Р
Е Ш Е
Н И Е
№.....
гр.К., 31.05.2022 год.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Казанлъшки районен съд, гражданско
отделение в публично заседание на двадесет и втори ноември, две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Й. П.
при
секретаря.....................Х. К.……….…………...................................като
разгледа докладваното от съдията..........................гр.дело №2426 по описа за 2020 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявените искове са с правно основание чл.435 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че извършва вътрешен и международен превоз на
товари и във връзка с дейността си, за него било обичайно да сключва договори
за застраховка на отговорността в качеството си на спедитор. На 05.03.2019 г.
била сключена застраховка „Отговорност на превозвача на товари по шосе“ между
дружествата „М. – Б.“ ООД, с ЕИК:******и З. д. „ДЗИ-О. з.“ ЕАД, с ЕИК:******,
обективирана в застрахователна полица №******/05.03.2019 г., със срок на
валидност от 05.03.2019 г. до 04.03.2020 г. Застрахована била отговорността му
като автомобилен превозвач на товари, превозвани с моторни превозни средства с
рег.№******и №******. В срока на действие на застраховката по заявка на клиент
„Т. м.“ ЕООД, с ЕИК:******, приел да извърши превоз на товар от Република
България за К.И., за което били издадени фактура №**********/17.01.2020 г. и
фактура №00000000784/17.01.2020 г. по договор за международна транспортна
услуга. По този договор се задължил да достави 1 /един/ палет до 700 кг. от
гр.К. /Б./ до гр.Б. /К. И./. Съгласно съглашението, превозвачът се задължавал
да транспортира стоката предмет на договора на уговореното от изпращача място,
за което последният следвало да заплати сумата представляваща размера на
транспортната услуга. С оглед на това обстоятелство, поел облигационното
задължение да отговаря за изгубването, погиването, открадването, липсата и
повреждането на товара. Стоката било натоварена на камион с рег.№******. При
извършване на превоза на 22.01.2020 г., шофьорът спрял за почивка на
специализиран паркинг за камиони разположен в зона Ф., на ул.“1.6 К.К.“ в гр.Б.,
К.И.и паркирал камиона така, че да възпрепятства отваряне или други
посегателства по отношение на превозвания товар и периодично извършвал
наблюдение, без да напуска камиона. На 23.01.2020 г., около 9.00 часа сутринта,
при поредната проверка на товарния отсег, шофьорът установил, че липсва
катинара, с който се заключвали вратите на ремаркето и от него било откраднато
процесното пале със стока. Той незабавно уведомил управителя на дружеството за
случилото се и тъй като знаел испански език, сигнализирал местните органи на
властта в К.И., които от своя страна посъветвали пострадалия, да посети
най-близкото полицейско управление, за да даде подробна информация относно
настъпилото събитие. Веднага след това, шофьорът отишъл в Главна дирекция на
полицията на Автономна област К.и след изясняване на всички факти и
обстоятелства около процесната кражба от 23.01.2020 г. бил издаден протокол за
извършената кражба от ефрейтор на оперативна група с карта за професионална
самоличност №19518. Още на същия ден от установяване на кражбата- 23.01.2020
г., управителят на "М-Б." ООД постил офис на ответника и входирал
уведомление за настъпило събитие по застраховка „Отговорност на превозвача на
товари по шосе“, като впоследствие предоставил и цялата необходима и изискана
от документация, която доказвала щетата. Претенцията била заведена под №****.
Вследствие на това, бил уведомен, че ще получи в законоустановения срок
предвиденото застрахователно
обезщетение. Вместо това на 25.02.2020 г., последвал отговор с писмо с
изх.№0-92-2668/25.02.2020 г., с което бил направен отказ за изплащане на
застрахователно обезщетение с аргумент, че не е налице основание за същото - в
случая, ставало дума за изключен риск в хипотезата на т.4.10.2 от Общите
условия на договора. Аргументът, който застрахователната компания излагала бил,
че застраховката не покривала отговорността на превозвача за цялостна или
частична загуба и/или повреда при кражба на товара, когато превозното средство
било спряно на нерегламентирано място за задължителна почивка и престой на
товарните автомобили, т.е. същото било спряно на неохраняем паркинг. Последвала
продължителна кореспонденция с ответника, като многократно се правили
мотивирани възражения срещу отказа на застрахователната компания. На всяко от
възраженията ЗК „ДЗИ-О.з.“ ЕАД потвърждавало отказа си за изплащане на
обезщетение на посоченото основание.
Твърди, че водачът полагал дължимата грижа, за да ограничи в максимална степен
риска от посегателство върху товара. В същото време, той дължал и
законосъобразно поведение и относно задължителните регламентирани почивки. В
Общите условия на сключената застраховка „Отговорност на превозвача на товари“ по шосе било записано още, че „Тази застраховка няма да покрива отговорността
превозвача, причинена от или вследствие на ... кражба от
превозни средства оставени без надзор, докато са под грижата и отговорността на
застрахования, освен ако кражбата е извършена от заключено и обезопасено
превозно средство - в района на охраняем паркинг. “Охраняем паркинг“ бил
специално организирано място за паркиране на товарни
превозни средства, снабдени с необходимите обозначителни знаци, ограждения,
осветление и денонощна охрана“. Твърдението на застрахователя, че инцидентът
станал на неохраняем паркинг, счита за напълно необосновано и невярно. Твърди,
че инцидентът станал на паркинг, който напълно отговарял на тази дефиниция. Бил
специално организирано място за паркиране на товарни превозни средства,
обозначено с необходимите знаци, налице били ограждения, осветление и денонощна
охрана чрез постоянно видеонаблюдение. Паркингът не бил платен и охраната не
била жива, а чрез денонощно видеонаблюдение, но не счита, че тези обстоятелства
го изключват от приложимата дефиниция, посочена от застрахователната компания в
Общите условия. Паркингът, че е обект на необходимата охрана било
обстоятелство, че местните полицейски власти се намирали в непосредствена
близост до процесното местопрестъпление. Това се сочело в полицейските
протоколи.. Съгласно чл.408, ал. 1, т. 3 застрахователят можел да откаже плащане
на обезщетението само ... при неизпълнение на задължението по застрахователния
договор от страна на застрахования, което било значително, с оглед интереса на
застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е
довело до възникване на застрахователното събитие. ЗК „ДЗИ-О.з." ЕАД
твърдяло, че тази хипотеза намирала приложение. Дори да се приеме, че паркингът
не бил охраняем/обезпечен обаче, това не било достатъчно, за да възникне
правото на отказ. Необходимо било задължението, което страните са предвидели и
съответно било останало евентуално неизпълнено, да е значително с оглед
интереса на застрахователя. Разпоредбата на чл. 408 от КЗ допускала
възможността за отказ от плащане на обезщетение само, ако настъпването на събитието
било вследствие от неизпълнение на задълженията на застрахования. Събитието в
конкретния случай не се явявало вследствие от неизпълнение на застрахования.
Тъй като имал валидно сключена заявка-договор за международен превоз от
16.01.2020 г. с предмет открадната стока, заплатил в полза на „Т. м.“ ЕООД на
25.08.2020 г. нейната левова равностойност в размер на ****лева по банков път.
Стойността на целия липсващ товар бил ****евро или ****лева. Съгласно чл.71,
ал.3 изр.1 „Обезщетението за цялостна или частична липса на товара е в размер
на вредата, но не повече от 8,33 разчетни парични единици на килограм липсващо
бруто тегло“. Същият размер на обезщетението бил посочен и в параграф 3, чл.23
на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (СМИ).
Разпоредбата била възпроизведена и в текста на „лимит на отговорност“ в
застрахователната полица. Дефиницията на разчетна парична единица и начинът за
пресмятане на обезщетението били посочени в параграф 1, т.32 ДР на ЗАП съгласно
който „Разчетна парична единица“ е специалното право на тираж, както то било
определено от Международния валутен фонд. Сумата посочена в чл.71, ал.3, е
конвертируема в националната валута на страната, чийто съд е
натоварен с разглеждането на спора на базата на стойността на тази валута към
датата, на която той се е произнесъл, или на датата, приета по
взаимно съгласие на страните. Стойността на националната валута в специалното
право на тираж на страната, която е член на Международния валутен фонд, се
изчислява съгласно начина на превръщане, прилаган от Международния валутен фонд
към въпросната дата на извършване на операциите и сделките. Моли съда да
постанови решение, с което да осъди на основание чл.386, ал.1 и ал. 2 вр. чл.405, ал.1 от КЗ З.
д. „ДЗИ-О.з.“ ЕАД, ЕИК:******, със седалище и адрес на управление ***
да заплати на „М-Б.“ ООД, с ЕИК:******сумата в размер на ****лева,
представляваща застрахователно обезщетение вследствие настъпилото на 23.01.2020
г. застрахователно събитие, изразяващо се в кражбата на стоки по фактура
№00000000781 и №00000000784 и двете от 17.01.2020 г., а именно: морски дарове и
растително масло, както и законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира
съдебни разноски.
В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131
от ГПК, ответникът изцяло
оспорва иска по основание и размер. Не
оспорва наличието на сключен с ищеца застрахователен договор „Отговорност на
превозвача на товари по шосе“, обективиран в Застрахователна полица №******/
01.03.2019 г., със срок на действие от 00:00 часа от 05.03.2019 г. до 24:00
часа на 04.03.2020 г., който покривал отговорността на „М-Б.“ ООД, ЕИК:****,
като превозвач с МПС - товарен автомобил с рег.№**** и прикачено полуремарке с
рег.№****, на територията на Европа и България. Не оспорва, че при условията на
застрахователния договор, ищецът заявил искане, да му бъде изплатено
застрахователно обезщетение, във връзка с което била образувана Щета №****, по
която с Писмо с изх.№0-92-2668/25.02.2020 г. отказал изплащането на
застрахователно обезщетение и потвърдил направения отказ с Писмо с
изх.№0-92-12831/08.10.2020 г. Оспорва твърдението на ищеца, че бил извършен
процесният превоз, че водачът на процесното МПС е спрял за почивка на
специализиран, респективно охраняем паркинг за почивка на камиони, разположен в
зона Ф., на ул.“1.6 К. К.“ в гр.Б., К.И.. Оспорва
твърдението, че мястото на паркиране на процесното МПС е било „специално
организирано място за паркиране на товарни превозни средства, обозначено с
необходимите знаци, налице са ограждения, осветление и денонощна охрана чрез
постоянно видеонаблюдение“, че водачът на процесното МПС е паркирал камиона
така, че да възпрепятства отваряне или други посегателства по отношение на
превозвания товар и периодично извършвал наблюдение, без да напуска камиона, че
водачът преустановил управлението на процесното МПС за да направи
регламентирана пауза, че била налице липса на друг охраняем паркинг на
достатъчно близко разстояние до мястото на паркиране на процесното МПС, че от
процесния автомобил е било откраднато пале със стока и че до товарополучателя
не пристигнало цялото количество заявена доставка. Оспорва, че при процесното
събитие била установена липсваща стока, съответстваща като количество и цена на
търсената от ищеца сума, че ищецът заплатил на „Т. м.“ ЕООД, ЕИК:******, сума в
размер на ****лева именно във връзка с настъпилото застрахователно събитие.
Твърди, че при заявяване на щетата, управителят на ищеца посочил координати на
мястото на паркиране на автомобила, съответстващи на адрес, различен от
посочения в полицейския протокол.С представянето на координатите, ищецът
изпратил и снимка на мястото, където биле паркиран автомобила, от която ясно се
виждало, че той не се намира на паркинг. Твърди, че във връзка с установяване
на обстоятелствата по настъпване на събитието ангажирал авариен комисар, който
извършил физическа проверка на място, в частност на посочения от ищеца адрес и
отразил своите констатации в надлежно съставен авариен протокол. Твърди, че в
съответствие с Общите условия към процесния застрахователен договор и КЗ
отказал изплащането на застрахователно обезщетение, тъй като е налице изключен
застрахователен риск съгласно т. 4.4 от Общите условия към застрахователния
договор, а именно твърдяната загуба на товар възникнала в резултат на груба
небрежност, проявена от служител на застрахования при извършване на превоза.
Сочи, че е налице изключен застрахователен риск съгласно т.4.10.2 от Общите
условия към застрахователния договор, а именно твърдяната кражба на товар
възникнала в следствие на обстоятелството, че превозното средство било спряно
на нерегламентирано място за задължителна почивка и престой на товарни
автомобили. Твърди, че е налице изключен застрахователен риск съгласно т.4.10.1
от Общите условия към застрахователния договор, както и, че е налице изключен
застрахователен риск съгласно т. 4.15. от Общите условия към застрахователния
договор. Твърди, че застрахованият не е изпълнил задължението си по т. 24.1. от
Общите условия да предприеме необходимите мерки за предотвратяване на събития,
които могат да доведат до настъпване на застрахователно събитие, включително да
спазва всички изисквания за безопасност, произтичащи от законодателството, да
спазва предписанията на застрахователя. Моли съда да отхвърли предявения иск
като неоснователен.
От събраните по делото доказателства и
становището на страните, преценени в тяхната съвкупност съдът приема за
установено следното:
Не е спорно, а и приетото по делото
заверено копие на застрахователна полица №******/ 01.03.2019 г. се установява, че се установява,
че страните по делото са сключили договор за застраховка, с който
застрахователят приема срещу заплащане на застрахователна премия да носи
отговорността от възникване в правната сфера на застрахования превозвач на
отговорност във връзка с извършваните от превозвача превози на товари по шосе с
товарен автомобил с рег.№****
и прикачено полуремарке с рег.№****, на територията на Е.и Б.. Страните изрично
са уговорили застрахователното покритие да е съгласно уредената с Конвенция за
договора за международен автомобилен превоз на товари (CMR) отговорност на
превозвача и да е валидна за всеки превоз от момента на издаване на CMR
товарителницата до момента на разтоварване на товара в мястото, обозначено като
краен пункт. Уговореният с полицата срок на действие на застрахователния
договор е от 00:00 часа от 05.03.2019
г. до 24:00 часа на 04.03.2020 г Страните не спорят досежно действителността и гореочертания срок на
действие на договора за застраховка.
От заявка-договор за
международна транспортна услуга от
16.01.2020 г., сключен между “М.“ ООД като изпълнител и “Т. м.“ ЕООД като
възложител е видно, че е ищецът задължил да достави един палет до 700
кг.-тем.режим / +2/ +6 градуса/ от Б., гр.К. до И., гр.Б. по ЧМР на 23.01.2020 г.
Представени са 2 бр. фактури №00000000781/17.01.2020 г. и №00000000784/17.01.2020 г. и 2 бр. международни
товарителници, издадени на 17.01.2020 г. в гр.К. от изпращача “Т.м.“ ЕООД, от
които е видно, че на ищеца е възложено да извърши превоз на товар – палети с
кутии с тегло 152.5 кг. и 420.6 кг., със стока-морски дарове и растително
масло, до краен пункт в И.гр.Б. „К.“ ООД. Приложено по делото е писмено
обяснение *** Калин Каменов от 27.01.2020г. и Претенция на “Т.м.“ ЕООД с ЕИК:****** от 27.01.2020 г.
От преводно
нареждане от 25.08.2020 г. /л.13/ е видно, че ищецът „М.“ ООД е превел по
банкова сметка на “Т.м.“ ЕООД сумата ****лв. с посочено основание на превода:
ф-ра 843/05.08.2020 г.
Не е спорно, че ищецът е подал уведомление
пред ответника, с което го уведомява за настъпило застрахователно събитие по
застраховка “Отговорност на превозвача на товари по шосе“ по полица №******/ 01.03.2019 г., а именно: на 23.01.2020 г. в Б.,
Испания, кражба на стока: риба аншоа, транспортирана с товарна композиция рег.№****
и рег.№****. Не е спорно, а и от приетите 2 бр. писма
изх.№0-92-2668/25.02.2020 г. и изх.№0-92-12831/08.10.2020 г. е видно, че по
повод уведомлението на ищеца е образувана при ответното дружество преписка по
щета №****, по която е отказано изплащане на застрахователно обезщетение.
По реда на чл.614
от ГПК в съответствие с правилата на Регламент/ЕО/ №1206/2001 г. на Съвета са
изискани и приети
следните документи на Областна управа на Каталуня,
Поделение на Министерство на вътрешните работи, Главна дирекция на Полицията,
номер на досието:71996/2020 AT *****: списък на
откраднати документи, официален протокол за установяване на щети нанесени на
МПС, информация за правата, които има жертвата, жалба във връзка с извършена
кражба, Полиция – гражданска защита и писмо изх.№118640/2021г.
Прието по делото е
заверено копие на доклад за проведена проверка №2020/017 на авариен комисар Л.,с Агенция Б. на английски език с превод на
български език, неоспорен, в частта относно дата и място на проверката на който
е посочено, че „превозното средства е било разположено наполовина по протежение
на улица М, по тази улица не е имало номерация
поради факта, че не е имало входове от тази страна на улицата, тъй като
част от страната на Индустрия ***,
чийто вход е улица 40; в момента на извършване на инспекцията към 10:30 часа и
при пристигане в зоната, съседните улици са били пълни с паркирали моторни
превозни средства, но е имало такива на улица М, вероятно поради факта, че тук
няма входове, с изключение на МПС, които
отиват към REM и разполагат със собствен паркинг“, а в частта описание на
мястото на извършване на кражбата е отразено, че „улица М е разположена в южния
ъгъл на Индустриален комплекс Зона Франка, като единственият й изход е от улица
40, а входът й е от улица 40 и улица 41; същата е обществена улица, има слаб
трафик по тази улица и разполага със свободен достъп, но без осигурена
сигурност; няма никакъв вид контрол спрямо достъпа, ограждението е от типа на
оградата; уличното осветление е разположено от страната, на която камионът е
паркиран и се състои от 9 стълба с лампи за цялата улица, с 25-метрово
разстояние помежду им; никакъв вид видео услуга за наблюдение не е била
наблюдавана, с изключение на частните инсталации на паркинга на REM
и шлюзовете за отпускане на Й.К. К., на улица L,
като и двете са обърнати към вътрешността на инсталациите; разстоянието от
мястото на кражбата до инсталациите на Й.К. К. е около 300 метра.“. В доклада
за проведена проверка №2020/017 в частта относно полицейския доклад е отразено,
че „оплакването в полицията е било направено от Калин Каменов, който заявил, че кражбата се е случила между
9:00 и 9:01 часа на 23.01.2020 г. на обществена улица Л номер 6, врата Д, Б.;
ремаркето е било снабдено с ключалка и от 8:30 до 9:00, палета, пълни със стоки
е била избутана; катинарът вече не е бил поставен; ключалката на вратата е била
счупена; според подробната информация, предоставена в полицейския доклад,
кражбата, случила се на улица Л, номер 6, което е и местоположението на склада,
в който товарът следва да бъде разтоварен; след изготвяне на доклада,
местоположението, на което кражбата се е случила е било поправено, което е в
съответствие с улица М“.
По делото са назначени
съдебно-счетоводна експертиза с депозирано заключение, неоспорено от страните,
което съдът кредитира. Съгласно заключението размерът на дължимото от
превозвача обезщетение, съобразно цялото количество стока по фактури №00000000781/17.01.2020 г. и №00000000784/17.01.2020 г. е ****лв.
По делото е назначена
съдебна автотехническа експертиза, с депозирано заключение, неоспорено от
страните, което съдът кредитира. Съгласно заключението и поясненията на в.л.,
подадените от „М.“ ООД към „ДЗИ-О.з.“ ЕАД GPS
координати/л.60/ не съответстват на отразените в доклада на аварийния секретар GPS
координати. Посочените от „М.“ ООД GPS координати се
намират в индустриална зона /Зона Франка/ на гр.Б., на улица „М“. Адресът на
разтоварване, посочен в ЧМР се намира в индустриалнана зона на гр.Б., на улица
„L“ №6- това е склад Й.К. К.. На разстояние от два километра от
адресът, на който е било паркирано МПС-то при извършването на кражбата, има
много паркинги за паркиране на автомобили, като повечето от тях са фирмени за
товаро-разтоварни дейности. Мястото, където е спрял и паркирал товарният
автомобил не е паркинг, а еднопосочна улица.
Приети по делото са
Общи условия за застраховка “Отговорност на превозвача на товари по шосе“ на
“ДЗИ-О.з.“ ЕАД. В
раздел III
т.4.10 на Общите условия е предвидено като изключен риск, при който
застраховката не покрива отговорността на превозвача за цялостна или частична
загуба при кражба на товара: 1.кражба на товара, когато превозното средство е
оставено без надзор, като за оставяне без надзор се счита всеки случай, при
който водача на превозното средство не е взел мерки за предпазване на
превозното средство и/или превозваният с него товар от посегателства, в това
число, в случаите, в които водачът е напуснал и/или оставил превозното средство
или товарното му помещение без наблюдение и/или когато е оставил превозното
средство или товарното му помещение незаключено и/или не обезопасено и с
наличните средства за защита-аларма или GPS; 2.кражба на товара, когато
превозното средство е спряно на нерегламентирано място за задължителна почивка
и престой на товарни автомобили, като нерегламентирано място е: място за
паркиране в непосредствена близост до товарни и разтоварни пунктове и в
индустриални зони; паркинг на митница и/или фериботен терминал; улица, площад в
населено място; а регламентирано място за задължителна почивка и престой е:
охраняем паркинг; паркинг до денонощно работеща бензиностанция, осветен, оборудван
с видеонаблюдение и означен като място
за престоя на товарни автомобили.
От така събраните доказателства, съдът
прави следните правни изводи:
Договор за застраховка, сключен между
превозвача и застраховател с предмет на застраховката отговорността на
превозвача за вреди от липса или повреда на стоката, нанесени от превозвача на
трети лица при осъществяване на търговската му дейност по превоз на стоки по
занятие, притежава характеристиките на договор за застраховка “Гражданска
отговорност“. Предмет на такъв договор е рискът от възникване на отговорност на
превозвача на основания, произтичащи от неизпълнение на договора за превоз, за
вреди, които не могат да бъдат предварително определени. По силата на
застрахователния договор отговорността на застрахователя ответник е към третите
увредени лица - лицата, които са претърпели действителни вреди от липсата или
повредата на превозвания товар. Застрахователят не отговаря към застрахования,
именно поради характера на сключения застрахователен договор, с който
обезпечава отговорността му като превозвач към третите лица, увредени от
действията му при извършвания превоз на товари по шосе.
При настъпване на застрахователното събитие и при наличие на валидно
застрахователно правоотношение, и ако застрахованият реално е удовлетворил
увреденото лице за причинените му вреди, той може да иска от застрахователя си
да изпълни договорното си задължение и да му заплати застрахователното
обезщетение, като тази хипотеза изрично е уредена в разпоредбата на чл.435 от КЗ.
За да бъде уважен предявеният
иск по чл.435 от КЗ следва да са налице следните кумулативни предпоставки:
наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „отговорност
на превозвача на товари по шосе“ с покритие към датата на
настъпване на събитието; изпълнението на задълженията на застрахования по
договора за застраховка, свързани с уведомяването на застрахователя;
извършването от застрахования на процесния превоз, при който е настъпило
твърдяното застрахователно събитие; застрахователното събитие, от което е
последвала отговорността на превозвача за вреди, да е покрит риск по процесната
застраховка; застрахованият превозвач е удовлетворил третото увредено лице. От
друга страна, не следва да са налице обстоятелства, които изключват
отговорността на застрахователя да заплати търсеното обезщетение за настъпилото
застрахователно събитие.
В случая между страните е
налице валидно възникнало застрахователно правоотношение по застраховка
„отговорност на превозвача на товари по шосе“ с покритие към датата на
настъпване на събитието – 23.01.2020 г.
Установи се, че ищецът, в
изпълнение на договора
за международна транспортна услуга от 16.01.2020 г. е извършил със
застрахованата
товарна композиция рег.№**** и рег.№**** превоз на стока / палети с кутии
морски дарове и растително масло/ от гр.К. до гр.Б., където на 23.01.2020
г. е настъпила кражба на товара от паркинг. Ищецът е заплатил на възложителя “Т.м.“ ЕООД- третото увредено лице сумата от ****лв.,
която съответства на количество стока по фактури №00000000781/17.01.2020 г. и
№00000000784/17.01.2020
г.
С оглед на така установеното
съдът намира, че са налице първите три предпоставки от фактическия състав на
иска.
Съгласно чл.386, ал.1 и ал.2 от КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума /лимита на отговорност/, освен когато това е предвидено в кодекса. Застрахователното обезщетение е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Според чл.405 от КЗ, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да бъде по-дълъг от 15 дни от представянето на всички необходими доказателства, доколкото в случая не се твърди да е налице претенция по застраховки на големи рискове, когато срокът не е по-дълъг от 6 месеца или 1 година, съгласно чл.108, ал.5 от КЗ. Това задължение застрахователят има и по застраховка на превозвания товар при сухопътни, въздушни и речни превози, съгласно нормата на чл.419, ал.1 от КЗ.
Съгласно чл.498, ал.3 от КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само, ако застрахователят не е платил в срока по чл.496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. В случая застрахователят е бил своевременно сезиран от ищеца, за което е заведена щета, но претенцията не е уважена, поради което предявеният иск е допустим. Следва да се установи съществуват ли обстоятелства, които да изключат задължението на неговия застраховател да покрие тази отговорност. Ответникът се позовава на изключени рискове съгласно договореното в т.4.10 от Общите условия като по арг.на чл.154 от ГПК следва да докаже възраженията си, а ищецът да следва да установи положителните си обстоятелства, от които черпи благоприятни правни последици. При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема, че процесното превозно средство е било на паркирано за почивка на еднопосочна улица „М“ в индустриален комплекс- З. Ф., гр.Б., с което се покриват двете от алтернативно зададените в т.4.10.2 на ОУ критерии за нерегламентирано място и доколкото, не се устави оспореното твърдение, че за времето на престоя шофьорът е бил в товарния автомобил, следва да се приеме, че товарът е бил без надзор. Това налага извода, че застрахованият е нарушил установеното в общите условия задължение по Раздел III, т.4.10 от Общите условия. Ищецът, който извършва по занятие превозваческа дейност и по силата на ЗАП/Конвенция ЧМР носи отговорност за липси на товар, е бил длъжен да вземе необходимите мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди. В случая престоят на превозното средство с товара е било в неохраняема зона, без доказани от страна на ищеца, взети или предприети мерки за опазване на товара /осигуряване на охрана, периодичното му наглеждане и др./ води до извода за неположена минимално дължима грижа. Непредприемане на мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, винаги представлява неизпълнение на задължение, което с оглед интереса на застрахователя е значително /мерките за предотвратяване на вредите, доколкото са в пряка причинна връзка с евентуално настъпване на застрахователното събитие са съществени с оглед интереса на застрахователя/, поради което е въведено като самостоятелно основание за отказ от изплащане на обезщетение при настъпило събитие / чл.395, ал.1 и ал.4 от КЗ /. Съдът приема, че са налице хипотезите, при които рискът от кражба е изключен, поради което ответникът не дължи заплащане на претендираното застрахователно обезщетение. Предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Поради отхвърлянето на главния
иск, неоснователна се явява и претенцията за законната лихва върху главницата
от ****лв. от датата на подаване на исковата молба -09.10.2020 г. до
окончателното плащане.
Предвид изхода на спора, на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на ***лв. съгласно списък по чл.80 от ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от “М-Б.“ ООД, с ЕИК:****, със седалище и адрес на управление *** срещу З. д. „ДЗИ-О.з.“ ЕАД, ЕИК:******, със седалище и адрес на управление ***, иск за заплащане на ****лв. застрахователно обезщетение вследствие настъпила на 23.01.2020 г. кражба на стока застрахователно събитие, изразяващо се в кражбата на стока, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 29.09.2017 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА “М-Б.“ ООД, с ЕИК:****, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Застрахователно дружество „ДЗИ-О.з.“ ЕАД, ЕИК:******, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените по делото разноски в размер на ***лв.
Решението може да се обжалва пред
Окръжен съд-С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: