Р
Е Ш Е Н И Е
№ 232
гр. Кюстендил, 28.10.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - КЮСТЕНДИЛ, в открито съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди
двадесет и втора година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
ДЕСИСЛАВА
ТАБАКОВА
с участието на секретар: Ирена Симеонова и в присъствието на прокурора:
Марияна Сиракова, като
разгледа докладваното от съдия Табакова КАНД
№ 215/2022г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба на Областна дирекция на Министерството на вътрешните
работи (ОД на МВР) – Кюстендил срещу решение № 152/07.06.2022
г.,
постановено по а.н.д. № 244/2022 г. по описа на Районен съд – Дупница, с което
е отменен електронен фиш серия К № 4795563, издаден от ОД на МВР – Кюстендил, с
който на К.Д.К., на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4
от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 лева.
В
касационната жалба са наведени касационни основания по чл. 348, ал. 1,
т. 1 и т. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс. Претендира се
отмяна на решението и потвърждаване на електронния фиш.
Ответната
страна в писмено становище изразява становище за неоснователност на жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава заключение за основателност на жалбата.
Касационната
жалба е допустима, като подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт,
подлежащ на касационен контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1
от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
С
обжалвания пред Районен съд – Кюстендил електронен фиш
административнонаказателната отговорност на К.Д.К. е ангажирана за това, че на 26.04.2021
г. в 16:43 часа в обл. Кюстендил, община Дупница, на АМ „Струма“, км 53+950, в
посока Кулата, при ограничение на скоростта въведено с ПЗ В26 от 110 км/ч е
управлявал собствения си лек автомобил Мерцедес Е 320 ЦДИ, с рег. № РВ6834СК, с
наказуема скорост 132 км/ч (след приспаднат толеранс от 3% в полза на водача).
Скоростта е установена и посоченият автомобил е заснет с техническо средство
АТСС СПУКС ARH CAM S1. Въз основа на заснемането е издаден
процесният електронен фиш, в който като нарушител е вписан К.К., в качеството
му на собственик на автомобила. Районният съд е отменил електронния фиш по съображения
за допуснато нарушение на материалния закон.
Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.
Правилни са изводите на районния съд за допуснато при издаване на електронния фиш нарушение на материалния закон. Това е така, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, когато нарушението по ал. 1, т. 1 – 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 – 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 – предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца. В случая, във фактическото описание на нарушението липсва твърдение за повторност на същото, а на К.К. е наложено административно наказание „глоба“ на основание чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, поради което следва да се приеме, че е налице погрешно посочване на бланкетната санкционна норма на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, вместо на конкретната хипотеза на административнонаказателната разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 1 – 5 от ЗДвП, относима за ограничение на скоростта въведено с пътен знак В 26 от 110 км/ч., какъвто е настоящият случай.
Предвид гореизложеното, касационната инстанция
намира, че административнонаказващият орган не установява в производството
релевантните факти, които обосновават законосъобразно ангажиране
административнонаказателна отговорност на жалбоподателя по чл. 182, ал. 4 от ЗДвП. Налице е непрецизност
при посочване на конкретната хипотеза, при която наказващият орган е приел, че е
налице повторност на деянието, поради което изводите на Районен съд – Дупница
са правилни.
С оглед горното, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен и като го е отменил, районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото направеното от страна на
процесуалния представител на ответника на касация искане за присъждане на
възнаграждение за процесуалното представителство при условията на чл. 38, ал. 1,
т. 3 от ЗА
е основателно. В чл. 38, ал. 2 ЗА е предвидено,
че в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение; съдът
определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по
чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. В случая, налице са
предпоставките по чл. 38, ал. 2 ЗА и на адвоката,
оказал безплатна правна
помощ, следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размера, определен
в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА. Приложима за
случая е разпоредбата на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т.
1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което Областна дирекция на МВР – Кюстендил следва да бъде осъдена да
заплати сума в размер на 300 лв., разноски по делото. Възнаграждението е в
минималния предвиден размер, поради което и независимо от надлежно релевираното
възражение за прекомерност, разноските следва да бъдат присъдени в пълен
размер.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд - Кюстендил
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 152/07.06.2022 г., постановено по а.н.д. № 244/2022 г. по описа на Районен съд – Дупница.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Кюстендил да заплати на адв. С.Х. сума в размер на 300 (триста) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: