№ 827
гр. София, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Яна Вълдобрева
Членове:Мария Яначкова
Ралица Димитрова
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело №
20221000500493 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
С решение № 266462 от 09.11.2021г., постановено по гр.дело № 4933/2019г.
на Софийския градски съд, ГО, 7 състав, е отхвърлен искът на „Кузинари“ ЕООД,
предявен против Министерство на правосъдието за заплащане на сумата 2 553
227 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени от
ищцовото дружество в резултат от вписване в имотния регистър при Служба по
вписванията-Габрово извършено с акт № 159, том 8, дв. вх. per. №
2583/29.08.2013г. на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
34, том III, per. № 5624, дело № 361 от 29.08.2013г. на помощник-нотариус И. Х.
при нотариус С. В. с peг. № *** в регистъра на НК, както и законна лихва върху
главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 12.06.2018г. до
окончателното изплащане и „Кузинари“ ЕООД е осъдено да плати на
Министерство на правосъдието разноски за първоинстанционното производство в
размер 400 лева депозит за ДСОЕ, както сумата 150 лева за юрисконсулстско
възнаграждение.
Решението на СГС е постановено при участието на К. П. К. и Н. А. Х.-трети
лица помагачи на страната на ответника-Министерство на правосъдието.
Въззивна жалба против решението е подадена от „Кузинари“ ЕООД, чрез
пълномощника адв. Й.К.. Жалбоподателят смята, че атакуваният съдебен акт е
неправилен и незаконосъобразен, постановен при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и необосновано. Сочи, че съдът не е съобразил
събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и е изложил мотиви,
които не съответстват на установената по делото фактическа обстановка.
1
Поддържа, че съставът на СГС не е взел предвид действащите разпоредби на
ЗКИР и на Наредба № 2/21.04.2005г. и неправилно е приложил единствено
разпоредбите на подзаконов нормативен акт, какъвто е Правилника за
вписванията. Смята, че по делото е категорично установено, че нот.акт № 34, том
III, рег.№5624, дело № 361 от 29.08.2013г. е вписан в нарушение на чл.80 и на
чл.82, поради което и съдията по вписване е следвало, на основание чл.83 ЗКИР,
да постанови отказ за вписването му. Поддържа, че е доказано по категоричен
начин и, че по повод това вписване за ищеца са настъпили имуществени вреди-
претърпяна загуба, равняваща се на стойността на имотите и изразяваща се в
загуба на правото на собственост върху тях, както и пропусната полза, равняваща
се на стойността на пропуснатите наеми и изразяваща се в пропусната възможност
за извличане на облаги от имота. Предвид всичко изложено смята, че са налице
предпоставките за уважаване на предявения иск поради което моли да бъде
отменено атакуваното решение и вместо това да бъде постановено друго, с което
иска бъде уважен. Претендира и разноски за въззивното производство.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК въззиваемият ответник Министерство на
правосъдието на РБ не взема становище по въззивната жалба.
Конституираните в производството като трети лица помагачи на страната на
ответника К. П. К. и Н. А. Х. изразяват становище за неоснователност на
въззивната жалба.
Въззивната жалба е допустима-подадена е в предвидения в процесуалния
закон срок от легитимирана страна в процеса против валидно и допустимо
съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да
бъде разгледана по същество.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на
изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по
делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Кузинари“ ЕООД с искова
молба, уточнена с допълнителни молби, с която против Министерство на
правосъдието е предявен осъдителен иск за заплащане на сумата 2 553 227 лева,
като обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат на
незаконосъобразни действия на съдия по вписванията при Служба по
вписванията-Габрово, изразяващи се във вписване в имотния регистър при СВп -
Габрово на нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот № 34, том III, peг. №
5624, дело № 361 от 29.08.2013г. на помощник-нотариус И.Х., при нотариус С.В. с
peг. № *** в регистъра на НК, извършено с акт № 159, том 8, дв.вх.peг. №
2583/29.08.2013г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното плащане.
По повод повдигнат спор за подсъдност между АССГ и СГС, с определение
№ 38/09.04.2019г. по адм.дело№ 6/2019г. на смесен петчленен състав на ВАС и
ВКС е прието, че предмет на производството е предявен от „Кузинари“ ЕООД
против Министерство на правосъдието осъдителен иск с правно основание чл.1 от
ЗОДОВ, за заплащане на сумата 2 553 227 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди и компетентен да се произнесе по исковата молба на
„Кузинари“ ЕООД срещу Министерство на правосъдието, във връзка с
уточняваща молба от 26.11.2018г., съдържаща се по адм.дело № 10036/2018г. на
АССГ, е Софийският градски съд.
2
В исковата молба се твърди, че с нот.акт № 192, дело № 360 от 03.10.2008г.
на нотариус И. И. с peг. № 095 на НК, с район на действие РС - Габрово, „Пруно“
ЕООД продало на „Динщал“ ЕООД поземлен имот № 087064 с площ 1 318 кв.м,
намиращ се в землището на с. Поповци, община Габрово, местност „Бончева
лъка“, ведно с построените в него сгради, а на 28.10.2008г. с нот.акт № 42, том III,
per. № 7788, дело № 416/28.10.2008г. на същия нотариус „Пруно“ ЕООД продало
на „Динщал“ ЕООД и поземлен имот с идентификатор № 14218.124.540, намиращ
се в гр. Габрово, местност „Русевци“ с площ 3 791 кв.м; поземлен имот с
идентификатор № 14218.124.541 в гр. Габрово, местност „Русевци“ с площ 189
кв.м и поземлен имот с идентификатор № 14218.124.543 в гр. Габрово, местност
„Русевци“ с площ 1 257 кв.м.
Твърди се, че на 07.11.2008г. „Динщал“ ЕООД продало на „Дивиан“ ЕООД
поземлените имоти № 087064, заедно с построените в тях сгради с нот. акт № 55,
том III, per. № 8041, дело № 429/07.11.2008г. на нотариус И. И., а на 27.11.2008г. с
нот.акт № 89, том III, peг. № 8521, дело № 455/2008г. на нотариус И. „Динщал“
ЕООД продало на „Дивиан“ ЕООД и поземлените имоти с идентификатори №
14218.124.540, № 14218.124.541 и № 14218.124.543.
Ищецът твърди, че на 08.08.2012г. с договор за покупко-продажба на
недвижими имоти, оформен с нот. акт № 252, том II, per. № 3098, дело № 206 от
2012г. на нотариус П. К., вписан в регистъра на НК с peг. № ***, с район на
действие РС-Габрово, придобил от „Дивиан“ ЕООД поземлените имоти №
087064, ведно с построените в тях сгради и поземлените имоти с идентификатор
№ 14218.124.540, № 14218.124.541 и № 14218.124.543, като след придобиването, с
договор за наем от 09.08.2011г. отдал имотите под наем на „Динщал“ ЕООД, което
дружество, от своя страна ги преотдало на „Динщал метални конструкции“ЕООД
с договор от 01.02.2013г.
Ищецът твърди, че на 04.12.2013г. бил уведомен от дружеството наемател, че
в собствените му имоти се извършва въвод във владение от ЧСИ В. Ц. и след
извършена справка в Имотния регистър към СВп-Габрово установил, че с нот.акт
№ 34, том III, peг. № 5624, дело № 361 от 29.08.2013г. на помощник-нотариус по
заместване И.Х. при нотариус С.В. с peг. № *** на НК, с район на действие РС -
Габрово, вписан в Служба по вписванията - Габрово с акт № 159, том 8, дв.вх.peг.
№ 2583/29.08.2013 г. имотите на „Кузинари“ ЕООД били продадени от „Пруно“
ЕООД на „Пруно Т“ ЕООД, въпреки, че още през 2008г. с нот.акт № 192, дело №
360/2008г. и с нот.акт № 42, дело № 416/28.10.2008г. „Пруно“ ЕООД вече било
прехвърлило на „Динщал“ ЕООД същите недвижими имоти.
Ищецът твърди, че с нот. акт № 101, том III, per. № 6307, дело № 421 от
02.10.2013г. на помощник-нотариус по заместване И.Х. при нотариус С.В. „Пруно
Т“ ЕООД продало от своя страна имотите на „Пруно М“ ЕООД.
Сочи също, че сделката от 29.08.2013г., оформена с нот.акт № 34, дело
361/2013г. била обявена за недействителна по отношение на държавата, на
основание чл.216, ал.1, т.4 ДОПК с влязло в сила решение № 77 от 22.04.2015г. по
гр.д. № 118/2014г. по описа на Окръжен съд – Габрово, като това решение било
вписано в Служба по вписванията - Габрово с акт№ 94, том 1, вх. peг. №
1368/01.06.2017г.
В исковата молба се твърди, че към момента вписване на нот.акт № 34, том
III, peг. № 5624, дело № 361 от 29.08.2013г. в Служба по вписванията-Габрово
3
били открити предварителни имотни партиди за прехвърлените имоти, във връзка
с вписването на нот.акт № 192, том II, per. № 7190, дело № 360/2008г. и нот.акт №
42, том III, per. № 7788, дело № 416/28.10.2008г. Според ищеца, съдията по
вписванията е бил длъжен да постанови отказ за вписване на нот.акт № 34 от
29.08.2013г., тъй като не са били спазени изискванията на закона за вписването му,
но вместо това незаконосъобразно го е вписал в Служба по вписванията - Габрово
с акт № 159, том 8, дв.вх.peг. № 2583/29.08.2013г., в резултат на което ищцовото
дружество било лишено от правото на собственост върху процесиите имоти.
Сочи, че е претърпял загуба равняваща се на стойността на имотите, която е в
размер 2 553 227 лева, определена в мотивите на влязлото в сила решение №
77/22.04.2015г. по гр.дело № 118/2014г. на ОС-Габрово. Предвид всичко изложено
ищецът иска да бъде осъден ответникът
В срока за отговор на исковата молба ответникът Министерство на
правосъдието на РБ оспорва предявения иск по основание и размер. Ответникът
сочи, че ищецът не е лишен от право на собственост върху процесните имоти и не
е претърпял твърдените имуществени вреди. Твърди, че в случай, че се установи,
че дружеството е претърпяло вреди, то същите следва да се претендират по друг
ред и против друг ответник, а не против Министерство на правосъдието. Излага
доводи, че при договори за прехвърляне на недвижими имоти проверката относно
принадлежността на правото на собственост на продавача се прави от нотариуса,
но не и от съдията по вписванията, за когото липсва нормативно определено
задължение да събира доказателства относно правото на собственост. Предвид
това, ответникът сочи, че не са налице незаконосъобразни действия от страна на
съдията по вписване, вписал процесния нотариален акт от 29.08.2013г. Прави
възражение за прекомерност на исковата претенция; възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, като сочи, че
последният не е защитил правото си на собственост чрез всички законови
способи, тъй като не е предявил вещноправни искове срещу нарушителите на
неговото право на собственост, както и прави възражение за изтекла погасителна
давност.
В срока за отговор на исковата молба конституираните по делото като трети
лица помагачи на страната на Министерство на правосъдието К.П. Т. и Н. А. Х. са
представили писмени становища, в които сочат, че към момента на вписване на
нот. акт №34 том III, per. № 5624, дело № 361 от 29.08.2013г. на помощник-
нотариус И.Х. са били в законно разрешен отпуск и нямат отношение към случая.
Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Не се спори по делото, че на основание чл.78, ал.1 ЗДС, по повод заявление
от 15.10.2008г. на „Пруно“ ЕООД от Областния управител на Област Габрово е
издадена заповед № 504 от 24.10.2008г., с която е наредено да се отпишат от
актовите книги за държавна собственост недвижими имоти с № 087064, № 087065,
№ 087066, № 087067, № 087068, № 087069, намиращи се в землището на
с.Поповци, община Габрово, местност „Бончева лъка“, ведно с построените в тях
сгради, актувани с АДС № 110, № 111, № 115, № 116, № 120 и № 133 от
03.10.1996 г. и заповед № 506 от 24.10.2008г., с която е наредено да се отпишат от
актовите книги за държавна собственост недвижими имоти с идентификатори №
4
14218.124.540 № 14218.124.541 и № 14218.124.543 по кадастралната карта на
гр.Габрово, които имоти са актувани с АДС №103, № 119 и №122 от 03.10.1996
г. издадени от Областния управител на област Ловеч.
На 03.10.2008г. с нот.акт № 192, том II, per. № 7190, дело № 360/2008г. на
нотариус И. И. с рег.№ 095 на НК и с район на действие РС-Габрово „Пруно“
ЕООД, представлявано от управителя А. В. е продало на „Динщал“ ЕООД,
представлявано от управителя М. М., поземлени имоти с № 087064, № 087065, №
087066, № 087067, № 087068, № 087069 и № 087070, намиращи се в землището на
с. Поповци, община Габрово, местност „Бончева лъка“, ведно с построените в тях
подробно описани в нотариалния акт сгради. На 28.10.2008г. с договор за
покупко-продажба на недвижим имот, оформен с нот.акт № 42, том III, peг. №
7788, дело № 416/2008г. на нотариус И. „Динщал“ ЕООД е придобило от „Пруно“
ЕООД и поземлените имоти с идентификатор № 14218.124.540 с площ 3 791 кв.м,
с идентификатор № 14218.124.541 с площ 189 кв.м и поземлен имот с
идентификатор № 1421 8.124.543 с площ 1 257 кв.м, намиращи се в гр.Габрово,
местност „Русевци“.
Няма спор, че на 07.11.2008г. с договор за покупко-продажба , оформен с
нот.акт № 55, том III, per. № 8041, дело № 429/2008г. на нотариус И.
„Динщал“ЕООД продава придобитите от „Пруно“ ЕООД имоти на „Дивиан“
ЕООД, ведно с построените в тях сгради.
На 08.08.2012г. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти
№ 252, том II, peг. № 3098, дело № 206/08.08.2012г. на нотариус П. К. с рег. № ***
на НК и с район на действие РС-Габрово, „Дивиан“ ЕООД продава на „Кузинари“
ЕООД поземлените имоти № 087064, № 087065, № 087066, № 087067, № 087068,
№ 087069, № 087070, намиращи се в землището на с. Поповци, община Габрово,
местност „Бончева лъка“, ведно с построените в тях сгради и имотите с
идентификатор № 14218.124.540, № 14218.124.541 и № 14218.124.543,
намращи се в гр.Габрово, местността „Русевци“, заедно с построените в тях
сгради за сумата 220 000 лева.
Страните не спорят, че „Кузинари“ ЕООД е отдало под наем на „Динщал“
ЕООД, закупените от „Дивиан” ЕООД през 2012г. имоти.
На 29.08.2013г. с договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен
с нот.акт № 34, том III, peг. № 5624, дело № 361 от 29.08.2013г. на помощник-
нотариус И. Х. при нотариус С.В. с peг. № *** на НК, „Пруно“ ЕООД,
представлявано от управителя В. П. В. продава на „Пруно Т“ ЕООД,
представлявано от управителя М. Г. Ч., поземлените имоти с № 087064, № 087065,
№ 087066, № 087067, № 087068, № 087069, № 087070, ведно с построените в тях
сгради, намиращи се в землището на с.Поповци, община Габрово, местност
„Бончева лъка“ и поземлените имоти с идентификатори № 14218.124.540,
№14218.124.541 и № 14218.124.543, намиращи се в гр.Габрово, местността
Русевци, като страните не спорят, че имотите са напълно идентични с имотите,
които „Пруно“ ЕООД е прехвърлило още през 2008г. на „Динщал“ ЕООД и
напълно идентични с имотите придобити от „Кузинари“ ЕООД чрез покупко-
продажбата от 08.08.2012г. от продавача „Дивиан“ ЕООД. Според съдържанието
на нотариалния акт № 34 от 29.08.2013г. пред нотариуса са представени 31 броя
АДС с №101 - № 104, №106 -№111, №118 – №134, всички от 03.10.1996 г. на
Областен управител Ловеч.
5
Страните не спорят, че нотариалният акт № 34, том III, per. № 5624, дело №
361 от 29.08.2013г. е вписан в Служба по вписванията - Габрово с акт № 159, том
8, дв.вх.per. № 2583/29.08.2013г.
Установява се от представените по делото писмени доказателства, че на
02.10.2013г. с нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № 101, том III, per.
№ 6307, дело № 421/2013г. на помощник-нотариус по заместване И. Х. при
нотариус С.В. с рег. № *** на НК, „Пруно Т“ ЕООД е продава процесните имоти
на „Пруно М“ ЕООД.
Представени в първоинстанционното производство са писмени
доказателства, от които се установява, че на 12.11.2013г. по ч.гр.дело №
2391/2013г. на РС-Габрово, „Пруно Т“ ЕООД се е снабдило със заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК против длъжника „Пруно“ ЕООД за предаване на
владението върху поземлен имот с № 087070, намиращ се в землището на село
Поповци, община Габрово с площ 35 601 кв.м, заедно с построената в имота
сграда „Портал” и с изпълнителен лист от 12.11.2013г., въз основа на който и по
молба на „Пруно Т“ ЕООД е било образувано изп. дело № 394/2013г. по описа на
ЧСИ В. Ц. с рег.№*** на КЧСИ. На 04.12.2013г. по изпълнителното дело е
извършен въвод във владение, с който взискателят „Пруно Т“ ЕООД е въведен във
владение на поземлен имот № 087070 с площ 35 601 кв.м в землището на
с.Поповци, община Габрово, местност „Бончева лъка“ с ЕКАТТЕ 57675, заедно с
разположената в него масивна сграда „Портал“.
Според данните от представеното копие от изпълнителното дело, на
05.12.2013г. „Кузинари“ ЕООД е заявило пред ЧСИ Ц., че е трето за
изпълнителното производство лице, което притежава документ за собственост за
имота и че владее същия много преди издаването на заповедта за изпълнение.
Ищцовото дружество е обжалвало по реда на чл.435, ал.5 ГПК въвода във
владение от 04.12.2013г. по изп. дело № 394/2013г. по описа на ЧСИ В. Ц. и с
решение № 42 от 24.02.2014г., по гр.д.№ 208/2013 г. на Окръжен съд-Габрово
въводът от 04.12.2013г. е отменен като незаконосъобразен. На 26.02.2014г.
„Кузинари“ ЕООД е поискало от ЧСИ Ц. да извърши обратен въвод във владение,
с оглед постановеното решение на ОС-Габрово. По делото липсват данни да е
извършван обратен въвод. Установява се, че с постановление от 20.03.2014г. изп.
дело № 394/2013г. по описа на ЧСИ В.Ц. е прекратено по молба на взискателя
„Пруно Т“ ЕООД.
Представено в първоинстанционното производство е и решение № 77 от
22.04.2015г., постановено по гр.дело № 118/2014г. на Окръжен съд - Габрово, с
което, на основание чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК, е обявен за относително
недействителен по отношение на Държавата, договорът за покупко-продажба на
недвижими имоти, оформен с нот.акт № 34, том III, per. № 5625, дело № 361 от
29.08.2013г., потвърдено с решение № 252 от 13.10.2015г. по въззивно гр.дело №
278/2015г. на ВтАС, което от своя страна не е допуснато до касационен контрол.
В първоинстанционното производство е допусната и приета съдебно-
техническата оценителна експертиза, изготвена от вещото лице инж. Т. Д., която
използвайки метода на сравнителните аналози и метода на амортизираните
разходи в процентно съотношение 50%:50 % е изчислила, че към 29.08.2013г.
пазарната стойност на продадените с нотариалния акт № 34, том III, per. № 5624,
дело № 361/2013 г., вписан в Службата по вписване-Габрово на 29.08.2013г., е в
размер 2 555 298 лева, от които за промишлен терен - 427 748 лева, за
6
земеделски терен – 3 167 лева, за сгради – 2 124 383 лева. Инж. Д. е установило,
че имотите се намират на територията на Западна индустриална зона кв.Войково и
с добра транспортна достъпност, недалеч от пътя Габрово-Севлиево;
застрояването в района е основно нискоетажно с индустриално- производствени и
търговски сгради. Вещото лице е установило също, че процесиите имоти са
обособени в общ ограден и охраняем терен. Изчислено е, че месечния пазарен
наем за целия обект е в размер 5 540 лева, като е уточнило, че се отнася за
промишлените сгради, а за дворното място /терена/, тъй като е прилежащ към
сградите, за него не е определян отделно пазарен наем.
Според приетото от СГС допълнително заключение на СТОЕ, изготвена от
вещото лице В. К., че към 29.08.2013г. процесните имотите са имали статут на
земеделски територии, като на 13.12.2018г. са нанесени като урбанизирани
територии по КККР на с. Поповци, м. „Бончева лъка”, одобрени със Заповед №
РД-18-1965 /13.12.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК. Според този
експерт общата стойност на 10-те поземлени имота, оценени като земеделски, е
11 050 лева.
При така установените факти, Софийският апелативен съд, 4 състав, прави
следните изводи:
Съгласно чл.1 от Правилника за вписванията и чл. 569, ал. 1, т. 5 от ГПК,
вписването се състои в даване гласност на подлежащите на вписване актове, по
начин предвиден в закон или правилника. Производството по вписване е
безспорно и едностранно. То завършва с акт за вписване или с отказ да бъде
извършено вписването. Правната уредба на производството попада в част Шеста
на ГПК „Охранителни производство” и по своята същност издаването на
нотариален акт и вписването му е охранително производство.
Както е посочено в решение №60452/07.12.2021г. по гр.дело № 1393/ 2021г.
на І ГО на ВКС, при действащата персонална система на вписванията вписването
на нотариалните актове за прехвърляне на вещни права се извършва по реда на
Правилника за вписванията. В този смисъл са разпоредбите на чл. 74 от Закона за
кадастъра и имотния регистър, чл. 116 от ЗС и чл.1 от Правилника за вписванията.
А съгласно чл. 7 от Правилника по вписванията, вписванията на нотариалните
актове се извършват по местонахождението на недвижимия имот, чрез
подреждането на подлежащите на вписване актове в достъпни за гражданите
книги.
Подлежащият на вписване акт се записва във входящ регистър на
съответната служба по вписванията, като се създава партида на името на
собственика. Върху самия акт, който се вписва, се нанася номерът, под който е
записан в регистъра, датата, томът и страницата на партидната книга, в която е
нанесено вписването. В службите по вписванията се води и азбучен указател,
който съдържа имената на всички лица, за които има открита партида в
партидната книга (чл. 38 ПВп). В тези от службите по вписванията, в които има
въведен програмен продукт за водене на помощни партиди за имоти, в
подлежащия на вписване акт се записва и номерът на съответната помощна
партида (чл.9 и чл.33б Правилник за вписванията). Тоест, партидите се откриват
по името на собственика, а за имотът- предмет на вписвания акт се откриват
помощни партиди, но само в случаите, когато в съответната служба по
вписванията има въведен програмен продукт за водене на такива помощни
партиди. Откриваната при вписването на акта партида за имота е само помощна и
7
се създава с оглед подготовката на страната ни за преминаване от персонална към
реална система на вписванията. При действащата персонална система на
вписванията, обаче, вписването се извършва по предвидения в Правилника за
вписванията ред-чрез подреждане на подлежащите на вписване актове в достъпни
за гражданите книги, поради което неоткриването в службата по вписванията на
помощна партида за имота- предмет на вписвания акт не се отразява на
валидността на вписването на този нотариален акт и на неговото оповестително
действие.
Предвид изложеното и с оглед обстоятелството, че към 29.08.2013г.-датата
на процесното вписване, както и към настоящия момент за територията, в която
попадат процесните имоти, не е въведен имотен регистър със заповед по чл. 73 от
ЗКИР на министъра на правосъдието, на основание чл. 74 от ЗКИР вписванията се
извършват по досегашния ред, т.е. по персоналната партида на собственика. В
този смисъл са неоснователни оплакванията във въззивната жалба, че съдът,
преценявайки законосъобразността на действията на съдията по вписванията,
неправилно е приложил разпоредбите Правилника за вписване, а не нормите на
чл.80, чл.82 и чл.83 ЗКИР. Разпоредбата на чл.80 ЗКИР според която актът,
подлежащ на вписване се вписва, ако праводателят е вписан в имотния регистър
като носител на правото, освен при придобиване на право по давност, и на чл.82,
ал.1 ЗКИР, според която съдията по вписванията разпорежда да се извърши
вписването, след като провери дали са спазени изискванията на закона, както и
предвидената от закон форма на акта, с който се признава, учредява, прехвърля,
изменя или прекратява вещното право са неприложими за извършеното на
29.08.2013г. вписване на нотариален акт, тъй като тези разпоредби не се отнасят
до вписвания в книгите по вписване, а се отнасят до вписвания в имотния
регистър, какъвто посочи се вече, все още в РБългария не е въведен.
Законодателят изрично е изключил правилата за вписване в имотния регистър от
приложното поле на вписванията, които се извършват в съдебни райони, където
имотен регистър не е въведен, съгласно чл.73, ал.1 ЗКИР. При това положение
вписванията се извършват не по реда на ЗКИР, а по реда на ПВ (чл.74, ал.1 ЗКИР),
съответно нотариалните актове за прехвърляне право на собственост върху
недвижим имот се вписват единствено по процедурата и реда, посочени в ПВп.
В тази връзка въззивният съд напълно споделя становището на състава на
СГС, че при преценка законосъобразността на действията на съдията по
вписванията относно вписването на нот.акт № 34, дело №361 от 29.08.2013г.
следва да бъдат съобразени разпоредбите на ПВп, а не тези на ЗКИР, както и
разясненията, дадени в задължителното за всички съдилища ТР № 7 от 25.04.2013
г. по тълк.дело № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Безспорно договорът за покупко-продажба на недвижими имоти, оформен с
нот.акт № 34, дело №361 от 29.08.2013г. е акт, подлежащ на вписване, съгласно
чл. 4 б. „а” ПВп, представен е през местно компетентния съдия по вписванията
(чл.7 ПВп), отговаря на изискванията за форма и съдържание(чл.7 ПВп), внесена е
и дължимата държавна такса за вписване.
Съгласно разясненията, дадени в т. 6 от посоченото ТР, проверката, която
съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 ПВ относно това, дали
представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава
до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за
форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. Съдията
8
по вписванията извършва формална проверка в рамките на едностранното и
безспорно охранително производство по вписване и не проверява
материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в
закон. Съдията по вписванията не притежава правомощия да проверява правото на
собственост по разпоредителните сделки, съответно сделките на управление,
които подлежат на вписване, доколкото по тази начин би извършил проверка на
материалноправните предпоставки на представения за вписване акт. Проверката,
която извършва съдията по вписванията относно това дали представеният за
вписване акт има предвиденото в ПВп съдържание е относно идентификацията на
страните -чл. 6, ал. 1, б. „а“ от ПВп и идентификацията на имота-чл.6, ал.1, б.„в“
от ПВп. Тъй като по своя характер вписването е едностранно охранително
производство, е недопустимо разрешаването на правни спорове, именно защото
съдията по вписванията не разполага с правомощието да проверява
материалноправните предпоставки на акта, освен ако това не е изрично
предвидено в закон.
Според въззивния съд, съвкупният анализ на обсъдените писмени
доказателства води до извод, че договорът, оформен с нот.акт №34 от
29.08.2013г., макар вписването му да е станало по надлежния ред, не е породил
желания между „Пруно“ ЕООД и „Пруно Т“ЕООД вещно-прехварлителен ефект.
Предвид това, САС намира, че вследствие на процесното вписване ищецът не е
претърпял твърдените в исковата молба имуществени вреди под формата на
загуба на правото на собственост върху имотите, равняваща се на стойността им,
доколкото с нот.акт № 34/2013г. не е извършено прехвърляне на правото на
собственост от „Пруно“ ЕООД в полза на „Пруно Т“ ЕООД, тъй като продавачът
„Пруно” ЕООД към 2013г. не е притежавал такова.
Изводите на въззивната инстанция съвпадат с изводите на
първоинстанционния съд, поради което решението следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, жалбоподателят
следва да бъде осъден да плати на въззиваемия ответветнк юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство в размер 150 лева.
Така мотивиран, Софийскит апелативен съд, 4 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 266462 от 09.11.2021г., постановено по гр.дело №
4933/2019г. на Софийския градски съд, ГО, 7 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, „Кузинари“ ЕООД да плати на
Министерство на правосъдието юрисконсултско възнаграждение в размер 150
лева за процесуалното представителство пред въззивния съд.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД при предпоставките на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от
връчването.
Председател: _______________________
9
Членове:
1._______________________
2._______________________
10