Р Е Ш Е
Н И Е № 261144
гр. Пловдив, 12.04.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, XV- ти граждански състав, в
публично съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при секретаря Катя Янева, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 12110 по описа за 2020
г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
С
исковата молба ищцата В.Й.М. е предявила срещу „МБПЛР- С.” ЕООД обективно,
кумулативно съединени искове, както следва: 1) за признаване за незаконно
дисциплинарното уволнение осъществено със Заповед № *****г. на ***** на „МБПЛР-
С.“ и неговата отмяна – правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ; 2) за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „*****“ – правно
основание чл. 344 ал.1 т.2 КТ; 3) за заплащане на парично обезщетение за
времето, през което ищцата е останала без работа поради дисциплинарното
уволнение, за период от шест месеца, считано от 15.09.2020г. до 15.03.2021г.,
възлизащо общо на сума в размер от 3 660лв.- правно основание чл. 344 ал. 1 т.
3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
23.09.2020 г., до окончателното изплащане на сумата.
Ищцата
твърди, че за периода 01.01.2007 г. – 15.09.2020 г.
между страните е било налице учредено валидно трудово правоотношение, въз
основа на сключен трудов договор и допълнителни споразумения към него, като
ищцата е заемала длъжност „*****”. Поддържа, че със Заповед № *****г. трудовото
й правоотношение е прекратено от ответника, тъй като й е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение”. Ищцата поддържа, че развилото се дисциплинарно
производство е било тенденциозно и описаните в заповедта нарушения на трудовата
дисциплина са несъществуващи. Изтъква, че единствената преследвана цел е била
тя да бъде уволнена, тъй като е диагностицирана с
„неинсулинов захарен диабет с неврологични увреждания с КДС”. Поддържа, че на
дата ***** г. не се е държала грубо и неуважително, и не е обиждала пациент на
болничното заведение- лицето И.И.. Сочи, че той е
напълно неподвижен, не говори и няма как да се е оплакал от нейното държание.
Сочи и че не е събрала бельото от 20- та стая на болничното заведение, тъй като
главната мед. сестра изрично й е наредила да не го взема. Признава, че е
забравила да измие единствено посудата-
обстоятелство, което е и потвърдила при изисканите й писмени обяснения.
Поддържа, че не са й връчвани предходини заповеди, с
които са й налагани дисциплинарни наказания. Изтъква, че преди уволнението,
работодателят не й представил копие от дадено разрешение за прекратяване на
трудовото правоотношение от Инспекция по труда. Моли се, така предявените
искове да бъде уважени в своята цялост. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на
исковата молба от „МБПЛР- С.“ ЕООД. В същия се излагат съображения, че със
своите действия ищцата е извършила системни и достатъчно тежки нарушения на
трудовата дисциплина, които да обосноват нейното дисциплинарно уволнение. Сочи
се, че при издаването на заповедта за уволнение са спазени всички законови
изисквания, като е изискано предварително разрешение от Дирекция „ИТ”- Пловдив,
както и обяснения от работника. Поддържа се, че за работодателя не съществува
задължение да представи на работника копие от предварителното разрешение за
прекратяване на трудовото правоотношение. От фактическа страна се твърди, че
описаните в заповедта нарушения са осъществени от ищцата, като органът на
работодателска власт е положил усилия да изясни в цялост случилото се.
Акцентира се върху факта, че предвид специфичния характер на извършваната от
ответното дружество дейност, то е необходимо ***** да се отнасят с нужното
уважение и грижа спрямо пациентите. Демонстрираното от ищцата поведение е в
разрез с тези изисквания и това драстично накърнява доброто име и репутация на
работодателя. Моли се, предявените искове да бъдат отхвърлени в своята цялост.
Претендират се разноски.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и
доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл.235, ал.2 ГПК, счита за установено следното от фактическа страна:
По делото не се спори, а и се изяснява
от приетите по делото доказателствени материали, че
между страните е съществувало валидно учредено трудово правоотношение за периода
01.01.2007 г. – 15.09.2020 г., по силата на което
ищцата е заемала при ответника длъжност „*****“. Трудовото правоотношение между
страните е прекратено със Заповед за дисциплинарно уволнение № *****г. на *****
на „МБПЛР- С.“ ЕООД / л. 6- 7/. Не се спори между страните, че преди издаването
на посочената заповед, работодателят е изискал писмени обяснения, които са и
предоставени от самия работник. Преди издаването на процесната
заповед, работодателят е изискал и мнение на ТЕЛК / л. 38 / и предварително
разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение от Дирекция „ИТ”-
Пловдив / л. 39/, като е дадено положително становище от дирекцията. Мнението
на ТЕЛК и разрешението от Дирекция „Инспекция по труда“ са изискани във връзка
с факта, че ищцата е с поставена водеща диагноза „************“.
По силата на Заповед № ******г. на *****
на ответното дружество / л. 34/, на ищцата е наложено дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“. Посочената заповед е връчена лично на ищцата на
дата ****г. Цитираната заповед е от значение за изясняването на процесния казус, доколкото тя изрично е взета предвид от
работодателя при определяне тежестта на дисциплинарното наказание, което е
наложил чрез процесната Заповед № *****г.
От заключението на вещото лице по
назначената съдебно- графологична експертиза / л. 155-
156/, обследвала автентичността на положения подпис в графа „служител“ в Заповед
№ ******г., се изяснява, че същият е изпълнен от ищцата В.М.. Посочено е, че
при съпоставяне на подписа, положен в заповедта, със сравнителни образци, се
налице съвпадения, които са характерни, устойчиви и образуват индивидуална
съвкупност, налагаща извод, че подписът е изпълнен именно от ищцата.
Съдът кредитира заключението на вещото
лице, като счита същото за обективно, обосновано и компетентно изготвено.
От приетата по делото Заповед № *******г.
/ л. 35/ се изяснява ,че ищцата е ползвала платен годишен отпуск от пет работни
дни за 2020г., считано от 01.09.2020г.- 08.09.2020г. вкл.
От показанията на св. Д. / л. 142- 143/
се изяснява, че работи при ответника на длъжност „*******“. Познава ищцата и
има преки наблюдения върху трудовата й дейност. Споделя, че на ****** г. се е
случил инцидент между ищцата и **** И.И., който е бил
настанен за обгрижване в „МБПЛР- С.“. Разбрала е за
инцидента на сутринта, когато й е бил докладван. Ищцата е следвало да занесе
храна и обслужи ***** И.И., който се възстановявал
след *****. Св. сочи, че пациентът е възприемал всичко, което му се говори и е
комуникирал с жестове и звуци. Когато ищцата е следвало да го нахрани, от
стаята на пациента са се чули викове и обиди, насочени от ищцата към ******* –
„******“, „*********“, „******“. Намиращите се наоколо служители веднага се
намесили, извели са пациента извън стаята и са се опитали да го успокоят. Сочи,
че пациентът е преживял инцидента тежко. Св. посочва и че на ****** г., ищцата
не е изпълнила задълженията си да почисти посудата,
останала от пациентите, както и да събере бельото на изписан пациент.
Свидетелката изтъква, че след този случай, през м. юли 2020г., ищцата е
следвало да бъде първа смяна с работно време до 13.30ч. Свидетелката е била на
работа и е следяла лично разнасянето на храната на пациентите, като забелязала,
че ищцата не е на работа. По- късно дошъл и *****т на болничното заведение,
който попитал къде се намира ищцата М. и защо не е на работа. Било установено
,че ищцата не е на работното си място и самоволно си е тръгнала преди приключване на работната
смяна. Св. сочи, че е потърсила ищцата по телефона, а тя й е казала, че не се чувствала
добре и си е тръгнала.
Съдът кредитира в цялост изложеното от
свидетелката, като счита поднесената от нея информация за обективна и логически
последователна.
От показанията на св. Г. / л. 143/ се
изяснява, че работи на длъжност „******“ при ответното дружество. Познава ищцата,
тъй като работят заедно. Сочи, че на 30.06.2020г. са работили в една смяна,
като ищцата е следвало да обслужи пациента И.И.. Св. описва
И. като културен и спокоен човек. По същото време св. е била в съседна стая и е
чувала случващото се при ищцата. Внезапно, от стаята на пациента И. се чули
крясъци, насочени от ищцата към болния- „*******************“. След като чула
виковете, св. незабавно се отправила към стаята на И. и се опитала да го
успокои и нахрани. Св. изтъква, че е имало доста случаи, при които ищцата да
обижда и да се отнася грубо с пациенти на болничното заведение. Св. изтъква, че
след случая с **** И., незабавно е уведомила *******.
Съдът кредитира изложеното от
свидетелката, доколкото същото е обективно, логически последователно и
съответно на останалия, приобщен по делото доказателствен
материал.
От осъществената в ОСЗ от 11.02.2021г. /
л. 164 гръб/ констатация в трудовата книжка на ищцата се изяснява, че след
прекратяването на правоотношението с ответното дружество, на 12.10.2020г. е
постъпила на работа при Община С. на длъжност „*******“, с основно месечно
трудово възнаграждение в размер от 623, 38 лв. Посоченото правоотношение е
прекратено на ****г., а считано от ****г. ищцата отново е постъпила на работа в
Община С. на длъжност „*******“ с договорено основно месечно възнаграждение в
размер от 439 лв.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, счита за установено от
правна страна следното:
Предявени са обективно, кумулативно
съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ. Основният спорен въпрос в настоящия
случай касае законността на извършеното уволнение, а същата се определя от
установяването на вменените дисциплинарни нарушения със Заповедта за налагане
на дисциплинарно наказание „уволнение”. Дисциплинарното нарушение като вид правонарушение е
установено от разпоредбата на чл. 186 КТ и се определя като виновно
неизпълнение на трудовите задължения. Елементите на фактическия състав на
дисциплинарното нарушение, които го характеризират като вид правонарушение са:
деяние/действие или бездействие/, противоправност и
вина, поради което следва да бъдат изследвани посочените белези за вмененото
дисциплинарно нарушение с процесната заповед.
В конкретния случай, на ищцата е вменено
системно нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ. Цитираната норма предвижда възможност за налагане на наказание
“дисциплинарно уволнение” за системни нарушения на трудовата дисциплина. В
закона липсва легална дефиниция на понятието “системни нарушения”, но въпреки
това, в практиката се е наложило разбирането, че системни нарушения на
трудовата дисциплина са налице, когато работникът/служителят е извършил три или
повече нарушения. Предвид забраната по чл. 189, ал. 2 КТ системност има, когато
и трите нарушения все още не са санкционирани, или когато поне едно от тях не е санкционирано, а наказанието за останалите не са
заличени по реда на чл. 197 или чл. 198 КТ ( какъвто е именно процесният случай ). За
наличието на основанието по чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ съставомерна
е както съвкупността на три и повече еднородни нарушения на трудовата
дисциплина, така и съвкупността от три или повече разнородни нарушения, стига
да е изпълнено условието – работникът/служителят да не е бил санкциониран за
тях, или да не е бил санкциониран поне
за едно от тях, а наказанието за останалите да не е заличено по описания
ред ( изрично в тази насока- Решение № 55
от 01.03.2011г., по гр.д. № 1972/ 2009г. на ВКС, IV- то г.о.; Решение № 334/ 22.11.2012г., по гр. д. № 242/
12г. на ВКС, III- то г.о.; Решение №
162/ 18.05.2010 г. по гр.д.№ 299/ 2009 г., ІV- то г.о. на ВКС).
В настоящия случай, за да достигне до
извод за системност в нарушенията на трудовата дисциплина, работодателят на
първо място е съобразил извършените няколко нарушения на трудовата дисциплина,
за които е издадена Заповед № ******г. / л. 34/, с която на ищцата е наложено
наказание „предупреждение за уволнение“. Цитираната заповед е връчена лично на
ищцата на дата 14.08.2020г., за което тя е положила подпис в нея ( подписът е
изпълнен от ищцата, съобразно заключението по приетата съдебно- графологична експертиза ). Със Заповед № ******г., на
ищцата са вменени неизпълнение на служебните задължения /несъбрана и неизмита посуда от вечерята на болните по стаите; несъбрано бельо от
болничната стая при изписване на пациент; неизвършена дезинфекция на стаята/ и грубо
отношения към болните. Съдът не следва да коментира законосъобразността на тази
заповед, доколкото липсват данни тя да е оспорена от ищцата ( последната твърди
в исковата молба, че не й е връчена, но видно от експертното заключение,
заповедта е подписана лично от нея, поради което съдът приема за осъществен
факта на връчването ). След като заповедта не е атакувана по съответен ред, то
за настоящия съдебен състав съществува задължение да се съобрази с нея и
съответните последици, които внася в правоотношението между страните. Именно и
предвид това, то не следва да се подлагат на подробно обсъждане извършените
нарушения, за които е издадена заповед № *******г. Същевременно, наказанието „предупреждение за
уволнение“, наложено със Заповед № ******г., към датата на съставяне на процесната Заповед № *****г., не е заличено по реда на чл.
197 и 198 КТ, поради което правилно работодателят го е взел предвид. В тази
връзка, то съвсем коректно работодателят е базирал извода си в Заповед № *******г
за системност на нарушенията, като е съобразил и тези, за които е издадена
Заповед № ******г. В случая, нарушенията по двете заповеди следва да се
разглеждат и преценяват съвкупно, доколкото формират извода за системност.
Както вече бе посочено, Заповед № *******г.
не е атакувана по съответен ред и поради тази причина не следва да се коментира
нейната законосъобразност, а съдът следва да се съобрази с обективираното
в нея. Същевременно, в процесната Заповед № *****г.,
работодателят е включил ново нарушение на трудовата дисциплина, което до този
момент не е санкционирано, а именно- осъществено от ищцата на **** г.
закъснение за работа с 10 минути и отново на същата дата- своеволно и
преждевременно напускане на работното място 50 минути преди края на смяната (
същата приключва в 13.30ч., а ищцата напуска в 12.40ч.). Съдът следва да
коментира това нарушение, доколкото то не е било санкционирано до момента. Извършването
на нарушението се установява по един несъмнен и категоричен начин от
показанията на св. д. / л. 142- 143/, която се явява пряк и първичен
информационен източник досежно събитията, случили се
на дата 13.07.2020г. Св. съвсем ясно посочва, че около 12.00ч. на посочената
дата, ищцата е била търсена във връзка с изпълнение на трудовите си функции, но
не е била открита на работното си място. Св. Д. лично е провела телефонен
разговор с ищцата, в рамките на който последната е заявила, че не се чувства
добре и си е тръгнала. Следва да се акцентира върху обстоятелството, че ищцата
самоволно е напуснала работното си място, без за целта да уведоми когото и да
било. Същевременно, твърдението й за недобро здравословно състояние не бе
подкрепено с доказателствени материали. Единствено е
представена епикриза от 11.07.20г. / л. 8-9/, но в
същата е посочено, че ищцата следва да се явява на контролни прегледи на дати
03.08.20г. и 10.08.20г., което е доста след процесната
дата 13.07.20г. Не следва да бъде споделено възражението, изложено в исковата
молба, че в Заповед № *****г. е неясна датата, на която се твърди ищцата да е
напуснала преждевременно работното си място. В тази връзка, на стр. 1- ва, абз. „2-ри“ от заповедта, в
който се коментират нарушенията от 13.07.20г., съвсем ясно е посочено, че
именно на тази дата ищцата е допусната двете нарушения на трудовата дисциплина-
закъснение с 10 минути и преждевременно напускане на работното място.
Що се касае до закъснението с 10 минути,
реализирано отново на дата 13.07.20г., то същото не се оспорва от самата ищца,
която го потвърждава в исковата молба /л. 3 от делото/.
Нужно
е да се посочи и че отговорността на ищцата за осъщественото нарушение на
трудовата дисциплина на 13.07.20г., е ангажирана в предвидения в чл. 194, ал. 1 КТ срок. Работодателят е узнал за
нарушението на 14.07.20г., когато е входиран под №
185 рапорт на гл.мед.сестра д. / л. 32/. От тази дата се отброява и
двумесечният срок за налагане на дисциплинарно наказание, който обаче следва да
бъде продължен с 5 дни, предвид ползвания от ищцата платен годишен отпуск ( арг. чл. 193, ал. 3 КТ). Предвид това и доколкото процесната Заповед № *** е издадена на ***** г., то е
спазен срокът по чл. 194, ал. 1 КТ.
Съдът
счита за нужно да акцентира и върху обстоятелството, че ответното дружество е
изпълнило всички законови изисквания, за да преодолее закрилата по чл. 333, ал.
1, т. 3 КТ. От приетото по делото Експертно решение № ***** от ***** г. / л. 38/
се изяснява, че е поискано предварително мнение от ТЕЛК във връзка със
закрилата по чл. 333 КТ. Следвайки това, работодателят е изискал и съответно е
получил предварително разрешение от Дирекция „Инспекция по труда“ – Пловдив /
л. 39/ за конкретния случай на уволнение ( в становището изрично е посочено, че
се дава разрешение за уволнение на М. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ-
дисциплинарно уволнение ). Предвид изложеното, то са налице и двата кумулативно
изискуеми елемента за преодоляване на закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ-
мнение на ТЕЛК и разрешение от Дирекция „Инспекция по труда“ (в тази връзка- Решение № 659 от 8.10.2010 г.
на ВКС по гр. д. № 1834/2009 г., IV- то г. о; Решение № 424 от 26.05.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 1644/2009 г., III- то г. о). По отношение на възражението, релевирано с исковата молба, то следва да се изтъкне, че за
работодателя не съществува задължение да връчва на работника преписи от
мнението на ТЕЛК и предварителното разрешение от Дирекция „Инспекция по труда“.
Тоест, след като са налице задължителните елементи за преодоляване на закрилата
по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, то работодателят може директно да пристъпи към
съставяне на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.
По отношение тежестта на извършените нарушения
на трудовата дисциплина: в конкретния случай, нарушенията дефиниращи системността
следва да бъдат разгледани, както поотделно, така и в своята съвкупност.
Безспорно, най- драстичното нарушение на трудовата дисциплина е грубото и
неуважително отношение на ищцата към пациентите, лекуващи се в „МБПЛР- С.“. Нарушението
е тежко, особено разгледано в контекста на обстоятелството, че пациентите,
настанени в болничното заведение, се нуждаят от грижа и внимание, а не от отношение,
уронващо тяхното достойнство. В тази връзка, съдът ще акцентира върху
поведението на ищцата спрямо ***** И., възстановяващ се след инсулт. Не само
неуместно, но и подчертано укоримо е ищцата, заемаща
към онзи момент длъжност „*****“, да обижда пациента с думи като „****“ и „****“.
В болничното заведение, пациентите следва да получат грижа съобразно добрите
медицински практики и стандарти, а не принизяващо достойнството им отношение. Отделно от изложеното, подобно поведение
влияе негативно и върху репутацията на работодателя. В тази връзка, то правилно
работодателят е отчел поведението на ищцата като нарушение на трудовата
дисциплина.
По отношение на несъбирането на посудата и бельото от стаите на болните, неизвършването на
дезинфекция ( посочени в Заповед № *******г.) и закъснението за работа, и
преждевременното напускане на работното място (посочени в Заповед № *****г. ),
то безспорно същите представляват нарушения на трудовата дисциплина. Съобразно
действащата длъжностна характеристика на „*****“ / л. 20/, задължение на ищцата
е било ************************* ( т. 1, т. 2 и т. 5 от длъжностната
характеристика). Същевременно, в графа „отговорности“ от длъжностната
характеристика, ясно е посочено и че ищцата следва да спазва утвърдения работен
график. Явно е, че поведението на ищцата е в противовес с вменените й трудови
функции и със самия факт на неизпълнението, тя извършва нарушения на трудовата
дисциплина.
Само по себе си, всяко едно от гореизброените
нарушения, не би обусловило необходимост от налагане на най- тежкото
дисциплинарно наказание, но разгледани в съвкупност, те са достатъчно драстични,
за да се наложи дисциплинарно наказание- „уволнение“. С процесните
деяния, ищцата демонстрира трайно незачитане и несъобразяване, както с правата
на пациентите, лекуващи се в „МБПЛР- С.“, така и с вменените й конкретни
трудови задължения. Със своята повторяемост, нарушенията обективно сочат на
значително виновно неизпълнение на трудовите задължения. Впрочем, ярко
впечатление прави и обстоятелството, че те са реализирани в един сравнително
кракът период от време ( м. юни- юли 2020г.). Допълнително, неизпълнението от
страна на ищцата на значителна част от трудовите й задължения ( включително и
неспазване на работния график), се отразява негативно на целия трудов колектив
в „МБПЛР- С.“. Когато ищцата се отнася грубо с пациенти, неизмие и изчисти посудата и бельото, то тази дейност следва да бъде
извършена от другите *****, с което на практика се увеличава тяхната работа.
Същото се отнася и до закъснението и напускането на работното място, без да се
уведоми работодателят- последният следва да реорганизира работния процес, като
натовари други работници със задълженията на ищцата.
От гореизложеното следва, че се
установяват извършени системни нарушения на трудовата дисциплина, които
същевременно са достатъчно драстични и тежки, за да обусловят прекратяване на
трудовото правоотношение. Така наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“ се
явява съразмерно и съответно на констатираните съществени нарушения при
извършваната от ищцата трудова дейност.
Посоченото обуславя законност на извършеното уволнение и съответно
неоснователност на заявените искови претенции за признаване за незаконно на
дисциплинарното уволнение и неговата отмяна, за възстановяване на ищцата на
заеманата преди уволнението длъжност „*****“ и за заплащане на парично обезщетение за времето, през което ищцата е
останала без работа поради дисциплинарното уволнение, за период от шест месеца,
считано от 15.09.2020г. до 15.03.2021г., възлизащо общо на сума в размер от 3
660лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 23.09.2020 г., до окончателното изплащане
на сумата.
По разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание
чл. 78 ал. 3 ГПК в полза на ответното дружество се поражда право да бъде
възмездено за сторените разноски в настоящото производство. Представени са
доказателства са договорен и реално заплатен адвокатски хонорар в размер от
1096, 20 лв. ( л. 18 и л. 162, 163 ). Съдът счита за неоснователно възражението
на ищцовата страна за прекомерност на същия. В
настоящото производство са предявени обективно, кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ,вр.
чл. 225, ал. 1 КТ. Предвид това, за исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ
се дължи сума от 610 лв., съобразно
методиката, разписана в чл. 7, ал. 1, т. 1 Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. По отношение на иска с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225,
ал. 1 КТ се дължи сума от 486, 20 лв.
Сборът между двете величини е равен на 1096,
20лв., като именно това е сумата, която ищцата следва да заплати на
ответника за разноски.
Доколкото ищецът е освободен от
заплащане на такси и разноски, то в тежест на бюджета на съдебната власт
остават всички други сторени разноски в рамките на настоящото производство.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от В.Й.М., ЕГН: **********
*** ЕООД, ЕИК: *********, обективно кумулативно съединени искове за признаване
за незаконно на дисциплинарно уволнение, осъществено със Заповед № *****г. на *****
на „МБПЛР- С.“ ЕООД и неговата отмяна –
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ; за възстановяване на ищцата на
заеманата преди уволнението длъжност „*****“ – правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 2 КТ; за осъждане на ответника да заплати на ищцата парично обезщетение за
времето, през което ищцата е останала без работа поради дисциплинарното
уволнение, за период от шест месеца, считано от 15.09.2020г. до 15.03.2021г.,
възлизащо общо на сума в размер от 3 660лв.- правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр.
чл. 225, ал. 1 КТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 23.09.2020 г., до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК В.Й.М.,
ЕГН: ********** *** ЕООД, ЕИК:
*********, сума в размер на 1 096, 20 лв. /хиляда деветдесет и шест лева и
двадесет стотинки/, представляваща сторени разноски в рамките на настоящото
производството.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив с въззивна
жалба в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ Николай Голчев
Вярно с оригинала!
КЯ