№ 4051
гр. Варна, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Геновева Илиева
при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело №
20223110113834 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявен от В. Д. срещу „С.К.“ ООД, ЕИК
**********, гр. С. иск с правно осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 59,
88 лв., претендирана като платена при начална липса на основание неустойка по чл. 8 от
договор за паричен заем № 149851/24.10.2017г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 18.10.2022г. до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се и сторените по делото съдебно – деловодни разноски.
В исковата молба, ищецът твърди, че страните по делото са били обвързани от
правоотношение по договор за паричен заем № 149851/24.10.2017г., по силата на който
потребителят е поел задължение да заплати неустойка, в случай, че не осигури обезпечение
по чл. 6, в размер на 59, 88 лв., която е заплатена.
Ищецът счита, че неустоечната клауза по чл. 6 от договора за кредит е нищожна, като
противоречаща на добрите нрави, евентуално неравноправна по чл. 146, ал. 1 вр. чл. 143
ЗПК, а платената сума от 59, 88 лв., подлежаща на връщане, ведно със законната лихва.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът признава иска, но настоява разноските да останат
в тежест на ищеца, тъй като с поведението си не е станал повод за завеждане на иска,
съобразно чл. 78, ал. 2 ГПК.
В съдебно заседание, процесуалният представител на ищеца е заявил искане за
постановяване на решение при признание на иска.
Съобразно разпоредбата на чл.237 ГПК при съответно признание на иска от страна
ответника по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и постановява решение
по направеното признание.
В тази хипотеза в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава
на признанието на иска, стига да не са налице отрицателни предпоставки за това, визирани в
чл.237,ал.3 ГПК - признатото право да противоречи на закона или на добрите нрави и или е
признато право, с което страната не може да се разпорежда.
Съдът намира, че в конкретния случай искът е допустим и са налице предпоставките
1
за произнасяне по смисъла на чл. 237 ГПК.
По разноските
Разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК предвижда, че ако ответникът с поведението си не е
дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
В конкретния случай е налице втората от предвидените предпоставки, тъй като с
отговора на исковата молба ответникът признава предявения осъдителен иск.
Не е налице първата предпоставка, защото ответникът е дал повод за завеждане на
делото, приемайки плащането на процесната сума, въз основа на нищожната клауза.
Предвид изложеното, в полза на ищеца следва да се присъдят сторените по делото
съдебно – деловодни разноски в размер на 530 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим от горното, на основание чл. 237 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „С.К.“ ООД, ЕИК **********, гр. С. ДА ЗАПЛАТИ на В. Т. Д., ЕГН
**********, ******* сумата от 59, 88 лв. /петдесет и девет лева и осемдесет и осем ст./,
представляваща платена при начална липса на основание неустойка по чл. 8 от договор за
паричен заем № 149851/24.10.2017г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 18.10.2022г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 55,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „С.К.“ ООД, ЕИК **********, гр. С. ДА ЗАПЛАТИ на В. Т. Д., ЕГН
**********, ******* сумата от 530 лв. /петстотин и тридесет лева/, представляваща
сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен
срок от връчването на препис от акта на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
2