№ 506
гр. ***, 15.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, III-И СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Петина Кр. Николова
при участието на секретаря Мариана Любч. Митева
като разгледа докладваното от Петина Кр. Николова Гражданско дело №
20213630102271 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба, подадена от АТ. ИВ. АТ. с ЕГН ********** от
гр. ***, ул. „***“ № 5, ет. 3, ап. 12, срещу К. ИВ. КР. с ЕГН ********** от гр. ***, кв. *** -
***, № 7, ат. 2, ап. 8. В исковата молба се твърди, че Страните имали сключен граждански
брак до началото на 2018 г., когато влязло в сила решението за развода им. През годините и
преди и след развода, молителката твърди, че е била жертва на психическа и физическа
агресия от страна на ответника. На 02.08.2021 г. имало насрочено заседание по дело,
образувано от ответника за промяна на режима на лични контакти с роденото от бака им
дете. Тъй като и двамата искали да постигнат споразумение, делото било отложено и те
двамата с адвокатите си се отправили към кантората на процесуалният представител на
молителката в производството по промяна на режима на лични контакти, за да уговорят
условията на споразумението. Пред сградата обаче ответникът по настоящото дело станал
агресивен, започнал да вика и да обижда молителката и да се накланя към нея. Тя се
уплашила да не й посегне и се обърнала към адвоката си, но той продължил да настъпва.
Заплашвал, че ще плати, за да я убият, изрекъл различни заплахи за физическа саморазправа,
включително за убийство, обиждал я многократно. Дори собствената му адвокатка не успяла
до го успокои и накрая го издърпала настрана, след което двамата си тръгнали. Молителката
твърди, че била много уплашена от случилото се, била обидена и се страхувала, че ще
последва физическа саморазправа. Иска издаване на мерки по ЗЗДН – забрана на ответника
да приближава нея, дома й, дома на родителите й, местоработата й, местата, където детето
посещава училище и занималня, както и издаване на заповед за незабавна защита до
приключване на производството.
1
В съдебно заседание молителката поддържа молбата и моли съда да издаде заповед за
защита. Счита, че от събраните доказателства се установява, че по отношение на нея на
02.08.2021 г. е осъществено домашно насилие, че поведението на ответника е било
агресивно и насочено към нея.
Ответникът не се явява в съдебно заседание, но чрез своя процесуален представител
оспорва изложените в молбата твърдения. Твърди се, че цялата цел на производството е да
се препятства контактът на бащата с детето и да се реагира на заведени от ответника срещу
бившата му съпруга имуществени дела. Твърди се, че тези производства вредят на детето, но
майката не се съобразява с това. Счита, че събраните доказателства категорично отхвърлят
изложените в исковата молба твърдения и молят съда да остави молбата без уважение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за безспорно
установено от фактическа и правна страна следното:
Молителката АТ. ИВ. АТ. и ответника К. ИВ. КР. били съпрузи до 2018 г., като от
брака имат родено едно дете – Иван, родителските права по отношение на когото са
представен и на молителката.
Още преди приключването на брака й с ответника молителката започнала интимна
връзка с друг мъж – св. П.Г.. Това дълбоко наранило ответника. По повод раздялата им,
семейното жилище било прехвърлено на сина им. Молителката с детето продължили да
живеят там и след раздялата между страните. Продължила и връзката й със св. П.Г.. Това
довело до задълбочаване на травмата и обидата на ответника, който не бил в състояние да
приеме, че в дома, който е закупен за нуждите на семейството му, вече бившата му съпруга
се среща с друг мъж. Самият К.К. почти непосредствено след раздялата заминал за чужбина,
където живее и работи и до сега. Наред с травмата от изневярата на съпругата му, той
искрено страда от това, че не е в състояние да поддържа редовен контакт с детето си.
По делото се установи, че между страните са водени неколкократно различни
съдебни производства, включително през 2019 г. по ЗЗДН, като съдът тогава е приел
молбата на А.А. за основателна и е издал заповед за защита. Твърденията на процесуалният
представител на ответника, че това производство е разгледано в отсъствието на ответника,
не следва да бъдат коментирани, тъй като – в случай, че това е било вярно – той е имал
възможност да потърси в последствие защита, ако наистина е бил лишен от правото да се
защити. Ако сам се е отказал от участие в производството, това е било негов личен избор. С
оглед наличието на проведено успешно производство по ЗЗДН и изложените от св. Г.
показания, съдът приема, че в историята на отношенията между страните има данни за
агресивно поведение от страна на ответника срещу молителката.
Това от своя страна е причината съдът да не кредитира изцяло показанията на св. Д.
Ч. за случилото се на 02.08.2021 г. На тази дата А. и К., ведно с адв. Т.Д. и св. Д. Ч. като
пълномощник на ответника по дело с искове по чл. 59, ал. 9 от СК и чл. 127а от СК, които
2
ответникът е завел срещу молителката, са се намирали в съда за заседание по това въпросно
дело. В съдебно заседание двамата адвокати и съдията са опитали да спогодят страните,
посочвайки, че това би било в най-добър интерес на детето. Съдът е отложил делото и е дал
възможност на страните да преговарят, за да постигнат съгласие по въпросите, предмет на
делото. Четиримата с отправили към кантората на адв. Д., за да обсъдят възможни варианти
за постигане на съгласие. Афектиран от твърденията на молителката, че не препятства
контактите му с детето, а най-вероятно и от присъствието пред залата на П.Г. като свидетел,
ответникът започнал да се кара с бившата си съпруга като отправял обиди и заплахи по
отношение на нея и на мъжа, с който тя поддържа връзка. Именно в тази част съдът не
кредитира показанията на св. Ч. – че заплахите и обидите са били отправени единствено по
адрес на св. Г.. Самата тя признава, че основното й внимание е било насочено към
молителката А., имайки за цел да разчете нейното поведение и да разбере нейните мотиви с
цел да може да се постигне разрешение на проблемите на двамата и постигане на взаимно
съгласие по делото, за да се защити най-добрия интерес на детето. Съдът счита, че
разчитането й на характера на ответника, което тя сподели в съдебно заседание, е
сравнително точно, но значително е подценена обидата, която ответникът таи от
поведението на А., което той приема като предателство. Продължаващата й връзка с Г., е
непрекъснато напомняне за това предателство и той не е в състояние на загърби това.
Виновен в неговите очи е именно съпругата му, заедно с другият мъж. Затова е нормално
агресията му да е насочена и към двамата.
Тук съдът намира за необходимо да коментира и подадената декларация по чл. 9, ал.
3 от ЗЗДН от ищцата. Наистина законодателят в този случай е предал доказателствена сила
на този частен свидетелстващ документ. Той обаче като доказателство следва да се третира
и цени само наред с всички останали доказателства по делото. Той няма абсолютна и
необорима доказателствена сила. Като доказателство тя следва да се обсъжда наред с всички
останали доказателства. В конкретния случай е налице едно единствено и то косвено
доказателство, че описаните в исковата молба и декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН факти,
наистина са се осъществели и това е фактът, че непосредствено след случилото се, А. се е
обадила на св. Г., разказала му е за случилото се и е била толкова уплашена, че е поискала
той да остане на телефона, докато тя се прибере у дома си. Случилото се на следващия ден,
когато тя (оказва се съвсем неоснователно) се е паникьосала, че някакви две жени следят и
снимат с телефоните си жилището й) показва, че тази жена живее в страх от възможните
последици от поведението на бившият й съпруг. А че ответникът редовно заплашва и
обижда бившата си съпруга е безспорно по делото, както от в.з.с. решение по предходно
дело по ЗЗДН, така и от установеното в съдебно заседание при оглед на телефона на
молителката, че само минути след като съдът назначи СТЕ за установяване на съдържанието
на комуникацията между двамата, той изтри съобщенията си във Вайбър, изтриването на
тези съобщения стана в момента на огледа на телефона, осъществяван от съда. По този
начин ответникът стана причина да не могат да бъдат събрани конкретни доказателства за
твърдени от молителката факти, поради което съдът счита, че те настина са се осъществели.
3
Съдът е счита, че изложените от св. Ч. факти за случилото се на 02.08.2021 г.
отразяват нейната оценка за ситуацията, пречупена през оценката й за характера на всеки
един от засегнатите и през призмата на собствения й характер и самооценка. Критериите за
това дали едно поведение представлява акт на психологическа агресия и съответно акт на
домашно насилие обаче следва да са обективни. В конкретният случай съдът намира, че
ответникът, афектиран от чувството за предателство и болката от редките срещи с детето, си
е позволил да обижда и заплашва бившата си съпруга и това безспорно следва да се
квалифицира като акт на домашно насилие.
Мотивите на ответника и причините, заради които се е стигнало до нарушена
комуникация между страните не са предмет на това дело.
Предвид изложеното до тук съдът намира, че молбата по ЗЗДН се явява основателна
и следва да бъде уважена.
С оглед на тези изводи, съдът намира, че следва да наложи следните мерки за
закрила: задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие.
Забраната ответникът да приближава молителката и домът й, както и местата й за работа и
социални контакти би била безпредметна, тъй като ответникът основно живее и работи в
чужбина и посещава гр. *** само с цел участие в съдебни производства и за да се вижда с
детето си. Съдът намира, че по-голям ефект би имало да задължи ответникът да посещава
специализирани програми за справяне с гнева и с последиците от раздялата, но с оглед
отсъствието му от страната, това би било трудно осъществимо. Никоя от другите мерки не
би била подходяща в конкретния случай.
На основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН на ответника следва да бъде наложена и глоба в
размер на 300 лв. Същият следва да бъде осъден да заплати и държавна такса в
производството в размер на 30 лв.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 15 от ЗЗДН, съдът:
РЕШИ:
УВАЖАВА молбата на АТ. ИВ. АТ. с ЕГН ********** от гр. ***, ул. „***“ № 5, ет. 3,
ап. 12, срещу К. ИВ. КР. с ЕГН ********** от гр. ***, кв. *** - ***, № 7, ат. 2, ап. 8, за
издаване на заповед за защита от домашно насилие по повод извършено от последния акт на
домашно насилие, изразяващо се в отправяне на обиди и заплахи на 02.08.2021 г. като:
ЗАДЪЛЖАВА К. ИВ. КР. с ЕГН ********** от гр. ***, кв. *** - ***, № 7, ат. 2, ап. 8,
ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ спрямо АТ. ИВ.
АТ. с ЕГН ********** от гр. ***, ул. „***“ № 5, ет. 3, ап. 12.
НАЛАГА на К. ИВ. КР. с ЕГН ********** от гр. ***, кв. *** - ***, № 7, ат. 2, ап. 8,
4
на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН глоба в размер на 300 /триста/ лева.
ОСЪЖДА К. ИВ. КР. с ЕГН ********** от гр. ***, кв. *** - ***, № 7, ат. 2, ап. 8, да
заплати 30 лв. /тридесет лева/ държавна такса по сметка на РС ***.
Решението подлежи на обжалване пред ШОС в 7-мо дневен срок от днес, съгласно
чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН.
На основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН да се издаде заповед за защита.
Обжалването не спира изпълнението на заповедта.
Препис от решението да се връчи на страните и съответните РУ.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
5