О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 29
гр.Русе, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в закрито заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Председател: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
Членове: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
като разгледа докладваното от съдия Димитрова ч.а.н.д. № 328 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 229 АПК вр.248 ГПК във връзка с чл. 144 АПК.
Образувано
е по частна жалба на Н.И.С., подадена чрез адв. Д.Р.,
против определение № 491 от 07.10.2021
г., постановено по НАХД 643/2021г на Районен съд - Русе,
с което е отхвърлена молбата на адв. Р. за
изменение на решението в частта за разноските и присъждане на адвокатско
възнаграждение на осн. чл. 38,
ал. 2 от Закона за адвокатурата, като са развити
доводи за неправилност на определението. Иска се отмяната му и пресъждане на
разноските по чл.38 ал.2 ЗА за осъществена правна помощ пред АдмС-Русе и пред
РРС при повторното разглеждане на делото.
Становището на ответната страна е за неоснователност на жалбата.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК,
от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна по
следните съображения:
С определението РС-Русе
е приел, че подадената молба е неоснователна , тъй като по делото не е
представен списък с разноските и не е представен договор за безплатна правна
защита и съдействие, а представеният такъв договор за правна защита и
съдействие № 002304 от 09.10.2020г. по който е договорено и изплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 300лв, важи за всички инстанции, а с
решението по делото тези разноски са вече присъдени в полза на
жалбоподателката.
Видно от доказателствата по делото искането за присъждане
на адвокатско възнаграждение е направено от адв. Д.Р.. Същото е на осн. чл. 38,
ал. 2 от Закона за адвокатурата и е поискано присъждането му в полза
на адв. Р. както за явяване и процесуално представителство пред Адм С-Русе по
канд 43/2021г. , така и пред РРС по АНД 643/2021г.
РРС в решение №
351/15.07.2021 г. по АНД 643/2021г.
е изложил изрични мотиви защо не присъжда възнаграждение на оказалия
безплатна адвокатска помощ адвокат на жалбоподателката , независимо от изхода
на делото в негова полза - а именно че съгласно чл. 38,
ал. 2 от Закона за адвокатурата при оказана безплатна адвокатска
помощ адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, когато насрещната
страна е осъдена за разноски, а в случая независимо от изхода на делото
ответната страна е осъдена да заплати
разноски на жалбоподателката на база представения договор за правна защита и
доказания в него размер от 300лв.
Няма спор, че съгласно чл. 143 АПК,
в случай на направени разноски от ответника по касация или от жалбоподателката,
а именно ако тя реално е заплатила адвокатско възнаграждение или е направила
други разходи по водене на делото, ОДМВР-Русе е осъдена да ги заплати. В случая
обаче ответникът по касация Н.С. в производството пред АдмС-Русе и при
повторното разглеждане на делото от РРС не е направила разноски, чието
възстановяване да се дължи на основание чл. 143 АПК.
Последната разпоредба на чл.143 АПК не съдържа правила за оказаната безплатна
адвокатска помощ, която не е свързана с разноски за страната - реално заплатени
от нея суми. Правилото за възмездяване на оказаната безплатна адвокатска помощ
се съдържа в чл. 38,
ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА), не съдържа възможност за
осъждане във всички случаи на страната, за която изходът на делото е
неблагоприятен, да заплати на адвоката на другата страна възнаграждение за
оказаната безплатна адвокатска помощ. Съгласно тази разпоредба такова
възнаграждение се дължи, само когато насрещната страна е осъдена за разноски
Правилно съдът е приел, че молбата за изменение на
решението в частта за разноските е
неоснователна, тъй като не е представен договор за безплатна правна
защита и съдействие и списък на претендираните от страната разноски, а това е
условие за допустимост на искането. Този извод не се променя от обстоятелството, че се претендира
адвокатско възнаграждение за оказване на безплатна адвокатска помощ на осн.
чл. 38,
ал. 2 от Закона за адвокатурата/ЗА/. Макар че адвокатското
възнаграждение по чл. 38,
ал. 2 ЗА се присъжда директно на процесуалния представител на
страната, по отношение на неговото присъждане се прилагат процедурните правила
по чл. 78 и следващите
от ГПК., респ. правилата на чл. 248 ГПК.
Адвокатското възнаграждение по чл. 38,
ал. 2 ЗА се присъжда по искане на страната и следва да бъде включено
в списъка на разноските, както и да бъде представен такъв договор за безплатна
правна помощ и съдействие на някои от основанията по ал.1
Това е така ,защото за да се упражни правото на присъждане на
адвокатско възнаграждение, е достатъчно
адвокатът да представи сключен със страната договор за правна защита и
съдействие, в който да се посочи, че такава се предоставя безплатно на някое от
основанията по чл. 38, ал. 1
– 3 от ЗА,
като наличието на конкретно посоченото основание не се нуждае от доказване.
Отнася се за изрично предвидено изключение от общия принцип, според който се
заплащат само реално направените разноски по делото, поради което чл. 38,
ал. 2 от ЗА следва да се тълкува буквално./ в този см. Определение № 3012 от 8.03.2021 г. на ВАС по адм. д. №
371/2021 г., VI о.,/
С оглед разпоредбите на ГПК адвокатското възнаграждение е
част от разноските по делото, а не представлява самостоятелна претенция на
адвоката към ответната страна. Липсата на отделен процесуален ред за присъждане
на адвокатско възнаграждение по чл. 38,
ал. 2 ЗА, респ. за изменение на решението в частта за разноските,
обуславя валидността на тълкуването, направено в т. 9 от ТР № 6/2013 г. по т. д. №
6/2012 по описа на ОСГТК на ВКС и по отношение на разноските по
чл. 38,
ал. 2 ЗА, а именно че молбата за изменение на решението в частта за
разноските, когато страната не е представила договор за правна защита и списък
по чл. 80 ГПК,
е недопустима. В този смисъл е и практиката на ВКС/ определение № 09/07.01.2016 г.
по ч. т. д. № 3590/2015 г. по описа на ВКС, второ т. о.; определение № 195/06.06.2017 г.
по ч. гр. д. № 1033/2017 г. по описа на ВКС, трето г. о.; определение № 97/03.04.2017 г.
по ч. гр. д. № 860/2017 г. по описа на ВКС, трето гр. о.; определение № 123/19.03.2019 г.
на ВКС по гр. д. № 1776/2018 г.,
Предвид изложеното и при наличните по делото
доказателства, обжалваното определение на РРС е правилно и следва да бъде
оставено в сила.
Така мотивиран и на осн. чл. 221, ал. 2
във вр. с чл. 236 АПК, Административен съд Русе в настоящия състав
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 491 от 07.10.2021
г., постановено по НАХД 643/2021г на Районен съд - Русе,
с което е отхвърлена молбата на адв. Р. за
изменение на решението в частта за разноските и присъждане на адвокатско
възнаграждение на осн. чл. 38,
ал. 2 от Закона за адвокатурата
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.