№ 357
гр. София, 16.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Александра Йорданова
Членове:Стоян Михов
Десислава Алексиева
при участието на секретаря Силва Д. Абаджиева
в присъствието на прокурора В. Т. В.
като разгледа докладваното от Александра Йорданова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20231100601782 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С присъда от 21.11.2022г., постановена по НОХД №13937/2020г., СРС,
НО, 147-ми състав, е признал подсъдимия К. М. М. за ВИНОВЕН в това, че
на 10.07.2020г. около 11.15 часа в гр.София, ж.к.“Люлин“, ул. „Владимир
Динчев“, с посока на движение от бул. „Д-р Петър Дертлиев“ към бул. „Луи
Пастьор“ и срещу блок 115 е управлявал моторно превозно средство - лек
автомобил марка “Мерцедес”, модел „Ц 250 ТД“, с peг. № СА **** МА с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,3 на
хиляда, установено по надлежния ред, с техническо средство „Алкотест
Дрегер 7510“ с фабр.№ 0135, проба № 283, съгласно чл. 3, ал. 1 и чл. 6, ал. 9
от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на
алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози /обн. ДВ. бр. 61 от
28 юли 2017 г., в сила от 29.09.2017г./, като съгласно чл. 3, ал. 1 „При
извършване на проверка на място от контролните органи употребата на
алкохол се установява с техническо средство....“ и чл. 6, ал. 9
„Концентрацията на алкохол в кръвта ... се установява въз основа на
1
показанията на техническото средство за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта .... в случаите .. при отказ за изследване с доказателствен
анализатор и/или за даване на проби за изследване“ и със съдебна
химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза с изх. № И-
6940/13.08.2020г. на Военномедицинска академия-престъпление по чл.343б,
ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 303 НПК и чл. 343б, ал. 1 от НК
вр. чл. 54, ал.1 НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
една година и "ГЛОБА" в размер на 200 лева.
Съдът е отложил на основание чл. 66, ал. 1 от НК, изпълнението на
наложеното наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три години, считано
от влизане на присъдата в сила.
Съдът на основание чл. 343 г от НК, във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК е
лишил подсъдимия К. М. М. от правото да управлява МПС за срок една
година.
Съдът е приспаднал на основание чл. 59, ал. 4 НК, времето през което
подсъдимият е бил лишен от право да управлява МПС по административен
ред за същото деяние, считано от фактическото изземване на СУМПС.
Съдът на основание чл. 189, ал. 3 НПК е осъдил подсъдимия К. М. М. да
заплати разноски по водене на делото, направени на досъдебното
производство в размер на 164,70 лева - в полза на СДВР; разноски по водене
на делото, направени в хода на съдебното производство в размер на 60 лева -
в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на СРС, на основание чл.
190, ал. 2 НПК да заплати 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист в
полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на СРС.
Срещу така постановената присъда е подадена жалба и допълнение към
нея от упълномощения защитник на подсъдимия К. М. - адв. Д., с която
атакуваната присъда се окачествява като неправилна и незаконосъобразна,
иска се отмяната й и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да
бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение.
В проведеното по реда на чл.327 от НПК закрито съдебно заседание
въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага
разпит на подсъдимия, както и събирането на други доказателства.
В открито съдебно заседание упълномощеният защитник на подсъдимия
М. – адв.Д. моли да се отмени първоинстанционната присъда като неправилна
2
и незаконосъобразна. Посочва се, че по делото не е доказано, че именно
подсъдимият е управлявал моторното превозно средство под въздействието
на алкохол над 1,2 промила.
Представителят на Софийска градска прокуратура моли да се потвърди
първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна. Посочва, че
в хода на досъдебното производство, както и съдебното следствие пред
първоинстанционния съд не са допуснати процесуални нарушения, което от
своя страна води до извода, че деянието е доказано по безспорен и
категоричен начин.
Подсъдимият К. М. редовно уведомен не се явява лично пред
въззивната инстанция и не взема становище по делото.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и
тези, изложени в съдебно заседание, и след като в съответствие с чл. 314 НПК
провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно
легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен
контрол, поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
За да постанови обжалваната присъда, първоинстанционният съд е
събрал всички достъпни и относими доказателства и доказателствени
средства: показанията на свидетелите Н.З.И., Я.П.Г., А.Г.И., Е.К.К. и К.С.С. -
депозирани в хода на съдебното следствие както и тези, прочетени по реда
начл. 281, ал. 4 във вр. с чл. 1, т. 2 от НПК, писмените доказателства - акт за
установяване на административно нарушение № 664363 от дата 10.07.2020 г.,
Заповед за ПАМ № 1468 от 10.07.2020 г., г., отчет от техническо средство "
Алкотест Дрегер 7510“ с фабр.№ 0135, справка за извършена лаболаторна
проверка на техническо средство " Алкотест Дрегер 7510“ с фабр.№ 0135,
талон за медицинско изследване № 093204/10.07.2020 г., протокол за
медицинско изследване, копие на лична карта на подсъдимия, справка за
нарушител водач, справка за съдимост, както и всички останали приложени,
представени и приети по делото писмени доказателства, както и способи за
доказване - заключението на изготвената в хода на досъдебното производство
съдебно- химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза.
Въззивният съд след собствен комплексен анализ на всички събрани по
3
делото доказателства намира за установена фактическа обстановка,
идентична на приетата от районния съд, която счита за обоснована и
почиваща на вярна и добросъвестна интерпретация на събраните по делото
доказателства, анализирани в тяхната съвкупност.
Обосновано районният съд е установил, че:
Подсъдимият К. М. М. е роден на **** г. в гр.София. Същият е
български гражданин, женен, със средно образование, неосъждан, с ЕГН
**********.
Полицейските служители при 09 РУ - СДВР Н.З.И., Я.П.Г. и А.Г.И.
били назначени като АП 195 на 10.07.2020 г. от 7.00 до 19.00 часа. Около
11,15 ч. същия ден, при обход на маршрут в ж.к.“Люлин“, свидетелите
забелязали лек автомобил марка “Мерцедес”, модел „Ц 250 ТД“, с peг. № СА
**** МА, който се движил по ул. „Владимир Динчев“, с посока на движение
от бул. „Д-р Петър Дертлиев“ към бул. „Луи Пастьор, управляван от
подсъдимия К. М. М.. Полицейските служители последвали с автомобила си
моторното превозно средство и го спрели за проверка срещу блок 115 в
ж.к.“Люлин“. При проверката констатирали, че водачът на моторното
превозно средство лъха силно на алкохол, поради което уведомили за това
обстоятелство дежурния ОДЧ при 09 РУ-СДВР и поискали съдействие от
екип на отдел "Пътна полиция" към СДВР, с цел извършване на тест за
установяване на употребата на алкохол с техническо средство.На място
пристигнал екип на ОПП-СДВР, в състава на който били свидетелите Е.К.К. и
К.С.С. - служители на ОПП- СДВР. Подс. М. бил тестван с техническо
средство - „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр.№ 0135, проба № 283, с цел
установяване на употреба на алкохол. При извършената проверка на подс.М.
се установило, че в неговата проба, взета в 12,01 часа на 10.07.2020г. има
наличие на алкохол в издишания въздух с положителен резултат 1,51 /едно
цяло и петдесет и едно/ на хиляда. Предвид отчетения резултат свидетелят К.
съставил акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №
664363 от дата 10.07.2020 г. на подс. М. за нарушение на разпоредбите на
Закона за движението по пътищата, а св. Станков му издал талон за
медицинско изследване № 093204 за явяване в МБАЛ „Света Анна” и вземане
на кръвна проба. Със служебния си автомобил полицейските служители Н.И.,
Я.Г. и А.И. транспортирали подс. К. М. М. в МБАЛ „Света Анна - София”
4
АД, където последният отказал да даде кръвна проба за изследване
употребата на алкохол.
От заключението на изготвената в хода на досъдебното производство
съдебна химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза с изх. № И-
6940/13.08.2020г. на Военномедицинска академия става ясно, че
концентрацията на алкохол в кръвта на подс. К. М. М. в 11,15 часа на
10.07.2020г. е била 1,3 на хиляда.
От материалите по делото се установява, че към 10.07.2020 г.
подсъдимият е бил правоспособен водач на МПС. На същият е издадена
ЗППАМ № 1468 от 10.07.2020 г., с която на основание чл. 171, т. 1,6. "б. " от
ЗДвП му е наложена санкция - временно отнемане на СУМПС до решаване на
въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца, както и е отнето
свидетелството му за управление на МПС.
Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на
база на доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие
пред първата и въззивната съдебни инстанции и на досъдебното
производство.
Първоинстанционният съд е извършил подробен анализ на събраните
гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, като е преценил
същите както поотделно, така и в тяхната съвкупност и е извел правилно
фактически изводи. Не са допуснати и логически грешки при оценката на
наличния доказателствен материал, като съответствие с изискванията на
чл.305, ал.3 от НПК съдът е обсъдил комплексно събраните по делото
доказателствени източници и е обосновал съображенията си, въз основа на
които е изградил фактическите си констатации. Извършеният от СРС анализ
на доказателствата напълно се подкрепя от настоящата инстанция, като при
установяване на решаващите факти, свързани с въпроса извършено ли е
инкриминираното деяние от подс. К. М., контролираният съд е анализирал
подробно доказателствената съвкупност, в която решаващо значение са
данните от кредитираните гласни доказателствени средства и писмени
доказателства, приобщени по делото.
Въззивният съд анализира показанията на свидетелите Н.И., Я.Г. и А.И.
и ги кредитира като такива с висока доказателствена стойност, като от тях се
установяват времето, мястото и механизма на извършеното от страна на подс.
5
К. М. деяние. Въззивният съдебен състав намира показанията им за
непротиворечиви, хронологично последователни и убедителни относно
случилото се на процесната дата и предприетите от тях действия- съответно
по пристъпване към проверка на подсъдимия с оглед неадекватното му
поведение по пътя от управлявания от него лек автомобил,констатираното от
тях, че същият лъха силно на алкохол, пристигането на дежурния автопатрул
със свидетелите Е.К.К. и К.С.С. и резултатите от техническото средство
„Алкотест Дрегер“.Полицейските служители подробно описват подсъдимият
и неговото поведение.
Показанията на свидетелите Н.И., Я.Г. и А.И. напълно се подкрепя от
изложеното от свидетелите Е.К.К. и К.С.С., които се отзовали на сигнала им
и проверили с техническо средство подс. К. М. за употреба на алкохол, както
и от съставения акт за установяване на административно нарушение № №
664363 от дата 10.07.2020 г.
Въззивният съд отдава липсата на спомени по отношение на детайли,
свързани с процесния случай, от страна на полицейските служители Я.Г. и
А.И. при разпита им в хода на първоинстанционното съдебно следствие на
изминалия период от време, както и на големия брой еднотипни случаи, с
които се сблъскват при изпълнение на служебните си задължения, като
непълнотите са преодолени с прочитане на протоколите от разпитите им от
досъдебното производство на основание на чл. 281, ал. 4, вр. сал. 1,т. 2 НПК.
Въззивната инстанция се солидаризира и с кредитирането на
изготвената съдебно- химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза,
от заключението на която се установява,че концентрацията на алкохол в
кръвта на подс. К. М. в 11,15 часа на 10.07.2020г., когато бил спрян за
проверка, е била 1,3 на хиляда, като се отчитат процесите на резорбция и
елиминация на алкохола.
Инкриминираната концентрация на алкохол по делото е установена по
реда, нормативно предвиден за установяване употреба на алкохол от водачите
на моторни превозни средства, в хипотезата на отказ на лицето да даде кръв
за изследване. Използването от специализирания екип на СДВР- ОПП
техническо средство за проверка употребата на алкохол, е било сред
определените със заповед на министъра на вътрешните работи, а също така е
било изправно и направените с него измервания са в съответствие със Закона
6
за измерванията, използвано в рамките на 6-месечния срок на извършена
последваща проверка, реализирана в Лаборатория за проверка на средства за
измерване в полицейска техника при СДВР. По делото се установява,че на
10.07.2020г. е съставен талон за медицинско изследване № 093204 на
подсъдимия , който е необходим за започване на процедурата по Наредба №
1/2017г. В този талон е записано, че чрез техническо средство „Алкотест
дрегер“ 7510 с фабр. № 0135 са отчетени стойности 1,51 на хиляда промила,
съгласно от направената разпечатка от паметта на техническото средство,
отразено и в съдържанието на съставения на местопроизшествието акт за
установяване на административно нарушение, потвърждаващи освен това, че
пробата му е била качествена, а при положение, че в случая подсъдимият,
макар и придружен от полицейски служители до указаното в талона за
медицинско изследване, лечебно заведение, да даде кръв за изследване,
всъщност е отказал да стори това. Ето защо съдът приема, че е спазен чл.6,
ал.9 от Наредба №1 от 19.07.2017г. вл.в сила от 29.09.2017г. според която при
отказ на водача да даде кръв за изследване употребата на алкохол се
установява въз основа на показанията на техническото средство или теста.
Що се отнася до останалите писмени доказателства, съдебният състав
счита, че същите спомагат за изясняването на обстоятелствата по делото, като
кредитира същите.
По отношение на съдебното минало на подсъдимия, въззивният съд
даде вяра на приложената по делото справка за съдимост, от която се
извеждат данни, че същият е с чисто съдебно минало.
Предвид всичко изложено, въз основа на така направения анализ на
доказателствата и въз основа на установената фактическа обстановка,
първостепенният съд е направил правилни правни изводи, досежно
съставомерността на инкриминираното деяние, като напълно
законосъобразно и обосновано го е подвел под състава на престъплението по
чл. 343б, ал.1 НК, доколкото събраните по делото доказателства сочат на
това, че извършеното на инкриминираната дата и място от подсъдимото лице
, от обективна и субективна страна, съставлява именно на това престъпление.
От обективна страна, подсъдимият на 10.07.2020г. около 11.15 часа в
гр.София, ж.к.“Люлин“, ул. „Владимир Динчев“, с посока на движение от бул.
„Д-р Петър Дертлиев“ към бул. „Луи Пастьор“ и срещу блок 115 е управлявал
7
моторно превозно средство - лек автомобил марка “Мерцедес”, модел „Ц 250
ТД“, с per. № СА **** МА с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на
хиляда, а именно 1,3 на хиляда, установено по надлежния ред, с техническо
средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр.№ 0135, проба № 283, съгласно чл. 3,
ал. 1 и чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози /обн.
ДВ. бр. 61 от 28 юли 2017 г., в сила от 29.09.2017г./.
От субективна страна, районният съд правилно е приел, че деянието е
извършено при пряк умисъл. Подсъдимият е извършил съзнавайки, че е
употребил алкохол, като и съзнавайки наличието на законова забрана в това
състояние да управлява моторно превозно средство, въпреки което е
предприел управление на автомобила. Вината е неюридическо свойство на
престъплението, защото нейното наличие не зависи от закона, а от
установените в процеса факти за поведението на дееца. Поради това изводите
на съда за субективната страна на престъплението се основават на
обективните данни по делото. При така установените обективни факти,
подробно посочени по- горе, е безспорно, че подсъдимият е имал вярна
представа за всички фактически обстоятелства на извършеното деяние, които
му придават обществена опасност и които са послужили за инкриминирането
му като престъпление по транспорта – шофиране в нетрезво състояние.
Мотивиран от горното, настоящия съдебен състав намира, че районният
съд е направил правилни, обосновани и доказателствено обезпечени правни
изводи за съставомерността, от обективна и субективна страна, на вмененото
на подс. М. инкриминирано деяние.
На следващо място въззивният съд провери индивидуализацията на
наказателната отговорност на подсъдимия и наложеното му наказание по вид
и размер.
Правилно като отегчаващи отговорността обстоятелства са приети
наличието на множество нарушения на правилата на ЗДвП, видно от справка
картон на водача, приложена по делото и високата степен на обществена
опасност на деянието, което е свързано със застрашаване на живота и
здравето не само на подсъдимия, но и на всички останали участници в
движението на пътя, а като смекчаващи са отчетени чистото съдебно минало
на подсъдимия и изминалия период от осъществяване на деянието
8
Споделя се и становището на СРС, че не са налице предпоставки за
приложение на чл.55 от НК, поради липсата на многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства.Първостепенният съд е наложил наказания, като
въззивният съдебен състав намира за адекватни, с оглед степента на
обществената опасност на деянието и дееца, смекчаващото и отегчаващото
отговорността обстоятелства и целите, предвидени чл.36 от НК, като на
подсъдимия е наложено наказание една година „лишаване от свобода“, както
и наказание глоба в размер на 200 лв.
Въззивният съд споделя и извода на контролираната инстанция, че са
налице материално-правните предпоставки за приложение на чл.66, ал.1 от
НК по отношение на наказанието „Лишаване от свобода“, но счита че
изпълнението на същото следва да е отложено за изпитателен срок от три
години, тъй като целите на наказанието биха се изпълнили и по този начин.
Въззивният състав намира за резонно и наложеното на осн. чл. 37, ал.1
т.7 от НК във вр. с чл. 343г от НК наказание на подс. М. лишаване от право
да управлява МПС за срок от 12 месеца,като е приспадна времето, през което
по административен ред водачът е бил лишен от правото да управлява МПС.
Законосъобразно и на основание чл. чл. 59, ал.4 от НК е приспаднато
времето, през което подсъдимият е бил лишен от право да управлява моторно
превозно средство по административен ред.
Правилно с оглед изхода на делото съдът на основание чл. 189, ал. 3 от
НПК, е осъдил подсъдимият М. да заплати направените по делото разноски.
С оглед изложеното и при осъществената в цялост служебна проверка
на обжалваната присъда от Софийски градски съд не бяха констатирани
неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на
процесуалните правила или необоснованост, даващи основание за изменение
или отмяна на присъдата, поради което същата следва да бъде потвърдена
изцяло.
С оглед изложеното и на основание чл.338 във вр. с чл.334, т.6 от НПК,
Софийски Градски съд, НО, ІХ въззивен състав
РЕШИ:
9
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 21.11.2022г., постановена по н.о.х.д. №
13937/2020г. по описа на Софийски районен съд, НО, 147-ми състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10