РЕШЕНИЕ
№ 826
гр. София, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Надежда Махмудиева
Нина Стойчева
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско
дело № 20221000500722 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по Въззивна жалба
вх. №399/26.01.2022 г., подадена от "Застрахователна компания Лев Инс"АД, чрез адв.
З. Т., срещу Решение №462/23.12.2021 г., по гр.д.№330/2021 г. на Пернишки окръжен
съд, В ЧАСТТА МУ, с която жалбоподателят е осъден на основание чл.432, ал.1 от КЗ,
да заплати на ищцата И.Г. В., сумата над размера от 6 000 лв. до размера от 20 000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени от ищцата
неимуществени вреди - шок, болки, страдания, неудобства и цялостна отпадналост на
организма, претърпени в резултат от ПТП на 27.05.2020 г., в гр. Перник, настъпило
между застрахован при ответника товарен автомобил марка "Ивеко", модел "Е 15", с
ДК№***, управляван от В. К. Л., и спрелия в дясната лента лек автомобил "Форд",
модел "Фиеста", с ДК №***, в който ищцата се е намирала на предна дясна седалка,
ведно със законната лихва върху главницата над 6000 лв., и съответните разноски,
които жалбоподателят е осъден да заплати, съразмерно на тази част от иска.
Релевирани са оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част, поради
нарушение на материалния закон, а именно - на чл.52 от ЗЗД, чрез определяне на
завишен размер на обезщетението, който не съответства на принципа на
справедливостта, на съдебната практика по сходни случаи, и икономическата
конюнктура към момента на увреждането, както и несъответствие с изработената на
основание чл.493А, ал2 от КЗ Методика за определяне размера на обезщетенията за
имуществени и неимуществени вреди вследствие телесно увреждане на пострадало
лице и за определяне размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени
вреди на увредено лице вследствие смъртта на пострадало лице. Сочи се и
1
противоречие със събраните доказателства - изготвената по делото СМЕ, както и
неправилно ценени с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК гласни доказателства,
събрани чрез разпит на св. Р. Н. Т. - дъщеря на ищцата. Релевирани са оплаквания за
несъобразяване на обстоятелството, че автомобилът, в който е била ищцата, е бил
неправилно спрял на пътя, и като не е излязла от него, за да предотврати опасността от
нараняване, ищцата е допринесла за настъпването на неимуществените вреди по
смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД. Настоява се за отмяна на решението в обжалваната част.
Заявява се претенция за присъждане на разноски.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално
легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е
процесуално допустима и редовна от външна страна, и подлежи на разглеждане.
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, и в срок е постъпил
Отговор на въззивната жалба вх. №1113/02.03.2022 г., подаден от И.Г. В., чрез адв. И.
Л.. Поддържа се становище за неоснователност на въззивната жалба - спазен е
принципът на справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД; неоснователно е оплакването
за несъобразяване на приета методика на основание чл.493А, ал.2 от КЗ - такава
методика не е изработена и не е приет такъв подзаконов нормативен акт, с който съдът
да е длъжен да се съобрази. Неоснователни са оплакванията за наличие на принос на
пострадалата за настъпване на уврежданията. Именно правилно поставеният
обезопасителен колан е причинил уврежданията на ищцата, като същевременно е
предотвратил настъпването на по-тежки увреждания или смърт. Не е било налице
задължение на пътника да слезе от автомобила, ако той е спрян неправилно. Искът по
чл.86 от ЗЗД е основателен и доказан, като лихва за забава ответникът дължи за
периода от постановяване на отказа на 18.05.2021 г. до окончателното плащане.
Настоява се за потвърждаване на решението в обжалваната част. Заявява се искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на
въззиваемата страна, на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв.
С въззивната жалба и отговора страните не са представили нови доказателства и
не са направили нови доказателствени искания, поради което пред въззивната
инстанция нови доказателства не са събрани.
При извършената служебна проверка, на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваното решение е постановено от компетентен съд в надлежен състав, в
изискуемата форма, и е подписано, поради което е валидно. Същото е постановено по
допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, и след
предявена от ищцата извънсъдебна застрахователна претенция, която е останала
неудовлетворена, поради което е допустимо. По правилността на решението съдът е
ограничен от оплакванията във въззивната жалба.
Пред въззивната инстанция не се спори между страните по факта на настъпване
на процесното ПТП и неговия механизъм, по наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с
покритие към датата на ПТП и вината на водача на застрахования при ответника
товарен автомобил, не се спори по качеството на ищцата на пострадало лице от
процесното ПТП и по вида и характера на причинените й травматични увреждания в
пряка причинна връзка с процесното ПТП, не се поддържа пред въззивната инстанция
релевираното от ответника възражение за принос на пострадалата за настъпване на
вредоносния резултат. Според пред настоящата инстанция е единствено размерът на
справедливото обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди от
2
процесното ПТП над размера от 6000 лв., до който решението на първостепенния съд в
осдителната му част е влязло в сила, и до размера от 20 000 лв., над който предявеният
иск е отхвърлен и решението в отхвърлителната му част е влязло в сила. Акцесорната
претенция за присъждане на законна лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди е уважена за периода от 18.05.2021 г. до окончателното плащане, и във връзка с
дължимостта на законната лихва и периода на начисляването й пред въззивната
инстанция не се спори.
Във връзка със спорния въпрос за дължимото на ищцата справедливо
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в пряка причинна връзка с
процесното ПТП, по делото е приета Съдебно-медицинска експертиза, от която се
установява, че в пряка причинна връзка с процесното ПТП ищцата, тогава на 79
години, е получила травматично увреждане, изразяващо се в счупване на пето, шесто и
седмо ребра от лявата гръдна половина, което увреждане е реализирало признака
трайно затрудняване на движенията на снагата за период по-дълъг от 30 дни.
Обичайният възстановителен период за това увреждане е около 2 месеца. През първите
дни след увреждането ищцата е търпяла интензивни болки, които са отзвучали напълно
в рамките на един месец. Лечението е било консервативно – с предписан покой и
дихателна гимнастика, и обезболяващи медикаменти при необходимост.
Съдът кредитира приетата съдебно-медицинска експертиза, като я намира
подробна и обоснована, изготвена след извършен личен преглед на ищцата за нуждите
на експертизата, и кореспондираща на събраните по делото писмени доказателства –
Епикриза от отделение по Ортопедия и травматология от ИЗ №5543 за хоспитализация
на ищцата в периода от 27.05.2020 г. до 30.05.2020 г., Резултат от образно изследване
от 27.05.2020 г. /на л.18/, резултати от лабораторни изследвания /на л.19/, Амбулаторен
лист от платен преглед от 08.06.2020 г. /на л.23/, Амбулаторен лист за платен преглед
от 29.06.2020 г. /на л.24/, Лист за преглед на пациент от 27.05.2020 г. /на л.25/.
За установяване на търпените от ищцата болки и страдания са събрани и гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите Р. Т. /дъщеря на ищцата/ и Р. Б. /внучка на
ищцата/, от които се установява, че непосредствено след лечението на ищцата от
травматичното увреждане, и вследствие от претърпения стрес при катастрофата,
ищцата получила сърдечна аритмия и била настанена в кардиологичното отделение на
същата болница. Общо пролежала в болница около 10 дни. Непосредствено след
произшествието ищцата не можела да става от леглото, нуждаела се от чужда помощ
при обслужването, която й била оказвана от нейната внучка по време на
хоспитализацията, а след изписването й – от нейната дъщеря. Ищцата изпитвала силни
болки през нощта, нуждаела се от помощ, за да седне в леглото. Не била в състояние да
домакинства и да пазарува, които дейности били поети от нейната дъщеря. Движенията
на тялото й се възстановили за около 3 месеца, но ищцата продължавала да изпитва
силна уплаха от пътуване в автомобил, и болки при промяна на времето.
Съдът преценява показанията на двете свидетелки при условията на чл.172 от
ГПК, като отчита близката им родствена връзка с ищцата, обуславяща интерес от
изхода на делото в нейна полза. Въпреки това, съдът намира показанията на
свидетелките за подробни, логични, и кореспондиращи на приетите по делото писмени
доказателства Епикриза от отделение по Ортопедия и травматология от ИЗ №5543 за
хоспитализация на ищцата в периода от 27.05.2020 г. до 30.05.2020 г., Епикриза от
МБАЛ“Св. София“ от ИЗ №5659 за хоспитализация на ищцата в Кардиологично
отделение в периода от 30.05.2020 г. до 02.06.2020 г. /на л.14/, Резултат от образно
изследване от 27.05.2020 г. /на л.18/, резултати от лабораторни изследвания /на л.19/,
3
Амбулаторен лист от платен преглед от 08.06.2020 г. /на л.23/, Амбулаторен лист за
платен преглед от 29.06.2020 г. /на л.24/, Лист за преглед на пациент от 27.05.2020 г.
/на л.25/. Показанията на двете свидетелки са непротиворечиви, и основани на личните
им впечатления от състоянието на ищцата през възстановителния период, поради което
ги кредитира.
При така събраните доказателства съдът намира за установено от фактическа
страна, че ищцата, тогава на 79 години, е получила травматично увреждане,
изразяващо се в счупване на пето, шесто и седмо ребра от лявата гръдна половина,
което увреждане й е причинило трайно затрудняване на движенията на тялото за
период около 3 месеца. По повод на увреждането ищцата е хоспитализирана по
спешност в отделение по ортопедия и травматология, като е проведено консервативно
лечение. В началото на този период ищцата е била на постелен режим, а впоследствие
се е нуждаела от чужда помощ за обличане, къпане, битово обслужване. През първите
дни след увреждането ищцата е търпяла интензивни болки, които са отзвучали в
рамките на един месец. Настъпило е възстановяване на движенията на тялото. Налице
са остатъчни болки при промяна на времето, както и силен страх от пътуване в леки
автомобили. Съдът взема предвид също, че към момента на ПТП ищцата е била в
много напреднала възраст – на 79 години, и със сериозно хронично заболяване –
„хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност“. В резултат от
получената гръдна травма и преживения от процесното ПТП силен стрес, хроничното
заболяване на ищцата силно се е обострило, и е наложило хоспитализацията й в
кардиологично отделение за 4 дни, с което общия период на хоспитализация по повод
на процесното ПТП е станал 7 дни. Възрастта и базово влошеното здравословно
състояние на ищцата са обусловили по-продължителен период на възстановяване, и
по-тежко преживяване на последиците от травматичното увреждане, спрямо
обичайните такива. Съдът отчита също настъпилото пълно възстановяване на
движенията на тялото, но и настъпилата трайна психическа травма за ищцата, свързана
с продължаващи страхови преживявания в сходна ситуация – при пътуване с
автомобил.
Съдът намира, че при така установените по делото болки и страдания, търпени
от ищцата в резултат от процесното ПТП, се обосновава дължимо на ищцата
обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 20 000 лв., който
размер се явява справедлив по смисъла на чл.52 от ЗЗД, и съобразно формулираните
критерии с ППВС №4/1968 г., като същият кореспондира на характера и тежестта на
травматичните увреждания, интензивността и продължителността на търпените от
ищцата болки и страдания, необходимостта от хоспитализация, настъпилите
кардиологични усложнения, нуждата от чужда помощ, както и с проведеното
консервативно лечение и настъпилото пълно възстановяване, наличието на остатъчни
негативни психологически последици.
Като е достигнал до същите изводи относно размера на справедливото
обезщетение, дължимо на ищцата, първостепенният съд е постановил правилно и
законосъобразно решение в обжалваната част, което следва да се потвърди.
При този изход от спора пред въззивната инстанция, въззиваемата страна има
право да й бъдат присъдени разноски за въззивното производство. Ищцата е
претендирала присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния й
представител адв. И. Л., по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. Съобразно обжалваемия
интерес пред въззивната инстанция – в размер на 14 000 лв., адвокатското
възнаграждение се изчислява по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004 г. за
4
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 950 лв., която сума
въззивникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Л..
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №462 от 23.12.2021 г., постановено по гр.д.№330 по
описа за 2021 г. на Пернишки окръжен съд, В ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ, с която
ответникът „Застрахователна компания Лев Инс“АД, с ЕИК *********, е осъден на
основание чл.432, ал.1 от КЗ, да заплати на ищцата И.Г. В., с ЕГН **********, сумата
над размера от 6 000 лв. до размера от 20 000 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - шок, болки, страдания, неудобства
и цялостна отпадналост на организма, претърпени в резултат от ПТП на 27.05.2020 г., в
гр. Перник, настъпило между застрахован при ответника товарен автомобил марка
"Ивеко", модел "Е 15", с ДК№***, управляван от В. К. Л., и спрелия в дясната лента
лек автомобил "Форд", модел "Фиеста", с ДК №***, в който ищцата се е намирала на
предна дясна седалка, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от
18.05.2021 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“Симеоновско шосе“№67А, на
основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. във вр. чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на адвокат И.Т. Л.,
с личен №********** от САК, с адрес: гр. ***, бул.“***“ №107, ет.3, офис 5, сумата от
950 лв. /деветстотин и петдесет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за
въззивното производство за процесуалното представителство на И.Г. В., с ЕГН
**********.
Решението подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от
ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред
Върховния касационен съд, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5