РЕШЕНИЕ
№686 дата 23 май 2022г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас, ІХ- ти
състав,
в публично заседание на 28 април
2022г., в следния състав:
Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
Секретар: Илияна Георгиева
Прокурор:……………………….
разгледа адм. дело № 2724 по
описа за 2021г.
и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.215, ал.1, във вр. с чл.57а,
ал.3 от ЗУТ.
Предмет
на оспорване е Заповед № РД-16-1695/27.10.2021г. на кмета на Община Поморие, с която, на основание чл.57а,
ал.1, т.1 от ЗУТ, е разпоредено Н.С.Р. да премахне преместваем обект, описан
като метално хале, разположен в северната част на поземлен имот с идентификатор
57491.21.284 по КК на гр.Поморие, м.“Палеокастро“.
Жалбоподателят
Н.Р. оспорва издадената заповед като възразява, че не са налице сочените в нея
фактически и правни основания за издаването й, като противоречи на правната
разпоредба на чл.57а, ал.1, във вр. с чл.56, ал.1, т.2 от ЗУТ и издадена при
същестевни процесуални нарушения и в несъответствие с целта на закона. Иска се
отмяна на заповедта.
В
съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник, който поддържа
жалбата на сочените в нея основания, ангажира допълнителни доказателства, в т.ч. и съдебно-техническа експертиза,
претендира разноски..
Ответникът
– кмет на Община Поморие се представлява от адвокат, който оспорва
основателността на жалбата, като поддържа становището, че обектът е
преместваем, предвид неговите технически характеристики и начин на изпълнение.
Моли за присъждане на разноските.
Жалбата
е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна,
засегната от действието на издадената заповед и депозирана в предвидения от закона срок.
Разгледана
по същество е основателна.
Административното производство е
образувано със съставяне на констативен акт № 8/20.10.2021г. от служители на
Община Поморие за извършена проверка на обект, описан като метално хале, с площ
от 127,43кв.м., изпълнен от панели, с двускатен покрив от ламарина, разположен
в северната част на поземлен имот с идентификатор 57491.21.284 по КК на
гр.Поморие, м.“Палеокастро“. Посочено е, че имотът е собственост на
жалбоподателя Н.Р., а за обекта не се представя разрешение за поставянето му в
нарушение на чл.56, ал.1, т.2 от ЗУТ.
Против
съставения констативен акт жалбоподателят депозирал възражение вх. №
944-99-3/25.10.2021г., видно от което, посочил е, че счита за неправилна
констатацията за нарушение нормата на чл.56, ал.1, т.2 от ЗУТ.
Съобразно
фактическите данни по констативния акт, с оглед конструкцията на обекта, начина
на неговото изграждане и вложени материали, административният орган е приел, че
се касае за преместваем обект по смисъла на § 5, т.80 от ДР на ЗУТ, който би
могъл да бъде преместен, респ. премахнат без демонтаж, посредством простото му
отделяне от терена, без да извърши разрушаване или засягане на целостта му, за
който не е издадено разрешение за поставянето му, поради което по отношение на
него е приложима процедурата по ЗУТ за премахване, поради което и на основание чл.57а, ал.1, т.1 от ЗУТ, кметът на Община
Поморие издал процесната Заповед № РД-16-1695/27.10.2017г., с която разпоредил
жалбоподателят Н.С.Р. да премахне преместваем обект, описан като метално хале,
разположен в северната част на поземлен имот с идентификатор 57491.21.284 по КК
на гр.Поморие, м.“Палеокастро“.
Заповедта е незаконосъобразна.
Спорът по делото е фактически и касае
изводът дали процесният обект е преместваем такъв или представлява строеж и в
зависимост от този извод следва да се преценява дали материалният закон е
правилно приложен.
По
делото беше назначена съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която, след
оглед на място на процесния обект, изготви заключение, видно от което,
констатирало е, че процесният обект представлява сграда с метална конструкция,
състояща се от метални колони и греди и двускатни покривни ферми. Използвани са
двойни Т-профили и винкели, като всички конструктивни елементи са свързани чрез
заварки, а колоните са насадени в ивични стоманобетонови основи. Стените на
сградата са два вида – от панели монтирани върху металните колони и от тухлена
зидария, като тухлените зидове стъпват върху ивичните стоманобетонови основи.
Покривът е двускатен, с покритие от ламарина. Посочено е, че помещенията в
сградата са две, като преграднитя зид между тях е изпълнен от тухлена зидария,
а подът в двете помещения е бетонова настилка. Сградата е електрифицирана и
водоснабдена. При така установеното фактическо изпълнение, изводът на вещото
лице е, че обектът не може да бъде отделен от повърхността и от мрежите на
техническата инфраструктура и да бъде преместен в пространството без да загуби
своята индивидуализация и възможността да бъде ползван на друго място със
същото или подобно предназначение без да бъде нарушена неговата цялост и без да
се измени трайно субстанцията на терена, върху който е разположен. При
изслушване в съдебно заседание експертът уточнява, че ивичната стоманобетонова
основа представлява стена, вкопана в терена, армирана, която носи конструкцията
и няма как обектът, който има и тухлени зидове, да бъде преместен в неговата
цялост, заедно с основите. Пояснява също, че ако остане ивичната основа, въпрос
на изчисления е дали може да се изгради някаква конструкция върху нея.
Определението за преместваем обект е
дадено в §5, т.80 от ДР на ЗУТ и едно от условията, за да е налице такъв обект,
е възможността да бъде отделен от повърхността (мястото, на което е поставен) и
да бъде преместен в пространството, без да губи своята конструктивна цялост. В случая се касае за обект, чиято конструкция
стъпва върху стоманобетонова ивична основа. Изпълнението на такава основа
безспорно изменя трайно субстанцията на земята и не се касае само за отнемане
на повърхностен слой, предвид необходимостта от изкопни работи за полагане на основата
и начина, по който е изпълнен не представлява временно закрепване към земята,
тъй като колоните са насадени в ивичните основи, т.е. не е налице сглобяем или
монолитен конструктивен елемент, неразделна част от преместваем обект,
посредством който да се осигури конструктивната и пространствена устойчивост на
обекта, в каквато насока е друга част от изискването за преместваем обект. Също
така, установи се, че една от външните ограждащи стени, както и вътрешната
разделителна стена, са изпълнени от тухлена зидария. Това в още по-голяма
степен прави обективно невъзможно отделянето и преместването на обекта без да
се засегне неговата конструктивна цялост. Що се касае до поставения в съдебно
заседания въпрос дали изпълнената ивична стоманобетонова основа може да служи
като основа за строеж, следва да се посочи, че законовото изискване поставено в
изречение 2-ро на т.80 от § 5 от ЗУТ визира посочения там сглобяем или
монолитен конструктивен елемент да не може да служи за основа за изграждане на
строеж, а не да се преценява дали изпълнените стоманобетонови ивични основи
могат да служат като такава основа.
Предвид изложените мотиви следва да се
приеме, че процесният обект не може да се квалифицира като преместваем поради
начина на неговото изпълнение, като в случая е налице строеж по смисъла на т.38
от § 5 от ДР на ЗУТ, което обосновава извод за неправилно приложение на
материалния закон в хипотезата на чл.57а от ЗУТ – отменително основание по
чл.146, т.4 от АПК.
На
основание изложените мотиви оспорената заповед следва да се отмени, като
съобразно този изход на процеса в полза на жалбоподателя следва да се присъдят
разноските по делото в документиран размер от 1160лв.
Така
мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК и чл.215, ал.7, т.4 от ЗУТ,
Бургаският административен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Заповед № РД-16-1695/27.10.2021г. на кмета на
Община Поморие.
ОСЪЖДА
Община Поморие, гр.Поморие, ул.“Солна“ № 5, с ЕИК *********, да заплати на Н.С.Р.
***, с ЕГН **********, сумата от 1160лв. разноски по делото.
Решението
е окончателно.
СЪДИЯ: