МОТИВИ
към Присъда № 306/22.05.13г.
по НОХД № 338/2013год.
по описа на СРС
Подсъдимият С.Д.Е. е предаден на съд за това, че през
периода 02.12.2012 год. – 03.12.2012 год. в гр.С., в условията на опасен
рецидив, след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл.66 НК и продължавано престъпление – с две
деяния, които осъществяват по отделно един състав на едно и също престъпление и
са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка
и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и
субективна страна продължение на предшестващото, противозаконно отнел чужди
движими вещи възлизащи на обща стойност от 77.50 лева, както следва:
-
На 02.12.2012 год. в гр. С. противозаконно отнел чужди
движими вещи – мобилен телефон марка „LG”, модел „А 100” и сума в размер на 2.50
лева – всичко на обща стойност 57.50 лева.
-
На 03.12.2012 год. гр. С. противозаконно отнел чужди
движими вещи – 1 кутия цигари марка „Виктори ултра” 100 мм, 6 бр. кокоши яйца, 0,5 кг. сирене, 3 бр.
разтворимо кафе „Якобс 3 в 1”,
1 бр. заквасена сметана, 1бр. бутилка бира марка „Ариана” с вместимост 0,5 л. и сумата от 4.00 лева
– всичко на обща стойност 20.00 лева
от владението на С.А. ***
без необходимото съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои
- престъпление по чл.196 ал.1 т.1 във вр.с чл.194 ал.1, чл.26 и чл.29
ал.1 б.”А” и „Б” от НК.
Подс. Е. редовно призован, явява се лично и с назначения от досъдебното
производство служебен защитник- адв.Д.К. при САК, който също се явява.
Постр.С.А., редовно призован, не се явява в съдебно заседание при
започване на съдебното заседание, като същия влезе в залата със закъснение.
Въпреки закъснението му съдът сне неговата самоличност и го запита дали желае
да се възползва от правата си по чл.76 и 84 от НПК. От своя страна постр.А.
заяви, че желае да бъде конституиран като гр.ищец в процеса и предяви гр.иск на
стойност 22,50 лева срещу подс.А.. Но тъй като към него момент съдът вече
обявил съдебното следствие за приключено и производството по делото беше във
фазата на съдебните прении и след като изслуша становищата на страните счете
предявеният от постр.А. гр.иск за недопустим, тъй като същия следваше да бъде
предявен най-късно до започването на съдебното следствие, а поради закъснението
на постр.А. такъв не беше предявен до него момент, поради което и съда го
отхвърли.
Представителя на обвинението пледира за осъдителна присъда, като указва
налагане на наказание лишаване от свобода в размер около минимален размер,
предвиден в НК за този текст при първоначален строг режим на изтърпяване.
Първоначално и след даване ход на делото подсъдимият Е. чрез защитника
си депозира искане да се приложи разпоредбата на гл.27 от НПК- съкратено
съдебно следствие пред първата инстанция, в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.
Съдът след преценка поотделно и в съвкупност на материалите по делото
установи, че са налице условията за производство по тази глава и съобразно
разпоредбата на чл.370 ал.2 от НПК одобри отправеното искане от подсъдимият за
провеждането на процедурата по гл. 27 от НПК- съкратено съдебно следствие пред
първата инстанция и производството продължи по реда на тази глава. Подсъдимият беше
запознат с правата си по чл.371 т.2 от НПК като съда го уведоми, че съответните
доказателства от досъдебното производство и направените от него самопризнания
по реда на чл.371 т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата.
Предвид процедурата по която започна да се движи производството по
делото не бяха разпитани свидетелите, вещи лица и самият подсъдим, който призна
изцяло всички факти и обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
След преценка на събраните в хода на съдебното следствие по делото
доказателства съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 02.12.2012 год. около 16.00 часа постр. С.А.А. вървял
пеш към домът си, като пътят му минавал покрай административната сграда на „Българстрой”, гр.С., по ул.
„Добрич”. Непосредствено до сградата бил спрян от лице от мъжки пол, а именно подс. С.Д.Е.. Същият се представил за охранител
на посочената фирма. Казал, че постр. А. изглежда съмнителен и за това решил да го провери дали не носи
в себе си наркотици.
Пострадалият му отвърнал, че не носи подобни вещества, но въпреки това подс. С.Д.Е. настоял да го последва до сградата на „Българстрой”, където в задната част,
необезпокояван от никого му пребъркал джобовете и му отнел мобилен телефон марка „LG”,
модел „А 100”, както и сумата от 2.50 лева, след
което се отдалечил в неизвестна посока. От случилото се постр. А. бил доста изплашен и същият ден
не е подал сигнал в
полицията, както и не е споделил с никой за случилото се.
На следващият ден
03.12.2012 год. около 19.00 часа, постр. А. посетил магазин „Оазис”, находящ се на кръстовището на
„Стара автогара”. В себе си имал парична сума в размер на 20.00 лева. От магазин „Оазис”,
постр. А. купил следните продукти – цигари „Виктори Ултра 100 мм.”, 6 броя кокоши яйца, сирене 0,500 кг, 3 броя кафе, разтворимо „Якобс 3 в 1”, заквасена сметана и бутилка
стъклена с бира „Ариана”
500 мл. Общата сума която похарчил била около 16.00 лева. Останалите пари прибрал в джоба си и
напуснал магазина. Продуктите били поставени в найлонова торбичка, оранжева на
цвят, закупена от магазина. Постр. А. тръгнал в посока към домът си, намиращ се
зад фото „Стаки”. Тъкмо когато влизал във входа след като отключил входната
врата, зад него се появил
същият мъж- подс. С.Е., който отново казал, че постр. А. е много съмнителен. Тези подозрения били
породени поради това, че
носел съмнителна чанта. Взел чантата от ръцете му, казал да си мълчи, преровил джобовете му откъдето
взел рестото от магазина и избягал в неизвестна посока. Посочените продукти подс. Е. продал в
заложна къща на св. Й.Ст.Й.
за сумата от 10.00 лева.
На 05.12.2012 год. постр.
С.А.А. *** и подал сигнал за
случилото се на посочените дати.
На 09.12.2012 год. постр. С.А. посетил кафе бар „Енцо”, намиращо се в района на ДАП, където видял и разпознал
лицето извършител на двете кражби.
Това бил подс. С.Д.Е., който бил отведен в РУ „Полиция” гр. С., където направил пълни самопризнания относно извършените престъпления. Също така посочил и къде
е продал телефона обект на престъпно
посегателство.
На 28.12.2012 год.
мобилният телефон бил върнат с протокол за доброволно предаване от страна на св .Е.З.М. В разпита си
последният заявил, че
телефона му е бил продаден по рано същият месец от подс. Е. за сумата от 12.00 лева.
В хода на разследването в
качеството на свидетели били разпитани С.А.А., Й.Ст.Й., Е.З.М. и А.М.М., като същите потвърдили описаната по-горе фактическа
обстановка.
В хода на разследването е била назначена и изготвена съдебнопсихиатрична
експертиза на подс. С.Д.Е. относно неговата вменяемост. От заключението на
същата е видно, че подс. С.Д.Е. е със Синдром на зависимост към психоактивни
вещества – предимно опиатен тип – хероин. Към момента на извършване на
деянието, същият не е бил в променено състояние на съзнанието в смисъла на
продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието, което би му
попречило да разбира свойството и значението на извършеното. Могъл е да
ръководи по разумни подбуди постъпките си, но е постъпвал със снижен волеви
самоконтрол поради зависимостта си от хероин. Подс. С.Д.Е. няма физически недъг
и към момента на деянието не е бил в променено състояние на съзнанието, което
би възпрепятствало възможността му правилно да възприема и запаметява фактите и
обстоятелствата от значение за делото. Същият може да бъде привлечен в
качеството на обвиняем и е в състояние да дава достоверни обяснения за
обстоятелствата от значение за делото ако желае /стр. 49-52/.
Видно от заключението на назначената и изготвена в хода на
разследването съдебно-ценова експертиза, стойността на вещите, които подс. С.Д.Е.
е отнел възлиза на 77.50 лева /стр. 44-46/.
Описаната фактическа обстановка се установява от събраните и проверени
в хода на съдебното следствие доказателства: признаването на вината на
подсъдимият Е. чрез обясненията си, депозираните показания на свидетелите,
заключението на психиатричната и ценовата експертиза, както и от приетите
като надлежно доказателство по делото материали по ДП № 802/2012 год. по описа на
РУП - С.
Всички доказателства, разгледани по отделно и в тяхната съвкупност
налагат следните правни изводи:
При така възприетата фактическа обстановка съдът намери, че подсъдимият
е осъществил всички съставомерни признаци на престъпление
по чл. 196 ал. 1 т. 1 във вр., чл. 194 ал. 1, чл.26,
чл.29 ал. 1 б. „А” от НК.
От обективна страна: Обект на престъплението “кражба“ са обществените
отношения, свързани с правото на собственост. Предмет на престъплението е чужда
движима вещ, която има определена стойност, в случая подробно описани по-горе вещи
на обща стойност 77.50 лв, видно от заключението на ценовата експертиза.
Изпълнителното деяние съставлява система от действия по отнемане на
чуждата движима вещ, посредством които деецът е прекъснал фактическата власт
върху нея и е установил свое владение, без знанието и съгласието на владелеца й-
подсъдимите са прекъснали владението върху вещите от страна на техните владелци, установили са свое владение върху
отнетото имущество, получили са възможността да се ползват и разпореждат с него
по своя воля. Кражбата е завършена, когато деецът прекъсне
досегашното владение на вещта и установи свое владение, без да е необходимо
това владение да е дълготрайно, нито деецът да е успял да укрие вещта, да се е
разпоредил с нея като със своя или да е обезпечил някаква полза от отнемането
й. Изпълнителното деяние на кражбата е
довършено с отнемането на посочените по-горе вещи от владението на пострадалото
лице. Установил е свое владение върху отнетото имущество, получил е
възможността да се ползва и разпорежда с него като със свое по своя воля. Изпълнителното деяние е довършено. Отнемането на вещите е
извършено в условията на продължавано престъпление по смисъла на
чл. 26 НК, тъй като подс.Е. е извършил две деяния, които осъществяват поотделно
състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди
от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващото деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на
предшестващото деяние. Престъпните деяния, за които е привлечен в
качеството на обвиняем подс. Е. в настоящия процес не са маловажни случаи. Тези
деяния не представляват по- ниска степен на обществена опасност от обикновените
случаи на кражби, вредните последици не са незначителни, тъй като
е извършил престъплението в условията на опасен рецидив, след като е бил
осъждан повече от два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл. 66 НК. Това обстоятелство е видно от
приложеното и прието като доказателство по делото свидетелство за съдимост на
подс.Е., съобразно което подс. Е. е осъждан на лишаване от
свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях
изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 НК. Осъждан е: 1.с влязла в сила присъда на 23.11.2005
год. по НОХД №897/2005 год. на Районен съд – С. – наказание 1 година лишаване
от свобода, като на основание чл.69, ал.1 НК отлага изтърпяването на
наказанието за срок от две години за престъпление по чл.198, ал.3 НК във вр. с чл.
198, ал.1 НК, чл. 20, ал.2 НК и чл.63 НК; 2.с
влязла в сила присъда на 09.05.2007 год. по НОХД №1277/2006 год. на Районен съд
– С., като му е наложено наказание 10 месеца лишаване от свобода, при
първоначален общ режим на изтърпяване за престъпление по чл.195, ал.1, т.4 НК
във вр. с чл. 194, ал.1 НК и чл. 26 НК. На осн. чл.68, ал.1 НК, съдът е привел
в изпълнение определение с което е одобрено споразумение по НОХД №897/2005 год.
на Районен съд – С. – наказание 1 година лишаване от свобода за престъпление по
чл.198, ал.3 НК във вр. с чл. 198, ал.1 НК, чл. 20, ал.2 НК и чл.63 НК; 3.с влязла в сила присъда на 10.06.2010
год. по НОХД №284/2010 год. на Районен съд – С., като му е наложено наказание по
вид ПРОБАЦИЯ с прилагането на следните пробационни мерки: задължителна
регистрация по настоящ адрес – шест месеца; задължителни периодични срещи с
пробационен служител – шест месеца и безвъзмезден труд в полза на обществото в
размер на сто часа годишно за срок от една поредна година за престъпление по
чл. 194, ал.3 НК във вр. с чл.194, ал.1 НК и чл.18, ал.1 НК; 4.с влязла в сила присъда на 15.07.2010
год. по НОХД №466/2010 год. на Районен съд – С., като му е наложено наказание по
вид ПРОБАЦИЯ с прилагането на следните пробационни мерки: задължителна
регистрация по настоящ адрес – една година с периодичност на явяване и
подписване пред пробационен служител два пъти седмично; задължителни периодични
срещи с пробационен служител – една година и безвъзмезден труд в полза на
обществото в размер на двеста часа годишно за срок от една поредна година за
престъпление по чл. 194, ал.3 НК. На основание чл.25 от НК съдът е
групиралнаказанието по настоящото дело с наказанието наложено със Споразумение
№353/10.06.2010 год. по НОХД №284/2010 год., като е определил общо наказание по
вид „Пробация” със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по
настоящ адрес – една година с периодичност на явяване и подписване пред
пробационен служител два пъти седмично; задължителни периодични срещи с
пробационен служител – една година и безвъзмезден труд в полза на обществото в
размер на двеста часа годишно за срок от една поредна година. С Определение
№81/28.10.2010 год. по ЧНД №340/2010 год. по описа на Окръжен съд – С. на
основание чл.43а, т.2, предл. 2 от НК е било заменено отчасти наложеното
наказание „Пробация” по посоченото по-горе групиране, с наказание по вид
„Лишаване от свобода” в размер на 4 месеца и 5 дни при първоначален строг режим
в затвор. Актът на съда е влязъл в сила на 05.11.2010 год.; 5.с влязла в сила присъда
№917/08.12.2010 год. на 23.12.2010 год.
по НОХД №1136/2010 год. на Районен съд – С., като му е наложено наказание 8
месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим за престъпление по чл. 195,
ал.1, т.7 НК във вр. с чл.194, ал. 1 НК,
чл.20, ал.2 НК и чл.28, ал.1 НК; 6.с
влязла в сила присъда на 28.12.2010 год. по НОХД №1038/2010 год. на Районен съд
– С., като му е наложено наказание 1 година лишаване от свобода при
първоначален строгрежим за престъпление по чл. 195, ал.1, т.4 и т.7 НК във вр.
с чл.194, ал.1 НК, чл.26 НК и чл.28, ал.1 НК; 7.с влязла в сила присъда на 11.01.2011 год. по НОХД №1123/2010
год. на Районен съд – С., като му е наложено наказание по вид „Пробация” със
следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес – шест
месеца с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител два
пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител – шест
месеца за престъпление по чл. 194, ал. 3 НК във вр. с чл. 194, ал. НК и чл. 18 НК; 8.с влязла в сила присъда
на 17.02.2011 год. по НОХД №6/2011 год. на Районен съд – С., като му е наложено
наказание по вид ПРОБАЦИЯ с прилагането на следните пробационни мерки:
задължителна регистрация по настоящ адрес – шест месеца с периодичност на
явяване и подписване пред пробационен служител два пъти седмично; задължителни
периодични срещи с пробационен служител – шест месеца и безвъзмезден труд в
полза на обществото в размер на сто и двадесет часа годишно в рамките на шест
месеца за престъпление по чл. 194, ал.3 НК във вр. с чл.194, ал.1 НК, чл.20,
ал.2 НК и чл.18, ал.1 НК; 9.с
влязла в сила присъда на 02.03.2011 год. по НОХД №1308/2011 год. на Районен съд
– С., като му е наложено наказание 4 месеца лишаване от свобода при
първоначален строг режим за престъпление по чл. 195, ал.1, т.4 и т.7 НК във
вр. с чл.194, ал. 1 НК и чл. 28, ал. 1 НК;
10.с влязла в сила присъда на
22.06.2011 год. по НОХД №372/2011 год. на Районен съд – С., като му е наложено
наказание 11 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим за
престъпление по чл. 195, ал.1, т.4 и т.7 НК във вр. с чл.194, ал. 1 НК, чл.20, ал.2 НК, чл. 28,
ал. 1 НК и чл.26 НК. На основание чл.25, ал.1 НК във вр. с чл.23, ал.1 НК съдът
е допуснал групиране на наложеното с настоящата присъда наказание с наказанията
по Присъда №917/08.12.2010 год. по НОХД №1136/2010 год., Присъда
№935/10.12.2010 год. по НОХД №1038/2010 год., Споразумение №14/11.01.2011 год.
по НОХД №1123/2010 год., Присъда №96/02.02.2011 год. по НОХД №6/2011 год.и
Присъда №135/15.02.2011 год. по НОХД №1308/2010 год. – всички по описа на
Районен съд – Силистра и налага за изтърпяване едно общо най-тежко наказание
измежду така определените, а именно „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ЕДНА ГОДИНА.
На основание чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 ЗИНЗС е определил първоначален строг
режим на изтърпяване на наложеното общо наказание в затворническо заведение тип
„ЗАТВОР”. На основание чл.25, ал.2 НК, съдът е приспаднал при изпълнение на
определеното общо наказание изтърпяното изцяло или отчасти наказание по някоя
от изброените по-горе присъди. Наказанието е изтърпяно в Затвора – Белене от
24.03.2011 год. до 24.03.2012 год. /справка рег. №1737 от 11.12.2012 год. –
стр.20-27/. Освен изброените по-горе присъди обв. С.Д.Е. към 07.01.2013 год.
има неприключени пет досъдебни производства /справка лист 28/.
От субективна страна: Деянието е осъществено при форма на вина пряк
умисъл по смисъла на чл. 11 ал.2 пр.1 от НК - деецът е съзнавал обществено опасния
му характер, предвиждал е настъпването на неговите обществено опасни последици
и е искал настъпването на тези последици. Подсъдимият е съзнавал всички
елементи от състава на престъплението и е имал намерението противозаконно да
присвои чуждите вещи, видно от поведението му преди, по време и след извършване
на деянието. Същевременно е съзнавал неправомерността на поведението си, но е
искал и настъпването на последиците от него. Подсъдимият е
извършил деянието като наказателно отговорно лица. Предвиждал е неизбежното
причиняване на престъпния резултат и съзнателно се е насочил към причиняването
на престъпните последици. Подсъдимият е участвал в горепосочената поредица от
действия и в резултат на тях е установил свое владение върху вещите, прекъсвайки фактическата
власт на предишният владелец върху предмета на престъплението.
Като причина за деянието съдът отчита незачитането на правните
норми регламентиращи обществените
отношения, свързани с правото на собственост, ниското правосъзнание на
подсъдимият и стремежът му към облагодетелстване по лек и престъпен начин.
При определяне размера на наказанието на подсъдимият Е. съдът прецени,
като отегчаващи вината обстоятелства голямата обществена опасност на конкретно
извършеното от него и многократните му осъждания. Като смекчаващи вината
обстоятелства съдът приема признаването на вината, направените самопризнания,
изразеното съжаление за постъпката си в съдебно заседание от подсъдимият, както
и частичното възстановяване на отнетите вещи.
При определяне на наказанието си съдът не констатира наличието на
многобройни или изключително смекчаващи вината обстоятелства, които да
обуславят по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното от
типичната за този вид престъпление, поради което и не приложи разпоредбата на
чл.55 от НК.
Поради факта, че съдебното производство се разви по реда на Глава 27 в
хипотезата на чл. 371 т.2 от НК, т.е съкратено съдебно следствие пред първата
инстанция, съда следва задължително да приложи разпоредбата на чл.58а от НК,
поради което и на основание чл.196 ал.1 т.1 във вр. с чл.194 ал.1, чл.26, чл.29
ал.1 б.”А” и чл. 58а ал. 1 от НК наложи на подс.Е. наказание по вид „ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА” за срок от 1 / една / година и 4 / четири / месеца при първоначален
СТРОГ режим на изтърпяване, което следва да бъде изтърпяно в „Затвор”. До този
извод съда стигна анализирайки нормата на чл.58а от НК съобразно която в ал.1
при постановяване на осъдителна присъда в случаите на чл.373 ал.2 от НПК / по
който ред се разгледа и настоящето наказателно производство / съда определя
наказанието лишаване от свобода като се ръководи от Общата част и намалява така
определеното наказание с една трета. Съобразно нормата на чл.196 ал.1 т.1 във
вр. с чл.194 ал.1, чл.29 ал.1 б.”А” и чл.26 от НК наказанието, което следва да
наложи съда е лишаване от свобода от 2 до 10 години. Относно наказанието
„лишаване от свобода” съда в предвид материалите по делото счете, че следва да
наложи на подсъдимият Е. наказание от този вид в минимален размер т.е. в размер
на 2 години „лишаване от свобода”. В този случай съда намали съобразно нормата
на чл.58а ал.1 от НК с 1/3 от така определеното му наказание от 2 години
„лишаване от свобода” и му определи наказание лишаване от свобода в размер на 1
година и 4 месеца „лишаване от свобода”. Съдът намери, че с оглед постигането
на целите, визирани в чл.36 НК и преди всичко за поправянето на подсъдимият е
необходимо той да изтърпи ефективно наложеното му наказание, поради което му
определи да изтърпи наказанието си при първоначален СТРОГ режим в затворническо
заведение тип „затвор”, предвид задължителните норми на ЗИНЗС.
Това наказание съда наложи на подсъдимият Е., тъй като същият е
многократно осъждан, престъплението е извършено в условията на продължавано
престъпление като са извършени общо 2 на брой деяния, които осъществяват
поотделно един състав на едно и също престъпление и са извършени през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение
на предшестващите. Щетите от престъплението не са били възстановени. Личността на деецът се характеризира с по- висока степен на обществена
опасност. Той е осъден за извършени не малко на брой кражби, представляващи
тежки умишлени престъпления против собствеността, както и за други умишлени
престъпления. Инкриминираното деяние е извършено след поредната присъда за умишлено
престъпление от страна на подс.Е.. На следващо място, механизмът на извършване
на престъплението сочи на по-висока степен на обществена опасност на самото
деяние. Подсъдимият е извършил престъплението предумишлено и в тъмната част на
денонощието. Той предварително е бил мотивиран и имал за цел да отнеме вещите
от пострадалият, следователно и въз основа на тези обстоятелства
съда наложи наказание в минимален размер т.е. 2 години лишаване от свобода,
което след редукцията по чл.58а от НК стана 1 година и 4 месеца лишаване от
свобода, тъй като не са налице предпоставките за прилагане нормата на чл.55 от НК и е явно, че превенцията спрямо подс.Е. чрез налаганите му досега наказания
не е изиграла своето предупредително и възпиращо въздействие, а поведението му
е останало все същото.
В тази връзка настоящия съдебен състав не приема за основателен довода
на защитата на подс.Е., че следва неговото поведение да се счита за такова на
болен човек, тъй като същия е зависим от наркотични вещества, тъй като до това
си състояние подс. Е. сам се е привел на първо място. На следващо място никъде
в нашия НК не се прави омаловажаване на поведението и престъпните посегателства
на лица с наркотична зависимост, нещо повече-противното на това становище е, че
в някои от членовете по НК това състояние е въздигнато от законодателя като
отегчаващо вината обстоятелство. Следователно наркотичната зависимост на подс.Е.
по никакъв начин не следва да се преценява като смекчаващо вината
обстоятелство.
Подсъдимият Е. следва да понеса и разноските по делото представляващи
възнаграждения на вещи лица в размер на 130 лева като ги заплати по сметка на
СРС, поради което съда го осъди да заплати тази сума.
На основание чл.309 от НПК съдът с оглед събраните по делото
доказателства относно обществената опасност на деянието и деецът и така
наложеното му наказание потвърди взетата спрямо подс. Е. мярка за неотклонение “ПОДПИСКА“.
Съдът счита, че в този вид и размер присъдата ще изиграе своята
възпираща, превантивна и възпитателна роля.
Водим от тези съображения, съдът постанови своята присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :……………….
/ М. ХРИСТОВ /