Решение по дело №115/2021 на Районен съд - Несебър

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260165                                            15.07.2021г.                                           гр.Несебър

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД                                 ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на петнадесети април                                           две хиляди двадесет и първа година

в публично заседание в състав:

                                                                          Председател: М.Б.Г.

секретар: А.Г.

като разгледа докладваното от съдия Б.Т.гражданско дело №115/2021г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е висящо пред настоящата инстанция, след като с Определение № 260757 от 31.12.2020г., постановено по гр.д. № 2639/2020г. по описа на Районен съд – гр.Ямбол, е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Районен съд – гр.Несебър. 

Делото е образувано по повод исковата молба на В.А.П. с ЕГН **********, с адрес: ***, подадена чрез процесуалния му представител – адв.Ж.Т.-А. ***, със съдебен адрес:***, тел: *****, ел.поща: *****, против „Т.Б.“ ЕАД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, ж.к.Л., представлявано от Изпълнителния директор Х.И., с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК. В исковата молба се сочи, че ищецът П. е собственик на недвижим имот, находящ се в гр.Б., ж.к.„С.", бл.**, ет.*, ап.**. Твърди се, че имотът е придобит по силата на наследствено правоприемство от наследството на П.А.П., починал на 02.05.2008г., който бил клиент на ответното дружество.

Сочи се, че през м.юли 2020г., след изискана писмена справка от „т.- Б." ЕАД, ищецът установил, че дължи на ответника сумата общо в размер на 4729,89 лева за периода месец септември 2006г. - месец юни 2020г. С писмено възражение, адресирано и изпратено до „т.- Б." ЕАД през м.юли 2020г., ищецът се позовал на изтеклата погасителна давност и недължимост на част от вземанията на ответното дружество, включени в периода от месец септември 2006г. до месец юли 2017г. включително. Към възражението си приложил документ за собственост, удостоверение за наследници и писмена справка за задълженията на ищеца към ответното дружество. По повод на подаденото възражение, ответното дружество изпратило до ищеца писмо с № ГП-К-103-1/13.08.2020г., с което го информирало, че възраженията му за изтекла погасителна давност и недължимост на вземанията за горепосочения период не могат да бъдат приети за валидни и легитимни по изложени в писмото съображения. Със същото писмо ищецът бил уведомен, че към 31.07.2020г. са налице просрочени задължения към „Т.Б." ЕАД за периода м.08.2017г. - м. 07.2020г. в размер на 817.42 лв. - главница и 90.86 лв. - лихва, като е поканен извънсъдебно да заплати същите, за да не бъдат предявени по съдебен ред.

Предвид на получилото се различие, както за размера на задълженията на ищеца и периода, за който се отнасят, с писмено заявление ищецът отново поискал от ответното дружество да му представи справка с актуалния размер на паричното му задължение към дружеството, включително и периода, за който се отнася същото. В резултат на това, до ищеца било изпратено писмо с изх. № ГП-К-103-3/15.09.2020г., с което ответното дружество го уведомявало, че дължимите суми за адреса на имота са за периода от м. септември 2006г. до м. юли 2020г. в общ размер на 4 620.67 лв.

Гореизложеното е мотивирало ищеца П. да поиска от съда да постанови решение, с което да ПРИЕМЕТЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че не дължи на „Т.Б."ЕАД с ЕИК ***** сумата от 3972,74 лева /три хиляди деветстотин седемдесет и два лева и седемдесет и четири стотинки/ - представляваща сбор от главниците по фактури, издадени в периода от месец септември 2006г. до месец септември 2017г., включващи суми за битово горещо водоснабдяване, отопление, сградна инсталация, отчет ДР, както и произтичащите от главниците акцесорни вземания за законна лихва, като погасени по давност на основание чл.111, б.в от ЗЗД. Представя писмени доказателства. Претендира присъждане на заплатените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответното дружество, са депозирали писмен отговор на исковата молба чрез процесуалния си представител, с който изразяват становище за недопустимост и неоснователност на ищцовата претенция. Не оспорват, че между страните е водена кореспонденция относно размера на задължението на ищеца към „Т.Б.” ЕАД за процесния имот. Заявяват, че възражение от ищеца за изтекла погасителна давност за периода от месец септември 2006г. до месец юли 2017г. е направено едва с подадено от П. възражение с вх.№ ГП-К-103 от 03.08.2020г. Наред с това се сочи, че на основание Заявление с вх.№ ГП-К-103-2 от 25.08.2020г., съдържащо искане за предприемане на извънсъдебни действия за решаване на спора, на 16.09.2020г., ответното дружество е отписало задълженията на ищеца за посочения от него период – месец септември 2006г. до месец юли 2017г., възлизащи общо в размер на 7949,59 лева, от които главница в размер на 3932,56 лева и лихва в размер на 4017,03 лева. Сочи се, че възражението за настъпила погасителна давност по отношение на задълженията за месеците август и септември 2017г. е направено с исковата молба, поради което ответното дружество е узнало за него едва с получаването на исковата молба по настоящото дело. Твърдят, че представената с исковата молба справка за дължими и платени суми на абонат В.А.П. за процесния имот не отразява действителното фактическо положение към 30.09.2020г. и представят актуална справка за дължими суми от ищеца от 02.12.2020г. С оглед гореизложеното молят съда да отхвърли изцяло предявените с исковата молба претенции, като недопустими, а при условията на евентуалност – като неоснователни и недоказани. Представят писмени доказателства. Претендират присъждане на заплатените по делото разноски.

В съдебно заседание, процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба, ведно с представените с нея писмени доказателства. Оспорва твърдението на ответника, че ищецът е станал причина за завеждане на делото. Твърди, че са сезирали ответното дружество за отписване на претендираните задължения за периода месец септември 2006г. – месец юли 2017г. през месец юли, когато са изпратили първото си възражение, получено от ответника с известие за доставяне на 31.07.2020г., преди подаване на исковата молба на 13.10.2020г. Заявява, че за отписването на претендираните от ищеца суми разбрали една с получаването на отговора на исковата молба, след като няколко пъти преди това ищецът се е позовавал пред кредитора за погасени по давност задължения от него. Акцентира върху обстоятелството, че в отговора на исковата молба се твърди за погасена главница в размер на 3932,56 лева, докато исковата претенция е за погасено по давност задължение в размер на 3932,56 лева. Оспорва искането на ответната страна за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, като неотносима по делото.

За ответното дружество, в съдебно заседание представител не се явява. Изпращат писмено становище, в което молят съда да даде ход на делото в тяхно отсъствие. Заявяват, че оспорват исковите претенции по възраженията, изложени в отговора на исковата молба. Правят искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза. За пълнота на фактите и обстоятелствата по делото сочат, че на 15.10.2020г. ищецът П. е продал процесния топлоснабден имот на трето лице.

Съдът намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима – подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по закон реквизити.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, и като съобрази  становищата на страните и приложимия закон, съдът прие следното от фактическа и правна  страна:

Предявен е отрицателен установителен иск от ищцеца В.П. за приемане за установено на основание чл.124, ал.1 от ГПК по отношение на ответника „Т.Б." ЕАД с ЕИК *****, че не дължи сумата от 3972,74 лева /три хиляди деветстотин седемдесет и два лева и седемдесет и четири стотинки/ - представляваща сбор от главниците по фактури, издадени в периода от месец септември 2006г. до месец септември 2017г., включваща суми за битово горещо водоснабдяване, отопление, сградна инсталация, отчет ДР, както и произтичащите от главниците акцесорни вземания за законна лихва, като погасени по давност на основание чл.111, б.в от ЗЗД.

С отговор на исковата молба, ответникът е заявил, че на 16.09.2020г. е отписал задълженията на ищеца за процесния период от месец септември 2006г. до месец юли 2017г., възлизащи общо в размер на 7949,59 лева, от които главница в размер на 3932,56 лева и лихва в размер на 4017,03 лева, като погасени по давност. Последното е мотивирало ответното дружество да поиска от съда да отхвърли предявените от ищеца искове, като им присъди сторените по делото разноски.

За да се произнесе, настоящият съдебен състав съобрази:

На първо място, с оглед отразеното в отговора на исковата молба, съдът приема, че претендираните от ищеца П. суми по фактури, издадени в периода от месец септември 2006г. до месец септември 2017г., включващи суми за битово горещо водоснабдяване, отопление, сградна инсталация, отчет ДР, както и произтичащите от главниците акцесорни вземания за законна лихва са общо в размер на 7949,59 лева, от които главница в размер на 3932,56 лева и лихва в размер на 4017,03 лева. С оглед заявеното от ответника в отговора на исковата молба, съдът приема, че горепосочените задължения са отписани в системата на „Т.Б." ЕАД на 16.09.2020г., поради погасяването им по давност. С оглед на това, съдът намира исковата претенция за неоснователна, поради което същата следва да бъде отхвърлена. По делото обаче не са ангажирани доказателства за уведомяване на ищеца П. за така направеното отписване. В същото време, от страна на ответника, са представени доказателства по делото, от които се установява, че ищецът на два пъти е изпращал писмени възражения за недължимост на вземанията на ответното дружество спрямо него за периода от месец септември 2006г. до месец юли 2017г. вкл., поради погасяване на същите по давност, първото от което е било получено от ответното дружество на 31.07.2020г. /л.6-7 вкл. по делото на РС-Ямбол/. Предвид гореизложеното, съдът намира за неоснователни твърденията на ответника в отговора на исковата молба, че разбрали за направеното възражение за настъпила погасителна давност за процесния период една с получаването на исковата молба по настоящото дело. С оглед на това, въпреки отхвърлянето на иска, съдът счита, че в полза на ищеца следва да се присъдят направените от него разноски по настоящото дело, възлизащи общо в размер на 658,91 лева, от които 158,91 лева – заплатена държавна такса и 500 лева – адвокатско възнаграждение. С поведението си ответното дружество е дал повод за завеждането на делото, поради което са налице основанията та чл.78, ал.1 от ГПК за възлагане в негова тежест на заплатените от ищеца разноски.

Мотивиран от горното, съдът             

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от В.А.П. с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, тел: *****, ел.поща: ***** /чрез адв.Ж.Т.-А. ***/ против „Т.Б.“ ЕАД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, ж.к.Л., представлявано от Изпълнителния директор Х.И., иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване на установено по отношение на ответното дружество, че ищецът П. не им дължи сумата от 3972,74 лева /три хиляди деветстотин седемдесет и два лева и седемдесет и четири стотинки/ - представляваща сбор от главниците по фактури, издадени в периода от месец септември 2006г. до месец септември 2017г., включващи суми за битово горещо водоснабдяване, отопление, сградна инсталация, отчет ДР, както и произтичащите от главниците акцесорни вземания за законна лихва, като погасени по давност на основание чл.111, б.в от ЗЗД, поради отписване на задължението от „Т.Б." ЕАД на 16.09.2020г.

ОСЪЖДА „Т.Б.“ ЕАД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, ж.к.Л., представлявано от Изпълнителния директор Х.И. да заплати на В.А.П. с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, тел: *****, ел.поща: ***** /чрез адв.Ж.Т.-А. ***/, сумата общо в размер на 658,91 лева /шестстотин петдесет и осем лева и деветдесет и една стотинки/, представляваща заплатени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр.Б. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

            

РАЙОНЕН СЪДИЯ: