№ 1590
гр. Варна, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Галя Алексиева
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20213110107366 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. Владислав Варненчик №
258, „Варна Тауърс-Г“ против К. ХР. ЯНК. , ЕГН ********** с постоянен и настоящ
************ иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД да
бъде прието за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува
вземане в размер на сумите, както следва: 244,10лева, представляваща цена на консумирана
и неплатена електрическа енергия за остойностяване, на която са издадени фактури в
периода 20.08.2019г. до 10.09.2019г. с № **********/20.08.2019г. и №
**********/10.09.2019г. по партида с кл. номер ********** и аб. номер ********** за обект
на потребление гр. Варна, ул. „Грамада“ 9, ап. 16, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 04.03.2021г. до
окончателното погасяване на задължението и 32,77лева, представляваща мораторна лихва
върху главницата за периода от датата след падежа на вземането по всяка фактура до
12.02.2021г., за което вземане е издадена заповед № 76/05.03.2021г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 3225/2021г. на ВРС.
Ищецът основава исковата си претенция излагайки следните фактически
твърдения в исковата си молба: С ответника са в договорни отношения по продажба на ел.
енергия. Същият има качество на потребител с аб. № ********** и кл. № **********, за
обект находящ се в гр. Варна, ул. „Грамада“ 9, ап. 16. Отношенията между страните се
регламентират от ОУ на ДПЕЕ на „Енерго- Про Продажби” АД, приети на основание чл. 98а
от ЗЕ и одобрени от регулаторния орган КЕВР. Твърди, че ответната страна не е изпълнила
договорните си задължения по чл.17, т.2 от ОУ за заплащане на потребената ел. енергия в
периода 02.07-05.09.2019г., за която са издадени две фактури в периода 20.08- 10.09.2019г.
на обща стойност 244,10лв. Съгласно чл. 38 ОУДПЕЕ при неизпълнение на задължението в
срок, потребителят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки ден на
просрочие. За събиране на вземането си ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 3225/2020г. по описа на ВРС. Искането е за уважаване на
исковата претенция и присъждане на разноски.
1
В срока по чл.131 ГПК по делото не е постъпил отговор от ответника.
С отговор подаден извън срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуален
представител изразява становище, като счита, че извод за основателност следва да се
извърши на база съвкупна преценка на ангажираните по делото доказателства и изследване
и въпроса за давността.
В с.з. исковата молба и отговорът се поддържат.
По съществото на спора, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и съобразно приложимия закон, съдът намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.
Предмет на исковата претенция са суми, представляваща неплатени главница и лихва
за забава, дължими за потребена и неплатена ел.енергия. Правният интерес от търсената
защита се извежда от развило се предхождащо го заповедно производство по ч.гр.д. №
3225/2021г. по описа на ВРС, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410,
ал.1 ГПК, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Така очертан, предметът на спора възлага в доказателствена тежест на ищцовото
дружество да установи пълно и главно, че ответникът има качество на потребител по
договор за доставка на електроенергия в посочения обект на потребление и за посочения
период; че ищецът в качеството му доставчик на ел. енергия е доставил посоченото във
фактурите количество ел. енергия, което е отчетено при изправност на средството за
търговско измерване и че фактурираното количество ел. енергия, съответства на
доставеното и потребено; размер на тази цена и изискуемост на задължението за плащането
й, както и размер на мораторната лихва върху главниците. Ответната страна следва да
докаже своите правоизключващи, правопогасяващи или други възражения срещу правото на
ищеца да получи спорното вземане.
Като писмени доказателства по делото са приети Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „Е.ОН България Продажби” АД, приети и одобрени с
решение № ОУ-061/07.11.2007г. на ДКЕВР, издадените от ищеца общо 2броя, както следва:
с № **********/20.08.2019г. за сумата от 120,74лева и № **********/10.09.2019г. за сумата
от 123,36лева, за обект находящ се в гр. Варна, ул. „Грамада” № 9, ап.16, както и справка за
потреблението и извлечение от сметка към 07.05.2021г.
Между страните липсва спор, че ответникът е имал за процесния период качество на
потребител на доставяна от ищеца ел. енергия в обект на потребление гр. Варна, ул.
„Грамада” № 9, ап.16. Това се потвърждава и от представените писмени доказателства,
съобразно които същият е титуляр на абонатен номер **********, съответен на този обект
на потребление. В чл. 4, ал.1 ОУ на дружеството понятието „потребител на енергия” се
определя като физическо лице- собственик или ползвател на имот, което ползва ел. енергия
за домакинството си. Регламентацията на договорните отношения между страните се
съдържа в ОУ на ДПЕЕЕ, издадени на основание чл. 98а ЗЕ, одобрени с решение на ДКЕВР,
като съгласно цитираната разпоредба от ЗЕ, публикуваните ОУ влизат в сила за
потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично
писмено приемане. Ответникът не е твърдял за процесния период, СТИ да е било
неизправно, респ. да е неправилно отчитало потреблението в имота. Затова следва да се
приеме, че СТИ е било годно, а ел. енергията, за която са били издадени процесните две
фактурите касае реална доставка. И след като СТИ е отчитало редовна консумация на
електроенергия, то съгласно чл. 17, т.2 и чл. 26 от ОУ, потребителят заплаща стойността на
консумираната ел. енергия и дължимата сума за извършения пренос. В чл.18а от ОУ е
разписано, че дължимите от потребителя суми се съобщават на потребителя чрез фактурата,
която следва да съдържа изрично посочените в ал.2 реквизити, в това число и срок на
2
плащане. Вземането на ответника става ликвидно и изискуемо, считано от изтичане на
определения във фактурата срок за нейното плащане. В случая за процесния период са
издадени фактури № **********/20.08.2019г. за сумата от 120,74лева с краен срок на
плащане 10.09.2019г. и № **********/10.09.2019г. за сумата от 123,36лева с краен срок на
плащане 01.10.2019г. Или общо на стойност 244,10лева.
Липсват твърдения, респ. ангажирани доказателства за плащане. Затова и искът за
главница се явява доказан по основание и размер.
Възражението за погасителна давност е направено извън срока по чл. 131 ГПК, поради
което и като преклудирано на основание чл. 133 ГПК, съдът не дължи произнасяне по него.
Дори и да подлежеше на разглеждане, то се явява неоснователно с оглед установения падеж
на задълженията 10.09.2019г. и 01.10.2019г. и датата, на която е подадено заявлението по
чл. 410 ГПК-04.03.2021г., към която тригодишният давностен срок очевидно не е изтекъл.
Съгласно чл. 86, ал.1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Чл. 38 ОУ предвижда,
че потребителят, който не изпълни задължението си за плащане в срок, дължи обезщетение
за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. Както се посочи, съгласно чл.
18а ОУ в издаваната от ищеца фактура, реквизит е и посочването на срок на нейното
плащане. Или, страните са договорили, че след изтичане на определения срок за плащане,
длъжникът изпада в забава /и без покана/, т.е от деня следващ този като определен за
плащане, при което дължи обезщетение в размер на законната лихва. Ищецът претендира
обезщетение за забава за периода считано от падежа на всяка фактура до 12.02.2021г. в
размер на 32,77лева.
Върху главницата, чиято дължимост съдът прие за доказана се дължи мораторна лихва.
Същата се начислява върху всяка една от главниците за периода от датата следваща падежа
на задължението до 12.02.2021г. Съдът намира, че не са нужни специални знания за
изчислението на лихвата на забава за процесния период, която е в размер на законната
такава. Същевременно, следва да се съобрази императива на разпоредбата на чл. 6 от Закона
за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020г. /ДВ бр. 28/24.03.2020г./, ЗИД на Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020г. /ДВ бр. 34/09.04.2020г./ и пар.12, т.4 на ЗИД на Закона за
здравето / ДВ бр. 44/13.05.2020г. в сила от 14.05.2020г. предвиждаща забрана за начисляване
лихва за забава за периода от 13.03.2020г. до 08.04.2020г. Ето защо за периода от
13.03.2020г. до 08.04.2020г. не може да се начислява законна лихва за забава върху
дължимата сума за главница. Използвайки програма Апис Финанси, съдът изчисли
дължимата лихва за забава, както следва: 1. за главница 120,74лева лихва за забава за
периода 11.09.2019- 12.02.2021г. в размер на 16,57лева; 2. за главница 123,36лева лихва за
забава за периода 02.10.2019- 12.02.2021г. в размер на 16,21лева. Общо установеният размер
на обезщетението за забава е 32,78лева за периода, което обосновава извод за основателност
на иска.
По разноските
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски.
Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните такива в настоящото
производство са в общ размер на 375лева, от които 100лева юк възнаграждение, 75лева
платена ДТ, 200лева депозит за особен представител. Съобразно изхода на спора,
посочените разноски следва да се възложат в тежест на ответника.
Предвид т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на ищеца
и сторените от него разноски в заповедното производство от 75лева. От тях 25лева платена
3
ДТ и 50лева юк. възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на ищеца
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Варна, Варна Тауърс- Г, бул. “Вл. Варненчик” № 258 съществува вземане срещу ответника
К. ХР. ЯНК. , ЕГН ********** с постоянен и настоящ ************ в размер на сумите,
както следва: 244,10лева, представляваща цена на консумирана и неплатена електрическа
енергия за остойностяване, на която са издадени фактури в периода 20.08.2019г. до
10.09.2019г. с № **********/20.08.2019г. и № **********/10.09.2019г. по партида с кл.
номер ********** и аб. номер ********** за обект на потребление гр. Варна, ул. „Грамада“
9, ап. 16, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда- 04.03.2021г. до окончателното погасяване на задължението и 32,77лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от датата след падежа на
вземането по всяка фактура до 12.02.2021г., за което вземане е издадена заповед №
76/05.03.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№
3225/2021г. на ВРС, на основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА К. ХР. ЯНК. , ЕГН ********** с постоянен и настоящ ************ ДА
ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО– ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ********* сумата от 375лева,
представляваща сторени по делото съдебно- деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.1 и
ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА К. ХР. ЯНК. , ЕГН ********** с постоянен и настоящ ************ ДА
ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО– ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ********* сумата от 75лева,
представляващи направени в производството по ч.гр.д. № 3225/2021г. по описа на ВРС
съдебно- деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 и ал. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4