Р Е Ш Е Н И Е
№ , гр. София, 18.02.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо
гражданско отделение, 28 – и състав, в публичното
заседание на двадесет и седми януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА
ЙОРДАНОВА
При участието на секретаря
Емилия Кривачкова, разгледа докладваното от съдия
Елица Йорданова гр. д. № 5342 по описа за 2019 г. и за да
се произнесе, взе следното предвид:
Съдебното
производство е образувано по искова молба, вх. рег. №
52568/ 17.04.2019 г., подадена от
„У.Б.“ АД със седалище и адрес на управление
***, пл. „******, с ЕИК ******, чрез
процесуалния му представител, против И.Ц.П. ***,
с ЕГН **********, за признаване
на установено вземането на ищеца
против ответника в качеството му на
солидарен длъжник, в размер на 59 420 лв., представляваща главница по договор
за банков револвиращ кредит № 017/ 263/
13.07.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 13.10.2017 г. до окончателното и изплащане, сумата от 1 492. 57 лв., представляваща лихва върху просрочената
главница по горепосочения договор за банков кредит
за периода от 30.06.2017 г. до 12.10.2017
г., сумата от 784. 03 лв., представляваща наказателна лихва по същия договор
и за същия период, предмет на заповед за
незабавно изпълнение издадена по ч. гр. д. № 73480/ 2017 г. по описа на СРС, претендирани
са разноските в заповеденото и в настоящото производство.
С определение № 11781/
15.05.2019 г. и по искане н.
„А.з.с.н.в. ЕАД съдът го е конституирал като трето лице
– помагач на ищеца.
Съобразно изложените в исковата
молба твърдения, на 13.07.2016 г. между ищеца, от една
страна, и „А.Р.“ ООД и ответника
И.Ц.П. бил сключен договор за револвиращ
кредит № 0017/ 263, по силата на който
ищецът предоставял на кредитополучателя „А.Р.“ ООД сума в размер на
81 000 лв. в срок до 30.06.2017 г., като кредит срещу субсидии.
Усвояването на сумата е било извършено
до 29.06.2017 г., като главницата по кредита
е следвало да бъде погасена до
30.06.2017 г. След усвояване
на сумата по кредита за
кредитополучателя е възникнало
задължението да заплати договорената съгласно чл. 4.1 договорна лихва, изчислена съобразно приложимия към датата на олихвяването
променлив базов лихвен процент, формиран от променлив
базов лихвен индекс и премия и надбавка за редовен
дълг към базовия лихвен процент в размер на 7. 491 %. Приложимият към датата на
договора за кредит базов лихвен
индекс е SOFIBOR, като приложимата към същия договор премия
е в размер на 0.0 %. Към датата на
сключване на договора за кредит
приложимият размер на годишния лихвен
процент за редовен дълг е от порядъка на
7. 5%. Към 30.06.2017 г. размерът
на главното парично задължение в размер на 59 420. 74 лв. не е било
погасено нито от кредитополучателя, нито от солидарния
длъжник, поради което кредитът станал изцяло дължим.
Съгласно договора, при забава в погасяване
на главницата за срока на
просрочие се начислява лихва, която се формира
като сбор от приложимия към
датата на просрочие размер на годишния лихвен
процент и надбавка за просрочие от
2.0 %. Страните са договорили също така фиксиран лихвен
процент, възлизащ на 5 %, начисляван върху наличния кредит при просрочие
на лихва или на главница
и лихва, едновременно с лихвата за редовен
дълг и лихвата за просрочен дълг.
„У.Б.“ АД е депозирала заявление
за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 т. 2 от ГПК, по което било
образувано ч. гр. д. №
73480/ 2017 г. по описа на СРС и по което
съдът издал заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист срещу кредитополучателя
„А.Р.“ ООД и ответника И.Ц.П. за
следните парични суми: главница по договора за
револвиращ кредит №
0017/263/13.07.2016 г. в размер на
59 420 лв., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 13.10.2017 г. до окончателното и изплащане; лихва върху просрочената главница по договора
за револвиращ кредит за периода
от 30.06.2017 г. до
12.10.2017 г. в размер на 1
492. 57 лв. и наказателна лихва за просрочие
по договора за банков револвиращ
кредит за периода от 30.06.2017 г. до 12.10.2017 г. в размер на 784. 03 лв. В заповедното производство били сторени разноски
в размер на 1 233. 95 лв. държавна такса
и 1 746. 55 лв. адвокатско възнаграждение. Срещу издадената заповед за изпълнение било
подадено възражение по реда на
чл. 414 ал. 1 от ГПК, което установявало
правния интерес на ищеца да
установи вземането си против ответника
И.Ц.П., предмет на заповедното производство. Настоява за уважаване
на иска, претендира сторените в заповедното и в исковото производство разноски.
По реда и в срока по чл. 131 ал.
1 от ГПК ответникът И.Ц.П.,
чрез процесуалния си представител, е депозирал писмен отговор, в който се е противопоставил изцяло на заявените
претенции както по основание, така
и по размер, като настоява за
тяхното отхвърляне. Договорът за банков
револвиращ кредит бил сключен между
ищеца и кредитополучателя „А.Р."
ООД и именно за него възниквало задължението да го издължи и да
осигурява по сметките си необходимите
суми предмет на договора каквито
задължения не са били договорени
за ответника. Той имал качеството
„солидарен длъжник" по процесния договор
за револвиращ банков кредит, поради което съдът
следвало да уточни и съобразно волята на договарящите
страни дали е възникнала солидарност в отговорността на ответника и кредитополучателя и на какво основание
е възникнала – дали поради солидарно възникване на задължението
или при поръчителство.
Задължение на съда било да
установи вида на солидарната отговорност, според основанията за нейното възникване, за да определи
спецификата на конкретните облигационни отношения. Ответникът прави възражение за преклудиране правото на иск
на ищеца срещу поръчителя на основание чл.
147 ал. 1 от ЗЗД поради непредявяване на иска срещу
главния длъжник в шестмесечен срок, в който смисъл били
постановките на т. 4 В на ТР № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС. С оглед нормата на
чл. 127 ал. 2 от ЗЗД солидарният съдлъжник дължи припадащата му се част не
от общия дълг такъв, каквото
е бил в момента на възникването му, а припадащата му се част
от това, което е платено за погасяването на дълга такъв,
какъвто е бил в момента на погасяването.
При банковите кредити с променлив лихвен процент, и при изплатени месечни
вноски от солидарен длъжник за част от
кредитния период е невъзможно да се
изчисли останалата неиздължена част от задължението до края на
периода, тъй като лихвата е променлива, за да се прецени
платилият солидарен длъжник изпълнил ли е повече от
своята част от целия кредит.
При тези съображения исковата претенция за главното
парично задължение била неоснователна и следвало да бъде
отхвърлена, както и акцесорните претенции за лихви. В договора
не се съдържала
ясна процедура за изчисляване на лихвения процент,
която да съобразява вида, количествените изражения и относителната тежест на всеки от
отделните компоненти - пазарни индекси и/ или индикатори. Договорът да револвиращ
кредит съдържал неравноправни клаузи за потребителя, които обуславяли недействителността му съгласно чл. 143 от ЗЗП. Клаузите на 11.1.1.1, 11.1.1.2 и 11.1.1.3 от
процесния договор не отговаряли на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика
и потребителя, тъй като не били
индивидуално договорени. Същите били нищожни
съгласно чл.146 ал. 1 от ЗЗП и като такива
не могат да обвържат потребителя,
което водело на неоснователност на заявената претенция.
Настоява се за прекратяване на производството по делото, респективно
отхвърляне на ищцовата претенция и присъждане на съдебно
– деловодни разноски и адвокатски хонорар.
С оглед доводите и
съображенията, развити от страните в процеса и ангажираните от тях
доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 13.07.2016 г. между „У.Б.“
АД и „А.“ Р.ООД със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ******,
представлявано от законния си представител И.Ц.П., като кредитополучател, и И.Ц.П.
като солидарен длъжник е бил сключен договор за банков револвиращ
кредит № 0017/2631/13072016 от 13.07.2016 г., по силата на който банката –
кредитор е предоставила на кредитополучателя и при солидарна отговорност на ответника
като солидарен длъжник, револвиращ кредит с размер до
81 000 лева с краен срок за издължаване на главницата 30.06.2017 г.
Съгласно чл. 4.1.1годишният
лихвен процент, начисляван върху редовна главница за периода от 13.07.2016 г.
до 30.06.2017 г., представлява сбора от приложимия към датата на олихвяването
променлив базов лихвен процент, формиран от променлив базов лихвен индекс и
премия, и надбавка за редовен дълг към базовия лихвен процент в размер на 7.491
%, като приложимият към датата на договора базов лихвен индекс е едномесечен SOFIBOR, приложимата дългосрочна премия възлиза на 0.00 %, а
годишният лихвен процес за редовен дълг е 7.5 %. Съгласно т.4.2 лихвеният
процент, начисляван върху просрочената главница за срока на просрочие
се формира като сбор от приложимия към датата на просрочие
размер на годишния лихвен процент за редовен дълг по т. 4.1 и надбавка за просрочие от 2.0 %. Клаузата на т.4.3 предвижда фиксиран
лихвен процент, начисляван върху наличния кредит при просрочие
на лихва или главница и лихва, едновременно с лихвата за редовен дълг и лихвата
за просрочен дълг. В т. 5 са предвидени такси за управление на кредита,
наречени „комисиони“. Съгласно т. 11.1 от договора, кредитополучателят заплаща
лихви и комисиони за кредита в съответствие с раздел ІІІ от ОУ, Тарифата на
банката, лихвения бюлетин и установеното в т.т. 4 и 5
на договора. Прието е с т.11.1.1, че усвоената част от кредита се олихвява с
годишен лихвен процент за редовен дълг, формиран съгласно установеното в т. 4.1
и раздел ІІ от ОУ. Точка 11.1.1.1 предвижда, че страните приемат, че годишния лихвен
процент за редовен дълг по т.4.1, съответно лихвения процент по т.4.2 се
променя в началото на съответния период на олихвяване съобразно промените в
стойността на приложимия базов лихвен процент
съгласно установеното в ОУ и в договора, при запазване размера на
договорените надбавки, директно и автоматично, по силата на договора, без да е
нужно изрично уведомление или сключване на допълнително споразумение към този
договор за целта. Чл. 11.1.1.2 предвижда, че с
подписването на този договор кредитополучателят и третото задължено лице дават
изричното си и безусловно съгласие при промяна в нормативната база или
условията на финансовите пазари или възникването на други обективни
обстоятелства, водещи до съществено повишаване разходите на банката, тя да може
да променя периодичността на установения вид базов лихвен индекс и да упражнява
правото си да привежда базовия лихвен процент в съответствие с пазарните
условия, които прилага, към всеки един период. С промяната към съответния
период на олихвяване на базовия лихвен процент страните по договора са се
съгласили да считат лихвените условия по кредита за автоматично променени при
запазване на договорените надбавки и новите лихвени условия ще бъдат
задължителни за тях, като промяната влиза в сила автоматично, на началната дата
на първия период на олихвяване , следващ датата на промяната, с обявяване на
новата периодичност, вид и/ или стойност на приложимия базов лихвен процент.
Предвидено е също така /чл.11.1.1.3/, че при
неиздължаване на главница и/ или лихва, за срока на забавата се прилага всяко
едно от следните лихвени условия: редовният дълг по главницата се олихвява с
променливия годишен лихвен процент по т.4.1; просрочената част от главницата се
олихвява с променливия годишен лихвен процент по т.4.2; целият дълг по
главницата /редовна и просрочена/ се олихвява с фиксирания годишен лихвен
процент по т.4.3; като кредитополучателят заплаща на кредитора комисионите по
кредита в размерите по т.5 и при условията на раздел ІІІ т. 9 от ОУ.
Договорът носи подписите на
всяка страница, включително и посочените по – горе условия, на всяка от
страните по него. По делото са приложени Общи условия, при които „У.Б.“ АД
предоставя кредити на лица, осъществяващи стопанска дейност, които не носят
подписи на страните по договора.
На 15.10.2018 г. е подписан
договор за цесия между „У.Б.“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, за
която ответникът е бил уведомен със съобщение от 06.02.2019 г. от ЧСИ Й.Ц.и
препис от което уведомление е било връчено на ответника по искане на подпомагащата
страна.
На 13.10.2017 г. „У.Б.“ АД е
депозирал заявление за издаване на заповед за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 417 от ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № 73480/ 2017 г. по описа
на СРС, 58 – и състав. Била издадена Заповед за незабавно изпълнение от
12.05.2018 г., по силата на която длъжникът „А.Р.“ ООД с ЕИК ******, с адрес в
гр. Враца, ж. к. „Хранително – вкусова зона“, завод „Мебел“, Административна
сграда, офис 2, и длъжникът И.Ц.П. били осъдени да заплатят солидарно на
кредитора следните парични суми: просрочена главница в размер на 59 420.74
лв., ведно със законна лихва от 13.10.2017 г. до пълното изплащане на
вземането; лихва върху просрочената главница в размер на 1 492.57 лв. за
периода от 30.06.2017 г. до 12.10.2017 г.; наказателна лихва при просрочие в размер на 784.03 лв. за периода от 30.06.2017
г. до 12.10.2017 г., както и разноски по делото в размер на 1 233.95 лв.
държавна такса и 1 746.55 лв. възнаграждение за адвокат. На 13.07.2018 г. И.Ц.П.
подал възражение по чл. 414 ал. 1 от ГПК, поради което с разпореждане от
11.03.2019 г., връчено на процесуалния
му представител на 19.03.2019 г., предвид което исковата претенция е предявена
в срока по чл. 415 ал. 1 от ГПК.
От обективно и компетентно
изготвеното заключение на вещото лице по назначената от съда СИЕ се установява
въз основа на представените банкови извлечения по разплащателната сметка за
усвояване на кредита, че главницата по договора за кредит в размер на
81 000 лв. е била усвоена на 03.08.2016 г., като са били извършвани
частични погасявания по нея до 10.07.2017 г., като в периода от 11.07.2017 г.
до датата на депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда не са били
извършвани погашения на главницата. Съгласно т.7.2 от договора за кредит,
падежната дата на лихви по редовен дълг е 21 – во
число на месеца, а лихвите по т.4.2 и т.4.3 /лихви върху просрочена главница и
наказателни лихви/ са незабавно изискуеми. Според вещото лице, до 13.10.2017 г.
са начислени договорни лихви върху редовна главница /редовни лихви/ в размер на
5 525.46 лв., които са изцяло платени. До същата дата са били начислени
договорни лихви върху просрочена главница /просрочени лихви/ в размер на
1 694.37 лв., като от тях са платени 201.79 лв., като към 13.10.2017 г. е
дължим остатък в размер на 1 492.58 лв. До тази дата са били начислени
наказателни лихви в размер на 2 296.23 лв., от които са били платени
1 512.21 лв., при остатък 784.02 лв. Общият размер на дължимите лихви
възлиза на 2 276.60 лв. Към 13.10.2017 г. задължението по договора за
кредит е възлизало в общ размер на 61 697.34 лв., от който 59 420.74
лв. е главницата, 784.02 лв. – наказателните лихви и 1 492.58 лв. –
лихвите върху просрочена главница.
При така изложените фактически
данни Софийски градски съд достига до следните правни изводи:
Предявеният иск с правно
основание чл. 124 ал. 1, вр. чл. 422 ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79 ал. 1 и чл. 92 ал. 1 от ЗЗД, вр.
чл. 430 ал. 1 от ТЗ е процесуално допустим и страните са легитимирани да
участват в процеса.
Съгласно чл. 430 от ТЗ, с договора за банков кредит
банката се задължава да отпусне на заемателя парична
сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят
се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане
на срока. Следователно в тежест на ищеца е да докаже възникване в негова полза
на вземането по главния дълг в резултат на сключен договор за банков кредит с
твърдяното в исковата молба съдържание съдържание; предоставяне на паричната
сума на кредитополучателя по договора за банков кредит и настъпване на падежа
на задължението за връщане на вноските по кредита.
От приложения като
доказателство договор за банков револвиращ кредит №
0017/2631/13072016 от 13.07.2016 г., е видно, че същият е сключен между „У.Б.“
АД и „А.“ Р.ООД като кредитополучател, и И.Ц.П. като солидарен длъжник, за
сумата от 81 000 лв. главница, която следва да бъде погасена в срок до 30.06.2017
г.
Съдът не споделя възраженията
на ответника, че от договора не ставало ясно естеството на поетото от него
задължение, като се позовава на специалните правила относно поръчителството.
Съгласно чл. 121 от ЗЗД, освен
в определените от закона случаи солидарност между двама или повече длъжници възниква само когато е уговорена. Видно от
съдържанието на процесния договор, И.Ц.П. се е
съгласил да поеме задължението на кредитополучателя солидарно. За разлика от
солидарното задължение, поръчителството представлява обезпечение вземането на
кредитора, затова и систематично правните норми, които го уреждат, са
разположени в глава VІІ на ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 138 от ЗЗД, с
договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго
лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение, като този договор трябва
да бъде извършен в писмена форма. Ответникът твърди в отговора си, че ищецът не
е уточнил вида на солидарното задължение и дали не е възникнало въз основа на
поръчителство, но сам не твърди писмен договор за поръчителство да е бил
сключен, нито представя такъв, след като би следвало да разполага с него като
страна. Следователно съдът намира за установено, че по така цитирания договор
за банков револвиращ кредит ответникът е поел
задължението на кредитополучателя солидарно и съобразно чл. 122 от ЗЗД кредиторът може да иска изпълнение на цялото
задължение от когото и да е от длъжниците. Ирелевантно е дали в договора за кредит е предвидено
единствено задължение за кредотополучателя да
осигурява по сметките си необходимите сума за погасяване на задълженията по
него, без да е посочено идентично за солидарния длъжник, тъй като последният не
е кредитополучател, но се е съгласил да дължи солидарно с последния. По
договорът за заем е възможно поемането на солидарна отговорност, без да е
конкретизирано каква част се поема от всеки от длъжниците
и независимо кому от тях е фактически предадена сумата по договора за заем като
реален договор, следователно солидарното задължение е валидно възникнало.
Твърденията на ответника, че клаузата в договора, с която той поемал солидарно
задължение противоречала на чл. 127 от ЗЗД, са неоснователни, тъй като ал. 2 на
с. чл. всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск
срещу останалите съдлъжници за разликата, която
хипотеза изисква изпълнение спрямо кредитора, каквото в настоящата хипотеза не
е налице. Едва след изпълнение може да бъде съобразявано каква е дължимата от
съответния длъжник припадаща се част от задължението.
В отговора на исковата молба
ответникът е релевирал възражение, че в договора не
се съдържала ясна процедура за изчисляване на лихвения процент, която да
съобразява вида, количествените изражения и относителната тежест на всеки от
отделните компоненти - пазарни индекси и/ или индикатори. Договорът да револвиращ кредит съдържал неравноправни клаузи за
потребителя, които обуславяли недействителността му съгласно чл. 143 от ЗЗП.
Клаузите на 11.1.1.1, 11.1.1.2
и 11.1.1.3 от процесния
договор не отговаряли на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, тъй като не били индивидуално договорени. Същите били нищожни
съгласно чл.146 ал. 1 от ЗЗП и като такива не могат да обвържат потребителя,
което водело на неоснователност на заявената претенция.
Така заявените възражения се
ценят от настоящия съдебен състав като неоснователни, предвид следното:
В договора за кредит се
съдържат детайли относно изчисляването на лихвените проценти и са договорени
индивидуално, но дори същите да са останали в някаква степен неясни за
потребителя – солидарен длъжник, то следва да се отчете, че самият договор за
кредит е със значително по – кратък срок от обичайните от този вид за
издължаване на главницата: сключен е на 13.07.2016 г. със срок до 30.06.2017 г.
След усвояване на сумата по кредита за кредитополучателя е възникнало
задължението да заплати договорената съгласно чл. 4.1 договорна лихва,
изчислена съобразно приложимия към датата на олихвяването променлив базов
лихвен процент, формиран от променлив базов лихвен индекс и премия и надбавка
за редовен дълг към базовия лихвен процент в размер на 7. 491 %. Приложимият
към датата на договора за кредит базов лихвен индекс е SOFIBOR, като
приложимата към същия договор премия е в размер на 0.0 %. Към датата на
сключване на договора за кредит приложимият размер на годишния лихвен процент
за редовен дълг е от порядъка на 7. 5%. Към 30.06.2017 г. размерът на главното
парично задължение в размер на 59 420. 74 лв., както е посочило вещото лице в
заключението си, не е било погасено нито от кредитополучателя, нито от
солидарния длъжник, поради което кредитът е станал изцяло дължим. Съгласно
договора, при забава в погасяване на главницата за срока на просрочие
се начислява лихва, която се формира като сбор от приложимия към датата на просрочие размер на годишния лихвен процент и надбавка за просрочие от 2.0 %. Страните са договорили също така
фиксиран лихвен процент, възлизащ на 5 %, начисляван върху наличния кредит при просрочие на лихва или на главница и лихва, едновременно с
лихвата за редовен дълг и лихвата за просрочен дълг. В рамките на периода на
действието на договора за кредит липсват доказателства, а и твърдения от страна
на ответника, че ищецът е предприел едностранна промяна на лихвените проценти
по договорната лихва, дължима за редовен или просрочен дълг, както и за наказателна
лихва. Съгласно чл. 430 ал. 2 от ТЗ заемателят плаща
лихва по кредита, уговорена с банката, а по силата на солидарността в
задължението това се отнася и до ответника, тази лихва не е била поставена
изцяло в дискреция на банката и не е била променяна
едностранно от нея, поради което кредитополучателят, а от там и ответникът като
солидарен длъжник, дължат заплащането и. Съгласно заключението по ССЕ, към
13.10.2017 г. задължението по договора за кредит е възлизало в общ размер на 61
697.34 лв., от който 59 420.74 лв. е главницата, 784.02 лв. – наказателните
лихви и 1 492.58 лв. – лихвите върху просрочена главница. С издадената по ч.
гр. д. № 73480/ 2017 г. по описа на СРС, 58 – и състав, Заповед за незабавно
изпълнение от 12.05.2018 г., длъжникът „А.Р.“ ООД и длъжникът И.Ц.П. били
осъдени да заплатят солидарно на кредитора „У.Б.“ АД следните парични суми:
просрочена главница в размер на 59 420.74 лв., ведно със законна лихва от
13.10.2017 г. до пълното изплащане на вземането; лихва върху просрочената
главница в размер на 1 492.57 лв. за периода от 30.06.2017 г. до 12.10.2017 г.;
наказателна лихва при просрочие в размер на 784.03
лв. за периода от 30.06.2017 г. до 12.10.2017 г. Следователно е налице
идентичност между вземанията на кредитора, за които той се е снабдил със
заповед за изпълнение и предявените в настоящото производство, поради което исковата
му претенция следва да бъде уважена. Вземането по главницата следва да бъде
установено и на основание чл. 86 от ЗЗД ведно с претендираната
от ищеца законна лихва, считано от 13.10.2017 г., датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, до окончателното
изплащане на дължимата сума.
Съгласно чл. 78 ал. 1 от ГПК в
тежест на ответника следва да бъдат възложени сторените от ищеца разноски в
заповедното производство разноски в размер на 1 233. 95 лв. държавна такса и 1
746. 55 лв. за адвокатско възнаграждение, както и сторените в настоящото
производство разноски съобразно представения списък, в общ размер на
2 632. 58 лв., от които 1 200 лв. са за платено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между ищеца „У.Б.“ АД със седалище и адрес на управление ***, пл. „******,
с ЕИК ******, и ответника И.Ц.П. ***, с ЕГН **********, вземането на ищеца
против ответника в качеството му на солидарен длъжник, в размер на 59 420 лв.
/петдесет и девет хиляди четиристотин и двадесет лева/, представляваща главница
по договор за банков револвиращ кредит № 017/ 263/
13.07.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.10.2017 г.
до окончателното и изплащане; сумата от 1 492. 57 лв. /хиляда четиристотин
деветдесет и два лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща лихва върху
просрочената главница по горепосочения договор за банков кредит за периода от
30.06.2017 г. до 12.10.2017 г. и сумата от 784. 03 лв. /седемстотин осемдесет и
четири лева и три стотинки/, представляваща наказателна лихва по същия договор за
периода от 30.06.2017 г. до 12.10.2017 г., за което вземането ищецът се е
снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 73480/ 2017 г. по описа на СРС.
Решението е постановено при
участието на подпомагаща ищеца страна „А.з.с.н.в. ЕАД, със седалище и адрес на
управление ***, офис сграда „******, офис 4, с ЕИК ********.
ОСЪЖДА И.Ц.П. ***, с ЕГН **********,
да заплати на „У.Б.“ АД със седалище и адрес на управление ***, пл. „******, с
ЕИК ******, сторените в заповедното производство разноски в размер на 1 233. 95
лв. /хиляда двеста тридесет и три лева и деветдесет и пет стотинки/ държавна
такса и 1 746. 55 лв. / хиляда седемстотин четиридесет и шест лева и петдесет и
пет стотинки/ адвокатско възнаграждение, както и сторените в настоящото
производство разноски в размер на 1 432.58 лв. /хиляда четиристотин
тридесет и два лева и петдесет и осем стотинки/ и 1 200 лв. /хиляда и двеста
лева/ адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Апелативен съд гр. София.
СЪДИЯ: