№ 11621
гр. София, 04.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20231110110363 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК и е образувано по подадена от
„Т.С.“ ЕАД, искова молба, насочена против С. Д. Й., с която са предявени обективно
кумулативно съединени установителни искови претенции с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено между
страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите както следва: 298.31лв.
– доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.11.2019г. – м.04.2021г., до
обект с абонатен № 329801, представляващ ап. 24, находящ се в гр. София, /адрес/,
ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
20.09.2022г. до окончателно изплащане на сумата, 45.45лв. – мораторна лихва за
периода 15.09.2020г. – 08.09.2022г., 24.62лв. – цена на услуга дялово разпределение за
периода м.08.2019г. – м.04.2021г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 20.09.2022г. до окончателно изплащане на сумата и
5.09лв. – мораторна лихва за периода 01.10.2019г. – 08.09.2022г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
50948/2022г., по описа на на СРС, IIIГО, 180-ти състав.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо
изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия / в сила на 10.07.2016г./
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок
от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на
ищцовото дружество. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия
до процесния имот, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди се, че след като не е заплатил дължимите се суми за доставена
топлинна енергия и дялово разпределение ответникът е изпаднал в забава, като в тази
връзка е формулирана акцесорна претенция за лихва в индивидуализираните в
исковата молба размери. Сочи се, че дяловото разпределение е извършвано от
дружеството „Б. Б.“ О.“, която фирма е изготвяла и изравнителните сметки.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор, с който се излагат подробни
1
съображения за неоснователност на заявените претенции, като се твърди, че искът за
заплащане на услуга дялово разпределение е недопустим, доколкото носител на
вземането е трето лице. Формулирано е възражение за погасяване по давност на част
от претенциите на ищцовото дружество, като се оспорват и акцесорните претенции за
мораторна лихва, в каквато насока се излагат подробни съображения. С оглед
формулираните доводи с отговора се прави искане заявените претенции да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК, като са предявени обективно
кумулативно съединени установителни искови претенции с правно основание чл. 150
ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест
на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да
установи, че са се осъществили факти, при които законът предвижда спиране или
прекъсване на погасителната давност.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията за енергийно и водно
регулиране. В ал. 2 на цитираната законова разпоредба е прието, че Общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. В чл. 153, ал. 1 ЗЕ е законоустановено, че всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3. По аргумент от цитираните разпоредби следва да се приеме, че клиенти
(потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение
по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците
или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда
кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или
вещно право на ползване.
Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Предмет на настоящото производство са задължения за доставена топлинна
енергия и услуга дялово разпределение за недвижим имот, представляващ обект с
2
абонатен № 329801, находящ се в гр. София, /адрес/.
От приложеното на л. 14 по делото копие на Нотариален акт за собственост
върху недвижим имот, придобит на основание обезщетение по ЗТСУ, наследство,
преустройство и дарение № 198, том III, рег. № 10226, дело № 532/2005г., се
установява, че ответникът е носител на правото на собственост върху процесния
апартамент, респективно същият през исковия период е имал качеството на
„потребител на топлинна енергия“.
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, по делото е прието заключение на вещото лице
по съдебно-техническата експертиза. От заключението на вещото лице, което съдът
кредитира изцяло, като пълно, ясно и изготвено от лице притежаващо нужния опит и
професионална квалификация, се установява, че абонатната станция топлозахранва вх.
„Б“, общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на
всеки месец, като посредством „терминал“ се снема показанието на ТЕ на първо число
на месеца. От отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати
технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното
дружество и разликата е разпределена между всички потребители. От заключението
става ясно, че през исковия период отоплителните тела са били демонтирани,
обстоятелство, което е отбелязано в отчетен формуляр от 02.06.2020г. Видно от
заключението на вещото лице от ТР София, не е предоставено свидетелство за
метрологична проверка от 07.2019г. на общия топломер с фабричен № 4016186, като
същият е сменен през м.03.2020г. Експертът е посочил, че топломерът не е преминал
проверка през 24 месеца и същият е сменен на 31 -вия месец, като няма доказателство
за годността на топломера за периода м.07.2019г- м.02.2020г.
Съдът намира, че доколкото не може да се установи, че уредът е бил годен да
отчита точно доставеното количество топлинна енергия, претенцията следва да бъде
отхвърлена в частта за сумата от 120.36лв. – доставена топлинна енергия за периода
11.2019г. – 02.2020г. / СТЕ абзац последен/.
По изложената аргументация следва извода, че претенцията за доставена
топлинна енергия се явява частично основателна за сумата от 177.95лв., като над тази
сума до максимално предявения размер от 298.31лв. или за разликата от 120.36лв.
искът се явява неоснователен.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за недопустимост на
претенцията за дялово разпределение. Съгласно чл. 22, ал.1 от Общите условия на
ищеца от 2016г., дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно
от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от
клиентите на СЕС, като съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на
продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършена от избрания от тях
търговец. По аргумент от изложеното следва извода за допустимост на претенцията за
дялово разпределение, заявена от топлоснабдителното дружество.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2
ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от Закона топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. Дължимите се годишни такси за извършваната услуга за дялово
разпределение съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на
договорите между „Т.С.” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
3
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата
за дялово разпределение.
От приложеното на л. 19 по делото копие на Договор № 503/26.10.2011г., се
установява, че между процесната етажна собственост и фирма „Б. Б.“ О., е сключен
договор за дялово разпределение, въз основа на взето решение на ЕС /протокол л. 21/.
По изложената аргументация и като съобрази заключението на вещото лице по
изготвената съдебно-счетоводна експертиза, съдът намира, че претенцията за дялово
разпределение се явява изцяло основателна за сумата от 24.62лв.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че част от
вземанията на ищеца са погасени по давност.
Съгласно становището, застъпено в Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС
по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на
чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт,
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите
на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви. По аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ,
следва извода, че вземанията на ищцовото дружество съдържат всички признаци на
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията.
За процесния период приложение намират Общите условия от 2016г. одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече
от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не
може да иска предсрочно изпълнение/. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо
след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало –
чл. 114, ал. 2 ЗЗД.
В случая давността започва да тече след изтичане на определения в чл. 33 от ОУ
45 – дневен срок.
Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 422, ал. 1 ГПК искът за
съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение. Заявлението в процесния случай е депозирано на
20.09.2022г., респективно погасени по давност на вземания, които са станали
изискуеми преди 20.09.2019г. Предмет на настоящото производство са претенции с
начална дата на периодите след 20.09.2019г., респективно възражението се явява
неоснователно.
По исковите претенции с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По отношение на акцесорната претенция за мораторна лихва върху претенцията
за доставена топлинна енергия, съдът намира следното. За процесния период
приложение намират общите условия от 2016г., приети с Решение по Протокол № 7 от
23.10.2014 г. на Съвета на директорите на “Т.С.” ЕАД и са одобрени с Решение № ОУ-
1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, на основание чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката. В чл.
33, ал. 1 от същите е прието, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
4
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Видно от заключението на вещото лице размерът на
дължимата се мораторна лихва върху уважената част на претенцията за доставена
топлинна енергия - 177.95лв., е 21.24лв., за която сума акцесорната претенция се явява
основателна, като над тази сума, до максимално предявения размер от 45.45лв. или за
разликата от 24.21лв. искът се явява неоснователен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение, поради което акцесорната претенция за лихва в размер на 5.09лв. върху
дяловото разпределение предявена срещу ответника следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора с оглед уважената и отхвърлената част на исковите
претенции следва да бъдат разпределени разноските по делото. Предявени са искови
претенции в общ размер на 373.47лв., уважената част е в размер на 223.81лв.,
респективно отхвърлената част е в размер на 149.66лв., при каквото съотношение
следва да бъдат разпределени разноските по делото.
На ищеца следва да се признаят разноски в общ размер 950.00лв., от които
25.00лв. – държавна такса в заповедното производство, 50.00лв. – юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство, 175.00лв. – държавна такса в исковото
производство, 600.00лв. – депозит вещи лица исковото производство и 100.00лв. –
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.
С оглед уважената част на исковите претенции, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал.
8 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на 569.31лв.
На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., ищецът следва да заплати на адв. Ю. О. Г.
от САК, възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, с оглед отхвърлената част
на иска, в размер на 160.29лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 и сл. ГПК, че С. Д. Й.,
ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, /адрес/, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр чл. 150 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумите както следва: 177.95лв. - – стойността на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода 03.2020г. – м.04.2021г., до обект с абонатен
№ 329801, находящ се в гр. София, /адрес/, ведно със законна лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 20.09.2022г., до окончателно изплащане на
сумата, 21.24лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020г. – 08.09.2022г. и 24.62лв. -
цена на услуга дялово разпределение за периода м.08.2019г. – м.04.2021г., ведно със
законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 20.09.2022г. до
окончателно изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 50948/2022г., по описа на на СРС,
IIIГО, 180-ти състав., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за топлинна енергия, в частта, за
сумата от 120.36лв. за периода м.11.2019г. – м.02.2022г., иска за мораторна лихва
върху стойността на доставената топлинна енергия, в частта, за сумата от 24.21лв. и
иска за сумата от 5.09лв. – мораторна лихва върху дяловото разпределение за периода
01.10.2019г. – 08.09.2022г., като неоснователни.
ОСЪЖДА С. Д. Й., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК,
5
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 569.31лв. – разноски с оглед
уважената част на исковете.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.,
да заплати на адв. Ю. О. Г. от САК, възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ с оглед отхвърлената част на иска в размер на 160.29лв.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната на
ищеца – „Б. Б.“ О..
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6