О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 103 06.02.2020 год. гр. Бургас
Бургаският апелативен съд, гражданско отделение,
в закрито заседание, на шести февруари, две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румяна Манкова
ЧЛЕНОВЕ: Албена Зъбова
Калина Пенева
като разгледа докладваното от съдия Калина Пенева
к.ч.гр.дело № 42 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 и сл. от ГПК.
Настоящият съд е сезиран с частна жалба вх. № 20486/20.12.2019 год. по описа на Бургаския окръжен съд, подадена от Х. Г. К., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. Б., ул. „Ц. А“ № **, ет. *, ап. *, съдебен адрес: гр. Б., ул. “Х. К.“, № **, ет. *, адв. Р. С., срещу определение № I-2449/13.12.2019 год. по ч.гр.д. №1835/2019 год. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е оставено без разглеждане възражение по чл.423 ГПК, предявено от Х. Г. К., ЕГН ********** от гр. Б., ул. „Ц. А.“ № **, ет. *, ап. *, против заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 619/2013 год. по описа на РС-Поморие и е прекратено производството по ч.гр.д. № 1835/2019 год. на ОС-Бургас.
В частната жалба се твърди, че неправилно с обжалваното определение е прието, че жалбоподателят е бил редовно уведомен за заповедта за изпълнение през 2013 год. Изложени са подробни съображения в подкрепа на твърдението му, че не е бил уведомен своевременно както за издадената заповед за изпълнение, така и за цедирането на вземането от кредитора на трето лице. Направено е искане за отмяна на обжалваното определение и за уважаване по същество на искането с правно основание чл.423 от ГПК.
С частната жалба е направено искане настоящият съд да спре изпълнителното производство по изп.д. №1672/2013 год. на ЧСИ Т. М., рег. № 8** на КЧСИ, до приключване на производството по делото и решаване на спора по същество.
В дадения срок не е постъпил отговор по частната жалба от насрещната страна-заявител по заповедта „Райфайзенбанк България“ ЕАД-София.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу акт на съда подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.2, изр. първо, предл. второ от ГПК, от легитимирано лице и е ДОПУСТИМА, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Бургаският окръжен съд е сезиран с възражение по чл.423 от ГПК, вх. №3344/19.07.2019 год. по описа на Поморийския районен съд, подадено от Х. Г. К., ЕГН ********** от гр. Б., ул. „Ц. А.“ № **, ет. *, ап. *, против заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 619/2013 год. по описа на РС-Поморие, за събиране на вземанията по която е било образувано изп.д. №1672/2013 год. на ЧСИ Т. М., рег. № 8** на КЧСИ. Във възражението са изложени твърдения, че подателят в качеството му на длъжник по заповедта, е узнал за нея два дни преди сезиране на съда. Изложените съображения, че длъжникът не е получил заповедта за изпълнение, сочат твърдения за наличие на хипотезата на чл.423, ал.1, т.1 от ГПК – че заповедта не е била надлежно връчена.
С обжалваното определение, след като е приел, че заповедта е била надлежно връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК към 02.12.2013 год., Бургаският окръжен съд е счел, че възражението е подадено след изтичане на преклузивния едномесечен срок по чл.423, ал.1 от ГПК, който тече от узнаването, поради което възражението е недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане, а производството пред него следва да бъде прекратено.
С ТР № 6/15.01.2019 год. по т.д. №6/2017 год. на ОСГТК на ВКС бе прието, че ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл.269, изр. второ от ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба. Ето защо настоящият съд не е обвързан от изложеното от частния жалбоподател, а извършва самостоятелна служебна проверка за валидността, допустимостта и правилността на обжалваното определение.
При извършената служебна проверка настоящият съд констатира, че обжалваното определение е валидно и допустимо, но неправилно, макар не по съображенията изложени от частния жалбоподател.
Съгласно чл. 423, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможността да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато: 1. заповедта за изпълнение не му е връчена надлежно, 2. заповедта за изпълнение не му е връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на РБ, 3. длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства и 4. длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее.
Разпоредбата на чл. 423, ал.3, изр.1 от ГПК, очертава обхвата от действията на въззивния съд /в случая Бургаския окръжен съд/ по същество на подаденото възражение, а именно:
- изрично е посочено, че съдът приема възражението, когато установи, че са налице предпоставките по ал. 1 - т.е. всички предпоставки, включително и спазването на едномесечния срок, или
- по аргумент от обратното, при липса на предпоставките по чл.423, ал.3, изр.1 от ГПК, включително при неспазен едномесечен срок, въззивният съд не приема възражението.
Изложеното по-горе сочи, че преценката за спазването на едномесечния срок по чл.423, ал.1 от ГПК в случая е предвидена от законодателя като преценка по същество на възражението, а не като процесуална предпоставка за неговата допустимост, поради което изводите на Бургаския окръжен съд за недопустимост на възражението са неправилни-формирани в противоречие с разпоредбата на чл.423, ал.3, изр. първо от ГПК. По този въпрос към момента няма разнородна практика на съдилищата. В аналогична хипотеза е налице идентично произнасяне и на друг апелативен съд - определение № 3* от 3.10.2017 г. на САС по в. гр. д. № 4407/2017 год.
Ето защо обжалваното определение като неправилно следва да бъде отменено от настоящия съд. Поради наличие на останалите процесуални предпоставки за произнасяне по същество на възражението по чл.423 от ГПК, делото следва да бъде върнато на Бургаския окръжен съд за такова произнасяне.
В настоящото производство съдът не е сезиран за произнасяне по същество на възражението, като може да постанови спиране единствено на осн. чл.277 от ГПК - т.е. по отношение изпълнението на обжалваното определение, но не и по отношение на изпълнителното производство образувано във връзка със заповедта, за чието спиране в чл.423 от ГПК са посочени специални предпоставки, а тяхното наличие се преценява от съда сезиран за произнасяне по същество на възражението. Ето защо искането на частния жалбоподател по чл.277 от ГПК за спиране на изпълнителното производство е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 277 от ГПК на Х. Г. К., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. Б., ул. „Ц. А.“ № **, ет. *, ап. *, съдебен адрес: гр. Б., ул. „Х. К.“ № **, ет. *, адв. Р. С., за спиране на изпълнителното производство по изп.д. №1672/2013 год. на ЧСИ Т. М., рег. № 8** на КЧСИ, до приключване на производството по делото и решаване на спора по същество.
ОТМЕНЯ определение № I-2449/13.12.2019 год. по ч.гр.д. № 1835/2019 год. по описа на Бургаския окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Бургаския окръжен съд за произнасяне по същество на възражението по чл. 423 ГПК, вх. №3344/19.07.2019 год. по описа на Поморийския районен съд, подадено от Х. Г. К., ЕГН ********** от гр. Б., ул. „Ц. А.“ № **, ет. *, ап. *, против заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 619/2013 год. по описа на РС-Поморие.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.