№ 238
гр. Варна , 09.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на девети
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно частно
гражданско дело № 20213000500293 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.122 от ГПК.Образувано по повдигнат спор
за подсъдност пред Варненски апелативен съд с определение
№2133/16.06.2021г., постановено по гр.д.№1514/21г. по описа на ОС-Варна, за
определяне на родово компетентния съд да се произнесе като първа
инстанция по предявения от „Гитекс“ЕООД иск да бъде прието за установено
по отношение на ТД на НАП-Варна, „Юробанк България“ и Г.Т.К., че
последните не притежават право на обезпечение по силата на възбрана от
27.10.2015г., наложена по изп.д. №20147110400855 по описа на ЧСИ Д.П.Я.,
вписана с акт №19, том 9, дв.вх.рег. №24905/27.10.2015г., рег.
№25231/27.10.2015г., върху два недвижими имота - апартамент №9 и
апартамент №12, с адрес гр.Варна, район „Приморски“, ул.“Овеч“№12, вх.Б,
на осн. чл.122 от ГПК.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и
приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна
следното.
По подадената от „Гитекс“ЕООД на 08.01.2021г. искова молба е
образувано гр.д.№205/21г. по описа на ВРС, 48 състав.Последното е
прекратено от ВРС с определение №261157/29.01.2021г. в частта му по
предявения от „Гитекс“ЕООД иск да бъде прието за установено по
1
отношение на ТД на НАП-Варна, „Юробанк България“ и Г.Т.К., че
последните не притежават право на обезпечение по силата на възбрана от
27.10.2015г., наложена по изп.д.№20147110400855 на ЧСИ Д.П.Я., вписана с
акт №19, том 9, дв.вх.рег.№24905/27.10.2015г., рег.№25231/ 27.10.2015г.,
върху два недвижими имота - апартамент №9 с адм.адрес гр.Варна,
ул.“Овеч“№12, вх.Б/секция В/, ет.2 и апартамент №12, с адм.адрес гр.Варна,
ул.“Овеч“№12, вх.Б/секция В/, ет.3, и изпратено по компетентност на ОС-
Варна на осн. чл.119, ал.1, вр.чл. 118, ал.2 от ГПК.Прието е, че така
предявеният иск не е неоценяем /каквито са били твърденията на ищеца/,
същият има материален интерес, като за цена на иска следва да се вземе
предвид по-ниската цена между стойността на възбранените имоти и
стойността на вземането, което обезпечават.Вземането е в общ размер от
63 768, 54лв., а данъчната оценка на възбранените имоти е 36 855лв., като
това е и цената на иска, поради което на осн. чл.104, т.4 от ГПК компетентен
да се произнесе по него като първа инстанция е ОС-Варна.
За да повдигне спора за подсъдност, ОС-Варна е приел, че исковата молба
в частта досежно предявения срещу ТД на НАП-Варна, „Юробанк България“
АД и Г.Т.К. установителен иск, който е изпратен за разглеждане на ВОС, е
напълно нередовен - както по отношение релевантните за спора факти и
обстоятелства, цената на иска, легитимацията на ответниците /в уточняващата
молба се твърди, че вземането на „Юробанк България“АД е прехвърлено на
Г.К./, така и по отношение на формулирания петитум - за установяване
непритежание на право на обезпечение чрез възбрана.Горното е пречка за
преценка на допустимостта му, за извършване на правна квалификация на
иска /очевидно поради нередовността ВРС се е затруднил да даде такава/, а от
там и за определяне на цената му, която е критерият за преценката на родово-
компетентния съд.Счел е, че прекратяването на едно производство и
изпращането му по компетентност на друг /родово-компетентен/ съд
предполага изясняване на вида на иска, на неговата допустимост, правна
квалификация, така че въз основа на нея да бъде определена коректно цената
му, което пък да обуслови и извод за прилагане на правилата за родовата
подсъдност.Предявеният иск не е нито иск за собственост, нито иск за
установяване на допустими по съдебен ред факти по реда на чл.124 от
ГПК.Нещо повече, доколкото с иска не се иска признаване или отричане на
2
оценяемо спорно право или правоотношение /в който случай цената на иска
ще е от значение при определяне на родовата подсъдност/ в случай на извод
за допустимост искът би бил неоценяем.ВРС е определил цената на иска по
неясни правила предвид липсата на яснота за вида му, проявил е съмнение в
допустимостта на иска посочвайки, че „отделно от това остава въпросът за
допустимостта на този иск“, но въпреки това, без да предприеме действия по
уточняването му /или прекратяването му/, го е изпратил за разглеждане на
ВОС. Намерил е, че преценката за приложимостта на чл.104, т.4 от ГПК е
неправилна, тъй като не е направен извод нито за допустимостта му, нито за
квалификацията на иска, въз основа на която да може да бъде определена и
цената му, поради което е счел, че компетентен да се произнесе по него е
Районен съд-Варна.
Обобщено твърденията на ищеца „Гитекс“ЕООД, гр.Варна в исковата му
молба и уточняващата такава към нея от 27.01.2021г. са, че същият е
собственик на ПИ с идентификатор 10135.2028.19 по КККР, одобрени 2008г.,
с площ от 4 864 кв.м./по предходен план съставляващ парцел I-10, кв.28/,
придобит/съответни ид.ч./ чрез влезли в сила постановление за възлагане от
2010г. и постановление за възлагане 2015г. по посочени в исковата молба
изп.дела.В този ПИ е била предвидена за изграждане жилищна сграда от 5
входа/секции, с издадено разрешение за строеж през 2008г.Строителството е
започнало 2008г., но и понастоящем не е завършено до степен груб стоеж за
нито една от секциите/нямат покрив и фасадни оградни стени/.С н.а. от
07.12.2009г. ответницата е придобила право на строеж за апартамент №9 и
апартамент №12, предвидени за изграждане в една от секциите на жилищната
сграда.Тъй като правото на строеж не е било упражнено в продължение на 5
години, същото се е погасило.Предвид горното и на осн. чл.92 от ЗС ищецът е
собственик по приращение на построеното в имота.
Върху двата апартамента е наложена на 27.10.2015г. възбрана по изп.д.
№20147110400855 на ЧСИ Д.П.Я. /вписана в СВ-Варна с акт №19, том 9,
дв.вх.рег.№24905/27.10.2015г., рег.№25231/27.10.2015г./ за обезпечаване
паричните вземания на взискателите ТД на НАП-Варна и „Юробанк
България“АД /вземането на банката впоследствие е цедирано на друго
дружество, а от последното на Г.Т.К./, против длъжника Й. Г. К..Насрочена е
публична продан на двата апартамента/те са с изляти подови и тавански
3
плочи и носещи колони между плочите/.Длъжникът по изп.дело, поради
погасяване на правото й на строеж, не се легитимира като
собственик.Предвид изложеното се претендира да бъде прието за установено,
че Й.К. и съпругът й Б.Х. не са собственици на правото на строеж за
горепосочените два апартамента, както и да се приеме за установено, че ТД
на НАП-Варна, „Юробанк България“ и Г.Т.К. не притежават обезпечение по
силата на възбрана от 27.10.2015г., наложена по изп.д.№20147110400855 на
ЧСИ Д.П.Я., вписана с акт №19, том 9, дв.вх.рег.№24905/27.10.2015г., рег.
№25231/ 27.10.2015г.Претендира се и допускане на обезпечение на
предявените искове чрез налагане на обезпечителна мярка спиране на
изпълнението по изп.д.№20147110400855 по отношение на ап.№9 и ап.№12
поради опасността да се проведе публична продан, да се издадат
постановления за възлагане и така да се осуети упражняване правата на
ищеца по евентуално бъдещо решение, с което искът му се уважава.
Данъчните оценки на правото на строеж за всеки един от двата
апартамента е 18 427, 50лв.
Както е посочил ВОС, така предявените в условията на пасивно
субективно съединяване установителни искове, изпратени му за разглеждане,
са нередовни- както по отношение релевантните за спора факти и
обстоятелства, легитимацията на ответниците, така и по отношение на
формулирания петитум- за установяване непритежание на право на
обезпечение чрез възбрана.Горното е пречка за преценка тяхната
допустимост, за извършване на правна квалификация на иска, а от там и за
определяне на цената им, която е критерият за преценката на родово-
компетентния съд.По същество според, изложените в исковата молба
обстоятелства, ищецът цели да установи спрямо ответниците, взискатели в
изпълнителното производство, че длъжникът Й.К. не е собственик на
имуществото, към което е насочено принудително изпълнение за
удовлетворяване на паричните им вземания, като това имущество е
собственост на ищеца /трето за изпълнителното производство лице/,
придобито от него преди налагане на възбраната, т.к. правото на строеж е
било погасено преди 27.10.2015г.Следствие от горното, взискателите,
независимо от наложената възбрана, имаща обезпечителен характер, нямат
право да реализира правото да се удовлетворят от стойността на
4
възбраненото имущество.Формулираният петитум от ищеца обаче не
съответства на тези твърдения.Преди да се отстранят нередовностите на
исковата молба по см. на чл.127, ал.1, т.4 и т.5 от ГПК, като се изложат ясно
обстоятелствата, на които се основават исковете, и се формулира петитум,
съответен на тези обстоятелства, не би могло да се извърши преценка за
тяхната допустимост, съответно квалификация и да се определи тяхната
цена.Тези нередовности не са били отстранени от ВРС, но след като делото
вече е било изпратено по подсъдност на ВОС/ако е имало неяснота относно
влизане в сила на цитираното определение на ВРС от 29.01.2021г., ВОС е
следвало служебно да установи това обстоятелства/, то той се явява съдът,
сезиран понастоящем с тези искове, и той е следвало да отстрани
нередовностите на исковата молба и едва след горното и съответно
надлежното определяне на цената, да се прави преценка за родова
подсъдност.В производството по чл.122 от ГПК настоящата инстанция не
може да отстранява нередовностите на исковата молба, а поради тяхната
наличност понастоящем и не може да се направи преценка за родовата
компетентност.Предвид горното и следва да се приеме, че понастоящем
родово компетентен да се произнесе като първа инстанция по исковете е ОС -
Варна, като сезиран понастоящем съд, който следва да отстрани
нередовностите на исковата молба, за да може да се определи
квалификацията на исковете и съответно тяхната цена, на когото делото
следва да бъде изпратено.След изпълнение на производството по чл.129, ал.2
от ГПК следва да се направи и преценката по чл.118 от ГПК относно родовата
подсъдност.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Родово компетентен да се произнесе понастоящем /в съответствие с
указанията, дадени в мотивите/ като първа инстанция по предявените от
„Гитекс“ЕООД против ТД на НАП-Варна, „Юробанк България“ и Г.Т.К.
искове с подадена на 08.01.2021г. искова молба, по която е било образувано
5
първоначално гр.д.№205/21г. по описа на ВРС, 48 състав, е ОС-Варна, на
когото делото да бъде изпратено.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6