П Р О Т О К О Л
№ 494/13.6.2018г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД Наказателно отделение
На тринадесети юни Година две хиляди и осемнадесета
В публично заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЖУЛИЕТА ШОПОВА
Секретар: ЕЛКА
КОЛЕВА
Прокурор: АНТОН КОНДОВ
сложи за разглеждане
докладваното от съдия Шопова
ЧНД № 595 по описа за 2018
г.
На именното повикване
в 14:05 часа се явиха:
ЛИШЕНИЯТ от СВОБОДА Х.И.И., редовно призован, доведен от Затвора – Варна, явява се лично.
Явява се Йордан Йорданов – Началник на Затвора - Варна, редовно упълномощен.
В залата се явява и адв. Константин Костадинов, определен
от АК – Варна за служебен защитник на лишения от свобода.
Л. св. И.: Съгласен съм адв. Костадинов да ме защитава.
Съдът,
с оглед характера на производство, счита, че следва да назначи на осъдения
служебен защитник, който да представлява неговите интереси и реализира
процесуалните му права в настоящото дело, поради което и на основание чл. 94,
ал. 1, т. 9 от НПК,
О П Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА за служебен защитник на л. св. И. ***.
Прокурорът: Да се даде ход на
делото.
Й. Йорданов: Да се даде ход на
делото.
Адв. Костадинов: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма
процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д
Е Л И:
ДАВА ХОД
НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Прочитат се данните от
личното досие на лицето и приложените към делото писмени документи.
Началникът на затвора
Йорданов: Поддържам
становището.
Прокурорът: Считам, че
депозираната молба е допустима, но неоснователна.
Адв. Костадинов: Поддържам молбата.
Страните заявиха, че
няма да сочат нови доказателства.
ПО СЪЩЕСТВО:
Адв. Костадинов: Уважаема г-жо Председател, молбата, която е депозирана от моя подзащитен
е напълно законосъобразна, тъй като правния кумулативен фактор е налице, т. е.
изтърпял е фактически повече от една втора от наложеното му наказание, в размер
на 4 години и 6 месеца по НОХД № 4240 от 2014 г., даже повече, към настоящия
момент му остават около 5 месеца и 9 дни. След като се приспадне факта, че
работи на две работи, като хигиенист и като заварчик в затвора, с оглед на това,
като му се приспаднат и работните дни, му остават по-малко от 5 месеца да
изтърпява лишаване от свобода. Вторият субективен кумулативно изискуем фактор,
въпреки становищата на началника на затвора и съответния служител да не се
освобождава условно предсрочно, считам, че това не е правилно, а напротив, той е
доказал със своите действия и поведение, че се е поправил в затвора. Риска от рецидив,
висок в началото в настоящия момент се счита за нисък. Той се счита към настоящия
момент за ненаказван, има много поощрения и награди, включително и свиждания. Не
е извършвал нарушения на вътрешния ред, изявява сам желание да работи като
хигиенист и като заварчик същевременно. Участва във всякакви вътрешни мероприятия.
С поведението се към другите затворници и към личния състав на затвора показва
уважение към тях. Към настоящия момент Х.И. съжалява за извършеното, критичен е
към престъпната си дейност и считаме, че ако бъде УПО, това по никакъв начин
няма да навреди на обществото, а напротив, ще му помогне на него, защото дали
ще го освободим сега или след 4 - 5 месеца, на практика няма да промени нищо,
още повече, че по ЧНД № 1237/2017 г. и по ВЧНД № 454/2017 г. му е отказано УПО,
въпреки тогавашните по-лоши характеристики и становището на служителя от
Затвора - Варна, който е с мнение да бъде УПО, но предвид становището на началника
на затвора да не бъде УПО, смятам, че това е натежало. Все пак това е един субективен
фактор и съдът би следвало да се съобрази най-вече със изготвената справка и характеристика
и не със субективното на служителите, които не го познават толкова добре от
многото пребиваващи в затвора. С оглед на изложеното, Ви моля да освободите
подзащитния ми условно предсрочно.
Й. Йорданов: Уважаема г-жо Председател, считам молбата за
допустима, но неоснователна. Съображенията съм изложил в представеното становище.
Прокурорът: Уважаема г-жо Председател, считам молбата за УПО на И. за допустима, но
неоснователна. Това е така, тъй като въпреки, че е налице едната от кумулативно
изискуемите в закона за УПО предпоставки, а именно, И. да е изтърпял над една
втора от наложеното му наказание, считам, че в случая не е налице втората
предпоставка, осъденият да е дал доказателства за своето поправяне. Становищата,
изготвени от страна на администрацията на Затвора - Варна се сочи, че не са
налице трайни и положителни промени в нагласите, касаещи извършените деяния.
Отделно от това, считам, че от главно значение е обстоятелството, че наказанието
лишаване от свобода, което И. изтърпява в момента му е наложено за престъпление
по чл. 157 от НК, което е извършил по време на изпитателния срок, постановен
при УПО от наказание за също такова престъпление. Тези обстоятелства сочат за една
много висока степен на обществена опасност, като при нея дори същият за 4
години и половина да се е намирал в затвора и да е имал общо взето добро
поведение, това негово поведение не може да се приеме, че действително са
налице доказателства за поправяне и предвид това моля да оставите молбата му без
уважение.
Л. св. И.: Госпожо съдия, моля да бъда пуснат.
СЪДЪТ, като
взе предвид становищата на страните, материалите в личното досие на молителя и
писмените материали, приложени по делото, намира за установено следното:
Постъпила е молба на л.св. Х.И.И. по реда на чл. 70, ал. 1, т. 1 от НК, с която
моли съда да бъде условно предсрочно освободен.
От приложените към молбата становище
на Началника на Затвора-Варна, както и становището на инспектор СДВР към Затвора-Варна
е видно, че с молителя се провежда
индивидуална корекционна дейност.
С
присъда №
384/22.10.2015 г. по НОХД № 4240/2014 г. на Районен съд - Варна,
му е наложено наказание лишаване
от свобода за срок от 4 години и 6 месеца, чийто остатък към 13.06.2018 г. е в
размер на 5 месеца и 17 дни.
Изтърпяване на наказанието е започнало
на 25.02.2016 г., като към
момента на разглеждане на настоящото дело остатъкът е в размер на
5 месеца и 17 дни, а към 21.06.2018 г.
– 5 месеца и 9 дни.
Неоспорим факт е, че е изтърпял фактически към момента повече от
изискуемия срок от една втора от наложеното му наказание, съгласно чл. 70,
ал.1, т. 1 от НК.
Оценката на риска е 41, регистриран е
спад от 37 пункта, след провежданата корекционна дейност с него.
Въпреки, че
молителят И. е награждаван, счита се за ненаказван, съдът намира,
че изминалия фактически период на лишения
от свобода е недостатъчен, за да се счита, че е постигната генералната
превенция на наказанието и уважаването на предложението би могло да се приеме
като безнаказаност.
Съдът намира, че
уважаването на молбата на И. за предсрочното условно освобождаване би довело до
преразглеждане на волята на съдебния състав наложил наказанието, което
обстоятелство е неприемливо.
Съдът намира, че
целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК биха били
постигнати в цялост в остатъчния срок при престоя на л. св. И..
Предвид гореизложеното, съдът намира,
че молба на л. св.
И. за условно предсрочно освобождаване е неоснователна и следва същата да
бъде оставена без уважение.
Съобразявайки разпоредбите на
чл.701ал.1,т.1 от НК,както и приложението на други писмени доказателства и доказателствени
средства,съдът намери,на първо място,че е налице първата формална предпоставка
за постановяване на УПО спрямо осъденото лице.Осъденият И. е изтърпял не
по-малко от ½ от
определеното му с горепосочения,влязъл в
сила съдебен акт на Районен съд-гр.Варна,НО,наказание. Същевременно,съдът
намира,че не е налице втората,посочена в
горецитираната материално-правна норма,предпоставка за постановяване на УПО,а именно
не са налице достатъчно доказателства за приключил или необратим процес на поправяне на
осъденото лице,в какъвто смисъл е и целта на наказанието,съобразно разпоредбата на
чл.36 от НК.. Действително,справките и
становищата съдържащи се в личното затворническо досие на осъдения съдържат
доказателства,че лишения от свобода проявява постоянство в поправянето си
,както и че е снижил стойността на риска
от рецидив от първоначалните 78 точки на
актуалните 41 такива,т.е. регистриран е
спад от 37 т. спрямо
първоначалната оценка.Оценката на
риска от вреди сочи нисък риск за
другите лишени от свобода,за него самия и за служителите. Липсват забележки към
него.Налице са единствено награди,като не му е налагано наказание.
Поради това ,съдът се съгласява с
довода на защитата на осъденото лице,че последното към настоящия момент е
демонстрирало поведение ,което е в
насока осъществяване на целите плана на присъдата. Последното,обаче не може
да обуслови извода за окончателното му
поправяне или поне необратимост на този процес,независимо че същият засега върви без усложнение в
положителна насока.
Изграждайки преценката си ,съдът няма как
да пренебрегне обстоятелството,че независимо от горепосочената положителна
насока на поправяне на осъденото лице,процесът на превъзпитанието и поправянето все още не е
окончателно приключил.В този смисъл са абсолютно идентични всички становища
на затворническата
администрация,която осъществява
ежедневен досег с осъдения и без съмнение има най-преки и обективни впечатления
от него и неговото поведение,както и резултатите от процеса му на поправяне.Във
всички становища е изтъкнато,че процеса на поправяне и превъзпитание следва да
продължи.Такова конкретно обстоятелство според съда което възпрепятства на
настоящия етап от изпълнението на наказанието –постановяване на УПО е ,че
въпреки снижаване стойността на риска от
рецидив с 37 точки,до ниските стойности на скалата,а именно 41х точки,този риск
продължава да бъде среден за обществото и за самия лишен от свобода. Поради
изложеното,съдът намира ,че поправянето на осъдения Х.И. все още не е
завършено в пълен порядък.Планът на
присъдата не е изпълнен към настоящия момент,респективно целите,заложени в
него,съответстващи на тези в чл.30 от НК,също не са постигнати,нито процесът за
това може да се приеме за необратим.На
плоскостта на всичко гореизложено,съдът намира ,че поправянето на осъдения И.
протича законосъобразно и в положителен порядък,но все още не е приключило. Към
настоящият момент не са налице доказателства,категорично по своята същност,за
окончателно поправяне на осъденото лице,позволяващи постановяване на УПО.Освен това в личното му
досие е отбелязано,че в резултат на
корекционния процес може да се отчете
напредък в осмислянето на
мотивите за криминалното поведение,които
обаче не са придобили траен характер.,освен това не са налице трайни положителни промени в нагласите касаещи извършените
деяния.Настоящото деяние се явява
поредно за лишения от свобода
,при условие ,на изтърпяване на остатък
на наложено УПО по предходна присъда.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 440, ал. 1 от НПК, съдът
О П Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за условно
предсрочно освобождаване от лишения от свобода Х.И.И.,
с ЕГН: ********** от изтърпяване на останалата част от
наложено му наказание с присъда № 384/22.10.2015 г. по
НОХД № 4240/2014 г.
на Районен съд - Варна, по което изтърпява наказание в размер на 4 години и 6
месеца.
Определението подлежи
на обжалване в 7-дневен срок от осъдения, началника на затвора, и на протест от
прокурора по реда на Глава двадесет и втора от НПК пред
Апелативен съд – Варна.
Протоколът е изготвен
в съдебно заседание, приключило в 14.10 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: