Р Е Ш Е Н И Е № І-148
град Бургас
,11.12. 2019 година
Бургаският
окръжен съд , гражданска колегия ,
в публично заседание
на
.............тринадесети ноември…..през
две
хиляди и деветнадесета година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ :Пламена Върбанова
мл.с. Марина
Мавродиева
при секретаря А.
Цветанова като
разгледа докладваното
от.съдията М.Карастанчева.в.гр.д. № 1037 по описа
за
2019 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивната жалба на процесуалния представител на Д. П.Д. и Ц.Д.-двамата от гр. С.–ищци по гр.д. №1 /2019 год. по описа на Царевския районен съд против решение № 52/28.05.2019 год. постановено по същото дело ,с което е разпределено реалното ползване на съсобствения на страните по делото недвижим имот – дворно място от 598 кв.м. в гр.Царево ,съставляващо поземлен имот с идентификатор 48619.503.310 по КККР на града ,с административен адрес на имота-гр.Ц. ,ул.“Х. С. „ № **,съгласно варишант „Г“ към допълнителното заключение на в.л. И.Бакалова по извършената съдебно –техническа експертиза,отразен в скицата към заключението ,неразделна част от решението ,което разпределение да съответства на притежаваните от всеки от съсобствениците дялове и с наличието на застрояване в имота .
Въззивниците изразяват недоволство от решението , като
считат същото за неправилно и
необосновано,постановено при
неотчитане на събраните по делото доказателства и неправилни изводи на
съда .
Сочи
се ,че на първо място изчисляването на
квотите на съсобственост за всеки от съсобствениците в разпределяемия имот ппри
избрания от съда вариант е концептуално
сгрешен ,като не е отчетено обстоятелството ,че различните съсобственици в
поземления имот притежават самостоятелни обекти в сградата и че застроената
площ на тези самостоятелни обекти е
различна ,а застроената площ на сградата
е постоянна величина и е 130 кв.м. По този начин разпределянето по избрания вариант е явно
несправедливо и не отчита правата на
собственост на самостоятелните обекти в сградата..От друга страна с този начин на разпределение се взема под внимание местоположението на вече съществуващите лятни
кухни в имота ,ползвани от страните
,които според въззивниците са незаконни
и по този начин с решението се толерира незаконното строителство .Освен
това не е отчетена изградената и съществуваща в имота бетонова
пътека ,което затруднява ползването на
имота /тераси и прозорци има от всички
четири стени на сградата и е
вероятно да падат предмети в двора , без да има възможност за достъп до
части от него /.Счита се и че това разпределение е несправедливо .
Затова се моли за отмяна на решението и постановяване на ново ,с което разпределението
да бъде извършето по вариант „Б“ ,или
евентуално вариант „А“ от основното заключение на вещото лице ,които са
по-правилни и справедливи .
Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговарящи на изискванията на чл.260-261 от ГПК..
Въззимаемите ответници Д.Д. и С.Д. в писмения си отговор по чл. 263 от ГПК оспорват въззивната жалба . Считат ,че при постановяване на решението не са допуснати визираните нарушения.
Обръща се внимание ,че предмет на разпределението е незастроената част от имота и не могат да се изчислюват други квоти ,освен тези ,които страните притежават като съсобственици на идеални части от земята ..Освен това ,квотите при етажна собственост се изчисляват по друг начин ,но от такова изчисляване ищците –въззивници нямат правен интерес ,тъй като най-голяма ид.част биха притежавали ответници,тъй като притежават най-голяма част от сградата .Прави се възражение за изчисляване на квотите в имота ,доколкото ищецът основава правата си на завещание ,което не е било известно на ответниците и се оспорва от тях.
Оспорва се и възражението ,че с приетия вариант за разпределение са взети предвид и изградените летни кухни ,като се подчертава ,че най-голямата лятна кухна е именно на ищците .Независимо от това се сочи ,че вещото лице е включило площите на летните кухни като незастроена площ ,при което без значение е дали са законни или не,тъй като това не влияе на разпределението .
Възразява се и против твърденията ,че не била взета предвид изградената бетонова пътека около сградата ,като се сочи ,че единствените ,които нямат достъп до сградата от всички страни са въззиваемите ,които приемат този факт ,а и в одобрения вариант има достъп до средата и фасадата на сградата
И двете страни не сочат нови доказателства .
След преценка на събраните по делото доказателства и
като обсъди съображенията на страните , Бургаският окръжен съд прие за
установено следното :
Предявен
е иск за осъществяване на съдебна
администрация с правно основание чл. 32
ал. 2 ЗС.
С
молбата си ищците са поискали от съда да постанови решение ,с което да
извърши разпределение на съсобствен между страните по делото недвижим имот
,представляващ дворно място /незастроено и застроено /,цялото с площ от 598
кв.м. ,находящо се в гр Царево и съставляващо поземлен имот с
идентификатор 48619.503.310 по КККР на
града ,с адрес на имота –гр. Ц. ,п.к. ****,ул. „Х. С. „ № **,номер по предходния
план 664,кв. 56 ,пар.XIV по
действащия ПУП-ПРЗ на гр. Царево ,което разпределение не може да се
постигне при съгласие между страните и
се иска да съответства на притежаваните от всеки съсобственик дялове
в процесния имот,като се съобрази и наличното застрояване в имота ,както
и с входовете ,обслужващи самостоятелните обекти в сградата ,изградени в същия
този поземлен имот.
По
делото не е било спорно между страните , а и от представените документи за
собственост – нотариални актове ,се е установило ,че дяловете на страните в
имота са ,както следва :430,50/598 кв.м. ид.части от дворното място общо за
ищците Ц.Г.Д. и ****** й Д.П.Д.
;98,25/598 кв.м. ид.части за ответника В.К.Д.
и 6925/598 кв.м. ид.части общо за ответниците С.К.Д. и ****** й Д.П.Д. .
Според
заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-техническа
експертиза /неоспорено от страните и възприето изцяло от първоинстанционния съд
/при обща площ на дворното място от 598
кв.м. с оглед квотите на страните и наличието на застроени площи за ищците Ц. и Д. Д. ,които ползав общо ЗП от 59,40 кв.м. за разпределение от мястото остават 371,10 кв.м. ;При квота за
ответника 98,25/598 ид.части за ответника
В.К.Д. ,кйто полза общо ЗП от 43,40 кв.м. ,за разпределение от дворното място
остават 54,85 кв.м. и при квотата на ответниците С. и Д. Д. ,които
ползват общо 65,10 кв.м. застроена площ
, за разпределение от дворното място остават 4,15 кв.м. Вещото лице при тези квоти на страните е представило общо
четири варианта за разпределение
ползването на незастроената част от дворното място ,които са били
обсъдени подробно от първоинстанционния съд със съответниците изводи за тяхната ефективност и преценка доколко вариантите
съответстват на фактическото
положение на имота ,както и доколко
могат да задоволят нуждите на всеки съсобственик с оглед и правата му в
имота .Затова настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите на
първоинстанционния съд в тази връзка и препраща към мотивите му на осн.чл. 272
от ГПК .
За
да приеме ,че най-удачния вариант за
резпределение на реалното ползване на процесния имот се явява вариант „Г“ ,предложен от в.л.
Бакалова ,първостепенният съд е счел ,че
при този вариант са взети предвид
местоположението на съществуващите
сгради в имота ,включително и съществуващите летни кухни ,ползвани от страните
,като техните площи са включени в незастроената площ.Обща за ползване площ е
само тази от 15 кв.м. ,предложена само за Д.Д. и Д.Д. и представляваща бетонова пътека ,подход със
стълби към дворното място с дължина 6 м.
и съществуващата на място широчина от 1,40 м. и с отклонение до съществуващите
под навеса две водомерни шахти/защриховани във виолетов цвят на скицата към
заключението по вариант“Г“-т.е. За Д.Д. и Д.Д. общата за ползване площ са по 7,50 кв.м.
/.Съответно обща за ползване площ от 6
кв.м. е предложена само за Д.Д. и В.Д. –представляваща бетонова пътека ,подход
към стълби към дворното място/т.е. по 3 кв.м. / Общата за ползване площ е :.за Д.Д.-10,5 кв.м. и за В.Д. обща за ползване площ е 3 кв.м. При този вариант за Д.Д. предложената незастроена площ от дворното
място е от 336,10 кв.м. –при квота от
326,10 кв.м. Разликата от 9,69 кв.м. се
получава от полагащата се площ на С. и Д. Д. от 46,69 кв.м. За В.Д. е
предложена площ от 73,89 кв.м. ,съответства изцяло на квотата му .На С. и Д. Д.
е предложена площ от 37 кв.м. при квота от 46,69 кв.м.
Според
районния съд единствено този вариант не налага събаряне и/или изграждане на
нови стени , врати ,или извършване на други промени и преустройства в имота .Единствено с този
вариант се предлага реално ползване на
имота –така ,както е към настоящия момент ,при него страните имат пълната
възможност да се ползват от имота съобразно квотите си ,без да създават пречки
една на друга,като частите ,които ще ползват ,са равностойни от гледна точна на
функционалност ,битови условия и
възможност да го ползват по предназначение и съобразно изграденото и реално
ползване към момента.
Според
настоящият съдебен състав решението е правилно
и съобразено с приложените доказателства. Именно избраният от районния
съд вариант за реално разпределение на ползване на процесния имот е съобразен
с целта на производството по спорната
съдебна администрация – а именно да се съобрази само с фактическото положение на имота
,изградените в него постройки от различните съсобственици ,правата им в имота с
оглед документите им за собственост ,без да се предписмат каквито и да е
промени и преустройства /с цел обособяване на отделни дялове /.
Следва
да се подчертае ,че в случая става дума за реално разпределение на ползване на
незастроеното съсобствено дворно място
и квотите на страните в дворното
място се изчисляват съобразно нотариалните им актове за собственост –т.е.
съобразно притежаваните от тях идеални части от земята/верно е ,че в
построената в имота жилищна сграда е налице и етажна собственост ,което прави дворното място обща част на сградата в етажната
собственост ,но в случая не става дума
за делба на имота , а за реално разпределение на ползване ,с който иск не се
разрешават спорове за собственост и не
се замества иска за делба /.Затова възраженията на въззивниците в тази връзка
са неоснователни . Както и неоснователно е възражението дали са законни или не
построените в имота лятни кухни ,доколкото в това производство този факт е без правно значение
–строителството им следва да бъде отчетено , а и при избрания от районния съд
вариант „Г“ ,при който са взети предвид
местоположението на съществуващите лятни кухни ,ползвани от страните и техните
площи за включени в незастроената площ .Неоснователни и нейридически издържани са и възраженията на
въззивниците хо отношение на избрания
вариант ,при който е предвидената „изградена и съществуваща бетонова пътека
„,което според въззивниците не било отченето в първоинстанционното
решение „ и щяло да доведе до „много
лоша и жалка картина по ограждане на този тротоар около сградата „.Всъщност
„този тротоар“ съществува и към настоящия момент и реално се ползва от дълго време от
съсобствениците.Всъщност единствените ,които нямат достъп до сградата от всички
страни са въззиваемите – ответници Д. и С.
Д. ,но те приемат избрания вариант „Г“.
В
крайна сметка настоящият съдебен състав
счита ,че първоинстанционният съд е
анализирал всички доказателства задълбочено и е направил обосновани изводи
,поради което решението следва да бъде потвърдено.Предвид резултата по настоящото
дело на осн.чл. 78 ал. 3 от ГПК в полза на въззиваемите С. и Д. Д. следва да се присъдят направените
пред въззивния съд разноски ,възлизащи на сумата 350 лв.-платено адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран
от горното Бургаският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 52/28.05.2019 г. постановено по гр.д. № 1/2019 г. по описа на
Районен съд –Царево .
ОСЪЖДА
Д.П.Д. ,ЕГН ********** и Ц.Г.Д. ,ЕГН ********** двамата от гр. *** да
заплатят на Д.П.Д. ,ЕГН ********** и С.К.Д.
,ЕГН **********, двамата от гр. *** ,с адрес за призоваване –гр. Царево ,ул.
„Пенека „ № 6 сумата от 350/триста и петдесет /лева-направени разноски по
делото пред настоящата инстанция .
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.