№ 589
гр. София, 01.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Маргаритка Шербанова
Петър Гунчев
като разгледа докладваното от Вера Цветкова Въззивно частно наказателно
дело № 20221000600663 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.440 от НПК.
С определение от 15.06.2022г. по ЧНД №1668/2022г., Софийски градски съд е
постановил условно предсрочно освобождаване по отношение на осъдения С. Х. П., от
остатъка от наложеното му с влязъл в сила съдебен акт по нохд №689/2019г. на СОС, в
размер на 5 години, а именно 1 /една/ година, 5 /пет/ месеца и 19 дни. Със същото
определение, СГС е определил на С. Х. П. изпитателен срок в размер на остатъка за
изтърпяване на наказанието, а именно 1 /една/ година, 5 /пет/ месеца и 19 дни и е наложил за
този период пробационна мярка „Задължителни периодични срещи с пробационен служител
на осн.чл.70 ал.6 вр.чл.42 ал.2 т.2 от НК.
Срещу това определение на СГС е постъпила жалба от инспектор Т. Г., като процесуален
представител на началника на Затвора в гр.София, съгласно заповед №Л-353/18.10.2021г. В
жалбата се посочва, че постановеното определение е неправилно и се моли то да бъде
отменено. Посочва, че по отношение на осъденото лице, безспорно е налице първата
предпоставка в чл.70 от НК, а именно лишеният от свобода да е изтърпял повече от
половината от наложеното наказание от 5 години лишаване от свобода. Към датата на
съдебното заседание, П. е изтърпял фактически 2 /две/ години, 8 /осем/ месеца и 10 дни, в
което попада и предварителното му задържане от 8 /осем/ месеца и 14 дни. Остатъка от
определеното наказание се равнява на 1 година, 5 месеца и 19 дни.
По отношение на втората предпоставка от закона, да са налице данни за поправяне на
лицето в рамките на пенитенциарното заведение, администрацията на затвора счита, че
неправилно първия съд е приел, че са налице такива доказателства. Посочва се, че в
разпоредбата на чл.439а от НПК, законодателят е посочил ясно кои обстоятелства следа да
1
се отчитат за поправяне на осъдения – всички, които сочат на положителна промяна по
време на изтърпяване на наказанието, като добро поведение, участие в трудови,
образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани
програми за въздействие или общественополезни прояви. Доказателствата за поправяне се
установяват от оценката на осъдения по чл.155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план
за изпълнение на присъдата по чл.156 от ЗИНЗС, както и всички други източници на
информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. В
конкретния случай, съдът отчел и кредитирал само и единствено положителните елементи
от доклада на инспектор „Социална дейност и възпитателна работа“, като същевременно не
коментирал и не обсъждал останалите доказателства по делото. Видно от цитираните
становища е налице позитивна тенденция по отношение на осъденото лице, но съдът не
коментирал обстоятелството, че доказателствата по делото следва да са единни и
непротиворечиви, както и установено ли е обстоятелството за трайно необратимо поправяне
на осъденото лице. Обръща се внимание, че оценката на риска от рецидив и вреди,
изготвена на основание чл.155 и чл.156 от ЗИНЗС, се изготвя на база на извършеното
правонарушение, криминално минало, характера и тежестта на извършените
правонарушения, както и други обстоятелства, които към произнасянето на първия съд са с
непроменени първоначални стойности. Не може да бъде обусловена „благоприятна
тенденция“, без да се вземат предвид всички относими обстоятелства, както и визираните в
чл.439а ал.1 от НПК. Декларирането на мотивация за промяна, също не може да обоснове
извод за приложение на чл.70 от НК, без това да се подкрепя по категоричен начин от
останалите доказателства, събрани в хода на производството. Посочват се налични
обстоятелства, които индикират за положителна промяна у осъденото лице, например
награждаване на осн.чл.98 ал.1 от ЗИНЗС с цел стимулиране на положителното поведение,
както и участието в трудова дейност.Обръща се внимание обаче, че съгласно ЗИНЗС и
ППЗИНЗС, лишените от свобода лица са длъжни да имат добро поведение в рамките на
пенитенциарното заведение, което е императивно посочено в чл.96 и чл.97 от ЗИНЗС. Не на
последно място се посочва, че поправянето изисква завършен превъзпитателен и
самопревъзпитателен процес, в който осъденият да е изградил отрицателно отношение към
извършеното от него, да показва съзнание за неговата укоримост, да е показал, че това
поведение няма да рецидивира. В конкретния случай, според жалбоподателя, тези
обстоятелства не са налице. Оттук е направен извод, че целите на наложеното наказание по
чл.36 от НК не са изпълнени по отношение на осъденото лице, а и по отношение на
обществото. Поради изложените съображения се прави извод за неправилност на съдебния
акт. Моли се да бъде отменено определението, постановено от СГС относно приложението
на чл.70 от НК за осъдения С.П..
Софийски апелативен съд, след като се запозна с доводите, отразени в жалбата, с
материалите по делото и атакуваното определение, намери за установено следното:
2
С определение от 15.06.2022г. по ЧНД №1668/2022г., Софийски градски съд е
постановил условно предсрочно освобождаване по отношение на осъдения С. Х. П., от
остатъка от наложеното му с влязъл в сила съдебен акт по нохд №689/2019г. на СОС, в
размер на 5 години, а именно 1 /една/ година, 5 /пет/ месеца и 19 дни. Със същото
определение, СГС е определил на С. Х. П. изпитателен срок в размер на остатъка за
изтърпяване на наказанието, а именно 1 /една/ година, 5 /пет/ месеца и 19 дни и е наложил за
този период пробационна мярка „Задължителни периодични срещи с пробационен служител
на осн.чл.70 ал.6 вр.чл.42 ал.2 т.2 от НК.
Най-напред въззивният съд установи, че осъденото лице С.П. е постъпил в затвора в
гр.София на 23.11.2019г., като по отношение на него, на осн.чл.68 ал.1 от НК, с начало
06.12.2019г. е било приведено в изпълнение наказание от 7 /седем/ месеца лишаване от
свобода, определено по нохд №414/2016г. на РС Казанлък. То било изтърпяно на
19.06.2020г., а от тази дата, П. търпи наказание от 5 /пет/ години лишаване от свобода по
нохд №689/2019г. на СОС за престъпление по чл.242 и чл.354а от НК, като има
предварителен арест от 8 /осем/ месеца и 14 дни. Искането за условно предсрочно
освобождаване е за наказанието от 5 /пет/ години лишаване от свобода.
Видно от представената справка от затвора в гр.София към 03.05.2022г. С.П. е изтърпял 3
/три/ години, 4 /четири/ месеца и 11 дни, от които 9 месеца и 11 дни са зачетени от работа.
Остатъкът от наказанието възлиза на 1 /една/ година, 7 /седем/ месеца и 21 дни. Към дата
15.06.2022г., П. е с остатък за изтърпяване на наказанието от 1 /една/ година, 5 /пет/ месеца
и 19 дни. Предварителният арест на П. е 8 /осем/ месеца и 14 дни.
При тези данни, правилно първостепенния съд е направил извод, че е налице първата
визирана в чл.70 ал.1 т.1 от НК предпоставка – осъденото лице да е изтърпяло не по малко
от ½ от наложеното му наказание по нохд №689/2019г. на СОС.
Контролната съдебна инстанция, след запознаване с всички приложени по делото
материали, не споделя направения от първият съд извод, че е налице и втората предпоставка
изискуема от закона – осъденият да е дал доказателства за своето поправяне. По делото е
приложено затворническото досие №991/2019г. на С.П., справка за изтърпяно и оставащо за
изтърпяване наказание,, становище от началник на затвора в гр.София, доклад по реда на
чл.155 ал.1 от ЗИНЗС с рег.№93/28.04.2022г. на ИСДВР, незаверено копие от препланиран
план на присъдата от 08.03.2022г., справка за изтърпяно и остатък от наказание на П. от
15.06.2022г. /неномерирано към съдебното дело/.
За настоящата съдебна инстанция е безспорно, че първоначалната оценка на риска от
рецидив при лишения от свобода П., е регистрирала средни стойност от 63 точки, които към
настоящия момент са снижени на 49 точки. Видно от изготвения доклад на осн.чл.437 ал.3
от НПК, осъденото лице П. приема отговорността за криминалното си поведение и смята
присъдата си за справедлива. Той е назначаван на работа като „бакар“, „работник кухня –
затворническа столова“ и „готвач – затворническа кухня“. Награждаван е три пъти – със
3
заповед №284/07.12.2020г. с „писмена похвала“, със заповед №91/11.05.2021г. с „удължено
свиждане за срок от 4 часа“ и със заповед №55/09.03.2022г. със „свиждане с близките извън
затворническото общежитие за срок от 8 часа“.
Все в описания по-горе доклад, при осъденото лице С.П., като зона с ясно изразен дефицит
е посочена „управление на финанси и доходи“, а като гранична зона се явява „умения за
мислене“. Препланиране на присъдата на П. е било направено на 08.03.2022г., като изрично
е било посочено, че е налице позитивен напредък при него, както и че при наличие на трайна
положителна тенденция по посока на поведение в местата за лишаване от свобода, ще бъде
спазена позитивната линия на корекционния процес, както и ще бъде предложен за
откриване на типа затворническо общежитие. С оглед на гореизложеното, контролната
съдебна инстанция не се съгласява с изводите на решаващия съд, че не е било посочено кои
са дефицитните зони при лишения от свобода П.. По отношение на тези зони корекционната
работа е необходимо да продължи, за да бъде максимално снижен рискът от бъдещо
противоправно поведение.
Без коментар е останал факта, че по време на предварителния арест на С.П., който е бил 8
/осем/ месеца и 14 дни, с него не е била извършвана превъзпитателна работа. Такава
корекционна дейност е започнала едва при постъпването му в затвора в гр.София. Не е без
значение и обстоятелството, че остатъкът от неизтърпяната част от наказанието от 1 година
и 5 месеца, който според САС е значителен, съпоставен с изложените в становището на
администрацията на затвора извод за неизпълнена прогресивна система, обосновават извод
за необходимост от продължаване на превъзпитателната дейност.
Следва да се отбележи, че съгласно ЗИНЗС и ППЗИНЗС, лишените от свобода са длъжни
да имат добро поведение в рамките на пенитенциарните заведения /Глава ІХ от ЗИНЗС/.
Според настоящият съдебен състав, съобразявайки и нормата на чл.439а от НПК, в
съвкупност с останалите доказателствени източници, находящи се в личното досие на
осъденото лице, счита че следва да се осигури възможност на администрацията на
пенитенциарното заведение да продължи работата си в насока поправяне в пълнота на
осъденото лице С.П. и постигане на траен положителен резултат в процеса на
превъзпитание.
Не на последно място следва да се има предвид, че условното предсрочно
освобождаване е правна възможност, без задължителен характер, предвидена от
законодателя при наличие на определени предпоставки, а не безусловно и дължимо право.
Въззивната съдебна инстанция счита, че атакуваното определение на СГС като
неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено.
Воден от гореизложеното Софийски апелативен съд
4
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 15.06.2022г. по ЧНД №1668/2022г., на Софийски градски
съд, НО, 20-ти състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. Х. П. за постановяване на условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието, наложено му по нохд
№689/19г. на СОС.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5