Р Е Ш Е Н И Е № 260017
гр. Варна, 12.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският апелативен съд, Гражданско
отделение, в съдебно заседание на трети
февруари през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
при участието на секретаря В. Т., като разгледа докладваното от съдия М. Славов в.гр.д. № 505 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по подадени въззивни жалби на всяка от
страните в първоинстанционното производство, насочени срещу различни части на
решение № 260000/12.08.2020г., постановено по т.д. № 60 по описа за 2019г. на
Окръжен съд – Силистра, както следва:
1.Въззивна жалба от ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, гр. София, представлявано
от адв. И.И., против решението в частите му, с които дружеството е било осъдено
да заплати на Р.М.Е. *** и на Г.Г.С. ***, суми от по 50 000 лв., представляващи
обезщетения за претърпените от всяка от тях неимуществени вреди от смъртта на
тяхната родственица Г.Г.М., загинала при ПТП на 18.09.14г., ведно със
законните лихви върху присъдените обезщетения, считано от 30.04.19г. до
окончателното им изплащане /като в диспозитива на решението е пропуснато да се
отрази посоченото в мотивите, че съдебният акт е постановен при участието на
ЗАД „Алианц България“ АД, гр. София като трето лице-помагач на ответника ЗАД
„ОЗК – Застраховане“ АД, гр. София/. Счита се, че решението в тези части е
неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и
процесуалния закон, като същото е необосновано и несъобразено със събраните по
делото доказателства. Поддържа се, че вредоносният резултат е бил съпричинен от
страна на починалата, тъй като същата се е возила в автомобила на съпруга си,
знаейки, че същият е бил употребил алкохол в количество, надхвърлящо
установеното при аутопсията от 0.25 промила. Освен това от заключението на
изслушаната по делото САТЕ не е било установено категорично дали починалата е
имала поставен предпазен колан към момента на произшествието. Счита се, че
следва да се приеме факта, че загиналата не е била с поставен такъв колан,
поради което и с това си поведение същата е допринесла за настъпването на
вредоносния резултат. Освен това поведението на водача на автомобила, в който е
пътувала загиналата, също е допринесло за настъпването на произшествието, тъй
като той е навлязъл в насрещната лента за движение, което е предизвикало
реакцията на водача на товарния автомобил. Налице е била и повреда в
механизацията на спирачната система на товарния автомобил (липса на пружини),
което е довело до блокиране на колелата. Поради всичко това се поддържа, че е
налице изключително висок процент на съпричиняване на вредите от починалата,
което е рефлектирало и върху размера на присъдените обезщетения. Счита се още,
че по делото не е било доказано наличието на трайна и дълбока емоционална
връзка между починалата и ищците и не са налице предпоставките, поместени в ТР
№ 1/2016г. от 21.06.18г. на ВКС. Не е била съобразена и нормата на § 96, ал. 1
от ПЗР на ЗИДКЗ, според която дължимото обезщетение на лицата по чл. 493а, ал.
4 от КЗ се определя в размер на 5 000 лв. до влизането в сила на Методиката по
чл. 493а, ал. 2 от КЗ. Претендира се отмяна на решението в обжалваните му части
и отхвърляне на исковете като недоказани, евентуално – присъдените обезщетения
да бъдат намалени.
В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещните
страни Р.М.Е. и Г.Г.С., представлявани от адв. Б. Б., с който същата е оспорена
като неоснователна. Сочи се, че съдът е приел наличието на съпричиняване на
вредите от действията на починалата при произшествието, което обаче се оспорва
да е било доказано. Счита се, че по делото въз основа на събраните гласни
доказателства е установено наличието на трайна и дълбока емоционална връзка
между починалата и ищците, което им дава активната легитимация за предявените
искове, както и да претендират обезщетения в посочените размери. Посочено е, че
решението на съда е законосъобразно като се споделят изцяло съображенията на
съда да не приложи нормата на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ.
По въззивната жалба на ответника е изразено становище от третото лице-помагач
ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“, гр. София, депозирано в съда на 01.02.21г., с което
същата се намира за основателна.
2. Въззивна жалба от Р.М.Е. и Г.Г.С., представлявани от общия им
процесуален представител адв. Б. Б., против решението в частите му, с които са
били отхвърлени исковете на ищците за заплащане от ответното дружество на
сумите над 50 000 лв. до претендираните от по 100 000 лв. като обезщетения за
претърпените от всяка от тях неимуществени вреди от смъртта на тяхната
родственица Г.Г. М., загинала при ПТП на 18.09.14г., ведно със
законните лихви върху присъдените обезщетения, считано от 18.09.14г. до
окончателното им изплащане /като в диспозитива на решението е пропуснато да се
отрази посоченото в мотивите, че съдебният акт е постановен при участието на
ЗАД „Алианц България“ АД, гр. София като трето лице-помагач на
дружеството-ответник, а освен това отхвърлителната част е общо формулирана като
исковете са отхвърлени „в останалата част като неоснователни“/. В жалбата се
излага, че решението в обжалваните от ищците части е неправилно и
незаконосъобразно поради нарушения в приложението на чл. 52 и чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, както и поради неправилно определяне на дължимите на ищците законни лихви
и в частта за разноските. Счита се, че присъдените в полза на ищците
обезщетения не са съобразени с нормата на чл. 52 от ЗЗД, тъй като по делото са
установени, както близките отношения между тях и загиналата им родственица,
така и високия интензитет на претърпените неимуществени вреди, вследствие на
нейната смърт – изложени са подробни съображения въз основа на събрания по
делото доказателствен материал. Отделно от това се сочи, че съдът неправилно е
приел наличието на съпричиняване на вредите от самата пострадала, тъй като установеното
по наказателното дело съдържание на алкохол в кръвта на съпруга ѝ не
представлява нарушение на ЗДвП, а освен това употребеното количество алкохол не
е повлияло върху поведението и реакциите на водача на автомобила. Поддържа се
още, че съгласно § 22 от ПЗР на действащия КЗ, за застрахователните договори,
сключени преди влизане в сила на настоящия КЗ, се прилага част четвърта от
отменения КЗ, освен ако страните не договорят друго след влизането в сила на
този КЗ. Тъй като по делото няма данни за постигнати договорки между страните
по застрахователното правоотношение, то приложим е КЗ /отм./, по приложението
на който се приема, че застрахователят изпада в забава за изплащане на
обезщетението от датата на увреждането, а не от получаването на поканата за
плащане на същото. В тази насока е цитирана и съдебна практика. Поради
неправилно отхвърляне на част от исковете, то и на ищците неправилно не са
присъдени всички техни разноски по делото. Претендира се отмяна на решението в
обжалваните от ищците части и уважаване изцяло на предявените от тях претенции,
ведно със законните лихви, считано от 18.09.14г. до окончателното им изплащане,
както и направените в пълен размер разноски.
В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от ответното
дружество „ОЗК – Застраховане“ АД, гр. София, представлявано от адв. И.И., с
който същата е оспорена като неоснователна. Поддържа се, че присъдените размери
на обезщетения са прекомерно завишени и с това е нарушен принципа на
справедливостта. Поддържа се и изразеното становище за наличието на значителен
принос на пострадалата за настъпване на вредите, което следва да бъде отчетено
при определяне на евентуално дължимо на ищците обезщетение – поради знанието
ѝ, че водачът управлява МПС след употреба на алкохол, което му е повлияло
при шофирането, както и поради липсата на поставен предпазен колан. Споделят се
изводите на съда относно началния момент, от който се дължи законна лихва върху
обезщетенията, тъй като отговорността на застрахователя е договорна, а не
деликтна.
Извън указания срок, изтекъл на 21.10.20г., по електронна поща на
22.10.20г. в 00:16 ч. е депозирано становище от третото лице-помагач ЗАД
„Алианц България“ АД, гр. София по въззивната жалба на ищците. В изпълнение на
указанията на въззивния съд, подписано становище е депозирано от третото-лице
помагач с молба, постъпила в съда на 01.02.21г. В същото се поддържа, че
въззивната им жалба е допустима, но неоснователна като са изложени подробни
съображения, основани на ТР № 1/21.06.18г. по т.д. № 1/16г. на ОСГТК на ВКС,
както и извлечени от тезата за наличието на съпричиняване на вредите от
поведението на пострадалата, които обстоятелства следва да доведат или до
отхвърляне на предявените искове или до намаляване на присъдените обезщетения.
Споделено е становището на съда относно началния момент, от който се дължи
законна лихва върху обезщетенията.
За да се произнесе съдът прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Първоинстанционното
производство е образувано въз основа на подадената на 12.06.19г. искова молба
от Р.М.Е. и Г.Г.С. против Застрахователно
акционерно дружество „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, гр. София за заплащане на
обезщетения за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на Г.Г. М., починала при
ПТП на 18.09.14г., предизвикано при управлението на т.а. „Шкода Европа“ от
водача Д.Н.Д., който е нарушил правилата за движение по
пътищата и същият е признат за виновен с влязла в сила осъдителна присъда по
НОХД № 89/15г. на ОС-Силистра. Посочено е, че гражданската отговорност на
водача на товарния автомобил е била застрахована със задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за което е издадена
застрахователна полица № 23114000109424 със срок на валидност от 1 година,
считано от 01.01.14г. до 31.12.14г. Твърдяло се е, че ищцата Р. е баба на
починалата Г.и същата е понесла много тежко смъртта на своята
първородна внучка. Останала рано вдовица, Р.Е. се посветила изцяло на децата си
като същата е живяла под един покрив със семейството на сина си и неговите
деца. Грижела се за внуците си в детската им възраст поради трудовата
ангажираност на родителите им. В годините между ищцата и Г. се развила
изключително дълбока и силна емоционална връзка, която продължила до смъртта на
внучката – двете продължавали да общуват и да се грижат една за друга, да си
помагат, вкл. ищцата полагала грижи и за детето на Г. – своята правнучка А.. Смъртта на
Г. била понесена много тежко от ищцата Р., която при вестта за трагедията
припаднала и нейното страдание и болка продължават и понастоящем. По аналогичен
начин внезапната и мъчителна смърт на Г. е нанесла тежки нематериални вреди и на
нейната сестра Г., тъй като двете са израснали заедно /с разлика във възрастта
от 2 години/. Двете са споделяли един дом, една стая и едно училище. Взаимно са
си помагали като в ранните години по-голямата сестра е проявявали грижа и
закрила за по-малката си сестра. В отношенията им имало изключителна близост,
тъй като те имали еднакви интереси, еднакви проблеми и общували в един
приятелски кръг. С увеличаването на възрастта на сестрите, близостта им не
намалявала, а напротив – родената дъщеря от Г. била еднакво щастливо събитие и за двете
сестри и А. била обгрижвана всеотдайно и от леля си. Загубата
на Г. променила коренно сестра ѝ, тъй като тя е загубила най-близкия си
човек. Отправените претенции са били за осъждането на ответното дружество да им
заплати обезщетения в размер на по 100 000 лв. за претърпените от всяка от
тях неимуществени вреди, ведно със законните лихви върху сумите, считано от
датата на деликта – 18.09.14г. до окончателното им изплащане.
В депозирания от ответното
застрахователно дружество отговор на исковата молба е поддържано становището за
неоснователност на предявените от всяка от ищците претенции. В тази връзка не е
оспорено наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ за посочения товарен автомобил към датата
на настъпването на ПТП. С отговора е бил оспорен механизма на настъпването на
ПТП. Освен това е оспорена надлежната материална легитимация на ищците, тъй
като се твърди, че между тях и починалата тяхна родственица не е била налице
трайна и дълбока емоционална връзка, надхвърляща обичайната такава съответно
между баба и сестра, а освен това претърпените от ищците вреди не са значителни
и продължителни във времето. Поддържа се, че вина за настъпването на ПТП е имал
и водача на лекия автомобил, в който е пътувала загиналата Г. Същият е
управлявал автомобила след употреба на алкохол, а освен това е навлязъл в
насрещната пътна лента, с което е провокирал реакцията на шофьора на товарния
автомобил. Счита се, че вредите са причинени и от поведението на пострадалата Г., тъй като
тя е била наясно, че се качва в МПС, управлявано от нетрезвен водач, а освен
това тя е била без предпазен колан, което е причинило смъртта ѝ. Оспорени
са и размерите на претендираните обезщетения като прекомерни, както и началния
момент на претендиране на законните лихви, тъй като отговорността на
застрахователя е договорна, а не деликтна.
В депозираните допълнителна искова
молба и допълнителен отговор на исковата молба, всяка от страните е поддържала
направените твърдения и съответни оспорвания.
С отговора на исковата молба е
отправено искане за конституиране като трето лице-помагач на страната на
ответника на застрахователя на гражданската отговорност на собственика и водача
на лекия автомобил, в който се е возила загиналата Г., предвид
наведените твърдения за причиняване на вредите и от водача на това МПС, както и
за наличието на сключена такава застраховка. С протоколно определение от
11.12.19г. първоинстанционният съд е конституирал като трето лице-помагач на
ответника ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“. Последното е изразило становище на 07.01.20г.,
с което предявените искове са били оспорени като прекомерно завишени. Оспорено
е твърдението на ответника за принос на водача Т.М. за настъпването на вредите поради
неизясненост на механизма на настъпването на ПТП. Оспорени са и твърдените от
ищците неимуществени вреди, както и тяхната легитимация да ги претендират,
изхождайки от критериите по ТР № 1/21.06.18г. по т.д. № 1/16г. на ОСНГТК на
ВКС.
С
оглед релевираните от ищците твърдения и отправените до съда искания за
осъждане на застрахователя на делинквента да заплати обезщетения за
претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на тяхната родственица,
настъпила при ПТП от 18.09.14г. и въз основа на договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен при действието на КЗ
/отм./, то правната квалификация на иска е по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./. Това
е така, защото договорът за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите е сключен при действието на отменения КЗ и няма данни страните
да са уговорили друго след влизането в сила на новия КЗ – по арг. от § 22 ПЗР
на КЗ, в сила от 01.01.2016г.
С протоколно
определение от първото с.з. съдът е приел за безспорно между страните и
ненуждаещо се от доказване, че към момента на ПТП е съществувало валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, с което ответното дружество е застраховало отговорността на
водача на т.а. „Шкода-Европа“, рег. № СС 4491 СС /този факт се установява и от Справката
от базата данни на Информационния център към Гаранционен фонд – л. 35/.
С
влязла в сила на 28.07.15г. присъда по НОХД № 89/15г. на ОС-Силистра, Д. Н.Д. е признат
за виновен в това, че на 18.09.14г. при управление на товарен автомобил марка
„Шкода“, модел „Европа“ с ДК № СС 4491 СС на пътя от с. Сокол - гр. Главиница,
нарушил правилата за движение по ЗДвП /на пътното платно с двупосочно движение
на водача на ППС е забранено да навлиза и да се движи в лентата за насрещно
движение освен при изпреварване или заобикаляне – чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП/,
като по непредпазливост допуснал настъпването на ПТП и причинил смъртта на
повече от едно лице – Т.С.М. и Г.Г.М., и двамата от с. Калугерене, обл. Силистра, като на подсъдимия е било
наложено и съответно наказание.
При
това положение е налице хипотезата на чл. 300 от ГПК и настоящият граждански
съд следва да приеме въз основа на влязлата в сила присъда на наказателния съд,
че е извършено виновно и противоправно деяние от Д.Н.Д. на
18.09.14г., състоящо се в нарушение на правилата за движение при управление на
МПС /навлизане и движение в лентата за насрещно движение, извън предвидените в
ЗДвП случаи по чл. 16, ал. 1, т. 1/, вследствие на което е причинена по
непредпазливост смъртта на две лица – Т.С.М. и Г.Г. М. /престъплението, за което подсъдимият е бил осъден е резултатно –
причиняването на смърт на повече от едно лице/.
Съобразно
указанията по приложението на закона, дадени с ТР №1/2016г. на ОСГТНК на ВКС,
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961г. и
ППВС № 5/24.11.1969г., и по изключение всяко друго лице, което е създало
постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, заради съдържанието
на която търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, сравними по
интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. ВКС е посочил, че
изключението е само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са
станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост,
оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени
неимуществени вреди. В цитираното ТР е отбелязано, че традиционните за
българското общество семейни отношения, братята и сестрите, съответно
бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг и
поради това и връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална
подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато обаче поради конкретните
житейски обстоятелства, привързаността е станала толкова силна, че смъртта на
единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната
родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за
неимуществени вреди и на преживелия родственик.
От
събраните пред първоинстанционния съд писмени доказателства се установява, че
ищцата Р.Е. е баба на починалата Г. /последната е
дъщеря на сина на ищцата Г. Н.Ю./, а ищцата Г.С. е сестра на починалата - удостоверение за родствени
връзки на л. 45-46. Видно от записванията в ЛРК на Г.Г. М., че същата е сключила граждански брак с Т.С.М. на
11.08.07г. /л. 37/, от който брак е родено детето им А.на 03.05.09г. /л. 36/.
На
л. 44 е представено доказателство, че детето А.Т.С. е настанено временно със заповед от
08.10.14г. в дома на своите баба Н.Б.Ю.и дядо Г. Н.Ю. в с. Калугерене, ул. „Първа“, № 12. Бабата Н.Б.Ю. е
назначена за настойник на детето от Органа по настойничество и попечителство
при община Главиница – л. 43.
Постоянният
адрес на Г.М. е бил в
с. Калугерене, общ. Главиница, обл. Силистра, ул. „Първа“, № 12 /л. 38/, на
който адрес е регистриран и нейният съпруг Т.М., считано от 26.05.08г. /л. 41/. Този адрес е постоянният такъв и на
ищцата Р.Е. /л. 47/. Този адрес е посочен като постоянен и за ищцата Г.С. до
05.03.15г., след което същата е променила постоянния си адрес в с. Ножарево,
общ. Главиница /л. 49-50/.
Разпитана
като свидетел по настоящото дело е Н.Ю. - майка на загиналата при процесното ПТП Г.М. и на ищцата Г.С.; същата е снаха на ищцата Р.Е.. Показанията на
свидетелката съдът преценява с оглед нейната заинтересованост в полза на
ищците. От същите се установява, че смъртта на дъщеря ѝ била много голяма
загуба за Р.. При трагичната вест за настъпилата смърт на 18.09.14г. свекърва
ѝ припаднала, което наложило повикването на лекар, който ѝ поставил
инжекция. Оттогава тя не е общителна и много скърби за внучката си. Г. е била първородната ѝ внучка и двете са били много близки. Голяма
близост е съществувала и в отношения между двете дъщери на свидетелката, която
ги определя не само като сестри, но и като две приятелки – помагали са си
взаимно, живеели са в една стая, учили са в едно и също училище. Р. много е
помагала на свидетелката и съпруга ѝ за отглеждането на Г., тъй като двамата са били заети – водила е и вземала от детската
градина Г., както и е помагала за отглеждането ѝ
във всяко едно отношение и постоянно. Била е много привързана към внучката си,
тъй като Г. е била първото дете в къщата. Всички са живеели в едно домакинство
и в една къща през целия живот на децата. Освен син, Р. има и две дъщери, които
не живеят в същото село и връзката с другите ѝ внуци не е така силна.
Понастоящем Р., която е на 74 години, продължава да се грижи и за детето на Г..
Съпругът на Г. е заживял в дома на свидетелката и е бил приет като тяхно дете. Р.
е загубила съпруга си също при ПТП, когато е била на 40 години. Самото
погребение на Г. е било голяма трагедия и свидетелката сочи, че не може да
изрази колко голяма е била болката на всички. Г. трудно е приела смъртта на
сестра си и все още скърби за нея. След инцидента вече не е така общителна,
както преди това. Г. се омъжила през м. 07.2014г. /два месеца преди инцидента
със сестра ѝ/ и понастоящем живее със съпруга си в друго село - с.
Ножарево. Вече има и свое дете, което е тригодишно.
Като
свидетел по делото е разпитана Н.А. - леля на ищцата Г. /сестра на нейната
майка/, чиито показания съдът преценява, отчитайки нейната заинтересованост в
полза на ищците. Свидетелката живее в с. Чуковец, също в обл. Силистра и при
получаване на вестта за настъпилата катастрофа, същата веднага е отпътувала за
с. Калугерене, където е пристигнала след около час. Бабата на Г. припаднала,
когато е научила за смъртта на внучката си и на нейният съпруг. Тежко преживяла
смъртта на сестра си и Г., тъй като двете имат само 2 години разлика във
възрастта и са отраснали заедно, били са неразделни и свидетелката ги описва
като приятелки. Г. винаги е помагала на Г. и когато двете пораснали връзката им
станала по-силна – двете се обичали. Баба Р. се е грижела за внучката си Г. още
от детската ѝ възраст, тъй като всички са живеели в един дом. Баба и
внучка са имали една много дълбока връзка и са се разбирали много добре, тъй
като основно грижите са били полагани от бабата. Емоционалната им връзка
продължила и след израстването на Г. като баба ѝ е помагала и при
отглеждането на нейното дете. Свидетелката сочи, че в това семейство е имало
една голяма обич и внучките и баба им са изпитвали много дълбоки чувства една
към друга. Към момента и Р. и Г. все още страдат от загубата на своята
родственица. Свидетелката сочи, че ищцата Г. е завършила средното си
образование в гр. Главиница, а след това е продължила образованието си в гр.
Силистра за детска учителка. Докато Г. е учела в гр. Силистра, Г. се омъжила и
родила своята дъщеря.
В обобщение на горните писмени и гласни
доказателства следва да се посочи, че:
-
Г. и Г. имат разлика във възрастта по-малко от 2
години и същите са родени и отраснали в един дом и в едно домакинство със
своите родители и своята баба Р.. От раждането и до израстването на двете
сестри, баба им, която е била вдовица от 1987г. /факт, установен и от
удостоверението на л. 45/, е подпомагала родителите им в отглеждането на
децата. В семейството са съществували обич и разбирателство, които са се
запазили и след като Г. е сключила граждански брак, тъй като младото семейство
е останало да живее в същия дом, където се е родило и тяхното дете. Ищцата Р. е
подпомагала внучката си Г. и при отглеждането детето ѝ А., родено през 2009г. Внезапната, неочаквана и трагична смърт на внучката
Г. е предизвикала изключително силна реакция у нейната баба, която при
получаване на вестта за това, е припаднала. Същата се е променила и е станала
по-затворена, макар и понастоящем да продължава да подкрепя своите близки чрез
полагането на грижи за детето на Г., подпомагайки своята снаха и син.
Преживяването на скръбта обаче продължава и понастоящем.
-
Между двете сестри Г. и Г. са съществували близки
отношения – двете са израснали в общия дом, в една стая, отглеждани са по един
и същи начин, учили са в едни и същи учебни заведения до средното си
образование. Свидетелите сочат на установена емоционална близост, обусловена от
взаимната помощ и подкрепа между двете сестри. Двете са продължили да споделят
един дом до 2014г. /омъжването на Г. е станало през м. 07.14г. – 2 месеца преди
трагични инцидент/, като детето на Г. е било прието и от ищцата с голяма
радост. Г. понастоящем живее в отделно домакинство и в друго населено място и
има щастието да се радва на свое дете, което към 2020г. е вече на 3-4 годишна
възраст. И двете свидетелки определят отношенията на двете сестри не само като
роднински, но и като на най-добри приятелки. Настъпилата трагична и внезапна
смърт на сестра ѝ, трудно е била приета от Г. и същата все още скърби за
нея. Свидетелката Ю. сочи, че след инцидента дъщеря ѝ Г.
вече не е така общителна, както преди това.
С решение №
92/17.11.2020 г. по т. д. № 1275/2019 г. на ВКС, ТК, II т. о. и въз основа на
цитираното ТР №1/2016г. на ОСГТНК на ВКС е разяснено и акцентирано, че
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица,
извън кръга на лицата, очертан в двете ППВС, се присъжда само по изключение.
Предпоставките, за да се приложи това изключение, са: 1 Създадена особено
близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението и 2 Действително
претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и времетраене
вредите, нормално присъщи за съответната връзка. Особено близка, трайна и
дълбока емоционална връзка е налице, когато поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността между починалия и претендиращия обезщетението е
станала изключително силна, т. е. такава, каквато се предполага, че е
привързаността между починалия и най-близките му, активно легитимирани да
претендират обезщетение за неимуществени вреди съгласно Постановление № 4 от
25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд.
Посочените
предпоставки следва да са осъществени за всички лица, претендиращи обезщетение
за неимуществени вреди, извън кръга на лицата в двете постановления, в т. ч. и
за роднините – братята и сестрите, бабите/дядовците и внуците. При преценката
за наличието им в тази хипотеза обаче следва да се отчете обстоятелството, че
традиционно за българския бит отношенията между посочените роднини се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост.
Поради това, за да се приеме, че между изброените роднини е налице особено
близка връзка, необходимо е, освен формалното родство с произтичащата от него
близост между лицата, да са се проявили конкретни житейски обстоятелства,
обусловили създаването на близост, по-голяма от нормалната за съответната
родствена връзка. Такова обстоятелство например, относимо към връзката между
бабите/дядовците и внуците, представлява отглеждането на внуците от
бабата/дядото поради различни причини (заболяване или смърт на
родителя/родителите; работа в чужбина, дезинтересиране на родителя/родителите и
др.), а за връзката между братята и сестрите – израстването им сами като деца
поради продължително отсъствие на родителите за работа в чужбина (решение № 372
от 14.01.2019 г. по т. д. № 1199/2015 г. на ВКС, II т. о.).
Приетото от ВКС в
цитираното решение № 92/17.11.2020 г. по т. д. № 1275/2019г., ТК, II т. о. се
споделя и в следващите актове на състави от ВКС – Определение № 665 от
2.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 80/2020 г., II т. о., ТК Определение № 684 от
9.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 937/2020 г., II т. о., ТК, , Определение
№ 11 от 11.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 1033/2020 г., II т. о., ТК Определение
№ 20 от 20.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 788/2020 г., II т. о., ТК.
С оглед на
установеното по-горе от фактическа страна следва да се приеме, че всяка от
ищците е претърпяла неимуществени вреди от причинената смърт на тяхната родственица
с оглед на съществувалите между тях силни емоционални връзки, изградени от
взаимна обич, грижа и съпричастност. Последните обаче са типичните и обичайни
за родствените отношения между баба и внучка и сестри и не са били налице специфични
житейски ситуации, които да са преформулирали тези традиционни отношения, за да
се приеме, че същите са се превърнали в изключителни. Това налага извода, че
ищците не са материално легитимирани да получат обезщетение за действително
претърпените от тях неимуществени вреди, предвид липсата на други отношения,
извън традиционните такива за семейство в българското общество.
Само на това
основание обжалваното решение в осъдителните му части следва да се отмени и
предявените от ищците искове в уважените им размери следва да се отхвърлят, без
да е необходимо да се обсъждат възраженията на ответника, свързани с механизма
на настъпване на процесното ПТП, съпричиняване на вредите от пострадалата и
приложимостта на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101/18г.) и на чл. 493а
от КЗ, с които е определен максимален размер от 5 000 лв. за обезщетяване
на лицата по чл. 493а, ал. 4 от КЗ. Решението в отхвърлителните му части следва
да се потвърди.
По
разноските.
На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответното
дружество ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД следва да се присъдят направените пред
първата инстанция разноски. Поради липсата на проведено производство по чл.
248, ал. 1 от ГПК и поради това стабилизиране на определения след редуцирането
от първоинстанционния съд размер на адвокатското възнаграждение, заплатено от
ответното дружество, на същото следва да се присъди сума в размер на още 2 927.50 лв.
Поради неоснователността на въззивната жалба на
ищците, срещу която ответното дружество е подало отговор и поради
основателността на въззивната жалба на ответното дружество, на последното се
дължи присъждането на разноски в размер на общо
5 240 лв., от които 2 000 лв. заплатена ДТ за въззивното
обжалване и 3 240 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното
производство. Направеното от процесуалния представител възражение за
прекомерност на така заплатеното адвокатско възнаграждение /л. 50/ се явява
неоснователно, имайки предвид, че интереса и по настоящото дело е в размер на
общо 200 000 лв., а минималният размер на адвокатско възнаграждение
възлиза на 5 530 лв. съобразно нормата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба №
1 на ВАС
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260000/12.08.2020г., постановено по т.д.
№ 60 по описа за 2019г. на Окръжен съд – Силистра, в частите, с които:
- са отхвърлени предявените от Р.М.Е., ЕГН **********,*** и от Г.Г.С., ЕГН **********,***,
искове против ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК
*********, гр. София, ж. к. „Възраждане”, ул. „Света София”, № 7, ет. 5, за
заплащането на разликите над сумите от по 50 000 /петдесет хиляди/ лв. до
претендираните размери от по 100 000 /сто хиляди/ лв. на всяка от тях,
представляващи обезщетения за причинените им неимуществени вреди от смъртта на тяхната
родственица – Г. Г. М., загинала при
ПТП на 18.09.2014г., заедно със законните лихви върху всяка от тези суми за периода
от 18.09.14г. до 29.04.19г., на осн. чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, което решение
е постановено при участието на ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“, ЕИК *********, гр. София,
бул. „Княз Дондуков“, № 59 като трето лице-помагач на ответното дружество;
- са осъдени Р.М.Е., ЕГН **********,***,
и Г.Г.С., ЕГН ********** ***, ОБЩО да заплатят на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, гр. София, ж. к. „Възраждане”,
ул. „Света София” № 7, ет. 5, сумата от 2 927.50лв.
/две хиляди деветстотин двадесет и седем лева и петдесет стотинки/
деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОТМЕНЯ решение № 260000/12.08.2020г., постановено по т.д.
№ 60 по описа за 2019г. на Окръжен съд – Силистра, в частите, с които ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, гр. София, ж. к. „Възраждане”, ул. „Света
София”, № 7, ет. 5, при участието
на ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“, ЕИК *********, гр. София, бул. „Княз Дондуков“, № 59
като трето лице-помагач на страната на ответното дружество, е осъдено да
заплати:
-
на Р.М.Е., ЕГН **********,*** и на Г.Г.С., ЕГН
**********,***, суми в размер от по 50 000 лв. на всяка от тях, представляващи
обезщетения за причинените им неимуществени вреди от смъртта на тяхната
родственица – Г. Г. М., загинала при ПТП на 18.09.2014г., заедно със
законните лихви върху всяка от тези суми, считано от 30.04.19г. до
окончателното им изплащане, на осн. чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, както и на
сумата от 78.55 /седемдесет и осем лева и петдесет и пет ст./ лв. като деловодни
разноски за първата инстанция;
-
в
приход на държавния бюджет, по сметката на ОС-Силистра, сумата от 4000 /четири
хиляди/ лева, представляваща държавна такса, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК,
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р.М.Е., ЕГН **********,*** и от Г.Г.С.,
ЕГН **********,*** искове против ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, гр. София, ж. к. „Възраждане”, ул. „Света
София”, № 7, ет. 5, за заплащане на суми в размер от по 50 000 /петдесет
хиляди/ лв. на всяка от тях, представляващи обезщетения за причинените им
неимуществени вреди от смъртта на тяхната родственица – Г. Г. М., загинала
при ПТП на 18.09.2014г., заедно със законните лихви върху всяка от тези суми,
считано от 30.04.19г. до окончателното им изплащане, на осн. чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./
ОСЪЖДА Р.М.Е., ЕГН **********,*** и Г.Г.С., ЕГН **********,***
да заплатят на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК
*********, гр. София, ж. к. „Възраждане”, ул. „Света София”, № 7, ет. 5, сумата
в размер на 2 927.50лв. /две хиляди деветстотин
двадесет и седем лева и петдесет стотинки/ лв., представляваща дължими деловодни разноски
за първата инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА Р.М.Е., ЕГН **********,*** и Г.Г.С., ЕГН **********,***
да заплатят на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК
*********, гр. София, ж. к. „Възраждане”, ул. „Света София”, № 7, ет. 5, сумата
в размер на 5 240 /пет хиляди
двеста и четиридесет лева/ лв., представляваща дължими деловодни разноски
за въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Настоящото решение е постановено при участието на ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“, ЕИК *********, гр. София, бул.
„Княз Дондуков“, № 59 като трето лице-помагач на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, гр. София, ж. к. „Възраждане”, ул. „Света
София”, № 7.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението до
страните /чрез процесуалните им представители/, при наличието на предпоставките за допускане
на касационното обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: