Р Е Ш Е Н И Е
№ 27.05.2019г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Старозагорският
районен съд ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ състав
на дванадесети
март 2019 година
В публично заседание в следния
състав:
Председател: АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ
Секретар: РОСИЦА ДИМИТРОВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ГЕОРГИЕВ
гражданско
дело номер 3101 по описа за 2018 година,
Производството е с правно основание чл.422 вр.чл.415
ГПК.
Делото било образувано по искова молба от ищеца „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД в която твърдят, че на 25.04.2014г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, като Кредитор и Р.П.С. като Кредитополучател
бил сключен договор за потребителски кредит с № SPEL-10705582, при спазване на
разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Съгласно сключения договор за
потребителски кредит, Кредиторът се бил задължил да предостави на
Кредитополучателя под формата на заем парична сума в размер на 3000лева,
представляваща главница и чиста стойност на кредита отбелязана в Договора в
поле „размер на заема/кредита”. Редът и условията, при които Кредиторът
отпуснал кредит на Кредитополучателя се уреждат от Договора и Общите условия за
предоставяне на кредити, които са неразделна част от Договора. С подписване на
Договора за потребителски кредит от Кредитополучателя и оторизиран представител
на Кредитодателя, Кредиторът превежда паричната сума
предмет на Договора по банкова сметка ***, която била посочена в Договора, като
с полагането на подписа си под договора за кредит Кредитополучателят
удостоверявал, че бил получил заемната сума по посочената в договора банкова
сметка. *** „размер на кредита/заема" сума съставлявала изпълнение на
задължението на Заемодателя да предостави заема и създава задължение на Заемателя да заплати на заемодателя погасителни вноски,
указани по размер и брой в Договора. Погасителните вноски, които Заемателя се задължавал да изплаща на Заемодателя,
съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща
разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена
добавка съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвения процент е фиксиран
за срока на Договора и е посочен в него,при което общата стойност на плащанията
по кредита е договорена в размер на 5112,00лева. Така, договорната лихва по
кредита била уговорена от страните в размер на 2112лева. На основание сключения
между страните договор, Кредитополучателят се бил задължил да върне сумата по
кредита в срок до 30.10.2015г., на 18 броя равни месечни погасителни вноски,
всяка от които по 284лева, при първа погасителна вноска 31.05.2014г., съгласно
погасителен план неразделна част от Договора за кредит, в който е посочен
падежа на всяка отделна погасителна вноска. Срокът на договора е изтекъл на
30.10.2015г. с последната погасителна вноска и не е обявяван за предсрочно
изискуем. Съгласно Общите условия към договора за потребителски кредит, при
забава в плащането на месечна погасителна вноска, Кредитополучателят дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка
забавена вноска. На длъжника е начислена лихва за забава за периода от 28.11.2014г.(датата на която е станала изискуема
първата неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на подаване на
заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва е 826,31лева, който е
съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала,
неплатена погасителна вноска. Длъжникът не бил заплатил/а изцяло дължимия
паричен заем към Дружеството. Сумата, която е погасена до момента, е в размер
на 2104лв., с която са погасени, както следва: договорна лихва: 1042,37лева,
главница: 661,63лв. и лихва за забава 400лева, за периода от
28.11.2014г./датата, на която е станала изискуема първата неплатена погасителна
вноска/ до 26.04.2017г. /датата, на която е извършено последното плащане от
длъжника/. На 13.01.2015г. бил сключен договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) на основание чл.99 от ЗЗД между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД,
ЕИК ********* и „Микрокредит"
АД, ЕИК *********, по силата на който вземането,
произтичащо от Договор за потребителски кредит SPEL-10705582
от дата 25.04.2014г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и Р.П.С. е прехвърлено в полза на „Микрокредит" АД изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договора за заем
съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли
вземането си в полза на трети лица. На 08.04.2016г. е подписан Анекс №2 към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 16.01.2015г.,
сключен между „Микрокредит" АД и „Агенция за
събиране на вземания" ООД /правоприемник на който е „Агенция за събиране
на вземания" АД, ЕИК *********/, съгласно който
„Микрокредит" АД прехвърли в полза на „Агенция
за събиране на вземания" АД, ЕИК *********
/понастоящем „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/ вземането, произтичащо
от Договор за потребителски кредит № SPEL-10705582 от дата 25.04.2014г. ведно с
всички привилегии, обезпечения, принадлежности и лихви. Длъжникът е уведомен по
реда на чл.99, ал. 3 от ЗЗД за извършените продажби на вземането от страна на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и съответно от страна на „Микрокредит" АД по втората цесия с Уведомителни писма,
изпратени с известия за доставяне. В изпълнение на разпоредбата на чл. 99, ал.З
от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ на ответника Р.П.С. е изпратено
Уведомление за извършено прехвърляне на вземания /цесия/, съответно Уведомление
с ИЗХ.№ УПЦ-П-БНПМ2/8РЕЬ-10705582
от дата 25.04.2016г. от „МИКРО КРЕДИТ" АД, чрез
,Агенция за събиране на вземания" АД и Уведомление с изх.№ УПЦ-П-БНПМ2/8PEL-10705582 от
дата 25.04.2016г. от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" ЕАД, С ЕИК
*********, ЧРЕЗ АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ АД,ЕИК
*********. Същите били върнати на подателя, с отбелязване че
получателя се бил преместил на друг адрес, а всъщност адреса съвпадал с адреса,
който ответника посочва и в самото възражение. В случай, че ответникът оспорил
действията по извършеното уведомяване, нека същият се счита за уведомен за
извършената цесия с приложените към настоящата Искова молба Уведомления за извършено
прехвърляне на вземания /цесия/ . Доколкото законът не поставя специални
изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то
получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за
прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано - така и съгласно практиката
на ВКС на РБ по чл.290 от -
Решение № 123 от 24.06.2009г. на ВКС по т.д. № 12/2009г., II т. о., ТК. В тази връзка, за „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД е възникнал правен интерес от подаване на заявление за
издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от .
Съдът е уважил претенцията и по образуваното ч.гр.д.6029/2017г. по описа на
Районен съд - Стара Загора е издадена Заповед за изпълнение. Срещу заповедта
било входирано възражение, което от своя страна
обуславя подаването на настоящата искова молба. Молят да
бъде постановено решение,с което да се признае за установено по отношение на Р.П.С.,
ЕГН **********,***, че същия дължи на „Агенция за събиране на вземания"
ЕАД сумата от
2338,37лева - главница Договорна лихва: 1069,63лева/хиляда и шестдесет и девет
лева и 63 стотинки / за периода от 28.11.2014г. (датата на която е станала
изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска) до 30.10.2015г.
/падеж на последна погасителна вноска/, Обезщетение за забава: 426,31лв.
/четиристотин двадесет и шест лева и 31 стотинки/ считано от 27.04.2017г. до
датата на подаване на заявлението в районен съд, както и законната лихва от датата на подаване на заявлението в районен съд до окончателното
изплащане на задължението или обща сума в
размер на 3834.27лева.Стри хиляди осемстотин
тридесет и четири лева и 27стотинки). Молят да им бъдат присъдени направените
по делото разноски за държавна
такса в размер на 25лева(двадесет и пет лева), както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лева на основание чл.13. т.2 и чл.25.
ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
На основание чл.131 от назначеният особен представител адв.И.-С.
на ответника Р.П.С. представя писмен отговор по настоящото дело ищецът е
предявил иск с правно основание чл.422 от , с
който е поискал да се признае за установено по отношение на ответника, че съществуват
следните негови вземания към него, а именно:2 338,37 лева-главница, договорна
лихва 1 068,63лева за периода от 28.11.2014г. до 20.10.2015г., обезщетение за
забава - 426,31 лева или общо 3834,27лева. Претендират и за направените
разноски в настоящето производство. Счита предявения иск за допустим, но по
своята същност неоснователен. На първо място оспорва предоставянето на сумата
от 3 000 лева на ответника като кредит от страна па „БНП Париба
Пърсънъл Файнснс" ЕАД.
Няма данни такава сума да е превеждана по банковата сметка на ответника,
следователно кредиторът не е изпълнил задължението са да предостави на
кредитополучателя договорения кредит. На второ място,видно от клаузата на чл.
16 от договора за кредит кредиторът можел да прехвърли вземането си по договора
на трето лице без да получава изрично съгласие от кредитополучателя и горното
последният приемал за съгласие по чл.99 от ЗЗД. Тази клауза е неравноправна по
смисъла на чл. 143, т. 15 ЗЗП, защото дава възможност на банката да прехвърли
през време на действието на договора, без да иска съгласието на ответниците, правата и задълженията си по същия на трето
лице. Съгласно разпоредбата на чл.143 ЗЗП, неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително не равновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като примерно са
посочени някои неравноправни клаузи. Посочената клауза не с индивидуално
уговорена по смисъла на чл.146 от ЗЗП. Същите са клаузи от индивидуален
договор, които са били изготвени предварително от търговеца/доставчика и поради
това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието й. Опора за
този извод е и чл.З, ар.2 от Директива 93/13/ЕИО, съгласно който неравноправна
е клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал
възможност да влияе на нейното съдържанието специално във връзка с договори с
общи условия. Следва извода, че договорът за цесия от 13.01.2015г., с който
„БНП Париба Пърсънъл Файнепс" ЕАД е цедирал на
ищеца процесиите вземания, се явява нищожен в тази му част. Същият не би могъл
да породи и права в полза на правоприемника – „Агенция за събиране на
вземания" НАД. Освен това сключеният договор за кредит противоречи на
чл.10, ал.1 от ЗПК- относно размера на шрифта, на чл.11, ал.1 т.11 oт ЗПК-ие съдържа условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителни
вноски, последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването, както и на чл.12 ,т. 12 от -отпосно
информация за разходите, възникващи от момента на сключване на договора за
кредит и условията, при които те могат да бъдат променяни. Ето защо на
основание чл.22 от ЗПК сключеният договор е недействителен. От друга страна в
този договор е определен годишен процент на разходите в размер на 104,94%,
което противоречи на чл.19, ал.4 от ЗПК, където е посочено, че този процент не
може да бъде по-висок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове или валута определена от Министерския съвет - /сега е 10%
годишно/. Съгласно aл.5 от чл.19 от ЗПК- клаузи в
договор, надвишаващи определените по ал.4 се считат за нищожни, което значи, че
цитираната уговорка е нищожна и лихва в посочения размер на се дължи. На трето
място, ищецът претендира, че е получил процесното
вземане на основание договор за цесия, сключен с кредитора по договора за
потребителски кредит „БНП Париба Пърсънъл
Файпенс" ЕАД , сключен на 13.01.2015г. Дори да
приемело клаузата за цедиране на вземането не е
нищожна, съгласно разпоредбата на чл.99, ал.З от ЗЗД предишният кредитор е
длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето, а съгласно 4 - прехвърлянето има
действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено
на последния от предишния кредитор. Действително няма проблем предишния
кредитор да упълномощи цесионера да извърши той
уведомяването на длъжника, както се твърди в конкретния случай. Няма пречка
това уведомяване да стане и чрез връчване с книжата по делото от съда, както е
и особеното искане в исковата молба. Но това връчване на уведомлението може да
стане само на длъжника, а не на особения представител, каквато съм аз.
Особеният представител се назначава от съда, за да защитава интересите на
ответника в процеса, но не и да упражнява негови граждански права. Той няма
правомощия извън производството по делото, за да бъде представител на длъжника
по граждански отношения, нямащи общо с делото. Защото уведомлението по чл.93 от ЗЗД не е част от книжата но делото. На четвърто място, твърдението на ищеца в
обстоятелствената част па исковата молба, че по образуваното частно гражданско
дело № 6029/2017г. на Районен съд Стара Загора имало издадена заповед за
изпълнение, препис от която бил връчен на длъжника и същият бил подал в срок
възражение не отговаря на истината. Заповедта е връчена при условията на чл.47,
ал.5 от ГПК и именно, поради това на основание
чл.415, ал.1, т.2 от , съдът е указал на заявителя
да предяви иск за установяване на вземането си. Така след като ответникът не е
бил надлежно уведомен за станалото прехвърляне на вземане, то по отношение на
него и третите лица, това прехвърляне няма действие и за него кредитор по
сключения договор за потребителски кредит е „БНП Париба
Пърсънъл Файиеис" ЕАД,
а не ищеца – „Агенция за събиране на вземания" ЕАД. Следователно това
дружество не се явява кредитор на ответника и искът следва да бъде отхвърлен. С
оглед гореизложеното, моля да отхвърлите предявения иск като неоснователен и
присъдите на ответника направените разноски.
Ищецът в постъпила молба преди съдебно заседание оспорва
изложеното в отговора н исковата молба, като в съдебно заседание поддържа
исковата молба чрез пълномощника си юриск.Д. и моли
за присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът Р.П.С.,
представляван в съдбно заседание от особения си
представител адв.И.-С., която оспорва ицяло предявените искове, като неоснователни.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за
установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 6029/2017г.
по описа на Старозагорския районен съд, съдът е издал заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 № 3932/01.11.2017г.
за сумата 2338,37 лева за главница за неизплатено задължение по договор за
потребителски кредит от 25.04.2014г.
между „БНП Париба Пърсънл Файненс”ЕАИД и Р.П.С., с 1069,63лева
договорна лихва за периода от 27.11.2014г. до 30.10.2015г., със 426,31 лева
обезщетение за забава от 27.04.2017г. до 26.10.2017г. и законна лихва от 01.11.2017г.
до изплащане на вземането. Заповедният
съд е връчил съобщението на длъжника по месторабота, като същият е възразил
против изадеването й, като е заявил, че не дължи
търсените суми, като в срока по чл.415, ал.4 от е
подадена настоящата искова молба.
Ищецът
претендира вземане по представения договор за потребителски кредит № SPEL-10705582 от 25.04.2014г., по силата
на който „БНП Париба Пърсънъл Файненс"ЕАД, гр.София е предоставило на ответника
потребителски кредит в размер на 3000лв. със срок на издължаване – до
30.10.2015г. на 18броя месечни вноски – всяка от които в размер на 284лв. /общо
5112лева, от които 3000лева главница и 2112лева дог.лихва/ Съобразно приложения към договора погасителен
план крайният срок за погасяване на задължението е 30.10.2015г.
На
13.01.2015г. бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
на основание чл.99 от ЗЗД между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, ЕИК ********* и „Микрокредит"
АД, ЕИК *********, по силата на който вземането,
произтичащо от Договор за потребителски кредит SPEL-10705582 от дата 25.04.2014г.
между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс"
ЕАД и Р.П.С. е прехвърлено в полза на „Микрокредит"
АД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и
всички лихви. Договора за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на
кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
На 16.01.2015г.,
сключен между „Микрокредит" АД и „Агенция за събиране
на вземания" ООД /правоприемник на който е „Агенция за събиране на
вземания" АД, ЕИК *********/, съгласно който „Микрокредит" АД прехвърли в полза на „Агенция за
събиране на вземания" АД, ЕИК *********
/понастоящем „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/ вземането, произтичащо
от Договор за потребителски кредит № SPEL-10705582 от
дата 25.04.2014г. ведно с всички привилегии, обезпечения, принадлежности и
лихви. Длъжникът е уведомен по реда на чл.99, ал. 3 от ЗЗД за извършените
продажби на вземането от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и
съответно от страна на „Микрокредит" АД по
втората цесия с Уведомителни писма, изпратени с известия за доставяне. В
изпълнение на разпоредбата на чл. 99, ал.З от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/ на ответника Р.П.С. е изпратено Уведомление за извършено
прехвърляне на вземания /цесия/, съответно Уведомление с ИЗХ.№ УПЦ-П-БНПМ2/8РЕЬ-10705582 от
дата 25.04.2016г. от „МИКРО КРЕДИТ" АД, чрез
,Агенция за събиране на вземания" АД и Уведомление с изх.№ УПЦ-П-БНПМ2/8PEL-10705582 от дата
25.04.2016г. от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" ЕАД, С ЕИК
*********. С анекс № 2 към рамковия договор за продажба и прехвърляне на
вземания между „Микро кредит”АД и „Агенция за
събиране на вземания”АД от 16.01.2015г., като съгласно опис от 08.04.2016г. към
него – ответникът е посочен под номер 584 в извлечението от опис на длъжниците. Цесионерът „Агенция
за събиране на вземания” АД е упълномощена да извести длъжниците
за прехвърляне на вземанията на „Микро кредит”АД, като
на 25.04.2016г. е изпратено уведомление от страна на „Агенция за събиране на
вземания”АД, както и от „БНП Париба Пърсънъл файненс”ЕАД чрез
„Агенция за събиране на вземания” АД за извършената цесия до ответника по
делото Р.П.С., като препоръчанато писмо до ответника
е върнато цяло с отбелязване, че адресатът се е преместил на друг адрес.
Писмото е изпратено на постоянния му адрес в град Стара Загора, който той е
посочил и като свой адрес в постъпилото възражение по заповедното производство.
От
заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че сумата ответникът е заплатил пет вноски от по 284лева по кредита
– на 31.05.2014г., на 02.07.2014г., на 27.08.2014г., на 16.10.2014г. и на
19.12.2014г., които плащания са отразени в счетоводната система на „БНП Париба Пърсънъл файненс”ЕАД, а на 26.04.2017г./след цесията/ е извършено
едно плащане от ответника към ищеца в настоящото производство – в размер на
400лева, с които е погасена част от договорната лихва и остава неплатен остатък
в размер на 2338,37лева главница, 669,63лева договорна лихва и 99,38лева
обезщетение за забава от 27.04.2017г. до 27.10.2017г.
Съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. В случая ответникът е в забава от 28.11.2014г. до 26.04.2017г.,
когато е преустановил плащанията си по договора за кредит. От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза по делото се установява, че размерът на законната лихва за периода на забавата върху падежиралата главница е в размер на 669,63лв./1069,63лева –
400лева, платени след датата на цесията/, а обедщетението
за забава е в размер на 99,38 лева за периода от 24.04.2017г. до 24.10.2017г. върху
неизплатената главница.
Ищецът твърди, че е частен правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс"ЕАД, гр.София по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания,
като от материалите по делото се установи, че процесното
вземане е прехвърлено на ищеца. Въпреки че ищецът не е получил увдомление на изъврешаната цесия
– препоръчаната пратка с него е върната на подателя, с известие, че адресата е
със сменен адрес, същият е платил на ищеца по делото – цесионер
по цесията сума в размер на 400лева, която е отразена счетоводно при ищеца,
като плащането е извършена но 26.04.2017г. – след цесията и уведомлението за
нея. Следователно ответникът е узнал още преди завеждане на заявлението и
исковата молба в съда за прехвърлянето на вземането, бил е наясно с новия му
титуляр и е извръшил плащане към него, поради което
съдът приема, че той е надлежно уведомен за него. С оглед на това съобразно разпоредбата на
чл.99, ал.4 от ЗЗД прехвърлянето на вземането е породило действие за
длъжника.
По тези
съображения съдът намира, че предявеният
иск по чл.415, ал.1, т.1 ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен, като се
признае за установено по отношение на ответника съществуването на вземането на
ищеца за сумата 2338,37лева за главница за неизплатено задължение по договор
за потребителски паричен кредит от 25.04.2014г., с 669,63лева възнаградителна лихва от 27.11.2014г. до 30.10.2015г., както
и 99,38 лева обезщетение за забава от 27.04.2017г. до 27.10.2017г. и законна
лихва върху главницата от 27.10.2017г. до изплащане на вземането, присъдени със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 № 3551/02.10.2017
г. по ч. гр. д.№ 5507/2017г. по описа на Старозагорския районен съд. В останалата
им част – до общо търсения размер от 1069,63лева договорна лихва и 426,31лева
обезщетение за забава претенциите следва да бъдат оставени без уважение като
неоснователни.
На основание чл.78, ал.1 от ,
вр. с т.11г от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г.
на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК,
следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца частта от направените
разноски в заповедното и в настоящото производство – общо в размер на 1205,08/по
заповедното производство са присъдени 75лева юрисконсултско
възнаграждение, а не сочените в списъка за разноките
100лева/ - до размера на 979,17лв., представляващи държавна такса, юрисконсултско възнаграждение, възнаграждение на вещо лице
и разноски за възнаграждение на особен представител. Следва да
бъде осъден ищеца да заплати още 50лева държавна такса по предявените и
разгледани искове за лихви.
Воден от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.П.С. ЕГН **********,***,
с последен известен адрес гр.Стара Загора, ул.„Иван Вазов” бл.11, вх.В, ЕТ.5,
ап.13, чрез назначения му особен представител адв.И.-С.
*** съществуването на вземането на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”
ЕАД, гр. София,
бул.”Д-р Петър Дертлиев” 25, офис сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4, ЕИК *********, представлявано от
Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов, чрез пълномощника юриск.М.А.Д.,
съдебен адрес ***, офис 41А, за сумата 2338,37лева/две хиляди триста тридесет и осем лева и
37стотинки/ за главница за неизплатено задължение по договор за потребителски
кредит от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс”ЕАД от 25.04.2014г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на зявлението
в съда – 27.10.2017г., 669,63лева/шестстотин шестдесет и девет лева и
63стотинки/ договорна лихва от 27.11.2014г. до 30.10.2015г., както и 99,39лева/деветдесет
и девте лева и 38стотинки/ обезщетение за забава от 27.04.2017г.
до 26.10.2017г., присъдени
със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
№ 3932/01.11.2017г. по ч.гр.д.№
6029/2017г. по описа на Старозагорския
районен съд, като ОТХВЪРЛЯ исковете за договорна лихва в частта над уважения
размер от 669,63лева до общо търсените 1069,63лева, както и за обезщетение за
забава в частта над уважения размер от 99,38лева до общо търсените 426,31лева,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Р.П.С. ЕГН **********,***, с последен известен
адрес гр.Стара Загора, ул.„Иван Вазов” бл.11, вх.В, ЕТ.5, ап.13, чрез
назначения му особен представител адв.И.-С. *** ДА
ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, гр. София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” 25,
офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, ЕИК *********, представлявано от
Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов, чрез пълномощника юриск.М.А.Д.,
съдебен адрес ***, офис 41А, сумата 979,17лева /деветстотин седемдесет и девет лева и 17стотинки/, представляваща
частта от направените разноски в заповедното и в настоящото производство, съразмерно
на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, гр. София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, ЕИК *********, представлявано от Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов, чрез пълномощника юриск.М.А.Д., съдебен адрес ***, офис 41А, ДА ЗАПЛАТЯТ на
Държавата по сметка на Бюджета на съдебната власт сумата от 50 /петдесет/ лева допълнителна държавна такса
по исковете за лихви.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му пред Старозагорския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: