РЕШЕНИЕ
Номер 23506.11.2020 г.Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ПерникТрети граждански състав
На 07.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20201700500494 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано по жалба от П. П. против Решение № 2/19.02.2020 г. по гр. д. № 198/2019
г. на РС – Трън, в частта за уважаване на исковете по реда на чл. 415 ГПК, че П. П. дължи на
Министерство на външните работи сумата общо от 12 792.23 лева, както следва: 5766.10
лева - командировъчни средства за неработещ съпруг, пребиваващ в страната заедно с
командирования за периода 19.07.2017 г. -31.12.2017 г. на осн. по чл. 6, ал. 2, т. 3 от
Наредбата за командировъчните средства при задграничен мандат /НКСЗМ/; 2883.05 лева -
командировъчни средства за дете до 18-годишна възраст, пребиваващо в страната заедно с
командирования за периода 19.07.2017 г. -31.12.2017 г. на осн. по чл. 6, ал. 2, т. 1 от НКСЗМ;
333.35 лева - учебни такси за едно дете за периода 19.07.2017 г. - 31.12.2017 г. на осн. чл. 15,
ал. 1 от НКСЗМ; 2151.41 лева - медицинска застраховка на съпруга и дете, пребиваващи е
страната заедно с командирования за периода 19.07.2017 г. - 31.12.2017 г. на осн. чл. 14 от
НКСЗМ; 1658,32 лева - лихви за забава от датата на обогатяването до 15.04.2019 г. - датата
на подаването на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК
от страна на МВнР, както и лихвите върху сумите от 15.04.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането.
В жалбата по подробни съображения се поддържа: противоречие между исковата
молба и заявлението по чл.410 от ГПК, както и че искът по чл.55 от ЗЗД не може да се
развива по реда на чл.124 от ГПК, който е приложим, ако не е предвидена друга възможност
за защита. Оспорват се изводите на РС, че не е налице добросъвестност на ответника при
получаване на процесната сума и не е приложил чл. 271, ал. 1 КТ, като се излагат доводи, че
са представени месечни декларации от ответника за претендирания период, с които е
1
декларирал, че го придружават съпруга и дете, които декларации обаче не представляват
искане за заплащане на каквито и да е суми. Изтъква, че както представителите в
посолството, така и тези в МВнР, са знаели кой придружава ответника и в кой период /дори
са отправили искане съпругата му да бъде назначена на договор за външни услуги и видно
от писмо изх.№ Кв-05-1164/24.08.2017г./. Самият ответник не е подписвал и депозирал
никакви искания за заплащане на допълнителни средства, което е станало единствено по
решение на ръководителите му. Всички получени от него суми, са му изплатени на
основание разпореждане на ръководителя на ЗП-М., а ведомостите и разходните документи
са се намирали и са съхранявани от финансовия отдел на МВнР. Всички са били уведомени
и са били наясно за това, какви средства е получавал ответникът, а при положение, че той
безспорно е добросъвестен, е недопустимо да му се претендира заплащане за нещо, което му
е заплатено по нареждане на ръководителите му. Иска се отмяна на решението в
обжалваната част от въззивната инстанция с отхвърляне на исковете изцяло.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият по подробни съображения изразява
становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на решението в обжалваната
част.
Пернишкият окръжен съд, при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна
проверка, намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно. Решението е и
допустимо- с оглед на фактите и обстоятелствата и петитума в исковата молба, съдът е
сезиран и се е произнесъл по същество на допустим установителен иск по реда на чл. 415
ГПК, като съществува идентичност в предмета, обстоятелствената част и петитума на този
иск и на заявлението по чл. 410 ГПК. Твърденията на ищеца, че сумите са получени
неоснователно от ответника определят предметната рамка на спора като все се касае за
даване без основание, което покрива фактическия състав на иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, като
искът е един, независимо коя от посочените хипотези в чл. 55, ал. 1 ЗЗД е налице. Няма
законова пречка искът по реда на чл. 415 ГПК да има за предмет установяване на парично
вземане от неоснователно обогатяване по чл.55, ал.1 от ЗЗД. Притезанието по предявения
иск е различно и не попада в приложното поле на чл. 59 от ЗЗД. Ето защо, доводите в
жалбата за нередовност/недопустимост на исковата молба, респ. за недопустимост на
решението са неоснователни.
Съдът при въззивния контрол относно правилността на обжалваното решение, с оглед
предмета на спора, очертан от въззивната жалба и доводите на страните намира от
фактическа и правна страна следното:
Със заповед № *** г. на министъра на външните работи, на осн.чл. 65, ал.1 от Закона
за дипломатическата служба (ЗДип.Сл.) ответникът П. П. е бил дългосрочно командирован
за изпълнение функциите на „***" в посолството на Република България в ***, за периода
от 19.07.2017 г. до 18.07.2021г. Същия е отпътувал на 13.07.2017г. за посолството на
Република България в *** с начална дата на командировката ***г., като от началото на
2
дългосрочната му командировка до *** г. ответникът е бил придружаван от членове на
семейството му - съпруга и дете. Със Заповед № ***г. на министъра на външните работи,
издадена на основание чл. 71, ал. 5 от ЗДип.Сл., считано от *** г. длъжността „***" в
задграничните представителства на Република България е длъжност, която се заема от
служители, непридружавани от членове на семействата им. Със заповед на министъра на
външните работи № *** г. е отменена заповед № *** г., считано от *** г. С дипломатическа
телеграма № *** г. от МВнР до посолството на Република България в *** на ответника е
връчена на *** г. покана за доброволно изпълнение, с която служителят се уведомява за
размера на неоснователно получените суми, като му се предоставя срок за възстановяването
им на министерството.
По претендирания размер на задължението – действително получени средства и
основание за изплащането им, съдът кредитира заключението на ССч.Е, от което се
установява, че изплатените суми за командировъчни средства за неработещ съпруг,
пребиваващ в страната заедно с командирования за периода 19.07.2017 г. - 31.12.2017 г. на
осн. по чл. 6, ал. 2, т. 3 от Наредбата за командировъчните средства при задграничен мандат
/НКСЗМ/ са в размер на 5 766,10 лв.; изплатените суми за командировъчни средства за дете
до 18-годишна възраст, пребиваващо в страната заедно с командирования за периода
19.07.2017 г. -31.12.2017 г. на осн. по чл. 6, ал. 2, т. 1 от НКСЗМ са в размер на 2 883.05лв;
изплатените суми за детска градина за дете, пребиваващо в страната заедно с
командирования за периода 19.07.2017 г. - 31.12.2017 г. на осн. чл. 15, ал. 1 от НКСЗМ са в
размер на 333.35 лева; платените суми за медицинска застраховка на съпругата и детето,
пребиваващи в страната заедно с командирования за периода от 19.07.2017г. до 31.12.2017г.
на осн. чл.6 ал.2 т.3 от НКСЗМ са в размер на 2 151.41 лв. Законната лихва за периода от
плащането на сумите до 15.04.2019г. върху общата сума от 11 133,91 лв. е 1 658,32 лв.
Получаването от ответника на посочените суми е установено от заключението на ССч.Е,
което е обсъдено във връзка с останалите доказателства по делото и за която неоснователно
се поддържа, че не е годно доказателствено средство. ССч.Е не е задължена да прави
заключението единствено по приложените по делото документи, а може и въз основа на
такива, които не са представени по делото – справка и проверки във ведомостите на
страните или трети лица и пр., включително ако при извършването на експертизата се
открият нови материали, които имат значение по делото, но по които не му е била поставена
задача, като в последния случай вещото лице е длъжно само да ги посочи в заключението си,
поради което неоснователно се поддържа противното.
Въззивният съд съобразява, че с оглед законово делегираното правомощие на
министъра на външните работи по чл. 71, ал. 5 от ЗДип.Сл. и съответно на цитираната
Заповед № ***г. на министъра на външните работи за периода от 01.09.2015 г. до 01.01.2018
г. длъжността „***" е определена да се заема от служители, непридружавани от членовете
на семействата им, каквато длъжност безспорно е заемана от ответника в процесния период
19.07.2017 г. - 31.12.2017 г. Поради това за процесния период не са налице предпоставките
на чл. 71, ал.2 и 3 и чл. 75 от ЗДип.Сл., за възникване на право на увеличение на дължимите
3
командировъчни средства по време на задграничния мандат на ответника в зависимост и от
броя на членовете на семейството му, които го придружават в приемащата държава, респ. на
допълнителни командировъчни средства за покриване на учебните такси за основно и
средно образование на децата му в приемащата държава и други командировъчни средства
при условия и в размер, определени с НКСЗМ - чл. 6, ал.2, т.1 и т. 3, вр. чл. 15, ал. 1 и чл. 14
от НКСЗМ.
С оглед приетото по-горе и установеното от ССч.Е следва, че плащането на общата
сума от 11 133,91 лева - увеличение на дължимите командировъчни средства и на
допълнителни командировъчни средства, е доказано и е получена от ответника без
основание. Въпреки установената по делото надплатена сума за процесните
командировъчни средства, възраженията в отговора на исковата молба и оплакванията в
жалбата, че в случая намира приложение чл. 271, ал.1 КТ, се споделят от настоящия въззивен
състав. В специалния и приложим ЗДип.Сл., нито в ЗДСлужител е предвидена такава
хипотеза /чл. 271, ал.1 КТ/, но с оглед препращането на чл. 5 от ЗДип.Сл. към Кодекса на
труда следва, че приложението на чл. 271, ал.1 КТ не се изключва от предметния обхват на
ЗДип.Сл, включително и във връзка с дължимостта на командировъчните средства. Доводи
за това следват и от граматическото тълкуване на употребеното в чл. 5 на ЗДип.Сл. понятие
„за неуредените от този закон въпроси се прилагат ……… и Кодексът на труда“, и по-
специално липсата на пояснението „изрично“ неуредените от този закон въпроси, както и
липсата на „съответно“ приложение на Кодекса на труда. Съгласно чл. 271, ал. 1 КТ
работникът или служителят не е длъжен да връща сумите за трудово възнаграждение и
обезщетения по трудовото правоотношение, които е получил добросъвестно. Правото на
командировъчни средства по чл. 71, ал.2 и 3 и чл. 75 от ЗДип.Сл. представлява частен
случай на правото по чл. 215 КТ. Систематичното място на чл. 215 от КТ е в Глава Десета
Раздел ІІІ - други видове обезщетения и касае определяне на обезщетение при
командировка. Самото заглавие на чл. 215 КТ определя командировъчните като
обезщетения, което следва и от чл. 228, ал. 2 КТ. Въззивният съд не споделя становището на
РС, което е в противоположен смисъл. Не съществуват основания за стеснително тълкуване
на правилото, при което от обхвата му да бъде изключено обезщетението при
командироване. Чл. 271, ал. 1 от КТ ясно сочи, че се прилага и за обезщетенията, получени
по трудовото правоотношение, а командировъчните средства са именно такова обезщетение.
Съгласно ТР № 79 от 1965 г., ОСГК на ВС добросъвестността по см. на чл. 271, ал. 1 от КТ е
основание за освобождаване от задължението за връщане на неправилно получени суми не
само в случая, когато се отнася за неправилна преценка относно положения труд, но и в
случая, когато се отнася до приложения нормативен акт. Добросъвестността по см. на чл.
271, ал. 1 от КТ се обуславя само и единствено от субективното отношение на получателя
към основанието за получаване на сумите - работникът/служителят е добросъвестен, когато
не е знаел, че липсва правно основание за получаване на съответните суми, без да се изисква
да е имал позитивното съзнание и убеждение, че има право да ги получи.
4
Съобразно тази законова постановка, в чл. 8, ал. 2 от КТ е установена оборима
презумпция за добросъвестност при осъществяването на трудовите права и задължения.
Оборването на законовата презумпция е било в тежест на работодателя, твърдящ
неоснователност на плащането чрез главно доказване да установи знанието на работника
получените от него суми да са му дадени без правно основание. Законовата презумпция на
чл. 8, ал.2 КТ не е опровергана от работодателя-ищец и доказателства, от които да следва
извод за оборването й и опровергаващи твърденията на ответника или установяващи
собствените на ищеца твърдения, че сумите са получени от ответника недобросъвестно, не
се установяват по делото. Напротив - настоящия състав намира, че от доказателствата по
делото следва извод, че действително ответникът е бил добросъвестен при получаване на
процесните суми, тъй като при начисляване на процесните командировъчни средства в
неправилния размер и при получаването на сумата, ответникът не е знаел за липсата на
правно основание за получаване на средства в този размер. По делото са представени
ежемесечни декларации по чл. 18, ал. 2 от НКСЗМ от ответника, включително и за
процесния период *** г. -*** г., от които е видно, че под страх от наказателна отговорност
същият е декларирал, че с него в приемащата държава са пребивавали членовете на
семейството му - съпруга и дете. Така декларираното от ответника не следва да се изважда
от контекста на цялостното изложение в тях и да им се придава неприсъщо съдържание за
знание и при положение, че тези декларации не представляват искане за заплащане на суми,
свързани с процесните командировъчни средства. Несъстоятелно е твърдението на ищеца, че
ответникът е бил недобросъвестен, тъй като в заявка от ***г. ответникът не е декларирал, че
с него ще пътуват съпруга и деца. Във въпросната заявка са декларирани пътни разходи на
командирования по чл. 11, ал. 1 от НКСЗМ /при първоначалното заминаване до държавата
на задграничното назначение/, които нямат отношение и не са свързани с процесните
командировъчни средства, а това, че ответникът не е декларирал, че с него ще пътуват
съпруга и дете, следва да се тълкува, че е „спестил“ разходи на работодателя по аргумент от
чл.11, ал. 2 и 6 от НКСЗМ. Не следва друг извод от Заповед № ***г. на министъра на
външните работи, с която е определено, че считано от *** г. длъжността „***" в ** на
Република България е длъжност, която се заема от служители, непридружавани от членове
на семействата им. В същата е посочено, че следва да се сведе до знанието на
ръководителите на ЗП на РБ и на структурните звена в ЦУ на МВнР, но липсват
доказателства, че същата заповед е сведена до знанието на ответника. От това обаче не
следва, че ответникът следва да е запознат с нормативната уредба и в частност с чл. 71, ал. 5
от ЗДип.Сл., на основание на която е издадена горецитараната заповед. Точно обратното - и
работодателят е считал, че изплатените процесни командировъчни средства е правилно и
законосъобразно. Видно от обяснителна записка от ***г. на ЗФАС в Посолството на РБ в
***, в изпълнение на грама № ***г. на МВнР и в съответствие с други разпореждания и
указания на МВнР и съгласно ЗДип.Сл. и НКСЗМ, ответникът и неговата съпруга и дете-
като членове на неговото семейство, са посрещнати, настанени и акредитирани в МВнР на
РФ, съответно на командирования служител са начислени командировъчни средства в
увеличен размер за неработещ съпруг и дете до 18-годишна възраст, пребиваващи в страната
5
заедно с командирования. Ответникът не е имал отношение към определяне и дължимостта
на процесните командировъчни средства, а ги е получил такива, определени му след
утвърждаване и по разпореждане от надлежните ръководители, имащи право да сторят това.
Работодателят е начислил и изплатил на ответника процесните командировъчни средства
като очевидно и двете страни са считали, че същото се следва именно в този размер, без да е
налице каквото и да било съмнение в неговата неоснователност или недобросъвестност.
Доводи в обратна насока се излагат значително по- късно във времето близо две години след
изплащането на сумата /поканата за доброволно изпълнение до ответника е от *** г./, което
е индикация за друг вид отношения, които обаче са между работодателя и съответните
длъжностни лица, които са адресати и отговарят за изпълнението на цитираната Заповед №
***г., съответно са наредили или допуснали неоснователното изплащане. Ирелевантно за
спора е дали посочването и начисляването като дължими на тези командировъчни средства
се дължи на техническа грешка, на неправилна преценка относно положения труд или до
приложения нормативен акт или на други обстоятелства. Всичко това води до извод, че към
момента на изчисляване, начисляване на процесните командировъчни средства в
неправилния размер и към момента на получаване на сумата, ответникът не е знаел за
липсата на правно основание за получаване на средствата в този размер. Поради което макар
и получени без основание, надплатените суми за процесните командировъчни средства не
подлежат на връщане по чл. 55, ал.1 ЗЗД и следователно искът за главниците, ведно със
законната лихва е неоснователен, тъй като приложение намира чл. 271, ал. 1 от КТ.
При неоснователност на главния иск за главниците, то акцесорната претенция по чл.
86 ЗЗД за дължимост на сумата 1658,32 лева - лихви за забава от датата на обогатяването до
15.04.2019 г. - датата на подаването на заявление по реда на чл. 410 от ГПК, също е
неоснователен.
При това положение първоинстанционното решение в обжалваната част за уважаване
на исковете следва да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което исковете
бъдат отхвърлени. Въззивната жалба е основателна.
По разноските
С оглед изхода на спора, обжалваното решение следва да се отмени и в частта за
присъждане разноски на ищеца в размер на 822,60 лв., доколкото такива не му се дължат.
Ответникът доказва разноски в първонистанционното производство общо 1000 лв. –
платено адв. възнаграждение (съгласно представените доказателства и списък по чл. 80
ГПК), които с оглед изхода на спора му се дължат от ищеца изцяло, от които с настоящото
решение следва да се присъди допълнително сумата 994,53 лв. /съставляваща разликата
между дължимите на основание чл.78, ал.3 ГПК съобразно отхвърлената част от исковете
разноски в размер на 1000 лв. и присъдените с първоинстанционното решение разноски от
5,47 лв./.
6
Жалбоподателят доказва разноски по въззивното дело общо 130,65 лв. – такса по
въззивната жалба, като изрично заявява, че не претендира адв. възнаграждение, които му се
дължат от въззиваемия изцяло, предвид основателността на жалбата.
С оглед резултата от обжалването, на въззиваемия не се дължат разноски по
въззивното дело.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2/19.02.2020 г. по гр. д. № 198/2019 г. по описа на Районен съд
– Трън, в частта с която е признато за установено, че П. Т. П. , ЕГН **********, дължи на
Министерство на външните работи, сумата общо от 12 792.23 лева, както следва: 5766.10
лева - командировъчни средства за неработещ съпруг, пребиваващ в страната заедно с
командирования за периода *** г. -*** г. на осн. по чл. 6, ал. 2, т. 3 от Наредбата за
командировъчните средства при задграничен мандат /НКСЗМ/; 2883.05 лева -
командировъчни средства за дете до 18-годишна възраст, пребиваващо в страната заедно с
командирования за периода *** г. -*** г. на осн. по чл. 6, ал. 2, т. 1 от НКСЗМ; 333.35 лева -
учебни такси за едно дете за периода *** г. - *** г. на осн. чл. 15, ал. 1 от НКСЗМ; 2151.41
лева - медицинска застраховка на съпруга и дете, пребиваващи е страната заедно с
командирования за периода *** г. - *** г. на осн. чл. 14 от НКСЗМ; 1658,32 лева - лихви за
забава от датата на обогатяването до *** г. - датата на подаването на Заявление за издаване
на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК от страна на МВнР, както и лихвите
върху сумите от *** г. до окончателното изплащане на вземането, както и в частта, в която
П. Т. П. е осъден да заплати на Министерство на външните работи разноски в размер на
822,60 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК искове от Министерство на
външните работи, Код по БУЛСТАТ: *********, *** срещу П. Т. П. , ЕГН ********** от
***, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата общо от 12 792.23
лева, както следва: 5766.10 лева - командировъчни средства за неработещ съпруг,
пребиваващ в страната заедно с командирования за периода *** г. -*** г. на осн. по чл. 6, ал.
2, т. 3 от Наредбата за командировъчните средства при задграничен мандат /НКСЗМ/;
2883.05 лева - командировъчни средства за дете до 18-годишна възраст, пребиваващо в
страната заедно с командирования за периода *** г. -*** г. на осн. по чл. 6, ал. 2, т. 1 от
НКСЗМ; 333.35 лева - учебни такси за едно дете за периода *** г. - *** г. на осн. чл. 15, ал. 1
от НКСЗМ; 2151.41 лева - медицинска застраховка на съпруга и дете, пребиваващи е
страната заедно с командирования за периода *** г. - *** г. на осн. чл. 14 от НКСЗМ;
1658,32 лева - лихви за забава от датата на обогатяването до *** г. - датата на подаването на
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК от страна на
МВнР, както и лихвите върху сумите от *** г. до окончателното изплащане на вземането,
7
като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Министерство на външните работи, Код по БУЛСТАТ: *********, *** да
заплати на П. Т. П. , ЕГН ********** от ***, допълнително сумата 994,53 лв. – разноски по
първоинстанционното производство.
Първоинстанционното решение в останалата отхвърлителна част като необжалвано е
влязло в сила.
ОСЪЖДА Министерство на външните работи, Код по БУЛСТАТ: *********, *** да
заплати на П. Т. П. , ЕГН ********** от ***, разноски по въззивното производство в размер
на 130,65 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, при
условията на чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК, в 1-месечен срок от връчването на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8