№ 23
гр. С., 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря БРАНИМИРА В. ИВАНОВА ПЕНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20221110210563 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Д.“ АД, ЕИК ХХХХХХХХ, със седалище и
адрес на управление в гр.С., бул.“И.Ш.“ ...., Търговски център ...., сграда
........, представлявано от Х.Н.Х., чрез адв.К., срещу Наказателно
постановление № 42-0002247/21.07.2022 г., издадено от Директор на РД“АА“
- С., с което дружеството – жалбоподател е наложена имуществена санкция в
размер на 3000 (три хиляди) лева за нарушение на чл. 100 от Закон за
автомобилните превози (ЗАвПр.).
В жалбата се релевират пространни доводи, че атакуваното наказателно
постановление е неправилно и незаконосъобразно, постановено при
съществени нарушения на процесуалните правила, довело до ограничаване и
нарушаване правото на ефективна защита на наказаното лице. В подкрепа на
изложеното се поддържа, че не е осъществен съставът на нарушението, за
което е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя, като се сочи, че на 10.05.2022 г. се е провеждал
законосъобразен протест – шествие, организиран от седем браншови
организации в областта на автомобилния превоз, проведен при спазване
изискванията на Закона за събранията, митингите и манифестациите. Навежда
се, че за провеждането на същия своевременно е било подадено заявление с
1
вх. № СОА-СГ01-290/05.05.2022 г. в Столична община, с копие до директора
на СДВР, сектор "Масови мероприятия", като била посочена надлежно и
програмата на протестните действия. Във връзка със заявлението било
изготвено и съгласувателно писмо от Столична община с изх. № № СОА-
СГ01-290-1/09.05.2022 г., с което било разрешено за времето от 08:00 ч. до
10:00 часа – сборен пункт на тежкотоварни превозни средства и автобуси,
участващи в мероприятието на бул. "Цариградско шосе" между Околовръстен
път и 7- ми километър посока център, без да се засягат спирките на масов
градски транспорт, а за времето от 10:00 ч. до 11:00 ч. – шествие по бул.
"Цариградско шосе". Съгласно т. 5 от цитираното писмо "Организацията на
движението, престоя и паркирането на пътни превозни средства да се
осъществява съгласно заповед на кмета на Столична община, изготвена от
дирекция "Управление и анализ на трафика". Сочи се, че по време на протеста
водачите на тежкотоварните автомобили и автобуси са изпълнявали
разпорежданията на органите на МВР, като са се придвижвали от сборния
пункт до мястото на провеждане на протеста в колона и не е имало
възможност товарните автомобили да извършват каквито и да било маневри,
а по време на протеста едната от лентите е била свободна за преминаване на
превозни средства, като не е имало препречване на свободното движение на
МПС по пътя. Според изложеното в жалбата, ако по време на протеста са
били извършени нарушения от протестиращите водачи на МПС, то
контролните органи, присъстващи на място, е следвало за установените от тях
нарушения да съставят АУАН.
На следващо място се поддържа, че превозвачът „Д.“ АД на 02.06.2022 г.
е получил известие от РД“АА“, че на основание чл. 91, ал. 3, т. 5 от ЗАвПр. и
Наредба № 14/27.08.2009 г. на дружеството ще се извърши тематична
проверка за периода от 01.03.2022 г. до 31.05.2022 г., като извършването на
тематичната проверка приключила със съставяне на констативен протокол, с
който не били установени нарушения на нормативната уредба, отнасяща се до
извършването на превози. С протокола били констатирани нарушения на чл.
100 от ЗАвПр, за които били съставени 7 броя АУАН с идентично
съдържание, но за различни превозни средства. В обжалваното НП било
посочено, че нарушението се установява от снимков материал и доклад от
17.05.2022 г. Посоченият снимков материал не бил предявен на представител
на дружеството –жалбоподател и не било ясно с какво техническо средство е
2
изготвен.
Отделно от това се навежда, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
по смисъла на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като в случая липсва
яснота относно датата и мястото на извършеното нарушение.
По изложените съображения се отправя молба към съда за отмяна на
атакуваното НП, като в условията на алтернативност се прави искане за
приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
В проведените по делото съдебни заседания въззивникът, редовно
призован, се представлява от адв.М. и адв.К. – с доказателства по делото за
надлежно учредена представителна власт. В дадения ход по същество
процесуалните представители пледират за отмяна на обжалваното НП по
съображенията, развити в жалбата. Претендират се сторените в
производството разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата стана, редовно призована, не изпраща процесуален
представител. В съпроводително писмо и в депозирано по делото писмено
становище, наказващият орган – Директор на Регионална дирекция
“Автомобилна администрация“ – С., изразява становище за
законосъобразност на атакуваното наказателно постановление, поради което
моли депозираната срещу него жалба да бъде оставена без уважение.
Релевира се възражение за прекомерност по отношение размера на
претендираните разноски на насрещната страна.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
На 10.06.2022 г. св. Д. Р. Б. и колегата му Г.Н.А. – на длъжност
„инспектори“ в РД"АА"- С., извършили тематична проверка по документи в
сградата на РД“АА“ - С., на ул. „Витиня“ № 1 на „Д.“ АД, ЕИК ХХХХХХХХ,
притежаващо международен лиценз за извършване на автомобилен превоз на
товари № 4927, издаден на 27.12.2011 г. и валиден до 31.12.2026 г.
При проверката било установено, че превозвачът е допуснал да бъде
използвано ППС, вписано в лиценза на фирмата, а именно МПС марка
„ХХХХХХХХХ“ модел „ФХ“ с рег. № ХХХХХХХХХ, на 10.05.2022 г. в гр.
3
С., на бул. "Цариградско шосе" в района на кв. "Горубляне" за умишлено
препречване на свободното движение на останалите участници, като
престоява в активната лента за движение.
Въз основа на така направената констатация св. Д. Р. Б. съставил АУАН
серия А-2012, № 323279/10.06.2022 г. срещу “Д.“ АД, ЕИК ХХХХХХХХ.
Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл. 100 от ЗАвПр. Актът
бил съставен в присъствието на свидетеля Г.А. и предявен на управителя на
дружеството, който след като се запознал със съдържанието му, го подписал с
отбелязване, че не е съгласен и ще подаде възражение в срок.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН било депозирано писмено възражение
срещу констатациите в АУАН.
Въз основа на така съставения АУАН Директор на РД“АА“ - С., издал
атакуваното наказателно постановление № 42-0002247/21.07.2022 г., с което
на основание чл. 53, ал. 1 ЗАНН е наложена на дружеството - жалбоподател
имуществена санкция в размер на 3000,00 (три хиляди) лева за извършено
нарушение на чл. 100 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр).
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН;
както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля –
актосъставител Д. Р. Б., както и на свидетеля В.Д.Г..
Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, доколкото
същата е еднопосочна, непротиворечива и в своята цялост изяснява
фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
От показанията на св. Д. Б. се установяват обстоятелствата по
извършената проверка, направените фактически констатации и съставянето на
АУАН. Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени
средства, като намери, че същите са обективни, логични и поначало
непротиворечиви, от тях се установяват констатираните обстоятелства,
твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики, както и
обстоятелствата по съставянето на АУАН. Показанията на свидетеля
представляват пряк източник на доказателствена информация, доколкото като
актосъставител е възприел възпроизведените от него в
административнонаказателното производство фактически обстоятелства, като
4
съдът се довери на показанията му и ги кредитира изцяло.
Съдът даде вяра и на показанията на свидетеля В.Д.Г. и постави същите в
основата на доказателствените си изводи, кредитирайки ги за достоверни.
Тези показания изясняват фактите, интересуващи процеса и то по начин,
който не оставя съмнение в добросъвестността на лицето, което ги излага.
При внимателния им анализ не се отчете непоследователност, непълнота или
съществено противоречие. Прецизната им проверка не сочи на предубеденост
или съзнателно изопачаване на фактите, а навежда идея за добро познаване на
време, място и начин, по който са се осъществили процесните събития.
Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства
са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно
изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за
проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите
в основата на доказателствените си изводи.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59
ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу
административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на
обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен
както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН.
Настоящият съдебен състав намира, че при съставянето на АУАН и
издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения,
ограничаващи правото на защита на жалбоподателя и обосноваващи отмяната
на последното само на това основание.
Действително, АУАН и наказателното постановление са съставени от
оправомощени лица, в предвидената от закона писмена форма и в сроковете,
визирани в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Налице е редовна
процедура по връчването им на жалбоподателя.
5
Същевременно, при извършената служебна проверка за
законосъобразност на оспорвания акт съдът констатира, че са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, като съставеният в
конкретния случай АУАН и издаденото въз основа на него НП, не отговарят
на императивните изисквания на разпоредбата на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т.
5 от ЗАНН, доколкото описанието на приетото за реализирано от
жалбоподателя нарушение, респ. обстоятелствата, при които то е извършено,
не са формулирани изчерпателно и ясно в достатъчна степен, за да
удовлетворят изискванията за пълнота на обвинителната теза и адекватното
упражняване на реципрочното й право на защита на лицето, срещу което се
насочва административнонаказателната принуда.
На първо място следва да се отбележи, че в конкретния случай с
процесния АУАН и издаденото въз основа на него наказателно
постановление, отговорността на дружеството е ангажирана за нарушение на
чл. 100 от ЗАвПр. Съгласно посочената разпоредба: "Превозвач, допуснал да
бъдат използвани превозните му средства за умишлено препречване на
свободното движение по улиците, площадите и пътищата, се наказва с
имуществена санкция 3000 лева и с отнемане на лиценза за срок една година."
Видно от обстоятелствената част на АУАН, възпроизведена и в НП е, че
дружеството жалбоподател е санкциониран за това, че като превозвач на
10.05.2022 г. около 11:00 ч. е допуснал да бъде използвано ППС с рег. №
ХХХХХХХХХ от категория N3 в гр. С., на бул. "Цариградско шосе" в района
на кв. "Горубляне", като от обективна страна е въведено следното: "за
умишлено препречване на свободното движение на останалите участници,
като престоява в активна лента за движение.". Настоящата съдебна инстанция
намира, че така отразеното описание на нарушението съдържа неяснота,
свързана с изпълнителната форма на деянието, вменено за осъществено от
страна на дружеството – въззивник – допускане използване на превозното
средство, както и относно обстоятелствата, при които дружеството –
превозвач посредством използвано ППС е реализирало състава на
нарушението. Наред с това АНО не е събрал доказателства и установил
съществени елементи от състава на нарушението, а именно - мястото на
умишленото препречване на останалите участници в движението, не е
установена самоличността на лицето, управлявало ППС, не са ангажирани
тахографски данни от използваното ППС.
6
В тежест на АНО е да докаже твърдяното административно нарушение и
обстоятелства, при които същото е извършено. АНО има задължения да
докаже също така вината на нарушителя, когато такава се изисква от
съответния състав на административно нарушение. Въз основа на изложеното
съдът счита, че в хода на административнонаказателното производство не се
доказва по категоричен начин съставът на вмененото нарушение. Не беше
установено въз основа на какви доказателства е издаден АУАН, като
приложените констативен протокол, издаден по тематична проверка, както и
снимковият материал към него, не обезпечават доказателствените нужди,
доколкото няма данни за датата, място и лице, което ги е направило и дали е в
служебно качество за целите на настоящото производство. В хода на
извършваната тематична проверка не е установен водачът на това превозно
средство и не е снето сведение от него, съответно - налице е неяснота относно
формулираното твърдение за умишлено препречване на движението.
Налага се правният извод, че така формулираното административно
обвинение е неясно и не съдържа съществени признаци от обективната страна
на нарушението, както и доказателства, които да го потвърждават. Пропускът
на АНО да индивидуализира нарушението с всичките му обективни елементи
при излагане на мотиви и обсъждане на доказателствата, въз основа на които
са направени правните изводи за осъществяване на нарушение по чл. 100 от
ЗАвПр. от страна на дружеството-жалбоподател, се явява съществено
процесуално нарушение, тъй като е довело до неяснота на издаденото НП и
възпрепятства възможността на жалбоподателя да разбере вмененото му
нарушение и съответно – ограничава правото му на защита.
Отделно от това следва да се отбележи, че на въззивника "Д."АД е
наложено административно наказание съгласно разпоредба на чл. 100 от
ЗАвПр., която в санкционната си част регламентира налагането на
"имуществена санкция" и кумулативно наказание - "отнемане на лиценза за
срок една година". АНО е наложил единствено предвиденото наказание –
имуществена санкция, без кумулативното наказание и не е изложил
аргументи в тази насока, като мотиви не се съдържат нито в материалите по
преписката, нито в самото НП.
Горепосочените съществени процесуални нарушения при издаване на
АУАН и НП в своята съвкупност са накърнили съществено правото на защита
7
на жалбоподателя да разбере по един ясен и непротиворечив начин основни
елементи на вмененото му нарушение. Същите са напълно достатъчно
основание за отмяна на атакуваното НП, което обезсмисля обсъждането на
фактическата обстановка по същество и наведените в жалбата доводи.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съобразно
чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт
или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа,
издал отменения акт или отказ. Предвид изхода на делото, основателно се
явява искането на процесуалния представител на дружеството – жалбоподател
за присъждане на направените от същото разноски за адвокатски хонорар.
Ето защо и на основание чл. 36 от Закона за адвокатурата, вр. чл. 18, ал. 2 вр.
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2014 г. за минималните адвокатски
възнаграждения, на жалбоподателя следва да се присъдят направените
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 720 (седемстотин и
двадесет) лева с ДДС, съобразно обжалвания материален интерес и предвид
направеното възражение от страна на АНО за прекомерност на
претендираните разноски. По горните аргументи искането за заплащане до
пълния размер на претендираните разноски от 1500 лева, с оглед
приложените към материалите на делото списък с разноски, договор за правна
защита и съдействие и доказателство за извършено плащане, следва да се
остави без уважение, като неоснователно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски
районен съд, НО, 15-и състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 42-0002247/21.07.2022 г.,
издадено от Директор на РД“АА“ - С., с което на дружеството –
жалбоподател „Д.“ АД, ЕИК ХХХХХХХХ е наложена имуществена санкция в
размер на 3000 (три хиляди) лева за нарушение на чл. 100 от Закон за
автомобилните превози (ЗАвПр.).
ОСЪЖДА Регионална дирекция "Автомобилна администрация" - С. да
8
заплати на Д.“ АД, ЕИК ХХХХХХХХ, със седалище и адрес на управление в
гр.С., бул.“И.Ш.“ ...., Търговски център ...., сграда ........, представлявано от
Х.Н.Х., сумата в размер на 720 (седемстотин и двадесет) лева с ДДС,
представляващи направени в хода на съдебното производство разноски за
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр. С. на основанията, предвидени в НПК и по реда на
Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9