Решение по дело №217/2020 на Административен съд - Кюстендил

                                        Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 227

гр.Кюстендил, 29.10.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             Кюстендилският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА

                                         ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА - СТОИЛОВА

                                                              НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

 

секретар Светла Кърлова и с участието на прокурор Йордан Георгиев от ОП Кюстендил, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова КАНД №217/2020г., за да се произнесе взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.

            ОДМВР - Кюстендил, ул.“Цар Освободител“ №12 обжалва решение №232/14.07.2020г. на ДРС, постановено по АНД №301/2020г., с което е отменен ЕФ серия К №2486064 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система на ОДМВР - Кюстендил. Развиват се съображения за незаконосъобразност на съдебния акт, представляващи касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.  Иска се отмяна на решението, респ. потвърждаване на ЕФ.

            Ответникът не се явява и не изразява становище по жалбата.        

            Заключението на прокурора от ОП Кюстендил е за неоснователност на касационната жалба.

               Предмет на касационно оспорване е решение на ДРС №232/14.07.2020г., постановено по АНД №301/2020г., с което е отменен ЕФ серия К №***  за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система на ОДМВР – Кюстендил. Г.Д.Н. ***, на основание чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, е санкциониран като му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв., за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

             ДРС е отменил ЕФ като незаконосъобразен, доколкото е издаден при нарушаване нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП в редакцията, действала по време на извършване на нарушението.

             Касационната жалба е допустима – подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

             В пределите на служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност на оспореното решение на ДРС. Същото обаче е недопустимо по следните съображения:

  Производството пред въззивния съд е започнало по жалба на Г.Д.Н. *** срещу с ЕФ серия К ***, издаден от ОДМВР – Кюстендил. Прието е, че на 17.04.2017г. в 10.24ч., по ПП І-Е79, км 353+700 в гр.К, кв.“***“, при разрешена за населено място скорост на движение от 50 км/ч, собственика на МПС-то е управлявал лек автомобил Мерцедес Вито 110 ЦДИ с рег.№*** със 76 км/ч /приспаднат толеранс от 3 км/ч в полза на водача/. Безспорно е, че нарушението е установено и заснето с мобилно техническо средство ТFR1-МN №628. Изготвен е клип №7763. След направена справка е установен собственика на МПС-то –  С.С.К.. За констатирано нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е издаден атакувания ЕФ, връчен на лицето на 14.11.2018г. /вж. разписка/. От собственика е подадена декларация по чл.188 от ЗДвП, сочеща друго лице за водач на МПС-то в деня и часа на извършване на нарушението, а именно Г.Н.. Представено е и копие на СУМПС. ЕФ е връчен на Г.Н. на 06.02.2020г., съгласно разписка. Жалбата е депозирана в АНО на 04.03.2020г.

Настоящият касационен състав констатира недопустимост на обжалваното решение. Налице е произнасяне по недопустима въззивна жалба, тъй като същата е подадена след преклузивния срок за съдебно оспорване по чл.189, ал.8 от ЗДвП. Неправилно ДРС е приел, че оспорването е допустимо, след като ЕФ е връчен на 06.02.2020г., а жалбата е депозирана на 04.03.2020г. /вж. входящ печат на сектор ПП Кюстендил/. Предвиденият от закона 14 дневен срок за обжалване е изтекъл на 20.02.2020г., поради което подаването на жалба на по-късен етап прави същата просрочена. На това основание тя се явява процесуално недопустима. Налице е отрицателна процесуална предпоставка за упражняване право на жалба, определяща недопустимостта на постановения въззивен съдебен акт.

  Изводът на касационната инстанция за недопустимост на решението на ДРС прави безпредметно обсъждането на доводите на касатора за неговата неправилност.

  С оглед гореизложеното КАС ще обезсили въззивното решение и ще прекрати производството по АНД №301/2020г. по описа на РС - Дупница.  

             Воден от горното и на основание чл.221, ал.3 от АПК, Административният съд

 

                                                           Р   Е   Ш   И:

 

             ОБЕЗСИЛВА решение №232/14.07.2020г. на Дупнишкия районен съд и ПРЕКРАТЯВА производството по АНД №301/2020г. по описа на същия съд.

              Решението е окончателно.

           

                                      

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              

 

                                           ЧЛЕНОВЕ: