Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 288
Гр. Нови пазар, 10.11.2010г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Новопазарския районен съд, 5 състав, в публично съдебно заседание от двадесет и пети октомври две хиляди и десета година, в състав: районен съдия Петина Николова, при секретар Д.П., като разгледа докладваното от съдия Петина Николова гр.д. № 761 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава 26 от ГПК. Предявен е иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК, като са направени и искане по чл. 56 от СК – предоставяне ползването на семейното жилище.
Делото е образувано по искова молба, подадена от адв. Г. К. от ШАК, в качеството му на процесуален представител на ищцата А.Н.Р. с ЕГН ********** *** пазар, с която се иска от съда да разтрогне сключения между нея и ответника С.С.Р. с ЕГН ********** *** граждански брак поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство без да се произнася по въпроса за вината. В исковата молба се изтъкват твърдения, че двамата съпрузи са в трайна фактическа раздяла повече от 10 години и не поддържат връзка помежду си. Децата им са пълнолетни. Направено е искане за запазване на брачното фамилно име на ищцата – Р.. Моли да й бъде предоставено за ползване семейното жилиище, в което живее понастоящем.
В съдебно заседание процесуалния представител на ищцата поддържа исковата молба. Моли съдът да прекрати брака между страните, който отдавна е изпразнен от съдържание, като освен
В предоставения на ответника срок не е постъпил отговор, въпреки че с разпореждането си от 12.07.2010г. съдията-докладчик изрично е указал на ответника последиците при неподаването на такъв. Няма представени доказателства или направени доказателствени искания.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
На ***г. в с. К., Община Н. К., видно от представеното Удостоверение за сключен граждански брак, издадено на ***г. от Община Н. К., въз основа на Акт за граждански брак № ****г., С.С.Р. с ЕГН ********** и А.Н.Р. с ЕГН ********** са сключили граждански брак и съпругата е оставила фамилното име Р..
От брака са родени две деца – М. Я. С. сега на 33г., Н. Я. С. сега на 31г. и С. Я. С. сега на 28г., което се установява от съответните удостоверения за раждане, приложени към исковата молба.
Видно от представения препис на акт за раждане на ответника в забележките от страни е записано, че лицето е сменило името си на Я. С. Р..
През време на брака двама съпрузи са закупили имот в с. П., представляващо дворно място от 780 кв.м., за което е отреден УПИ VI-328 от кв. 36 на селото, което в регулация ще съдържа 980 кв.м., ведно с построените в него жилищна сграда и селскостопанска постройка. Жилищсъщотоето е ползвано като семейно жилище от съпрузите.
Двамата съпрузи не съжителстват заедно вече 10 години, когато ответникъ напуснал семейното жилище и повече не се завърнал. Не се обаждал на съпругата си, не се е интересувал от издръжката, отглеждането и развитието на децата. Въпреки опитите на ищцата да установи неговото местоположение, същият не е установен. Сестра му отговаряла, че рядко го вижда и не поддържат връзка.
През време на брака, но след фактическата раздяла, от ищцата е закупен л.а. Ауди с рег. № ***.
При така установената фактическа обстановка
съдът намира от правна страна следното:
По делото безспорно се установи, че страните са в брачно провоотношение от ****г. От години не живеят, като към настоящия са във фактическа раздяла. Ето защо съдът намира, че в случая може да се направи безспорен извод за наличие на брачно разстройство, което е дълбоко и непоправимо по смисъла на чл. 49, ал. 1 от СК. Предвид изразеното от страна на процесуалния представител на ищцата искането съдът да не се произнася по отношение на вината, съдът не следва да се произнася по отношение на вината за разстройство на брака с оглед на разпоредбата на чл. 49, ал.3 от СК. Страните нямат ненавършили пълнолетие деца, поради което не се налага произнасяне за родителски права и издръжка за същите.
По отношение на семейното жилище същото следва да бъде предоставено на ищцата, доколкото се установява, че ответникът трайно го е напуснал и ищцата живее в него постоянно. Ищцата иска да запази предбрачната си фамилия – Р.. Това предвид обстоятелството, че не е променяла това име, не предполага произнасянена съда в какъвто и да е смисъл.
Страните нямат
претенции по отношение на издръжка от другата страна или по отношение. Досежно
претенцият ана ищцата съдът да й възложи за ползване л.а., съдът намира това
искане за неоснователно. Въпросната движима вещ е в режим на СИО, а след
прекратяването на брака, ще бъде в режим на обикновена съсобственост. СК
предвижда възлагане ползването единствено и само на семейното жилище, т.е.
подобно произнасяне е възможно единствено и само досежно семейното жилище (даже
не досежно всеки недвижим имот). След прекратяване на брака съсобствеността
между страните се урежда от ЗС, където в Глава III “Съсобственост” не е предвидена
подобна хипотеза. По тази причина съдът намира това искане за недопустимо.
С оглед разпоредбата
на чл. 6, т. 2, съдът определя окончателна в размер на 50 лв, от които са
внесени 25 лв от ищцата, поради което ответникът следва да бъде осъден да
заплати остатъкът от 25 лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА сключения на ****г. в с. К.,
Община Н. К. граждански брак между С.С.Р. с ЕГН ********** и А.Н.Р. с ЕГН **********,
поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство.
ПРЕДОСТАВЯ ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ в с. П., представляващо дворно място от 780 кв.м., за което е отреден УПИ VI-328 от кв. 36 на селото, което в регулация ще съдържа 980 кв.м., ведно с построените в него жилищна сграда и селскостопанска постройка на А.Н.Р. с ЕГН **********.
Оставя без разглеждане искането на ищцата да й бъде предоставен за ползване л.а. Ауди с рег. № ****.
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса по делото в размер на 50 лв (петдесет лева).
Осъжда
С.С.Р. с ЕГН ********** да заплати в полза на НПРС държавна такса в размер на
25 лв.
Решението може
да бъде обжалвано пред Шуменския окръжен съд в двуседмичен срок, а в частта
досежно искането за предоставяне ползването на л.а. – седемдневен, от
получаването му от страните.
Районен съдия:
Петина Николова