Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 296/18.2.2020г.
гр.Варна, 18.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд тридесет и седми състав
На
двадесет и девети януари година две хиляди и двадесета
В
публичното съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Пл.
Караниколов
Секретар
Петранка Петрова
като
разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело
номер 5871 по описа за две хиляди и деветнадесета година.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП № 463128- F502640/ 11.09.2019г.
на Началник отдел „ОД“- Варна в ЦУ на НАП, с което на ”З.” ЕООД, ЕИК *********
е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в размер на 600 /шестотин/ лева на основание чл.185 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок
от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Производството е образувано по жалба на санкционираното дружество чрез
управител против на Директор на ТД на НАП - Варна, издадено на основание чл.53,
вр. чл.83 ЗАНН.
С жалбата се счита, че не е осъществен състав на
административно нарушение. Не са били съобразени обясненията на лицето,
присъствало при проверката и е сформиран необоснован извод за извършено
административно нарушение.
Счита се още, че АУАН и НП не отговарят на изискванията на
чл.42 т.3; т.4 и т.5 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. На последно място се счита, че е
налице хипотеза на маловажен случай на административно нарушение.
В съдебно
заседание жалбата се поддържа чрез процесуален представител.
По същество се поддържат основанията за отмяна на
наказателното постановление , наведени с жалбата.
Представител на въззиваемата страна оспорва
жалбата.
В пледоарията си по съществото на
делото моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и
законосъобразно.
След преценка на събраните доказателства по делото,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 25.07.2019 г. служители към ТД на
НАП – Варна , сред които св. Д. и св. Б., извършили проверка на обект със
статут на концесионерен плаж № 11 с услуги на
предлагане – шезлонги и чадъри, находящ се в гр. Варна, к.к. „Зл. Пясъци“, стопанисван от ”З.” ЕООД, ЕИК *********.
Проверяващите установили какъв е размера на оборота
за деня съобразно междинен финансов отчет от функциониращия в обекта ЕКАФП.
На маса, находяща се в помещение /съблекалня/
намираща се в комплекс „Сирена“ св. Д. и
св.Б. констатирали пари и след тяхното изброяване било установено наличност от
фискално устройство – 336 лева, а фактически установени били – 350 лева, като
установили разлика от 14.00 /четиринадесет/
лева и тъй като нямало обособена каса, проверяващите приели, че парите
са резултат от реализиран оборот от дружеството. Бил съставен опис на паричните
средства от св.М.С..
Св. С. им обяснил, че се касае за негови лични
средства, но обясненията му не били възприети.
Така проверяващите установили разлика от 14.00
лева, която не била отразена на фискалното устройство посредством операции
„служебно въведени“ или „служебно изведени“ средства.
По време на проверката било оказано пълно
съдействие на проверяващите.
За констатациите бил съставен протокол
за извършена проверка и търговеца бил поканен да се яви в сградата на ТД на НАП
– Варна за документална проверка.
На 30.07.2019 год. бил съставен акт за установяване
на административно нарушение срещу ”З.” ЕООД, в съдържанието на който подробно
били описани резултатите от извършената проверка. Били посочени обстоятелствата
на извършване на нарушението и правната му квалификация.
Екземпляр от акта за установяване на
административно нарушение бил връчен на пълномощник на търговеца, който вписал в съдържанието му, че ще представи
възражения. Възражения постъпили в тридневният срок от съставяне на АУАН.
Впоследствие, на 11.09.2019 г. въз
основа на акта било издадено НП, видно от съдържанието на което административно
наказващият орган изцяло е възприел описаното от данъчните служители по
отношение на фактическата обстановка. На нарушението била дадена правна
квалификация по чл.33 ал.1 от Наредба
№Н-18/13.12.2006г. За извършеното административно нарушение било наложено
административно наказание над минимално предвидения в чл.185 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС размер, а именно – 600 /шестотин/ лева.
Горната фактическа обстановка се потвърждава
от събраните по делото доказателства – показанията на св.Д., св.Б., св.Л. и св. С. и писмените такива, приложени по АНП
и приобщени към доказателствата по делото като същата на практика не се
оспорва.
От показанията на св.Д. и св.Б. се
установява, че проверката е била извършена след 17.00 часа. Свидетелите сочат, че относно произхода на сумата е било
депозирано обяснение от страна на св. С., който посочил, че сумата е негова
лична. Св.Д. и св.Б. сочат още, че на
плажа били обслужени от св.Л..
Показанията на св. С. са в унисон с показанията на
св. Л., който сочи, че клиентите действително се е намирали на плажа като той
ги е обслужил като им дал два матрака и един
шезлонг, за което му е била заплатена сумата от 30.00 /тридесет/ лева,
която той отчел на св.С... Св. С. е категоричен относно произхода на
установената сума – че са негови лични средства, обяснява и защо тази сума се е
намирала на достъпно място в обекта, сочейки, че те са за закупуване на цигари
и „сладичко“.
Показанията на св. Д. и св. Б.
кореспондират със съставения опис на парични средства и обяснението , вписано в
него относно произхода на парите.
Факт по делото са и постъпилите с
възражението обяснения от З.М. – управител на „З.“ ЕООД, в които още веднъж се
обясняват причините тази сума да се намира на мястото, установено от
проверяващите.
При това положение, въззивният
състав на съда намира, че по делото се установява фактологията,
изнесена с въззивната жалба и не е осъществен състав на административно
нарушение от страна на въззивното дружество.
Безспорно, паричната сума е била
съхранявана в обекта и в същия не е имало обособена каса, но също така
безспорно е установено, че сумата е лична на св. С.. Произхода и
предназначението на сумата са били обяснени на проверяващите, но същите по
сформирали извод , че е от оборот. От своя страна наказващият орган е възприел
тезата на проверяващите, без да провери изложеното в обясненията от св. С. и св.Л..
Въз основа на горното съдът намира, че
издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва
да бъде отменено, без да се обсъждат доводите , касаещи нарушенията при
налагане на санкцията и тези, касаещи съдържанието на обстоятелствените части
на акта за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: