№ 52
гр. Враца, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Пенка Т. Петрова
Камелия Пл. Колева
при участието на секретаря Мария К. Ценова
като разгледа докладваното от Пенка Т. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20221400500022 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид:
Производството се движи по реда на чл.258 и сл ГПК.
Образувано е по въззивна жалба,подадена от Х. Д. Х. от с.***, обл.Враца, чрез
адв.В.Ч. от АК Враца срещу решение на РС гр.Враца от 12.11.2021 г.,постановено по
гр.д.№1191/2021 г., с което е уважен предявен против въззивника иск с пр.основание
чл.109 от ЗС, като същият е осъден да премахне изграден електропровод в ПИ
№38875.349.17, собственост на Н.П., и на основание чл.59 от ЗЗД е осъден да й заплати
обезщетение за неправомерно ползване на част от същия имот за периода м.1.20-
15.03.21 г, както и сторените в производството разноски.Поддържа се във въззивната
жалба,че решението е неправилно,необосновано и незаконосъобразно – постановено
при неправилно приложение на материалния закон и доказателствата по делото,и при
допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд. Първоинстанционният
съд не бил обсъдил в цялост събраните доказателства,в резултат на което достигнал до
неправилни правни изводи. Излагат се подробни доводи и съображения. Цитира се
съдебна практика.
Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново от въззивната
инстанция, с което предявените искове се отхвърлят.
Противната страна оспорва въззивната жалба.Моли първоинстанционното
1
решение да бъде потвърдено.
Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.
Настоящият състав намира въззивната жалба за редовна от външна страна,и
процесуално допустима.Подадена е в преклузивния срок по чл.259 ал.1 ГПК,от страна
в процеса,имаща право и интерес от обжалване, и против акт на съда,подлежащ на
обжалване по смисъла на чл.258 ал.1 ГПК.Разгледана по същество въззивната жалба е
неоснователна.
Пред първоинстанционния съд против въззивника са предявени обективно
съединени искове с правно основание чл.109 ЗС и чл.59 ЗЗД.Поддържа се в исковата
молба, че ответникът/въззивник/ е изградил електропровод в имот,собствен на ищцата,
с идентификатор 38875.349.17 по ККР на с.***,обл.Враца, в нарушение на
разпоредбите на ЗУТ, ЗЕ и поднормативната уредба по прилагането му, с които свои
действия нарушава правото на собственост на ищцата върху имота и същевременно се
обогатява за нейна сметка. Твърди се също, че с действията си ответникът си е спестил
заплащането на обезщетение на собственика на имота по см. на чл.64 ал.4 т.2 от ЗЕ ,и
ако се приеме, че не дължи обезщетение по този текст от ЗЕ да се приеме, че
ответникът се е обогатил за сметка на ищцата, като си е спестил заплащането на наем
за ползването на част от имота й. Исканията към съда са осъждане на ответника да
преустанови действията, с които нарушава правото на собственост на ищцата, като
премахне изградения електропоровод ,а също да бъде осъден да заплати на ищцата
обезщетение в размер на 425.00 лева /след направено изменение на размера на иска по
чл.214 ал.1 от ГПК/ за използването на част от ПИ с идентификатор 38875.349.17 за
периода м.01.2020г. до 15.03.2021г.,ведно със законните лихви.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът редовно призован, не е представил
писмен отговор. Впоследствие в писмено становище оспорва исковете и моли за
отхвърлянето им. Развива доводи, че липсвали предпоставките за уважаване на
негаторния иск – не е налице засегнат имот на ищцата, не е налице неоснователно
въздействие от ответника и не се създават пречки за ищцата за използване на
собствения имот по–големи от обикновените. Твърди, че процесният електропровод е
единствения начин и техническо средство за присъединяване на собствения му имот
към електроразпределителната мрежа ниско напрежение и е прокаран законно и
безопасно,и по никакъв начин не пречи на ищцата да използва своя. По отношение на
иска за обезщетение поддържа, че не използва никаква част от имота на ищцата,
процесните стълбове и електропровод не се намират в имота й, а ако някаква
минимална част от трасето преминава над територията на имота на ищцата, то това е
упражняване на права, влизащи в състава на сервитутно право.
По делото са събирани писмени и гласни доказателства, изслушани са три
съдебно-технически и оценителна експертизи.
2
Установено е, че с договор за покупко-продажба, обективиран в н.акт № 145,
т.8, рег.№ 8217, н.дело № 1071/2019г. на нотариус В. В., ищцата е придобила правото
на собственост върху ПИ с идентификатор 38875.349.17, находящ се в с.***,
общ.Враца, с площ 10430 кв.м., местност ***.
Ответникът е собственик по силата на н.акт за покупко-продажба № 112, т.4,
рег.№ 3223, н.дело № 401/2017г. на А. В.-помощник-нотариус по заместване, действащ
при В. В. на ПИ № 351006 в землището на с.***, с площ 4.344 дка, начин на трайно
ползване:Стопански двор, в м.“Барата“.
По повод подадена от ищцата до „ЧЕЗ Разпределение България“ АД жалба от
05.03.2020г.,същата е получила писмен отговор изх.№ 100000123829/18.03.2020г., с
който е уведомена от дружеството, че изходящите от електромерно табло, монтирано
на стълб №12 електропроводни линии до всеки от обектите, са разположени върху
стара стълбова линия ниско напрежение на бившето ТКЗС в с.***. Тази стълбова
мрежа не е собственост,и не е включена в активите на дружеството, същата не е
изграждана и не се поддържа от „ЧЕЗ Разпределение България“ АД.
Представен е предварителен договор от 31.01.2019г. за присъединяване на
обекти на клиенти към разпределителната ел.мрежа на „ЧЕЗ Разпределение България“
АД, сключен с ответника, като клиент, по силата на който е декларирано намерение за
присъединяване на обект: Стопанска сграда със селскостопанско предназначение- 1-ви
етап – ел.захранване за строителни работи и 2-ри етап – постоянно ел.захранване на
имот № 351006, м.“Барата“, земл. на с.***.
Сключен е договор за присъединяване ДПЕРМ **********/30.09.2019г., с
който са определени правата и задълженията на страните „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД и ответника във връзка с присъединяване към разпределителната
ел.мрежа на посочения стопански обект, в т.ч. предоставяна мощност, присъединявана
мощност, вид, технически параметри, брой и място на монтиране на СТИ, главно
ел.табло, брой на фази-три фази, тарифност на СТИ -двутарифни и пр.
Представен е договор за продажба на ел.енергия за стопанска и обществена
дейност, сключен на 14.01.2020г. между „ЧЕЗ Разпределение България“ АД и
ответника.
По делото са събирани гласни доказателства.От показанията на свидетелите на
ищцата А. П. /съпруг/ и М. Н. /неин баща/ се установява, че когато е закупила имота
през 2019г. в него е имало четири бетонови стълба, на които е бил окачен ел.кабел за
захранване имота на ответника. Ищцата го помолила да премахне този кабел, но той
отказал. Не представил и никаква строителна документация за изграждане на ел.трасе
през имота на ищцата, който се използва за паша на домашни животни /крави/. Вторият
свидетел твърди, че около четирите стълба е обрасло с буйна растителност, а самият
имот на ищцата граничи с асфалтов път, който свързва с.*** с гр.Враца. Стълбовете
3
според него са на около 3-4 метра в имота на ищцата, а последният е на около 2 м.
навътре, наклонил се е в посока асфалта и има опасност да падне.
От разпита на свидетеля на ответника Д. Д. /негов баща/ се установява, че двата
процесни имота са съседни, като този на ответника е трасиран. Геодезистът им бил
казал, че по план пътят трябва да мине на запад от асфалтовия път, а асфалтовият път
всъщност попадал в имота на сина му. Също им казали, че ще се постави въпроса за
изправяне на пътя според плана.Присъствал е при монтирането на ел.таблото за имота
на ответника, което е осъществено от служители на „ЧЕЗ Електро“, а той със сина си
изградил един стоманен пилон, на който да се завърже кабела и да има прекъсвач.
Твърди, че има открита партида на ответника в „ЧЕЗ Електро“.
В първото си заключение СТЕ, изготвена от в.л. Т.А., вх.№ 269003/17.06.2021г.
сочи,че стоманобетоновите електрически стълбове 4 бр., на които е монтиран
преносния ел. кабел, с които е захранен с ел.енергия имота на ответника се намират в
имота на ищцата на разстояние 2-4 метра от пътя. Ел. захранването е реализирано в
имот с идент. 38875.349.6 - собственост на ответника. Ел. таблото, в което става
измерване на изразходваната ел. енергия в имота на ответника е монтирано на ел.стълб
находящ се в началото на бившия стопански двор /от справка от КККР попада на ъгъла
на имот с идент. 38875.349.1/.4-те броя от стоманобетонови стълбове, на които е
монтиран кабел пренасящ ел. енергия до имота на ответника, попадат в имот с
идентификатор 38875.349.17-на ищцата, като те представляват част от старо трасе на
ел.мрежата захранваща бившия стопански двор. Трасето е изграждано /стълбовете са
монтирани в далечен период на 1960-1970г./ съгласно изискванията на нормативната
уредба действаща към момента на изграждане. Документи за разрешаване на
присъединяване на имота на ответника към ел.преносната мрежа, проекти за
ел.захранване и други документи удостоверяващи начина на изграждане на
ел.захранването не са представени от ответника. Не е представен и договор или
споразумение със собственика на имот 38875.349.17, в който се намират стълбовете
през които преминава ел.кабела за сервитутно право на преминаване през имотите.
Имот с идент. 38875.349.17 съгласно КККР е частна собственост и за реализиране на
ел. преносна мрежа през чужд имот е необходимо да бъде учредено сервитутно
право.Дължината на трасето захранващо имота на ответника, преминаващо през имот с
идент. 38875.349.17, на което са монтирани 4 броя стълба,според в.л. е 140 метра при
ширина на трасето 6 метра и представлява засегната част от имота с площ от 840 кв.м.
Имот с идент. 38875.349.17 представлява земеделска земя в землището на с. ***, м. ***
с НТП друг вид земеделска земя 7 категория, с площ на имота 10430,00 кв.м.При
отчетена специфичност на ползването на част от имота и ограничителните условия за
собственика на имота, които водят до неефективно ползване на засегната част от имота
от преминаващото трасе на реализираната ел.мрежа захранваща имота на ответника с
идент. 38875.349.6 е определена експертно стойност на обезщетение за 1 година в
4
размер на 350 лева. За конкретизирания период 01.01.2020 до 15.03.2021г.
обезщетението се определя в размер на 425 лева. Изведената стойност представлява
обезщетение за ползване на чужд имот без съгласуваност между страните и
разрешение от страна на собственика на имота.
По искане на ответника и поставени от него задачи е назначена СТЕ вх.№
269301/02.07.2021г., изготвена от в.л. инж.Л.А., която е констатирала следното:
Съществуващият път при влизане в с.*** общ.Враца от гр.Враца не е отразен
на място и това е проблем на картата на възстановената собственост-
КВС/впоследствие кадастралната карта/ и съседните имоти от дълго време. Започвани
са процедури на коригиране, но до момента нито една не е завършена и състоянието на
кадастралната карта, което е посочила на скица към експертизата е последно
състояние, и е действащо към днешна дата. В.л е отразило,че на място съществуват
четири стълба, които на място видимо са отдалечени от асфалтовата настилка на
съществуващия път. При измерване на тези стълбове в средата на стоманобетоновото
тяло е констатирала, че само единия стълб попада в поземлен имот 38875.349.17 на
ищцата- стълб с номер 1 на скицата . Останалите три стълба попадат в границите на
проектиран по план път, който е различен от съществуващия/асфалтов/, но е по план
влязъл в сила.На скицата с пунктир в.л.е посочило границите на съществуващия път.
Точки 20,21,22 са граничните точки на имот 38875.349.17 с пътя по план.Няма данни
да са изградени ел.стълбовете по одобрен ПУП.Състоянието на стълб №4 е
незадоволително, силно е наклонен като отклонението му е около 0,90 м. и може да
бъде опасен.В разясненията си в с.з. на 09.07.2021г. в.л. Л.А. отново подчертава, че
ел.трасето между стълбове 3 и 4, както и между 2 и 3 попада извън имота на ищцата,
видимо на място и ако не се трасира имота й не може да се определи къде точно
попадат стълбовете, защото видимо са извън асфалтовата настилка. Ответникът не е
представил строителна документация за изграждане на това ел.трасе, процесно между
четирите стълба, както и между стълб 1 и неговия собствен имот.Частта от
електропровода от стълб № 1 до стълб № 2,която попада в имота на ищцата е с
дължина 24 м.
Назначена и изслушана е и трета съдебно-техническа експертиза с в.л.
инж.Т.А. с допълнително поставени и от двете страни задачи, от заключението на
която се установяват същите обстоятелства.Допълва,че разстоянието между първи и
втори стълб, обозначени на скицата, приложена към заключението на СТЕ от
02.07.2021 г. е 24 метра.Ел. таблото, от което е захранен с ел.енергия имот 38875.351.6
собственост на ответника се намира в имот с идент. 38875.349.1. Имотът на ищцата, в
който се намира селскостопанската сграда е захранен с ел.енергия от ел.табло,
находящо се в имот е идент. 38875.351.350.Процесните стълбове не участват в
захранване с ел.енергия на имот № 38875.351.5 - имот на ищцата, в който се намира
5
селскостопанска сграда.В.л.в заключението си сочи през кои имоти минава
трасето,което захранва имота на ответника с ел.енергия.От изпратения от „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД отговор в.л.заключава, че присъединяване на ответника е
съществуващ стоманобетонов стълб № 12 на въздушна мрежа ниско напрежение на
трафопост 1, клон „В“ с. ***. След електромерното табло „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД не е изготвяло проект на изходяща електрозахранваща линия ниско
напрежение от електромерното табло до имота на клиента.Електрическият кабел,
изходящ от монтираното ел.табло със СТИ, който преминава през процесните стълбове
и стига до имота на ответника не е изграждан от служители на Дружеството и няма
данни кой го е изградил. Не са открити в Община Враца данни кой е изградил
процесния кабел.
В отговора на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД се уточнявало,което се
споделяло и от в.л.,че съгласно „Договор за присъединяване към
електроразпределителната мрежа № **********/30.09.2019г., сключен с ответника
присъединяването в конкретния случай било извършено от съществуващ стълб № 12 от
въздушната мрежа изградена преди 1999г., поради което към датата на приемане на
Закона за енергетиката и енергийната ефективност през 1999г. тази мрежа
представлява съществуващ енергиен обект по смисъла на чл.60, ал.2, т. 1 от Закона за
енергетиката и енергийната ефективност/отм./. За съществуващи към момента на
влизане на сила на този закон енергийни обекти, възникват автоматично по силата на
закона сервитутни права: право на прокарване, право на преминаване на хора и
техника на експлоатационното дружество и задължение на собственика и служещия
имот да търпи ограниченията при ползването му. След отмяната на ЗЕЕЕ, в параграф
26 от Преходите и заключителни разпоредби на Закона за енергетиката е предвидено,
че възникналите по силата па ЗЕЕЕ/отм./ сервитутни права в полза на енергийните
предприятия за съществуващи към влизането в сила на този закон енергийни обекти
запазват действието си.
При така изяснената фактическа обстановка и събрани доказателства
първоинстанционният съд приел предявените искове за основателни и доказани и ги
уважил,като осъдил ответника да прекрати неоснователните си действия,с които пречи
на ищцата да упражнява правото си на собственост,като премахне изградения
електропровод,като го осъдил да заплати на ищцата обезщетение за исковия период на
осн.чл.59 ЗЗД в размер на 425 лв.
Въззивната инстанция споделя крайните фактически и правни изводи на
първата,и намира,че решението и е постановено при правилно приложение на
материалния закон и доказателствата по делото,като на основание чл.272 ГПК се
присъединява и препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Правилни са изводите на първоинстанционния съд,че уважаването на
6
негаторен иск по чл.109 от ЗС предполага ищецът да е собственик на имота и да са
извършени от ответника неоснователни действия, засягащи това право,като законът
предоставя защита на правото на собственост срещу всяко пряко или косвено
неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на
правото на собственост, което може и да не накърнява владението, но ограничава,
смущава или пречи на допустимото пълноценно ползване на имота според неговото
предназначение.Искът може да се упражни срещу всяко лице, което проявява
неоснователни ограничаващи правото на собственост въздействия. Това лице може да
е както собственик на съседен имот или съсобственик, така и всяко трето лице, което
извършва смущаващите правото на собственост действия. Когато с подобни
еднократни действия се създава неправомерно състояние, смущаващо правото на
собственост на собственика, отговорен по иска е и лицето, което неоснователно
поддържа това състояние.За уважаване иска по чл.109 ЗС , с който съдът дава
търсената защита за нарушеното право на собственост от всяко неоснователно
действие, което пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем,
собственикът следва да установи и кое е действието, което препятства упражняване
правото на собственост, кой е авторът на това действие и в какво се състои
нарушението.
В конкретния случай собствеността на ищцата върху ПИ с идентификатор
38875.349.17 е безспорна, както безспорен е и факта, че през него преминава ел.кабел,
захранващ с електричество имота на ответника с идентификатор 38875.351.6. Този
кабел е разположен върху бетонови стълбове, които ответникът оспорва да попадат в
имота на ищцата и да го засягат. Съгласно заключението на първата СТЕ изготвена от
Т.А., четирите стоманобетонови стълба са навътре в имота на ищцата от 2 до 4 метра
от пътя. Според в.л. Л.А., изготвила второто заключение – само стълб 1 попада в имота
на ищцата, а останалите три стълба попадат в границите на проектиран по план път,
различен от съществуващия на място асфалтов път, който не е отразен на КВС и на
кадастралната карта, но е по план влязъл в сила. В.л.А. подчертава, че за изграждане на
ново въздушно ел.трасе „ЧЕЗ Електро“ клиентите заявяват това в съответната община,
но изграденото на място процесно такова според експерта не попада в определението
за трасе,не е отразено в Община Враца и от ЧЕЗ отричат това трасе да е тяхно.
От заключенията на съдебно-техническите експертизи се установява, че е
изградено въздушно трасе от преминаващи по процесните четири стоманобетонови
стълбове ел.кабели за захранване имота на ответника. За измерване на ел.енергията,
употребявана в имота на ответника е монтирано на 15.01.2020г. СТИ, видно от
представения от него Констативен протокол на „ЧЕЗ Разпределение България“. В
третата СТЕ, изготвена от в.л. Т.А. се сочи, че процесните четири стълба не са част от
старо трасе, стопанисвано от „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, а се използват за
захранване с електричество само на посочените по-горе два имота, единият от които –
7
на ответника.
Всички изслушани по делото експертизи и в частност последното заключение
на Т.А. са категорични, че това ел.трасе е незаконно изградено, тъй като „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД не е възложител на изпълнението на изходящ кабел от
електромерното табло до имота на ответника. Такъв кабел изходящ от монтираното
ел.табло със СТИ,не е изграждан от служители на „ЧЕЗ Разпределение България“ и
няма данни кой го е изградил, вкл. в Община Враца.
Ответникът пред първата инстанци,както и във въззивната жалба развива
довод/единствен/ за наличие на законов сервитут на законово изграден енергиен обект,
който е част от системата на ниско напрежение, позовавайки се на нормите на чл.60
ал.2, т.1 във вр. с пар.1 от ДР на ЗЕЕЕ/отм./. Аргументите му са, че този енергиен обект
е бил съществуващ към датата на влизане в сила на ЗЕЕЕ през 1999г. и създаденото по
силата на закона сервитутно право задължава ищцата да го търпи.
Настоящият състав намира този довод за неоснователен,макар и по различни
съоображения от първоинстанционния съд.Настоящият състав приема,че е възможно
четирите стълба да са част от стар електроенергиен обект,който,обаче към настоящият
момент не съществува.На първо място такъв сервитут възниква и от него може да се
полза единствено електроенергиино предприятие.В случая става въпрос за сервитут в
полза на частно лице.На следващо място,за да се позове на такъв сервитут съответното
енергийно предприятие, съответният енергиен обект трябва да е съществуващ към
настоящия момент.От доказателствата по делото – заключениеята на експертизите и
писмото на ЧЕЗ се установява по категоричен начин,че към настоящия момент и към
момента на монтиране на ел.кабела такъв обект/минаващ през четирите стълба/ не
съществува.Четирите стълба са били част от стар енергиен обект,който,обаче към
настоящия момент в тази си част не съществува и не се стопанисва и ползва от
ЧЕЗ”Разпределение” АД гр.София.Действително съгласно пар.26, ал.1 от ПЗР на ЗЕ
възникналите по силата на отменения Закон за енергетиката и енергийната
ефективност сервитутни права в полза на енергийните предприятия за съществуващи
към влизането в сила на този закон енергийни обекти запазват действието си,но при
посоченото по-горе условие – енергийният обект да е съществуващ.От друга страна
ал.3 от същата разпоредба постановява, че сервитутните права по ал.1 се вписват по
искане на съответното енергийно предприятие-собственик на енергийния обект в
службата по вписванията и в имотния регистър по местонахождение на служещия
поземлен имот,каквито данни също не са налице по делото.
Съгласно чл.64, ал.1 от ЗЕ сервитути възникват при разширение на
съществуващи и при изграждане на нови линейни енергийни обекти в полза на лицата,
които ще изграждат и експлоатират енергийния обект. Разпоредбата на ал.4 от същия
8
предвижда за възникване на законен сервитут две условия: - да има влязъл в сила
подробен устройствен план, с който се определя местоположението и размерите на
сервитутните зони на линейния енергиен обект в засегнатите имоти, и титулярят на
сервитута да изплати или внесе еднократно обезщетение по реда на ал. 6 на
разположение на собственика, и на носителите на други вещни права върху засегнатия
имот,каквото в случая безспорно не е налице.
Изграденият въздушен електропровод за захранване с ел.енергия на ПИ 351006
в земл. на с.***, установен с Констативен протокол №41/23.09.2021г. е извършен без да
е разрешен съгласно ЗУТ в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ с извършител ответника,и
без да е учредено каквото и да било сервитутно право.
Както се изложи съгласно чл.109 ЗС собственикът може да иска прекратяване
на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право.Налице са
и двете предпоставки за уважаване на иска по чл.109 – ищцата е собственик на имота и
с прокараният елпровод се засягат правата и на собственост и се създават пречки за
използването му.Върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие
–незаконно прокаран електропровод,който създава за ищеца пречки за използването на
собствения му имот по-големи от обикновените /чл.50 ЗС/. Естеството на извършеното
от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да
упражнява правото си в пълен обем.Ответникът осъществява действия в собствения на
ищеца имот и поддържа създадените в резултат на такива действия състояния в имота,
без да има облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху този
имот.Собственикът не е длъжен да търпи в имота си каквото и да било действие, което
се извършва без негово съгласие.Самото пряко въздействие върху имота на
собственика, без негово съгласие и от лице, което няма право да осъществява такова
въздействие, представлява пречка за собственика да упражнява правото си.
Предявеният иск с правно основание чл.109 ЗС се явява основателен и доказан,и
като такъв следва да се уважи.
Основателен и доказан се явява и предявения иск с правно основание чл.59
ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.59 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до
размера на обедняването,т. е. дължи се връщането на по-малката сума между
обедняването и обогатяването. Обогатяването на ответника се изразява в ползването на
чуждия имот за прокарване на електропровод, без съгласие на собственика или въз
основа на облигационно отношение с него, спестявайки си разходи, дължими за
ползването му на собственика, а обедняването на ищцата е с дохода, който би
реализирала, ако бе отдала тази част от имота си за ползване.Предявеният иск следва
да се уважи по заключението на експертизата с в.л.Т.А..
9
Като е стигнал до същите крайни изводи първоинстанционният съд е
постановил правилно решение,което следва да бъде потвърдено.
Въззивната жалба се явява неоснователна,и като такава следва да се остави без
уважение.
При този изход на делото въззивникът следва да заплати на въззиваемата
сторените от нея разноски по водене на делото пред въззивната инстанция в размер на
600 лв.-адвокатско възнаграждение.
Водим от горното,ВрОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на РС Враца от 12.11.2021г.,постановено по гр.д.
№ 1191/2021г.
ОСЪЖДА Х. Д. Х. от с.***,обл..Враца да заплати на Н. М. П. от с.с. сумата
600.00 лева, направени деловодни разноски пред въззивната инстанция – адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
уведомяване на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10