№ 15246
гр. София, 09.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20231110157438 по описа за 2023 година
Изготвя следния проект за доклад по делото:
Ищецът И. К. Д. твърди, че на 25.09.2020 г. е сключил потребителски договор за
кредит № ********* с „Би Енд Джи Кредит“ ООД за сумата от 1200 лева. Твърди, че в
договора е посочено, че клиентът ще се възползва от услугата – „динамично плащане
по кредита“, за която се дължи възнаграждение в размер на 600,05 лева или 50% от
главницата.
Твърди се, че заплащането на допълнителната такса „Динамично плащане“ е
включено към месечните погасителни вноски по договора за кредит № *********.
Изтъква, че клаузата по чл. 9, ал. 2, с която е договорено допълнително плащане
към кредитора от Договора е неравноправна, следователно същата е и нищожна на
основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, тъй като задължава потребителя да заплати сума, в
размер на 50% за услуга, която не е извършена.
Твърди, че тази клауза не е индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 от ЗЗП, тъй
като същата фигурира в Общите условия към договор за потребителски кредит.
Излага, че клаузата, касаеща, т.н. „Динамично плащане“ по т. 7.4 от Общите
условия е изцяло против икономическия интерес на кредитоискателя, тъй като
допълнително увеличава дълга му към кредитора със 600,05 лева или 50% от
главницата. Сочи се, че ищецът не е бил посетен от служител на дружеството, комуто
да заплати дължимите на падежа вноски, тъй като за внасянето на месечните си
задължения към ответното дружество, ищецът е използвал услугите на „Изипей“ или е
извършвал плащанията на каса в офисите на Дружеството.
Твърди се нищожност на клаузата на чл. 9, ал. 2 от Договора, където е именно
задължението за заплащане на допълнителната такса, в общ размер на 600,05 лева.
Посочва, че тази клауза е нищожна и поради противоречие с добрите нрави. Сочи, че
1
договореното заплащане на суми и такси, води до оскъпяване на кредита, за което не се
предоставя каквато и да била услуга, а се цели допълнителна печалба.
Поддържа, че уговорената в чл. 9, ал. 2 такса е в пряко противоречие на
императивните разпоредби на ЗПК. Твърди, че целта на таксите и комисионните е да се
покрият административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни
услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга
по предоставяне на кредит. Твърди, че горепосоченото възнаграждение представлява
печалба на кредитора и с уговарянето му се заобикаля императивното изискване на чл.
19, ал. 4 ЗПК, съгласно което годишният процент на разходите не може да бъде по –
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или
във валута, определена с Постановление на Министерския съвет. Сочи, че клаузи в
договор, надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни на основание чл. 19, ал. 5
ЗПК. Твърди, че заедно с договорената лихва и допълнителните възнаграждения в
размер на 50 % обуславя извода, че горепосоченото ограничение е превишено.
Сочи, че клаузата на чл. 9, ал. 2 начисляваща допълнително възнаграждение за
кредитора, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Счита, че посочената клауза от процесния договор е нищожна и на основание чл.
26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД поради нарушение на закона, чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, като
накърняват и добрите нрави, респективно на основание чл. 146 от ЗЗП поради
неравноправност.
Моли съда да прогласи нищожност на клаузата по чл. 9, ал. 2, предвиждаща
заплащането на такса „динамично плащане“ в размер на 600,05 лева, от Договор за
паричен заем № *********, сключен между И. К. Д. и „Би Енд Джи Кредит“ ООД, като
нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 10 ЗПК, чл. 19 ЗПК,
както и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.
Претендира и присъждане на съдебни и деловодни разноски, включително и
адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с
който заявява, че твърденията изложени от ищеца не отговарят на обективната истина
и са неоснователни. Твърди, че с клаузата на чл. 9, ал. 2 от Договор № *********/2020
не се накърняват добрите нрави. Поддържа, че не са в противоречие с общоприетите
норми на справедливост и добросъвестност.
Оспорва твърдението, че предлаганите от кредитора доброволни действия
представляват скрита възнаградителна лихва и по този начин се заобикаля закона, като
неоснователно.
Посочва, че неправилно се приема, че заявените от жалбоподателя, в ролята му на
страна по процесния договор за кредит допълнителни действия са част от ГПР. Твърди,
че общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
2
Поддържа, че ищеца като страна по договор за потребителски кредит сам е
пожелал допълнителните действия. Сочи, че всяко предоставено действие е било по
желание на потребителя. Твърди, че допълнителното действие не е било задължителна
предпоставка за отпускане на кредит от страна на ответното дружество, т.е. договорът
за кредит може да се сключи и без него.
Твърди, че пакетът от действия присъства в Стандартния Европейски формуляр
(СЕФ) като цена и не може да се твърди, че ищеца не е разбрал за него. Посочва, че
присъствайки в преддоговорната информация и факта, че ищеца сам е пожелал да го
ползва отхвърля твърдението, че клаузата е уговорена индивидуално от кредитора и
същата е неравноправна по смисъла на чл. 144, т. 9 от ЗЗП.
Моли за отхвърляне на предявените претенции. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
По тези съображения и на основание чл. 146 ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
СЪДЪТ приема представените от ищеца писмени доказателства.
ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ по доказателствата след изслушване на страните.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис
от настоящото определение за насрочване, като те могат да вземат становище по него и
дадените със същия указания най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 01.07.2024г.
от10:20ч, за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3