№ 1888
гр. София, 22.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110217167 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление (НП) № 736543-F727427 от 09.11.2013 година,
заместник-директорът на ТД на НАП-гр.София е наложил на “********” ООД, с ЕИК
******* наказание глоба в размер на 1350 /хиляда триста и петдесет/ лева на осн. чл.74, ал.1
от ЗСч за нарушение на чл.38, ал.1, т.1 ЗСч.
Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното
лице, което чрез своя законен представител в срочно подадена жалба го атакува с искане за
отмяна. В жалбата най-напред се излагат доводи за маловажност на нарушението, като се
изтъква, че същото е формално по своя характер, не са настъпили каквито и да е
неблагоприятни последици за държавата или за гражданите, дружеството до сега не е
санкционирано за аналогични по вид нарушения, и най-сетне забавата е по-малко от 90 дни.
По тези съображения се пледира, че допуснатото нарушение не представлява голяма
обществена опасност, респективно, не се налага санкциониране на поведението, а
единствено издаване на предупреждение. Наред с това се излагат доводи за неправилно
изчисление на сроковете по чл.34 ЗАНН, респективно съставяне на АУАН след изтичане на
тримесечния срок по чл.34, ал.1 ЗАНН.
В съдебно заседание дружеството- жалбоподател, редовно призовано, не изпраща
представител.
В съдебно заседание въззиваемата страна-редовно призована се представлява от
юрисконсулт Ралева, която моли за потвърждаване на наказателното постановление като
материално и процесуално законосъобразно. Изтъква се, че са обсъдени и отхвърлени
доводите за маловажност на нарушението, поради обема на нетните приходи от продажба на
дружеството и продължителността на забавата.
Претендира за присъждане на разноски, като прави формално възражение за
прекомерност на разноските претендирани от жалбоподателя.
1
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и
наказващия орган, и извърши служебна проверка на развитието на
административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа страна
следното:
Жалбоподателя “********” ООД, ЕИК ******** е търговско дружество, регистрирано
в Република България –търговец по смисъла на чл.1, ал.2, т.1 от ТЗ. От това за дружеството
произтичало задължение за периодично оповестяване на информация за дейността и
финансовото му състояние чрез публикуване на годишния финансов отчет по електронната
партида на дружеството в Търговския регистър към Агенцията по вписванията в срок до 30
юни на годината следваща тази, за която се отнасят данните.
Дружеството, обаче не заявило за вписване и не представило за обявяване годишния
си финансов отчет за 2021г. в предвидения за това срок, а именно 30 септември 2022г., нито
е подало Декларация по чл.38, ал.9, т.2 ЗСч, а именно, че не е осъществявало дейност през
отчетния период.
Видно от представеното извлечение за вписванията по партидата на търговеца в
Търговския регистър и приложеното Заявление Г2 с вх. № 20221217214049, за обявяване на
ГФО на дружеството за 2021г., същото е депозирано по партидата на дружеството едва на
17.12.2022г.
Същевременно в ТД на НАП-гр.София с вх. № 2217И0375909/26.06.2021г. е
представена Годишна данъчна декларация по чл.92 ЗКПО, в част III, съгласно която за
2021г., нетните приходи от продажба на "********" ООД възлизат на 1 334 699.38 лева.
На 17.07.2023г. с вх. № 12-00-131 в НАП е постъпила справка от АВ, за търговците и
ЮЛНЦ, които не са подали в срок ГФО за 2021г.
На електронния адрес на дружеството, на 11.09.2023г. била изпратена покана изх. №
311/2023г. за съставяне на АУАН.
На 12.09.2023 година бил съставен акт за установяване на административно
нарушение № F727427/12.09.2023 година от страна на Валентина Велинова, с който срещу
“********” ООД било повдигнато административнонаказателно обвинение за това, че не е
изпълнило задължението си да представи за обявяване на ГФО на дружеството за 2021г. в
ТРРЮЛНЦ към АВ в законоустановения срок до- 30.09.2022г, квалифицирано като
нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч.
Актът бил съставен и връчен на законния представител на дружеството
жалбоподател.
На основание така изготвения акт за установяване на административно нарушение
било съставено наказателно постановление (НП) № 736543-F727427 от 09.11.2013 година,
заместник-директорът на ТД на НАП-гр.София е наложил на “********” ООД, с ЕИК
******* наказание глоба в размер на 1350 /хиляда триста и петдесет/ лева на осн. чл.74, ал.1
от ЗСч за нарушение на чл.38, ал.1, т.1 ЗСч.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства - АУАН F727427/12.09.2023
година, Наказателно постановление (НП) № 736543- F727427 от 09.11.2023г., покана за
съставяне на АУАН и удостоверение за връчването й, справка-извлечение от Търговски
регистър, Заповед за компетентност на административнонаказващия орган, Декларация по
чл.92 ЗКПО за 2021г. – заверен препис, Заявление Г2 с вх. № 20221217214049 с приложени
към същото документи.
Настоящият съдебен състав кредитира в цялост приобщени на осн. чл.283 НПК към
доказателствената съвкупност писмени доказателства, като същите се явяват логични,
последователни, вътрешнобезпротиворечиви и съответни едни на други. Последните,по
несъмнен начин установяват фактите, включени в предмета на доказване по делото. Съдът
2
възприема в цялост приобщените по делото писмени доказателства, тъй като същите са
логични, последователни, съответни и не се опровергават при преценката им, както по
отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране на
който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на
административнонаказателното производство и съдебното следствие. Предвид
еднопосочния характер на доказателствените източници и по аргумент за противното от
разпоредбата на чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК съдът намира, че не дължи обсъждането на
всеки от тях поотделно, като при съвкупната им преценка по безпротиворечив начин се
установява изложената по-горе фактическа обстановка.
Въз основа на възприетата за несъмнена фактическа обстановка и след като, предвид
разпоредбата на чл.334 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН, извърши цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на обжалване, в
рамките на преклузивния срок, с оглед, на което е допустима, а разгледана по същество в
рамките на правомощията на съда да извърши цялостна проверка на обжалваното НП,
налага отмяна на същото макар и не по изложените в жалбата съображения.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу дружеството е
повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН №
F727427/27.09.2017 година, който е съставен от компетентен орган, в рамките на
материалната и териториална компетентност на последния. Съгласно чл.78, ал.1 от ЗСч,
актовете за нарушения се съставят от органите по приходите, към които, съгласно чл.7, ал.1,
т.4 от ЗНАП се числят и служителите на Национална агенция по приходите, заемащи
длъжност „инспектор по приходите.”
Наказателното постановление също е издадено от териториално и материално
компетентен орган-заместник директор на ТД на НАП-гр.София, като съгласно чл.78, ал. 2
от ЗСч, наказателните постановления за нарушения по същия закон се издават от министъра
на финансите или упълномощено от него лице, каквото, съгласно т.2, б.А на Заповед ЗМФ-
644/28.08.2020г. се явява заместник директорът на териториална дирекция на НАП.
При съставянето на процесния АУАН не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да рефлектират върху неговата законосъобразност като, актът съдържа
всички посочени в чл.42 от ЗАНН, реквизити. На база така съставения АУАН е издадено
процесното НП, последното съдържа всички предвидени в чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити и
при неговото издаване съдът не констатира допуснати процесуални нарушения
обосноваващи отмяната му.
По отношение на оплакването в касационната жалба, че е допуснато нарушение на чл.
34 ЗАНН, следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 34, ал. 1, изр. 2, предл. 1 от ЗАНН
постановява, че административнонаказателно производство не се образува, ако не е съставен
акт за установяване на административно нарушение в продължение на три месеца от
откриване на нарушителя. Понятието "откриване на нарушителя" не е легално дефинирано
от ЗАНН, но доктрината и съдебната практика възприемат, че откриване има, когато
компетентният орган разполага с данните, въз основа на които да установи нарушението и
да идентифицира извършителя му. Това е моментът, в който необходимите за това
материали и/или информация, са налични в съответната администрация, защото от тогава
фактически и юридически съществува възможност овластеният за това орган да определи
субекта на нарушение, времето и мястото на извършването му, ведно със съществените му
признаци от обективна и субективна страна по определен състав. Затова и тримесечният
срок по чл. 34, ал. 1, изр. 2, предл. 1 от ЗАНН ще започне да тече от момента, в който
съществуват условия за такава преценка от органите по приходите НАП на база получени
достатъчни данни за нарушението и неговото авторство, което в настоящия случай е
реализирано на 17.07.2023г., когато в НАП е получена информация от АВ за юридическите
3
лица, които не са подали годишен финансов отчет за 2021 година в Търговския регистър.
Изложената в АУАН фактическа обстановка, съответства на НП, както и на приетото
за установено от съда. Правилно АНО е подвел установените факти под посочената
материално правна норма като законосъобразно е констатирал, че е налице неизпълнение от
страна на търговско дружество „********” ООД на разпоредбата на чл.38, ал.1, т.1 ЗСч.
Това произтича от обстоятелството, че в нарушение на посочената разпоредба, дружеството,
което има качеството на търговец по смисъла на чл.1, ал.2, т.1 ТЗ, не е изпълнило
задължението си да заяви вписването и да представи за обявяване ГФО за 2021г. в срок до
30.09.2022г. Съгласно изричния текст на цитираната норма, всички предприятия, каквото
по смисъла на чл.2, т.1 ЗСч се явява и „********” ООД са задължени да публикуват своите
ГФО, което за регистрираните търговци се осъществява именно чрез обявяване в ТР, което
дружеството не е сторило в указания срок, а със закъснение над два месеца. Нарушението е
осъществено от юридическо лице, предвид, на което обсъждането на субективната страна се
явява безпредметно.
При това обаче наказващия орган правилно е определил приложимата санкционна
разпоредба, като за описаното в НП нарушение- неизпълнение на задължение за
публикуване на ГФО в сроковете по чл.38 ЗСчет е предвиден изричен състав на
административно нарушение, а именно по чл.74, ал.1 ЗСчет.
За нарушаване на разпоредбата на чл.38 ЗСч, чл. 74, ал. 1 от ЗСч предвижда
имуществена санкция в размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за
отчетния период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200
лв. Съгласно подадената пред НАП, ГДД на дружеството за 2022г., "********" ООД е
реализирало нетни приходи от продажби в размер на 1 334 699.38 лева. С оглед на това
границите на имуществената санкция в настоящия случай са в размер от 1334.70 лева до
6673.50 лева. Наказващият орган е определил същия на 1350 лева т.е. в размер почти равен
на минималния, който с оглед правомощията на съда в настоящото производство не налага
допълнителното му обсъждане.
Съдът не споделя аргументите за отмяна на наказателното постановление, изложени в
жалбата, които сочат на твърдения за маловажност на случая. Съгласно §.1, т.4 ДР на ЗАНН,
където се сдържа легалната дефиниция на понятието маловажен случай, приложима към
административните нарушения , маловажен е случаят, който поради липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на престъпление от съответния вид. В настоящия случай, доколкото по правило се касае за
нарушение от категорията на формалните, общественоопасните последици са по дефиниция
изключени от състава, т.е. законодателят е приел, че пропускът за своевременно подаване на
ГФО, е достатъчно основание за ангажиране на административно-наказателна отговорност и
без да е необходимо настъпването на други обществено-опасни последици. На следващо
място не се констатират други особено съществени смекчаващи обстоятелства, които в
значителна степен да снижават обществената опасност на извършеното в сравнение с
обичайните случаи на нарушения от същия вид. Напротив вярно е обратното, като се касае
за значителни периоди на забавяне от почти над два месеца. Действително липсват данни за
предходни нарушения, налице е съдействие на дружеството при отстраняването, което обаче
според съда е било отчетено от наказващия орган при определяне на санкция в почти
минимален размер, и не представлява особеност, която в значителна степен да снижава
обществената опасност на допуснатото нарушение до степен да изключва същата. Съответно
е и разбирането, отразено в практиката на касационната инстанция, като например -
Решение № 7041 от 20.11.2023г. по адм.д. № 7764/2023г., Решение № 3814 от 09.06.2023г.
по адм.д. № 2928/2023г., Решение № 6437 от 03.11.2022г. по адм.д.№ 6291/2022г., Решение
№ 4810 от 14.07.2022г. по адм.д. № 3584/2022г., всички по описа на АССГ и други.
4
Ето защо съдът намира, че издаденото наказателно постановление следва да бъде
потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.
Предвид изхода на делото следва да бъде уважено и направеното на основание
чл.63д, ал.4 от ЗАНН искане на процесуалния представител на въззиваемата страна за
присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение. Основанието за
това е нормата на чл.63д, ал.5 ЗАНН, в полза присъждането на възнаграждение определено
според правилата на Наредбата за заплащане на правната помощ, в случай на
представителство на административен орган от страна на юрисконсулт. В настоящото
производство, въззиваемата страна- директора на офис при ТД на НАП е била
представлявана от надлежно упълномощен за това юрисконсулт, като съдът намери, че
справедливият размер на възнаграждението, преценен в рамките указани на чл.27е
Наредбата за заплащането на правната помощ, относим именно към защита в производства
по ЗАНН е 80 лева, доколкото по делото е проведени едно съдебно заседание по не са
представяни допълнителни доказателства. Същото следва да бъде присъдено в полза на
НАП, като първостепенен разпоредител с бюджетни средства.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 ЗАНН, СЪДЪТ:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП) № 736543-F727427 от 09.11.2013
година, заместник-директорът на ТД на НАП-гр.София е наложил на “********” ООД, с
ЕИК ******* наказание глоба в размер на 1350 /хиляда триста и петдесет/ лева на осн.
чл.74, ал.1 от ЗСч за нарушение на чл.38, ал.1, т.1 ЗСч.
ОСЪЖДА “********” ООД, с ЕИК ******* да заплати на НАП сумата от
80/осемдесет/ лева, съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София град в 14 – дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5