
ангажира пълноценно своята защита.
Своите аргументи по тези обстоятелства съдът изложи по-горе.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
На основание чл.63д ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административно-процесуалния кодекс. Съдът се
произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са
поискали това.
От въззивника в съдебно заседание е направено искане за присъждане на
направените разноски за адвокатско възнаграждение. Представени са пълномощно и
договор за правна защита и съдействие от 07.08.2024 г./л.8 и 9 от АНД/ между В. С. Р.
и адвокат А. Р. да го представлява по делото с договорено адвокатско възнаграждение
в размер на 400 лева, платено в брой при сключването на договора.
От процесуален представител на началника на група в Сектор Пътна полиция
при ОД на МВР Варна в писмените бележки е направено искане за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение и е направено възражение за прекомерност на
поисканите от въззиваемата страна разноски.
Искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител
на ОД на МВР Варна е направено своевременно. Същото обаче предвид изхода на
спора /наказателното постановление следва да бъде отменено/, по аргумент на
противното на чл.78 ал.8 от ГПК вр.чл.144 от АПК е неоснователно и следва да бъде
оставено без уважение от съда.
От друга страна искането за присъждане на разноски от страна на
процесуалния представител на жалбоподателя е направено своевременно, като
9
последният има право на такива предвид изхода на спора – отмяна на обжалваното
наказателно постановление и с оглед разпоредбата на чл.63д ал.1 от ЗАНН,
препращаща към чл.143 от Административно-процесуалния кодекс. От съдържанието
на приложения договор за правна защита и съдействие с договорено и платено по него
адвокатско възнаграждение в размер на по 400 лева за процесуално представителство
и приложеното пълномощно се установява, че жалбоподателят е упълномощил адв. А.
Р. да го представлява по АНД № 3197/2024 г. по описа на Районен съд Варна. В
последствие адвокат А. Р. е участвал в съдебното производство по делото.
Адвокатското възнаграждение е в размер на 400 лева и е платено на ръка, т. е.
разходът е направен съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по
дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд.
Съгласно чл.78 ал.5 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-
малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. В
случая възражение за прекомерност не е направено от процесуалния представител на
Областна дирекция на МВР Варна.
По силата на чл.143 ал.1 от АПК когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ.
Следователно в случая следва на въззивника да бъдат присъдени разноските,
представляващи възнаграждение за един адвокат.
Минималните размерите на адвокатските възнаграждения са уредени в Раздел
IV от Наредба № 1 от 7.09.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Съгласно Наредбата, в редакцията от 04.11.2022 г., когато
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението за адвокатско възнаграждение
се определя по правилата на чл.7 ал.2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението. Съгласно чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата за защита по дела с определен
интерес възнаграждението при интерес до 1 000 лева е 400 лева. В случая е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева и минималното адвокатско
възнаграждение, съобразно горепосочения текст от наредбата е 400 лв. Съдът намира,
че именно посоченият минимален размер от 400 лева следва да бъде присъден в полза
на въззивника.
С оглед на изложеното съдът счита, че жалбоподателят Р. не е осъществил от
10
обективна и субективна страна съставът на нарушението по чл.20 ал.2 от ЗДвП,
поради което обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено, тъй
като при издаването му е допуснати съществени процесуални нарушения на
процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
Отменя наказателно постановление № 23-0819-002280/22.06.2023 г., издадено
от С.М.С. – началник група в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна, с което на
основание чл.179 ал.2 пр.1 от Закона за движението по пътищата на В. С. Р. ЕГН
********** е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева за
нарушение на чл.20 ал.2 от Закона за движението по пътищата.
Осъжда Областна дирекция на МВР Варна да заплати на В. С. Р. ЕГН
********** сумата от 400 лева направени разноски за адвокатско възнаграждение.
Оставя без уважение направеното искане от Областна дирекция на МВР Варна
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Да се изпратят съобщения на Областна дирекция на МВР Варна и на В. С. Р.
чрез адвокат А. Р..
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд Варна в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщенията от страните, че
решението е изготвено, по реда на глава XII от Административно-процесуалния
кодекс.
След влизане в сила на решението, административно-наказателната преписка
да се върне на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11